РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Бургас, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Д. П. С.
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Д. П. С. Гражданско дело № 20222120100894
по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от П.
Г. С. от град Бургас, представляван от адвокат Ж. Н., против ЗД „Далл Богг:
Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от управителите, за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 6 000 лева, представляваща
частичен иск от сумата от 12000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на ПТП от 09.11.2021 година, причинено от
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от причиняване на вредите,
както и за присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Твърди се, че на 09.11.2021 година, около 19, 10 часа, при управление
на лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДКН № ***, ищецът се движел по ул.
„Кооператор“ в кв. „Меден Рудник“, град Бургас. Приближавайки
кръстовището на ул. „Тракиец“, видял, че се движи по път с предимство,
означен със знак Б3, и продължил движението си, без да спира. Движел се със
скорост по – ниска от разрешената, с около 50 км./ч., тъй като улицата не
предполага по – висока скорост и е с означена пешеходна пътека, предполага
наличие на пешеходци, които пресичат, в тъмната част на денонощието.
Когато навлязъл в кръстовището от лявата му страна се появил автомобил,
който се движел в посока ул. „Тракиец“. Автомобилът на спрял на знак
1
„Стоп“ и навлязъл в неговата лента за движение. Последвал удар в предна
лява част на неговия автомобил и предна дясна част на другия автомобил,
като ударът бил почти перпендикулярно. Едва след удара ищецът видял, че
водач на другия автомобил е С. Т.В. а автомобилът е с ДКН **. След удара се
обадил на тел. 112 , тъй като усетил силни болки в лявата ръка. Мястото на
ПТП било посетено от служители на МВР, които на 09.11.2021 година издали
констативен протокол за ПТП, на който по – късно бил поставен рег. № от
11.11.2021 година.
Ищецът посочва, че от съдържанието на констативния протокол се
установява, че вина за ПТП има водачът С. Т. В. който не е спазил правилата
за движение и не го е пропуснал да мине по път с предимство, при което е
допуснал ПТП. Освен контузията на лявата ръка на ищеца били причинени и
значителни материални щети по неговото МПС. След като служителите на
МВР съставили констативния протокол се обадил на СМП, която го
транспортирала до МБАЛ „Бургасмед“. В лечебното заведение му направили
изследвания, които установили, че няма фрактура на лявата ръка и няма
необходимост от хоспитализация. Била посочена диагнола „травма на
мускулите и сухожилията на триглавия мускул“. Впоследствие, след преглед,
ищецът бил приет за операция на триглавия мускул, но отказал да бъде
опериран. Била му поставена гипсова лента за срок от 14 дни и получил
болничен лист за 1 месец, до 12.12.2021 година. Провел два контролни
прегледа съгласно които движението и функциите на дясната ръка не били
възстановени. След изписване от болницата ищецът продължил с домашно
лечение. Използвал болкоуспокояващи лекарства, тъй като болките били
много силни. Не можел да ползва лявата си ръка, поради което съпругата и
близките му непрекъснато му помагали за елементарни действия и полагали
грижи за него в ежедневието. След изписването му ищецът се върнал на
работното си място, но практически бил безполезен, тъй като нямал сили да
работи и да движи ръката си. От края на месец декември 2021 година
започнал постепенно да се възстановява. След преглед лекар му казал, че
пълното възстановяване ще настъпи между 6 – 12 месеца.
Тъй като виновния водач С. Т. В. има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП
ищецът предявява исковете си срещу него, като застраховател.
На основание заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
ответното дружество му изплатило обезщетение в размер от 300 лева, а с
писмо ищецът поискал обезщетението да бъде определено в размер от 12 000
лева.
Ищецът посочва, че срокът за възстановяването му е значително по –
дълъг от месеца, в който е ползвал болнични, и няма възможност да движи
ръката си пълноценно и да работи и към настоящия момент.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
механизмът на ПТП, като включително е оспорено наличието на виновно
2
поведение на С. Т. В. В отговора е направено възражение за съпричиняване
като са изложени твърдения за това, че ищецът се е движил със скорост над
допустимата, а и няма безспорни данни, че е бил с поставен предпазен колан.
Оспорени са твърденията за продължителността на възстановителния период.
Посочено е, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.
В съдебно заседание е направено изменение на иска под формата на
увеличение на размера му, като същият е в размер на 15 000 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че С. Т. В. с ЕГН **********, е управлявал по време на
процесното ПТП МПС с рег.№*** По повод на този лек автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Далл Богг:
Живот и здраве“ ЕИК *********, с период на валидност 06.08.2021 г. до
05.08.2022 г.
По делото е са приети като писмени доказателства материалите по
досъдебно производство №ЗМ 86-2022 г. по описа на Четвърто РУ – гр.
