Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 15.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 620
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от С.Х.С.
против „КРЕДИМЪНИ“ ЕООД.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и възражения:
В молбата се сочи,
че в производството по ч.гр.д. № 12557/2015
г.
от описа на Районен съд – София била издадена в полза на ответника против ищеца
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а въз основа на нея и изпълнителен
лист за сумите, както следва: 1365,00 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху главницата до 12.03.2021г. в размер на 831,41 лв.; 327,30 лв. разноски по
ч.гр.д.; 100,00 лв. – юрк. възнаграждение по изп.д.; 78,00 лв. – такси за
образуване и прекратяване на ИД; 265,61 лв. такси в полза на ЧСИ съгл. ТТРЗЧСИ
с включен ДДС и 2,50 лв. – допълнителни такси.
Въз
основа на процесния изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015г., било образувано
изпълнително дело № 40/2020г. от описа на ЧСИ Н. С.. В хода на последното до
ищеца в настоящото била изпратена покана за доброволно изпълнение на процесните
суми като към датата на поканата задължението било в общ размер на 2969,82 лв.
Твърди
се, че в рамките на изпълнителното дело бил наложен запор върху получаваното от
ищеца трудово възнаграждение, който и понастоящем не бил приведен в изпълнение
поради несеквестируемост на вземането на С. към работодателя му. Отделно,
самата покана за доброволно изпълнение била получена по пощата с обратна
разписка на 18.03.2021г.
Видно
от отбелязванията върху изпълнителния лист от 16.03.2021г. било, че
първоначално било образувано изпълнително дело № 777/2015г. от описа на ЧСИ Б.
Б. като същата отбелязала, че поканата за доброволно изпълнение е останала
невръчена, а последното извършено при нея действие е с дата 23.04.2015г. В последствие соченото изпълнително дело
било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК на 11.02.2019г. като след
тази дата било образувано и делото при ЧСИ Н. Славов с номер 40/2020г.
Ищцовата
страна сочи, че процесните вземания били погасени по давност въз основа на
подробно изложени за това съображения и позовавайки са на постановките в ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело. № 2/2013г., ОСГТК, поради което прави
изрично възражение в посочения смисъл.
Акцесорните
вземания за лихви също били погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“,
предл. 2-ро от ЗЗД.
Ето защо се поддържа искане
да бъде постановено решение, по силата на което да се приеме за установено
спрямо „КРЕДИМЪНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Проф Цветан Лазаров“ № 18, вх. 1, че С.Х.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** , не дължи сумата по изпълнителен лист от 16.03.2015 г.,
издаден по ч.гр.д. № 12557/2015 г. на Районен съд - София в размер на 1692,30
лв., в т.ч.: 1365,00 лв. – главница, представляваща задължение по издаден на
04.03.2015г. Запис на заповед с падеж 19.08.2014г., ведно със законната лихва
от 11.03.2015г. до окончателното изплащане, както и 327,30 лв. – разноски по
делото, поради погасяване на вземането по давност.
Претендират се и
сторените съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията
на ответника:
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба.
Сочи доводи за
допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Излага подробни
съображения досежно обстоятелството, че не е изтекла погасителната давност за
процесното вземане поради прекъсването й в хода на образуваните за същото
изпълнителни производства, вкл. и в това по описа на ЧСИ Т. В. с номер
71/2020г., което в последствие било прехвърлено служебно - без прекратяване, на
ЧСИ Н. С..
Отделно, за
акцесорните вземания не била приложима специалната 3-годишна давност, а общата
– 5-годишна такава, доколкото процесното вземане било съдебно установено такова
по см. на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Въпреки горното се
твърди, че дори и вземането да би било погасено по давност, то доколкото същото
произтичало от Запис на заповед, на осн. чл. 534, ал.1 от ТЗ, в тригодишен срок
от изгубване на исковете, основани на самата ценна книга, ответникът в
настоящото като кредитор и приносител на записа на заповед, могъл да предяви
срещу издателя на ценната книга иск за менителнично неоснователно обогатяване.
Поради изложеното се
иска отхвърляне на предявения иск в цялост.
Претендират се
сторените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от
ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заверено копие от
изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015 г., по ч.гр.д. 12557/2015 г. по описа
на СРС за сумата в размер на 1365 лева, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 04.03.2014 г. с падеж 19.08.2014, ведно със законната лихва
от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане, както 327 лв. разноски, в т.ч.
27,30 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт. На него са отбелязани постъпили плащания, но е
отразено прекратяване по чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК, извършено от ЧСИ Б. Б., с
посочено последно изпълнително действие на 23.04.2019 г.
Приложен е също заверен препис от Покана за
доброволно изпълнение по изп.д.
№202074504000040/2020 г. от описа на ЧСИ Н. Славов, с рег. № 745 в КЧСИ, видно
от която вземането по изпълнителния лист е приведено в изпълнение.
За вземането по изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 2015856040077 по описа на ЧСИ Б. Б. – образувано на
16.04.2015 г. и свършено на 11.02.2019 г. То е било прекратено по искане на взискателя
с Постановление от 11.02.2019 г., без вземането по него да е събрано.
