Решение по дело №1107/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 132
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20227260701107
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132 / 27.02.2023г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                                             Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                    Антоанета Митрушева

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Евгения Стефанова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) 1107 по описа на съда  за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Заместник Директор на ТД Митница Бургас, подадена чрез процесуален представител, против Решение №134 от 10.10.2022г., постановено по АНД №562  по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Несъответствието на датата на деянието в диспозитива на съставения акт за установяване на административно нарушение №BG21052022/1000/M-1286 от 20.05.2022г. г. и в диспозитива на издаденото наказателно постановление № BG2022/1000-1421 от 16.08.2022г. било санирано на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН на допуснатото в АУАН нарушение, при което наказателното постановление било издадено с правилно посочена дата на деянието, а именно 20.05.2022г., като било установено по безспорен начин: извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Също така, по никакъв начин не била ограничена възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е обвинен и наказан, тъй като актът за установяване на административно нарушение бил предявен и преведен на лицето на разбираем за него език, както и лицето разбирало, че е извършило нарушение, като е упълномощило адвокат, поради което прецизирането на датата на извършеното нарушение в издаденото наказателно постановление не представлявало съществено процесуално нарушение. Сочи се, че от приложена справка с рег. №32-364567 от 25.10.2022г.  за преминаване на превозно средство с регистрационен №******, управляван от наказаното лице  S. K.(С.К.), роден на ***г., ставало ясно, че няма как нарушението да е било извършено през 2021 година, защото от направената справка се виждало, че за 2021 година нямало данни за регистрирани преминавания през границата на страната, нито на посоченото в АУАН МПС, нито на нарушителя S. K.(С.К.), а такива имало за 2022 година – по-конкретно за 20.05.2022г., която дата именно била приета в издаденото наказателно постановление, като дата на извършване на нарушението по всички събрани по преписката доказателства. Сочи се, че потърсената от страна на административнонаказващия орган административнонаказателна отговорност била правилна и справедлива, ще предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Твърди се, че в противен случай би се стигнало до увеличаване броя на подобен род нарушения, поради отмяна на акт с правораздавателен характер, с който акт била коригирана допусната грешка в съставения АУАН, която според касационния жалбоподател не била от категорията на съществените. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

В допълнително подадени чрез процесуален представител писмени бележки се  сочи, че се поддържа подадената касационна жалба. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.  

Ответникът по касационната жалба, в представен чрез процесуален представител отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Моли за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. В случай на претендиране на съдебни разноски от ответната страна прави възражение за прекомерност на същите. В допълнително представена по делото писмена молба-становище  заявява, че оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита подадената касационна жалба за основателна. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Свиленград.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград  отменя Наказателно постановление № BG2022/1000-1421/НП от 16.08.2022г., издадено от И. Д. Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница „Бургас“, с което се налага на S. K.(С.К.), на основание чл.238в ал.1 от Закон за митниците, административно наказание „глоба“ в размер на 725,00 лева и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН осъжда Агенция „Митници“ да заплати на S. K.(С.К.),  сумата от 300 лв., представляваща извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №562/2022г. на Районен съд – Свиленград.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че в конкретния случай в АУАН била посочена дата на извършване на нарушението 20.05.2021г., а в НП било застъпено, че то е извършено на 20.05.2022г., т.е. наказващият орган на практика предявил на жалбоподателя С.К. ново обвинение и го санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения АУАН. Последното обосновавало извода, че става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено  процесуално нарушение  при издаване на НП, тъй като по този начин била ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Безспорно било налице разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена в НП, което съществено опорочавало административнонаказателната процедура, тъй като на практика С.К. бил санкциониран за нарушение, извършено на 20.05.2022г., каквото формално нямало установено с АУАН. Отделно от това било налице друго противоречие във фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП – в първия документ било посочено, че Протоколът за митническа проверка бил от дата 20.05.2021г., а във втория – от дата 20.05.2022г., което също създавало допълнителна неяснота относно датата на нарушението. На следващо място следвало да се отбележи, че била налице неяснота и в самото НП, тъй като било повдигнато обвинение за деяние, извършено на 20.05.2022г., но в обстоятелствената част се твърдяло, че датата на нарушението е друга, а именно: 20.05.2021г. Съдът е приел, че така допуснатото нарушение не би могло да се санира и по силата на разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Цитираната норма била неприложима, тъй като в АУАН била налице неяснота относно датата на нарушението, както била налице неяснота и в самото НП относно датата на нарушението, тъй като в обстоятелствената част и при повдигане на обвинението били посочени две различни дати. Допуснатото съществено нарушение при издаването на НП се явявало формално основание за неговата отмяна.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно обстоятелството, че в хода на  административно наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съществено ограничаващо правото на защита на санкционираното лице. Безспорно е налице установеното разминаване от въззивния съд  между датата на нарушението посочена в АУАН и датата на нарушението визирана в НП, което опорочава административно наказателната процедура, тъй като С.К. е наказан за нарушение, извършено на дата за която с АУАН не му е било предявено обвинение. Допуснатото нарушение е съществено и не е преодолимо по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Практиката на касационната инстанция е еднопосочна в извода си, че това нарушение е съществено и е основание за отмяна на издаденото НП на формално основание.Изложените в касационната жалба доводи, че действителната датата на осъществяване на нарушението е тази посочена в НП и същата се установявала от представеното от касатора писмено доказателство – справка за пътуване на превозно средство рег. № 32-364567 от 25.10.2022г.  по никакъв начин не опровергава направеният от районният съд извод за допуснато съществено процесуално нарушение. На първо място цитираната справка е неподписана и  съдът не може да гради изводите си върху нея. На второ място описанието на съставомерните признаци на нарушението следва да се съдържа в АУАН и в НП, за да не се затрудни правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинен, а  и за до може съда да извърши адекватна преценка за това осъществено ли е твърдяното нарушение, то същите касателно обект, обективна страна, субект и субективна страна следва да си съответстват, като не е допустимо същите да се извеждат от писмени документи представени в хода на съдебното оспорване на издадения санкционен акт. 

Като е достигнал до същия извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.

По изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 400.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №134 от 10.10.2022г., постановено по АНД №562  по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.

ОСЪЖДА  Агенция Митници да заплати на S. K.(С.К.), роден на ***г., в гр. **, от гр. ***,  разноски по А.Н.Д.(К) № 1107/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.     

 

 

Председател:                        

 

Членове: 1.

 

                 2.