Бургас. Същото е прекратено с постановление от 18.01.2023 г. От същото,
както и от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че на
09.11.2021 г. около 19 часа в гр. Бургас на ул. „Тракиец“ по посока на
кръстовище с ул. „Кооператор“ се движил лек автомобил с рег.№***, който
бил управляван именно от С. Т. В. Установява се, че ул. „Кооператор“ бил
пътя с предимство, като при движението си по ул. „Тракиец“ С. В. не се
съобразил с пътен знак „Б2“, даващ предимство на движещите се на пътя
превозни средства, поради което засякъл движещия се по това време по ул.
„Кооператор“ лек автомобил с рег. №*** управляван от ищеца П. С.. Лекият
автомобил се движил със скорост от 40 км/ч. при разрешени 50 км/ч. В
резултат на това настъпило и ПТП между двата автомобила, при което
пострадал ищецът П. С..
По делото е представено уведомление от ЗД „Далл Богг: Живот и
здраве“, ЕИК ********* от 13.12.2021 г., в което се сочи, че на 22.11.2021 г. е
постъпила молба за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за настъпило
застрахователно събитие. По делото е представено писмо с вх.№5453 от
22.12.2021 г., което е отговор на писмо с изх.№6383/13.12.2021 г. от П. С., с
което представя поискани му от ответното дружество ЗД „Далл Богг: Живот и
здраве“, ЕИК *********, документи относно произнасяне по
застрахователната претенция. Представено е и писмо от П. С. с вх.№395 от
28.01.2022 г., с което същият моли за писмен отговор по претенцията му. По
делото е представено уведомление от 31.01.2022 г., с което П. С. е уведомен,
че застрахователят му е определил обезщетение по направените
застрахователни претенции в размер на 300 лв. за претърпените от него
3
неимуществени вреди.
По делото са приложени като писмени доказателства копия от
медицинската документация относно извършените медицински прегледи,
изследвания и последващо лечение на лицето П. Г. С. за периода 11.11.2021 г.
до 12.11.2021 г., включително амбулаторен лист от извършен на 09.11.2021 г.
преглед, фиш от спешна медицинска помощ, рентгенови изследвания,
диагноститично – лечебен план, ЕКГ, анамнеза, общ статус, както и епикриза
от отделения „Ортопедия и травматология“ към МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД.
От същите се установява, че е налице болка и оток в лявата лакътна става,
болка над акромиона, слабост на екстенцията, а при пасимна флексия болката
се увеличавала. Лицето е отказало оперативно лечение, като бил изписан без
изменеия с предписана медикаментозна терапия.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение, от което е
видно, че при преглед на П. С. е констатирано наличие на болка и оток в лява
лакътна става, като болката се усилвала при пасивна флексия и при опит за
активна екстензия, които увреждания му причинили трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за срок от около 30 дни. Получените
наранявания отговаряли да са причинени по време и начин, както се съобщава
от пострадалия от действието на или върху твърди тъпи предмети, каквито
били частите вътре в автомобила при непосредственото му привеждане от
движение в покой.
По делото са разпитани свидетели.
От показанията на свидетелката Д. С.а, бивша съпруга на ищеца, без
дела със страните, се установява, че на 09.11.2021 г. вечерта се прибрала от
работа, като П. С. й се обадил и й съобщил, че е катастрофирал. Свидетелката
се притеснила, като С. й казал, че го чака линейка. Неговият колега го
прибрал впоследствие в дома му, като казал, че на следващия ден трябвало да
му се прави операция. Лежал е в болницата два дена, като решил да се откаже
от операцията, тъй като му искали пари за нея, а тя не се покривала от
здравната каса. Имал е шина на ръката, но проблемът му тръгнал от там, че
лакътят му се оттекъл и се надул. Вечерно време не можел да спи, не можел
да прави нищо с ръката си, да я движи. Пиел лекарства и обезболяващи. През
деня свидетелката се стараела ищеца да не остава сам и винаги да има някой
край него. Бил в болнични един месец, след което се опитал да ходи на
работа, но ръката му почнала да го боли. Ищецът се възстановявал близо два
месеца или повече. Постепенно оттоците отшумели, но не напълно. Около
три месеца е имал болка, когато ходил на работа.
В показанията на свидетеля Д. С., без родство и дела със страните,
заявява следното: Колеги били с ищеца, като работили във фирма за
производство на мебели. След произшествието е имал един месец болничен и
не идвал на работа. След това дошъл на работа, но ръката му била подута. Не
можел да работи. Решили, че е по – добре нда не идва на работа, доколкото не
можел да работи. След Нова година дошъл отново на работа и бавно започнал
да навлиза в работата. Първият път, когато отишъл на работа, ръката му била
4
превързана, пиел обезболяващи, за да работи. Поне един месец след
болничния, ищецът не бил ефективен на работа. Свидетелят отишъл на място
след катастрофата, за да вземе ищеца.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните по делото. От наличните данни в материалите по делото, вещото
лице установило, че П. С. пострадал при ПТП, като водач на лек автомобил,
блъснал се в друг такъв, който му отнел предимството, при което получил
травма на мускулите и сухожилията на триглавия мускул. Травмата била в
резултат от директен удар в областта на лакътя в твърд тъп предмет вътре в
автомобила, като тя може да се получи и при поставен предпазен колан.
