Р E Ш Е Н И Е
№ 304
гр.Плевен, 09.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти
състав, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:Цветелина
Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №72 по описа за 2020
год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.77, ал.3 от
Закона за водите /ЗВ/.
Делото е образувано по жалба
от "Булмаркет ДМ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Русе, представлявано от управителя С.Д.С.,
чрез адв. Г.С., срещу Решение № 2399/28.03.2018г. на Директора на Басейнова
дирекция Дунавски район за продължаване срока на действие и изменение на
разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез
съществуващи съоръжения № 11530303/21.04.2011г. в частта, в която се изменя
разрешителното относно целта на водовземането и определяне на минимално водно
количество.
В
жалбата се посочва, че решение № 2399/28.03.2018г. е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, издадено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, и се моли съдът да го отмени в посочените части - т. 1 и т.
2. Твърди се, че в настоящия случай, директорът на Басейнова дирекция
"Дунавски район" не е посочил нито точката по чл. 73 от ЗВ, въз основа на
която служебно е изменил разрешителното, нито е изложил аргументи в тази
връзка. Счита се, че липсата на посочване на правна норма и мотиви е съществено
нарушение на административно-производствените права и е самостоятелно основание
за отмяна на решението в обжалваните части. Посочва се, че в същото време не е
налице нито една от визираните от закона хипотези за служебно изменение на
разрешителното. Твърди се, че административният орган е допуснал грубо
нарушение на административно-производствените правила, тъй като основание за
служебно изменение на Разрешителното директорът е посочил привеждане на същото
в съответствие с нормата на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване
/по-долу Тарифата/. Посочва се, че административният орган е дерогирал
разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от Закона за водите /нормативен
акт от по-висока степен/ като по този начин е допуснал съществено нарушение на административно-производствените
правила. Счита се, че органът е нарушил основни принципи, заложени в Административно-процесуалния кодекс, чрез неспазване на чл. 5, ал. 1 от АПК. Счита се,
че е налице нарушение на чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и това е второ самостоятелно основание за
отмяна на решението в обжалваната част. Алтернативно се посочва, че решението в
обжалваната част е немотивирано, несъответстващо на действителното фактическо
положение и несъобразено с нормативната уредба. Твърди се, че административният
орган не е изложил аргументи, въз основа на кои новонастъпили факти и
обстоятелства от обективната действително са мотивирали необходимост от
изменение на целта на водовземането. Твърди се още, че е налице правно
основание разрешителното за водовземане от подземни води и за реинжектиране
чрез съществуващи съоръжения № 11530303/21.04.2011г. да бъде продължено без да
бъде изменяно.
По жалбата първоначално е било образувано
административно дело № 404/2018 по описа на Административен съд Плевен. С
решение № 630/22.10.2018г. по това дело оспореното решение е било отменено. При
инстанционен контрол, с решение № 611/15.01.2020г. по адм.дело №1778/2019, ВАС
е отменил решение № 630/22.10.2018г. и е върнал делото за ново разглеждане. ВАС
е посочил, че съдът е интерпретирал погрешно
мотивите към точка втора на Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на
Върховния административен съд. ВАС е указал при новото разглеждане да се
установи дали е налице правоприемство между подателя на жалбата "Булмаркет
ДМ" ЕООД и адресата на административния акт "Булмаркет ДМ" ООД,
и ако подадената жалба е допустима, да се провери законосъобразността на акта с
оглед всички основания за оспорване по чл.146 АПК.
След връщане на делото, с Определение №
256/07.02.2020 г. /л.22 от настоящето дело/, делото е изпратено по подсъдност
на Административен съд Русе. По спор за подсъдност, с Определение №
3606/09.03.2020 г. по адм.дело 2344/2020 на ВАС, настоящият съд е определен
като компетентен да разгледа жалбата.
От ответника е депозирано становище по
жалбата, която се счита за недопустима, алтернативно за неоснователна. Прави се
възражение за прекомерност на разноските.
В съдебно заседание оспорващото дружество
се представлява от адв.С. и адв.Т. с надлежни пълномощни, които навеждат доводи
за основателност на жалбата и правят искане за отмяна на решението в
обжалваната му част. Претендират разноски. Представят писмени бележки с
подробни доводи за уважаване на жалбата.
