№ 3640
гр. С., 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100104778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В. Е. И. срещу "З.К.Л.И."АД, обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод, настъпило на 26,07,2021год.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 28,02,2022год. до
окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 26,07,2021год., в гр.С., около 00,10часа мотоциклет, с
марка Хонда Хорнет 600 С, с рег.№*******, управляван от В. В. В. се е движил по
бул.Околовръстен път, с посока от бул. Симеоновско шосе към бул. Черни връх и в района
на №143 поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на МПС, е
самокатастрофирал в разделителен остров. Вследствие на ПТП за ищеца, в качеството на
пътник на мотоциклета са настъпили неимуществени вреди, подробно описани в исковата
молба и подлежащи на обезщетение. Релевират се доводи, че гражданската отговорност на
делинквента е застрахована при ответното дружество. Отправена е извънсъдебно покана за
доброволно уреждане на спора, но обезщетение не е заплатено.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.И. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО към датата на произшествието.
1
Оспорва механизма на произшествието, както и причинно-следствената връзка между
произшествието и причинените увреждания. Релевира възражение за съпричиняване поради
предприето пътуване от страна на ищцата без предпазно облекло /предпазен шлем, облекло
и протектори за крайници, гърди, гръб и др./, както и поради предприето пътуване с водач
под влияние на упойващи вещества, за което пострадалото лице е знаело. Заявено е
възражение за съпричиняване и поради предприето пътуване с водач, за който
пострадалото лице е знаело да не притежава правоспособност за управление на МПС, както
и поради непровеждане на предписано медикаментозно лечение. При условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно и
несъответстващо на времето и интензитета на неимуществените вреди. Оспорва
дължимостта на лихва за забава и начален момент, от който се дължи.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
Трето лице помагач-В. В. В. –не оспорва исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с №К-345 от
26,07,2021год. на МВР, ОПП – СДВР на 26,07,2021год., около 00,10часа в гр.С., на бул.
Околовръстен път, в района на №143, е реализирано пътнотранспортно произшествие с
участие на МПС, мотоциклет, с марка Хонда, модел Хорнет 600С, с рег.№*******,
управлявано от В. В. В., който е самокатастрофирал, при което е пострадал пътник В. Е.
И..
Не се спори между страните за МПС Хонда Хорнет 600С да е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица посочена в протокол за ПТП, със
застраховател ЗК„Л.И.“ АД, с период на валидност към датата на застрахователното
събитие. / В този смисъл определение постановено в закрито с.з. на 13,09,2022год./.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че процесното ПТП е настъпило на
26.07.2021г., в гр. С., по бул. „Околовръстен път“ с посока от бул. „Ал. Малинов“ към ул.
„Ресен“, когато мотоциклет „Хонда XOPHЕТ, с peг. № ******* управляван от В. В. В. и с
пътник на задната седалка - В. Е. И., се е движил със скорост от порядъка на 62км/ч.
Пътното платно в района на произшествието се състои от самостоятелни пътни платна с
четири ленти за движение в посоката на движение на мотоциклета и вдясно от него е
налично локално пътно платно с две пътни ленти с широчина по 3,00м всяка, отделени със
затревен разделителен остров с широчина 1,20м, със заоблено начало и ограден с бордюри.
В началото на разделителния остров е поставен пътен знак С 6.4 „Табела с направляващи
стрелки“. Пътното платно е отделено от локалното с единична непрекъсната разделителна
линия, която преди разделителния остров от 21м преминава в двойна и се разширява до
2
широчината на острова. Четвъртата пътна лента след 35 м преминава и се слива с левия край
на разделителния остров. Пътното платно в участъка на произшествието е хоризонтален,
прав, с асфалтова настилка в добро състояние, суха към момента на ПТП. Произшествието е
настъпило при тъмно време с добра видимост и осветено от работещо изкуствено
осветление.
- При приближаване на сградата с №143 вдясно, мотоциклетът се е движил в близост
до единичната непрекъсната линия, отделяща пътното платно от локалното вдясно от него
или върху нея. Когато е бил на разстояние около 20 - 21 метра от разделителния остров,
водачът го е възприел и реагирал с екстрено спиране, задействайки спирачната уредба на
мотоциклета, при което са отложени спирачни следи с дължина 7,60 м. - Мотоциклетът се
удря с предна си част с непогасена скорост от порядъка на 52 км/ч с челен кос удар по
бордюра на лявата странична част на разделителния остров, в резултат на което се плъзга по
него и преобръща на лявата си страна и с плъзгане по асфалта се придвижва на 28 метра и
установява на мястото където е регистриран. Пътничката на задна седалка е отхвърлена и
пада на асфалта, при което са й причинени телесни увреждания. Скоростта на движение в
пътния участък е ограничена да 80 км/ч. или мотоциклетът се е движил в района на
местопроизшествието с допустима скорост. При конкретната обстановка при съпоставка
отстояние на мотоциклета от мястото на удара - 26,23 м, с минимално необходимото
надлъжно разстояние за извършване на маневрата заобикаляне - 27 м, е изложено
заключение мотоциклетистът да е имал техническа възможност в конкретната пътна
ситуация да заобиколи отляво разделителния остров, с което би предотвратил настъпване на
ПТП. Съобразно изложеното се обосновава извод за субективна причина за настъпване на
произшествието, тъй като ако мотоциклетистът се беше движил по коя да е лента за
движение на пътното платно и наблюдавал пътната маркировка по него, не би допуснал
настъпване на произшествие.