Вещото лице сочи, че травмата била в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие. Причинено е затруднение на движението на ръката, което
отзвучава в рамките на около три месеца при обичаен ход на оздравителния
процес.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в
исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към
датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3)
отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за
което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено
увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието
и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по
арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 4) размер на претърпените вреди.
По делото не се оспорва наличието на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на
ПТП – 09.11.2021 г., по силата на който ЗД „Далл Богг: Живот и здраве“, ЕИК
*********, се е задължило да застрахова гражданската отговорност за вреди
причинени при управлението на лек автомобил с рег. ***, управляван в
случая от С. Т. В. с ЕГН **********.
По делото се установява категорично, че на 09.11.2021 г. около 19 часа
в гр. Бургас на ул. „Тракиец“ по посока на кръстовище с ул. „Кооператор“ се
движил лек автомобил с рег.№**, който бил управляван именно от С. Т. В..
Установява се, че ул. „Кооператор“ бил пътя с предимство, като при
движението си по ул. „Тракиец“ Стоян Вълев не се съобразил с пътен знак
„Б2“, даващ предимство на движещите се на пътя превозни средства, поради
което засякъл движещия се по това време по ул. „Кооператор“ лек автомобил
с рег. №***, управляван от ищеца П. С., в резултат на което настъпило и ПТП
между двата автомобила, при което пострадал ищецът П. С..
Действително, както е посочено и в отговора на исковата молба, в
5
съдебната практика се приема, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава /Така Решение № 15
от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. на ВКС, Решение № 227 от
12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 71 от
16.08.2017 г. по г.д. № 60343/2016 г. на II г.о. на ВКС и др./.
В тази връзка по делото са представени и писмени доказателства, които
в своята съвкупност установяват при условията на пълно и главно доказване
именно механизна на настъпване на процесното ПТП, така както е описан
същият и по – горе. Именно приемайки посоченият механизъм се установява
и противоправността на деянието, извършено при управление на лек
автомобил с рег.№ ***, доколкото неговият водач не се е съобразил с
наличните пътни знаци, като е бил длъжен да спре на пътен знак „Б2“, а не го
е направил, поради което именно причинил и допуснал настъпването на
процесното ПТП. От приетата в досъдебното производство комплексна
автотехническа експертиза се установява, че и двамата водачи са управлявали
със скорост по – ниска от разрешената, тоест под 50 км/ч. В тази връзка,
съдът не споделя доводите за наличие на съпричиняване, поради управление
на МПС от пострадалия със скорост по – голяма от разрешената на
конкретния пътен участък.
По изложените съображения, съдът намира, че действията на водача на
лек автомобил с рег.№*** са водели до процесното ПТР, в резултат на което
са причинени и телесни увреждания на пострадалия, ищец в настоящото
производство П. Г. С.. По делото се доказва и причинно – следствената връзка
между настъпването на вредите и противоправното поведение на С. Т. В.
Както е посочено и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
травмата на П. С. била в резултат от директен удар в областта на лакътя в
твърд тъп предмет вътре в автомобила, който той управлявал. Вещото лице
изрично сочи, че травмата е в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие. Това заключение се подкрепя и от всички, приети по делото
писмени доказателства, поради което не възниква каквото и да е съмнение
именно относно обстоятелството, че в случая поведението на другия водач е
довело до произшествието, в резултат на което деянието е решаващо,
вътрешно необходимо и свързано с резултата, като в цялата поредица от
явления причината предшества следствието и именно го поражда, поради
6
което и вредата закономерно произтича от деянието.
В настоящият случай, претенцията се отнася до причинените
вследствие на деянието и настъпилите телесни увреждания, неимуществени
вреди, тоест иска се именно тяхното обезщетяване.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС е направено тълкуване на понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че не се касае до абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
В практиката си ВКС многократно е имал повод да се произнесе
по въпроса за понятието „справедливост“, както и за механизма на
определяне на обезщетение през призмата на чл.52 от ЗЗД. Така в множество
решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК е застъпено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. /Така Решение № 17 от
27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г., II т. о.; Решение № 14 от 9.02.2018
г. на ВКС по т. д. № 834/2017 г., II т. о.; Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 638/2012 г., III г. о.; Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 2303/2017 г., III г. о. и др./.