За ответника по делото в съдебно заседание
не се явява представител.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. По отношение на
допустимостта съдът съобразява, че с оглед представените доказателства на
л.л.8-22 от настоящето дело, дружеството е било ООД, като единият от двамата
собственици на дружествени дялове е продал дяловете се на другия собственик,
поради което дружеството е вече ЕООД. Променила се е само собствеността върху
дружеството, но самото то като правен субект не е изменено, поради което
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
"Булмаркет
ДМ" ЕООД е титуляр на разрешително № 11530303/21.04.2011г. за водовземане
от подземни води чрез Тръбен кладенец "ТК1-Булмаркет-Русе" и за
реинжектиране чрез Тръбни кладенци, ТК2-Булмаркет-Русе" и
"ТКЗ-Булмаркет-Русе" гр. Русе, община Русе, област Русе, ЕКАТТЕ
63427, издадено от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район"
/л.л.81-89 от дело 404/2018/. В същото като разпределение на решения годишен
воден обем по цели на ползване на подземните води е посочено – за охлаждане до
1010800 куб.м/годишно.
От
дружеството е подадено заявление с вх. № ПВ5-00127/28.11.2016г. за продължаване
срока на разрешително № 11530303/ от 21.04.2011 г. /л.77 от дело 404/2018/.
С
писмо изх. № ПВ5-00127/16.06.2017г. на БДДР е изискана информация от
дружеството, съгласно § 77 от ПЗР към НИД на Наредба № 1 от 2007 г. за
проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 102 от 2016 г., в сила от 23.12.2016
г.) (Наредба № 1) /л.л. 75-76 от дело 404/2018/.
В
отговор, с писмо с вх. № ПВ5-00127/20.07.2017г. на БДДР, "Булмаркет
ДМ" ЕООД е представило информацията по чл. 156, ал. 1, т. 2, от Наредба №1
съгласно, която минималното водно количество, при което е възможно изпълнението
на дейностите във водоснабдявания обект е 1 000 000 куб. м/годишно, както и
други документи /л.л.53-73 от дело 404/2018/.
По
подаденото заявление с вх. № ПВ5-00127/28.11.2016г. е постановено решение №
2328/22.12.2017 г. /л.л.48-51 от дело 404/2018/. От извършената проверка за
изпълнение на условията в разрешителното се е установило, че титулярът на разрешителното
е изпълнявал през годините всички условия, както и задължението за извършване
на собствен мониторинг, заплатил е всички такси за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "б" на ЗВ за правото на използване на водите по реда
на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване до 2016 г.
включително.
С
решението е изменено разрешителното, съобразно новите нормативни изисквания по
отношение на целта, съгласно § 3, ал. 1от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване и
по отношение новите изисквания на Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води /по-долу Наредба №1/. С
решението е продължен срокът на действие на разрешителното до 21.04.2021г., като
директорът на БДДР е постановил изменение и привеждане разрешителното в
съответствие с изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (ДВ,
бр. 2 от 2017 г.) (Тарифата).
Подадена
е жалба от дружеството (л.л. 37-43 от дело 404/2018) до Министъра на околната
среда и водите за обжалване на решението по административен ред. Жалбата е подадена
чрез директора на БДДР, като е изпратена по куриер на 19.01.2018г. и е
постъпила в дирекцията с вх. № ЖИАА-2 от 22.01.2018г. След като не е намерил
основание за пререшаване на въпроса на основание чл. 92, ал. 1 от АПК,
директорът на БДДР е изпратил жалбата ведно с административната преписка по
издаване на обжалваното решение на по-горестоящия административен орган:
министъра на околната среда и водите за произнасяне по компетентност.
С
оглед писмо от 05.07.2018 година жалбата е получена от по-горестоящия орган на
01.02.2018 година и на 02.03.2018 година е постановено решение № 24/02.03.2018
г. (лл.л. 32-34 от дело 404/2018), с което МОСВ отменя решение №
2328/22.12.2017 г. и връща преписката с указания. Решението е получено от
оспорващия и БДДР на 07.03.2018 г. Съобразно дадените указания в решение №
24/02.03.2018 г. на МОСВ е издаден и оспореният акт – решение № 2399/28.03.2018
г. В същото /л.л.27-30 от дело 404/2018/ е посочено, че титулярът на
разрешителното е изпълнявал през годините всички условия, включително
задължението за извършване на собствен мониторинг, заплатил е всички такси за
водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "б" на ЗВ за правото на използване на водите по реда
на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване /по-долу Тарифата/
до 2016г. включително. Разрешителното е изменено, като на основание §3, ал.1 от
ПЗР на Тарифата, вр.§1 от ДР на същата, целта на водовземането е водоснабдяване
за други цели /захранване на помпена инсталация/. Във вр. с чл.166, ал.2, т.3,
буква „д” от Наредба №1, минималното водно количество, при което е възможно
изпълнението на дейностите в обекта, който се водоснабдява, е
1 000 000 куб.м/годишно.