Мотоциклетът е категория „А“ — двуколесно подвижно средство с работен обем -
600 см3, мощност 69,5 квт, собствено тегло - 178 кг, височина на седалките - 790 мм и
спирачна уредба с антиблокираща система. Освен нормативните изисквания за ограничение
на скоростта е препоръчително по -плавно боравене с органите за управление: кормило и
спирачки, предвид намалената им устойчивост в сравнение с четириколесните ПС,
съобразяване със остри завои и хлъзгав път, а при возене на пътник на задната седалка е
необходимо да няма резки спирания, силни накланяния и рязко подаване на „газ“, предвид
намалената му устойчивост от преразпределение на товара.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е
претърпял следните увреждания:
комбинирана травма на дясната глезенна област и лумбалните прешлени довела до:
> Открита фрактура заедно с луксация на талуса (скочната кост, непосредствено под
глезенната вилка)
3
> фрактура на медиалния малеол (вътрешният глезен)
> фрактура на телата на Л3 и Л5 и на транверзалния (напречния) израстък на Л4;
Ищцата е хоспитализирана по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“ за период от 7 дни.
След извършена диагностика е извършена спешна оперативна обработка на откритата рана
в областта на дясната глезенна става, като най-пострадалата талусна кост е била наместена в
нормалното й анатомично положение под глезенната вилка, а на фрактурите на същата кост,
както и на вътрешния глезен са били поставени импланти (3 винта и 2 игли). За
стабилизиране на получената конструкция, както и за адекватен контрол с оглед очакваната
инфекция на откритата фрактура е бил поставен външен фиксатор за 40 дни (устройство от 2
метални кръга с игли минаващи през костите в по-отдалечени места, а не непосредствено
във фрактурираните кости).
След оперативния период е протекъл гладко, ищцата е изписана с препоръки за
свалянето на конците на 14-ия ден, антикоагулантна профилактика и медикаментозно
лечение. Дадена е препоръка за носене на корсет 2 месеца по отношение на фрактурите на
лумбалните прешлени, както и контролни прегледи.
Травматичното увреждане на глезенната става е с възстановителен период около 6
месеца. В медицинската документация не са описани усложнения като същата е
възстановена до ниво работоспособност 6 месеца след процесното произшествие.
Проведените рехабилитационни курсове на са довели до благоприятно физиологично
възстановяване на движенията в дясната глезенна става като пострадалото лице е
възстановено до ниво на работоспособност, тъй като длъжността не е свързана с ходене,
стоене или натоварване на долните крайници. Изложено е становище пълното анатомично и
функционално възстановяване след фрактура с луксация на глезенната става и
допълнителната фрактура на вътрешния глезен да е невъзможно като лечението е
извършено с цел да се стабилизира глезенната област, да не се допусне инфекция при
откритата фрактура, да не се допусне скъсяване на крайника и да може ищцата да се върне
на работа. Прогностичните очаквания са свързани с лошо развитие на състоянието на талуса,
респективно възникване на артрозен процес в областта и асептична некроза от разкъсаните
тънки кръвоносни съдове при луксацията. Очаква се наличие на болки в глезенната става,
ограничени движения като е възможно да бъде предприета и артродеза (оперативно
обездвижване) на глезенната става в неутрално положение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. П.П.–роднина на
ищцата, от чиито показания, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват
неимуществените вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
4
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача на мотоциклет Хонда, който
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП, съгласно който
водачът не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.20, ал. (1) от
ЗДВП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Налице е и нарушение на чл.27 от ЗДВП, съгласно който при
наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно
средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато:1.
пътен знак указва страната, от която да се премине; 2. островът или препятствието са
разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е
длъжен да премине от неговата дясна страна. В конкретната пътна обстановка се установи да
не се касае за наличие на остров на пътно платно с двупосочно движение, а разположен
такъв попътно на основното платно за движение и локалното вдясно, поради което водачът
е могъл да премине от лявата или дясната му страна. Не се установи дали към момента на
произшествието е имало поставен знак указващ посоката на преминаване, но съдът намира
този факт да не променя изводът за осъществено противоправно деяние, тъй като
препятствието е било видимо за водача при работещо улично осветление и включени
светлини на МПС, поради което и предвид разстоянието на което се е намирал преди удара
е имал възможност да избегне настъпване на произшествието.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период.