Специфично в случая е, че съдът следва да съобрази и определеното и
вече изплатено от застрахователя обезщетение. Така и в Решение
№108/04.10.2012г. по т.д.№ 441/2011г. на ВКС, І т.о. е прието, че изплатената
от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
извънсъдебно сума, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да
бъде отчетена (приспадната) от съда. Така при определяне на дължимото
обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът отчита на първо
място характера на телесните увреждания, които обективно са довели до
невъзможност за лицето да движи нормално и да осъществява функции с
лявата си ръка, както и обективно уврежданията са довели до претърпени
болки и страдания и невъзможност за поне от около два месеца на лицето да
полага труд, отчитайки и характера на неговата работа /като мебелист/.
От друга страна, съдът отчита и съобразява обстоятелството, че не са
7
причинени вреди, които да водят до осакатявания или трайни загрозявания
или поне по делото няма такива данни и събрани доказателства. Следва да се
отчете и обстоятелството, че лицето е отказало да бъда оперирано, поради
което и оздравителния процес се е забавил с до два месеца. В случай, че
такава е била направена, то оздравителния процес е щял да продължи по
мнение на вещото лице по допусната съдебно – медицинска експертиза около
месец. При определяне на обезщетението, съдът съобрази и, че
застрахователят е определил обезщетение в размер на 300 лв., което следва да
бъде приспаднато от определеното от съда. В този смисъл съдът намира, че
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на
5000 лв., което следва да бъде приспаднато със сумата от 300 лв. или следва
да бъде присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 4700 лв.
По отношение на направеното възражение за съпричиняване, съдът
намира същото за неоснователно. Съпричиняването има обективен характер и
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Преценява се единствено наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалото лице и настъпилия вредоносен резултат.
Приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици. За да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като приносът трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или бездействия от увреденото лице.
Ако поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло върху
действията на причинителя на вредата, е налице съпричиняване /Така
Решение № 93/05.07.2012 г. по т. д.№ 373/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС,ТК, II т. о. и др./.
Доказателствената тежест за това възражение се носи от страната, която го е
направила, тоест от ответника по делото.
В случая при направено възражение за съпричиняване в резултат на
непоставен предпазен колан в лекия автомобил, трябва да бъде изследвано
дали непоставянето на предпазен колан има пряка причинна връзка с
телесните увреждания, т. е. дали травматичните увреждания биха били
предотвратени, ако пострадалият беше поставил предпазния колан /В този
смисъл и Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, II т.
о./. По делото не са налице данни и доказателства, от които да се установява,
че ищецът е бил в автомобила си без предпазен колан. Но дори и това да беше
така, съгласно приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, травмата
може да се получи и при поставен предпазен колан, тоест самото поставяне
или не на предпазен колан не е каквото и да е условие за настъпване на
причинените от произшествието телесни увреждания.
Както бе посочено по – горе, от доказателствата по делото се
установява, че ищецът не е управлявал автомобилът си със скорост, която да е
8
по – висока от разрешената, поради което и в тази насока възражението за
съпричиняване се явява неоснователно.
Съобразявайки изложеното, съдът намира за доказана и основателна
исковата претенция, предявена от ищеца до размера от 4700 /четири хиляди и
седемстотин/ лева, като за разликата над уважената част до пълния предявен
размер от 15 000 лв., съобразно направеното увеличение на иска, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Ищцовата страна е направила разноски в размер на 1200 лв. за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита
и съдействие на л.50 от делото, държавна такса в размер на 600 лв., както и за
депозит за вещо лице в размер на 150 лв. или общо 1950 лв. На същата следва
да бъдат присъдени разноските, съобразно уважената част от иска, тоест в
размер на 611 лв. На ответната страна следва да бъдат определени разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. Страната е направила разноски в размер
на 150 за депозит за съдебно – медицинска експертиза, като е поискала и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв., което
съдът намира за дължимо, но в размер от 360 лв., доколкото отговорът на
исковата молба е подаден от юрисконсулт, както и са извършвани и част от
процесуалните действия именно от такъв. Съобразявайки съотношението
между отхвърлена и уважена част от исковете, съдът намира, че разноските
следва да се определят 350, 20 лв., дължими на ответната страна.
Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Далл Богг: Живот и здраве“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. С. с ЕГН **********, с адрес град Б**, представляван от
адвокат Ж. Н., сумата от 4700, 00 /четири хиляди и седемстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради
следните травматични увреждания, които са причинени при ПТП от
09.11.2021 г. в гр. Бургас по вина на водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда -
14.02.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Далл Богг: Живот и
здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Г. М. Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. С. с ЕГН **********, с
адрес град Б**, сумата от 611 /шестстотин и единадесет/ лв., представляващи
направените съдебно – деловодни разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от иска.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Г. С. с ЕГН **********, с
адрес град Б**ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Далл Богг: Живот и здраве“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, сумата от 350, 20 /триста и петдесет лева и двадесет
стотинки/ лв., представляващи направените съдебно – деловодни разноски в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10