Именно това решение в оспорената му част
относно целта на водовземането -
водоснабдяване за други цели /захранване на помпена инсталация/ и относно минималното водно количество е предмет на настоящето съдебно производство. В
решението същите имат номера I.1, таблица първа
и втора и I.3.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган
по чл. 78 вр.
с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а именно Директорът на Басейнова дирекция Дунавски
район, който е издал и първоначалното разрешително. Решението е издадено в
писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаване на акта. Спазени са и
административно-производствените правила, като
органът се е произнесъл след връщане на преписката от горестоящия
административен орган.
Относно
съответствието с материалния закон и целта на закона съдът съобрази следното:
В
административното производство е заявено искане за продължаване срока на
действието на разрешително за водовземане. За да се продължи срока на действие
на разрешителното следва да е подадена молба пред органа, който го е издал, не
по-късно от 3 месеца преди изтичането му (чл. 78, ал. 1 от ЗВ) и да са спазени следните условия: да не се нарушават
нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са
изпълнени условията на издаденото разрешително (ал. 2 на чл. 78). По делото не
е спорно, че изискванията на чл. 78, ал. 1 от ЗВ са спазени, т. е. заявлението за продължаване срока на
действие на разрешителното е подадено повече от три месеца преди изтичане на
срока на действие.
По
отношение на предвиденото изменение на разрешителното, съдът съобразява
следното:
Съгласно §3, ал. (1) от ПЗР
на Тарифата, при първото изменение или продължаване на разрешителното за
водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване или за
отвеждане, органите по чл.52 от ЗВ привеждат издадените разрешителни до влизането в
сила на тарифата в съответствие със:
1.
целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизането в сила на
тарифата в съответствие с посочените цели в § 1 от допълнителната разпоредба;
2.
новите правила за определянето и изчисляване на таксите при първото изменение
или продължаване на разрешителното.
Съгласно чл.177, ал.3 от АПК, приложима при оспорване
на нормативни административни актове съгласно чл.196 АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на
административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за
оспорването му на друго основание.
Съдът съобразява, че §3 от ПЗР на Тарифата е бил
предмет на съдебно оспорване, като с РЕШЕНИЕ № 9920 от 19.07.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1672/2017 г., поправено с решение № 2225/15.02.2019 г., в сила от
16.07.2019 г., жалбата е била отхвърлена. С оглед на този факт, съдът не може да
приеме, че същата разпоредба противоречи на Закона за водите, доколкото липсата
на противоречие е установена с влязло в сила съдебно решение. Изложените от
жалбоподателя твърдения, основани на чл.5, ал.1 АПК и чл.15, ал.3 ЗНА, са
именно в тази насока - че органът неправилно е приложил Тарифата, като е
изменил разрешителното, а е следвало да приложи ЗВ, като според жалбоподателя
тази разпоредба на Тарифата противоречи на ЗВ. Изложени са съображения, че
разрешителното не може да бъде изменяно служебно, както предвижда §3 от ПЗР на
Тарифата, доколкото не са налице предпоставките на ЗВ за служебно изменение. С
оглед на посоченото съдебно решение, тези твърдения за противоречие на Тарифата
със закон, и искане да се приложи законът – ЗВ, а не Тарифата, са неоснователни.
Органът правилно е приложил Тарифата.
Следва да се посочи обаче, че в Тарифата е налице
вътрешно противоречие, израз на нормотворческа непрецизност. В §1, т.1 от ПЗР
на същата са определени отделни понятия съгласно Тарифата, но не са определени
всички понятия, попадащи в таблиците с таксите за водовземане, включително
понятието, посочено в чл.12, ал.2, т.6 от Тарифата. Съгласно чл.12, ал.2, т.6
от Тарифата, цел на ползване на отнетата вода е
и „Охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им”.