Ето защо искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
5
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава“.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на претърпени телесни
увреждания. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да
бъдат обезщетени в размер на 55000,00лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания – комбинирана травма на дясната глезенна област и
лумбалните прешлени, а именно: Открита фрактура заедно с луксация на талуса (скочната
кост, непосредствено под глезенната вилка), фрактура на вътрешният глезен, фрактура на
телата на Л3 и Л5 и на транверзалния израстък на Л4, които са довели до затруднения в
движението на долен десен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Установи се ищцата да е
имала нужда от чужда помощ за период от около 6 месеца, от които в период от около 3
месеца е следвало да не натоварва травмирания крайник. В първите три месеца е ползвала
проходилка, а при връщане на работа е ползвала все още помощни средства/ патерица/.
Същевременно за период от два месеца е ползвала лумбален корсет. В този период
пострадалата безспорно се е нуждаела от помощ в ежедневието за времето на
възстановяване. Съобрази се възрастта на пострадалата-активна трудоспособна възраст
препятствана по причина на инцидента. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
фрактурата на глезена е открита, тежка по характер, за лечението на която е проведена
оперативна интервенция с поставяне на импланти и външен фиксатор, наложили двукратен
болничен престой, вторият от които за отстраняване на фиксатора и иглите от него. Фактор
при определяне на обезщетението е обстоятелството, че макар и ищцата да е възстановена
до ниво работоспособност, то на практика не е налице физиологично възстановяване на
крайника, видно от заключението на СМЕ констатиращо дефицит на движенията. Измерен е
6
функционален дефицит в активните и пасивни движения на глезенната става от 45°.
Стьпалото е в принудителна плантарна флексия и не може да бъде изправено пасивно дори
до неутрално положение. Изразена е умерена хипотрофия на мускулатурата на дясната
подбедрица от 2 см на обиколката като остеосинтезните винтове са оставени за постоянно.
Походка е самостоятелна, с накуцване на дясно и стъпване само на предната част от
стъпалото. Прогнозата съгласно заключението не е благоприятна, тъй като се очаква
възникване на артрозен процес в областта и асептична некроза от разкъсаните тънки
кръвоносни съдове при луксацията, наличие на болки в глезенната става, ограничени
движения до невъзможност за физиологично стъпване на цяло ходило. За определяне
размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план -
видно от свидетелските показания, ограничената възможност за придвижване е довела до
стрес, депресивно нервно напрежение и неспокойствие у ищцата. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно
чл. 492, ал. 1, т. 1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Същевремено съдът съобрази наличието на пълно възстановяване по отношение на
фрактурите на лумбалните прешлени, липсата на инвалидизация-пострадалата осъществява
без болка пълно навеждане от изправено положение до върха на пръстите.
Работоспособността е възстановена и не е налице трайна промяна в трудовата заетост на
ищцата, установява се констатираните психосоматични симптоми да са намелили към
настоящия момент.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за приложение на
нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД относно нарушение на правилата за движение поради
предприето пътуване от ищцата без предпазна каска и облекло. Съгласно чл. 137е от ЗДВП
е вменено задължение на водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват
защитни каски. От ответника не са ангажирани доказателства сочещи на факта, че
пострадала е пътувала без предпазна каска, както и това обстоятелство да е релевантно към
причинените увреждания на долен крайник и снага. От друга страна липсва нормативно
задължение за пътуване с предпазно облекло-протектори за крайници гърди, гръб и др.,
поради което не е налице нормативно нарушение в този смисъл.
Неоснователно е възражението за съпричиняване поради предприето пътуване от
ищцата с водач след употреба на упойващи вещества, за което е знаела. Доказателства в
тази насока не са ангажирани.
Неоснователно е възражението за съпричиняване поради предприето пътуване с
водач, който е неправоспособен. Видно от приложените по делото доказателства за В. В. е
налице валидно свидетелство за управление на МПС, удостоверяващо правоспособност на
водача за категория МПС А, каквато е процесното МПС- мотоциклет.
Неоснователно е възражението за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД досежно
поведение на пострадалата осуетяващо лечебно-възстановителния период. Заключението на
7
СМЕ сочи, че възстановяването от травматичното увреждане до нивото, което е
констатирано е невъзможно без проведено лечение.
Ето защо не следва да намери приложение чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Лихвата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на уведомяване на
застрахователя на 30,11,2021год. е дължима от 01,03,2022год. до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат
разноски за в размер на 2200,00лв. – д.т.
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 302,50лв. от общо
550,00лв., от които 350,00лв.-в.л., 200,00лв.-д.т.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. С. К. Н. се дължи адв.хонорар, определен по чл.
7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 1941,50лв. от общо 3530,00лв. Възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, с оглед определяне на адв.
възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от иска на ответника се
дължат разноски в размер на 974,25лв. от общо 2165,00лв., от които 350,00лв.-в.л. , 15,00лв.-
СУ и 1800,00лв.-адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ******* да заплати на В. Е. И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., бул. „*******,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в размер на
55000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 26,07,2021год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
01,03,2022год. до окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неимуществени вреди за разликата над 55000,00лв. до предявения размер от 100 000,00лв.
като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2200,00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ******* да заплати на В. Е. И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., бул. „*******
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 302,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, да заплати на адв. С. Н., на осн. чл. 38, ал.
8
2 от ЗА, сумата от 1941,50лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., бул. „*******, да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
974,25лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП В. В. В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9