№ 110
гр. Свиленград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от Д. ЛЮБ. СТ. с ЕГН **********, живущ в гр.Х., ж.к.Т....
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, ЕЛ.ФИШ , Серия К №5920273, издаден от ОД на МВР - Хасково, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 400 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като се развиват съображения в подкрепа наведените доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му ,а именно липса на предвидените от
закона реквизити,както и издаването му в нарушение на закона,като се твърди,че
неправилно бил приложен материалния закон,без да се визират конкретни нарушения.
Оспорва се също извършеното нарушение,като се твърди че не е извършил вмененото му
нарушение.Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява.По делото е постъпило становище от пълномощника му- адв.Г.,който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като излага допълнителни съображения в
подкрепа на отменя на обжалвания ЕФ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски ,като прилага списък на
същите.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не
1
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като
се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.05.2022г. в 16,41часа в гр.Свиленград, обл.Хасково на ул.“Асен Златаров“ в
посока гр.Любимец, с автоматизирано техническо средство 120с52а представляващо
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерd и
комуникации тип ARH CAM S1 за установяване на нарушенията на правилата за движение е
регистрирано и заснето движение на лек автомобил марка „Форд Галакси", с
регистрационен номер Х 0480 КК със скорост от 91 км./ч. – над разрешената за движение в
населено място в гр.Свиленград ,обл.Хасково от 50 км/ч. и е посочено превишение от 38
км/ч./след приспадане на допустимата грешка/.
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид
и същият е регистриран на името на Д. ЛЮБ. СТ. с ЕГН **********, живущ в гр.Х.,
ж.к.Т.....
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство 120с52а
представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номерd и комуникации тип ARH CAM S1 за установяване на нарушенията
на правилата за движение, като за нарушител бил вписан жалбоподателят .
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от
88км./ч. – превишаване с 38 км/ч. /и двете стойности след приспадане на допустимата
грешка от 3 км/ч/.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на автоматизирано техническо
средство 120с52а представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номерd и комуникации тип ARH CAM S1 за установяване на
нарушенията на правилата за движение, а за място на нарушението – в гр.Свиленград,
обл.Хасково на ул.“Асен Златаров“ в посока гр.Любимец.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на дата
27.05.2022г. според отбелязването в справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по
чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата -
20.05.2022г., когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол
съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година,
издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на
АТСС - 20.05.2022г., времето (16.30 часа до 18.30 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – път II-88 ,км.1+500 посока ГКПП
Капитан Петко Войвода, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В-26
/съгласно чл.21,ал.2 от ЗДвП /- 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броят на
установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
2
основа на направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за конкретния
клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с
държавен регистрационен № Х 0480 КК в процес на приближаване към системата за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 91 км/ч, (преди приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч.
От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден от Лаборатория
за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а, според който
съответства на одобрения тип.
Приложен е и Опис на комплект преносими системи за контрол на скоростта на
моторните превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 и сим карти,като процесното техническо средство е заприходено към ОД на МВР
Хасково.
Налична е и снимка към ЕФ ,ведно с разпечатка,за заснетото нарушение извършено на
20.05.2022г.,от която е видно номера на автомобила,джи пи ес координатите на мястото на
нарушението,локацията , ограничението въведено в пътния участък и номера на снимката,
вида на автомобила и неговата марка.
Наличен е и Протокол №5/22 от 13.06.2022г. за използваното техническо средство през
месец май 2022год. и броя на установените с него нарушения.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения
по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.
По делото е налице и справка за извършеното нарушение, датата на връчване на
същото на нарушителя и извършено плащане от негова страна в срока за доброволно
плащане,съответно в намален размер.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.
Налична е и снимка на разположението на техническото средство заснел процесното
нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-172 от
29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни
фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени
доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства,
приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително
представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения
факт на управление на МПС със скорост над разрешената,като обаче неясно остава дали
жалбоподателя се е движил със скорост над ограничението въведено с разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП или такова с пътен знак В26 по смисъла на чл.21,ал.2 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на 20.05.2022г. клип с
3
автоматизирано техническо средство 120с52а представляващо преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерd и комуникации тип ARH CAM S1
за установяване на нарушенията на правилата за движение ,съображения ще бъдат изложени
по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че
снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова
бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8
ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от
АНО/справка за нарушител /водач/ на 27.05.2022г., а жалбата е входирана на
01.06.2022г.поради което е процесуално допустима.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че въпреки от страна на жалбоподателя
е извършено плащане на 07.06.2022г.,съдът намира жалбата за допустима в предвид
разпоредбата на чл.189,ал.9 от ЗДвП,която предвижда,че при плащане на глобата, наложена
с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер. Глобата, наложена
с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен
размер.