Тази цел не е определена в §1, т.1 от ПЗР, но доколкото както от досегашното
разрешително, така и от събраните доказателства е видно, че подземната вода се
използва за охлаждане, е следвало като цел на водоснабдяването да се посочи, че
същото е за други цели, а именно охлаждане на производствени машини и
съоръжения в процеса на работата им, което охлаждане се извършва чрез
термопомпена инсталация. По начина, по който е посочена в измененото
разрешително целта на водозвемането – захранване на термопомпена инсталация, не
става ясно, че водата се използва за охлаждане чрез такава инсталация, и по
тази причина дружеството ще следва да заплаща ползваната вода по значително
по-високата такса на чл.12, ал.2, т.9 от Тарифата, което е неправилно с оглед
разпоредбата на чл.12, ал.2, т.6 от Тарифата.
След като между чл.12, ал.2, т.6 и
§1, т.1 от Тарифата има разминаване, следва да се приеме, че за
водоснабдяването за други цели по §1, т.1 от ДР не винаги се заплаща такса по
таблицата за водоснабдяване за други цели - чл.12, ал.2, т.9 от Тарифата, а при
ползване на водата за охлаждане, каквато цел не е посочена в §1, т.1 от ДР, се
заплаща такса съгласно чл.12, ал.2, т.6
от Тарифата. Посочената в измененото разрешително цел на водовземането – за
захранване на термопомпена инсталация, е незаконосъобразна, и решението следва
да се отмени в тази му част. Следва да се върне на органа за постановяване на
ново решение, с което да се отрази правилно целта на водовземането за други
цели – а именно за охлаждане на производствени
машини и съоръжения в процеса на работата им чрез термопомпена
инсталация, при която дължимата от дружеството такса по чл.12, ал.2, т.6 от
Тарифата ще е значително по-ниска.
Следва да се посочи, че по отношение на минималното
водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите в обекта,
който се водоснабдява, решението е законосъобразно не само с оглед на
посоченото съдебно решение, но и предвид изложените от самия жалбоподател
доказателства. Именно дружеството е посочило, че минималното водно количество,
при което е възможно изпълнението на дейностите в обекта, който се
водоснабдява, е 1000000 куб.м годишно, този обем правилно е бил посочен от
органа в процесното решение.
С оглед на изложеното, решението частично не е съобразено
с материалния закон и следва частично да се отмени. Доколкото съдът не може да
се произнесе по същество поради естеството на акта, делото като преписка следва
да се върне на органа за постановяване на ново решение в отменената част,
съобразно изложените от съда мотиви по отношение на прилагането и тълкуването
на закона. Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за новото
произнасяне. Доколкото са събрани необходимите доказателства, същото
произнасяне следва да стане в 14-дневен срок от получаване на делото като
преписка от директора на БДДР, след влизане в сила на съдебното решение.
При този изход на делото e частично основателна претенцията за разноски на
оспорващото дружество. Разноски при разглеждане на дело 404/2018 пред първата
инстанция не са искани. Разноски са поискани само в производството пред ВАС - 1200
лева за адвокатско възнаграждение и 70 лева за държавна такса, но доколкото касационната
жалба на дружеството пред ВАС срещу решението по дело 404/2018 е оставена без
разглеждане, направените разноски за това производство не им се дължат. Разноски
по настоящето дело са поискани в размер на 2470лева, от които 1270лева от
производството пред ВАС, които не се дължат по изложените по-горе причини, и 1200лева
за адвокатско възнаграждение по адм.дело 72/2020г., като такива следва да се
присъдят съразмерно уважената част /жалбата е частично уважена/, а именно в
размер на 600лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2399/28.03.2018 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“- Плевен за продължаване срока на действие и
изменение на разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране
чрез съществуващи съоръжения № 11530303/21.04.2011г. в частта по I.1, таблица първа и втора, в която се изменя
разрешителното относно целта на водовземането, по отношение на изразите
„/захранване на термопомпена инсталация/”.
ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“- Плевен за издаване на ново решение в тази част, при
съобразяване с мотивите на настоящето решение, в 14-дневен срок от получаване
на делото като преписка след влизането му в сила.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Булмаркет ДМ" ЕООД, ЕИК
********* в останалата й част.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“-Плевен да
заплати на "Булмаркет ДМ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. "Тутракан" № 100, разноски в размер на 600лева
/шестстотин лева/, като за разликата до 2470лева оставя искането без уважение.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/