При това положение следва да се приеме,че за извършено плащане на наложената
глоба по ЕФ издаден по реда на чл.189 от ЗДвП, е неприложима разпоредбата на чл. 79б.
,ал.2 от ЗАНН ,която гласи-В случаите в които е извършено плащане от страна на
жалбоподателя , наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената
глоба /имуществена санкция ,съгласно ал.4 от датата на плащането,тъй като ЗДвП се явява
специален закон спрямо общия /ЗАНН/ по аргумент на ал.14 на чл.189 от ЗДвП,която
разпоредба гласи,че за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на
наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания.
Иначе казано,доколкото ЗДвП предвижда и при извършено плащане на наложената
глоба по реда на чл.189,възможност на жалбоподателя да обжалва ЕФ,като съответно ако се
потвърди ЕФ и същият влезне в сила/ал.10 на чл.189,т.3 от ЗДвП - Влизат в сила
електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда/,той
дължи разликата до пълния размер на глобата,то общите разпоредби на ЗАНН в този случай
не важат.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните
съображения:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство 120с52а представляващо преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерd и комуникации тип ARH CAM S1
за установяване на нарушенията на правилата за движение на основание издаден против
него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т.
63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
4
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е
специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес -
конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност
следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената
част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за
осъществени съществени елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал.
1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин
Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни
признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно
защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния
ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР,
на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на
дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№
1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична
разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията
с предвидена по-дълга давност).
Техническото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, преминало е технически преглед , поради което Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно, както се установява от
приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл.
4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.
В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на
скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
цитираната Наредба.
5
Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената
Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено
от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не
представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин е установено нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО
няма задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се
прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ
на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при
съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в
цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по
автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за останалите
категории пътни превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено
място/гр.Свиленград,ул.Асен Златаров в посока гр.Любимец/, при предвидено в нормата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч,въведено общо ограничение в
закона /ЗДвП/.
Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на
нарушението има ограничение от 60 км/ч ,въведено с пътен знак В26,респективно ал.2 на
чл.21 от ЗДвП, т.е. не е посочено, че важи общото правило за ограничение на скоростта
въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Надлежното оформяне на протокола е
гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В
конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които
се отразяват върху вида на нарушението:
Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на
скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта
според категорията на ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост на
движение на водача е сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното квалифициране на административното
нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
При противоречивите данни в протокола спрямо тези в ЕФ за начина, по който е
въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо нарушението е квалифицирано по
чл.21,ал.1от ЗДвП, а не по чл.21 ал.2 от ЗДвП.
От описанието на деянието в Протокола може да се заключи, че е извършено
евентуално нарушение е по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, но не и по ал. 1 от същата норма,
към какъвто извод насочват данните от посочения ЕФ, приложен към АНП, т.е. налице е
несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено
от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в
невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е
правилна или не.
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП
6
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа,
техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава,
когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал.
4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други
налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до
хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно
възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в
закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и
предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката
на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да
бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и
субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.
Същевременно в Протокола мястото на контрола където е използвана системата е
посочено–път II-88 ,км.1+500 посока ГКПП Капитан Петко Войвода, а в ЕФ е
посочено,че нарушението е извършено - в град Свиленград по улица „Асен Златаров”, в
посока гр.Любимец.
Това нарушение безспорно нарушава правото на защита на въззивника, доколкото
не става ясно къде точно е извършено нарушението дали в път II-88 ,км.1+500 посока
ГКПП Капитан Петко Войвод или в град Свиленград по улица „Асен Златаров”, в
посока гр.Любимец към кръстовището и съответно за всяко едно от посочените места
дали важи общото правило или има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26,тъй
като се касае за две различни места и от там правилната правна квалификация/така и
Решение №347/20.12.2016г. постановено по КАНД №305/2016г. и Решение
№89/27.04.2017г. по КАНД №43/2017г. на АС Хасково/.
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Относно разноските в настоящото производство :
С оглед изхода на делото,съдът намира,че на жалбоподателя се дължат разноски в
претендирания от него размер,а именно 300лева .
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3,т.2 вр с ал.2,т.1 вр. с ал.1 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К №5920273 на ОДМВР - Хасково, с който
на Д. ЛЮБ. СТ. с ЕГН **********, живущ в гр.Х., ж.к.Т.... , за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
400 лв. , като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес
на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на Д. ЛЮБ. СТ. с ЕГН
**********, живущ в гр.Х., ж.к.Т.... , сумата в размер на 300 лв. , представляваща
адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №385/2022г. по описа на РС
Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8