Видно от данните в Писмо с вх. №260914/2022 г.,
изпратено от ЧСИ Т. В.-Н., с рег. № 791 в КЧСИ, образуваното пред нея изп.д. №
202007910400071/2020 г. било прехвърлено по молба на взискателя на ЧСИ Н.С., за
продължаване на изпълнителните действия на 2805.2020 г.
Приложено е изп.д. №202074504000040/2020 г. от описа
на ЧСИ Н. Славов, с рег. № 745, образувано по искане на настоящия ответник за
вземането, предмет на посочения по-горе изпълнителен лист.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото доказателства, които се възприеха за допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск срещу
взискателя по образувано изпълнително дело за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 ГПК.
Посочената правна норма дава възможност на длъжника по изпълнително дело да
оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в
сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение,
като се позова на факти (погасяване по давност, плащане, прихващане и др.),
настъпили след издаването му.
Искането се основава именно
на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда
на чл. 410 и сл. ГПК - ищецът основава
претенцията си на изтекла в негова полза погасителна давност, който факт няма твърдения да е релевиран в двуседмичния (тогава)
срок за възражение по чл. 414 ГПК
по висящото заповедно производство в СРС. Това обстоятелство обуславя
неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.
Според общоприетото и господстващо становище в
правната теория и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно
решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС) погасителната
давност е материалноправен институт, изтичането на която не води до погасяване
на самото вземане. То продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение по чл. 118 ЗЗД.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
От ангажираните по
делото доказателства се установява, че понастоящем ответникът се легитимира като кредитор на процесното
задължение по изп.д.
№202074504000040/2020 г. от описа на ЧСИ Н. С., с рег. № 745.
Не е спорно по
делото, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден в производство по реда на чл. 417 от ГПК. Заради това в случая е приложима
разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По
силата на чл. 416 ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на
вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата
на чл. 414, ал.
2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се
получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК-
при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е
трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г.
по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С изтичането на преклузивния срок
за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно
- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Няма
основание да се счита, че по отношение на давностния
срок кредиторът в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в
по-благоприятно положение от кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради
това съдът намира, че нормата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД следва да намери приложение по отношение на процесното
вземане.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсна с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането.
Според разрешенията в т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е
посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непосения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В контекста на горното по
делото бе установено, че в хода на изпълнителното производство по изп.д. №
777/2015 г. на ЧСИ Б. Богданова, са били предприети действия по налагането на
запори, производството пред нея е било прекратено с постановление от 11.02.2019
г..
От влизане в сила на заповедта за
изпълнение, т. е от 20.05.2015 г. е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея като
същото е могло да бъде и принудително осъществено. Съгласно действащото към
този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по
този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния процес не е
текла, на основание чл. 115, б
"ж" от ГПК. След този момент и занапред в действие е
именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не прекъсват давността:
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За
разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да
поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както
и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
Тук изп.д. № 777/2015 г. е било образувано
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 16.04.2015 г. В молбата взискателят е посочил
изпълнителни способи, поради което следва да се приеме, че с тази молба е
прекъснат давностният срок за вземането
по изпълнителния лист. На същата дата 21.04.2015 г. са изпратени запорни
съобщения, които също прекъсват погасителната давност
на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД, който предписва, че давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума
на Върховния съд следва да се приеме, че давността
е била спряна до 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015
г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При това положение давността за процесните
вземания, считано от 26.06.2015г. следва да изтече на 26.06.2020г.
С депозирана от длъжника молба от 05.05.2015г.
по ИД № 777/2015г. на ЧСИ Б. Б. (л. 33 от същото) същият изразява готовността
си за разсрочено погасяване на вземането, което настоящият състав намира да
представлява признание на същото. А последното е самостоятелно основание за
прекъсване по см. на чл. 111, б. „а“ от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът счита за ненужно да
обсъжда настъпилата по горецитираното изпълнително дело „перемпция“ по см. на
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото правилата за течението на новата давност
при настъпила перемпция предхождат по време последващите основания за
прекъсване, които съдът установи, а именно – направеното признание от
05.05.2015г., съотв. влизане в сила на ТР 2/2015г. на 26.06.2015г., от когато
се преустановява спиране течението на давността и започва да тече нова такава.
На следващо място установи се, че в рамките на
давностния срок (26.06.2015г. – 26.06.2020г.) взискателят е депозирал нова
молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на
вземането – на 27.02.2020 г., по която е образувано ИД от описа на ЧСИ Т. В.,
рег. № 791 към КЧСИ, същото в последствие изпратено по подсъдост на ЧСИ Н.
Славов и преобразувано без прекратяване под № 20207450400040. По изрично
даденото от върховната инстанция тълкуване, образуването на изпълнителното дело
само по себе си не води до прекъсване на давността. В молбата по чл. 426 от ГПК
е инкорпорирано изрично искане от взискателя за приложение на съответния
изпълнителен способ, в случая – запор на банкови сметки. Вярно е, че искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, доколкото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение (същото ТР). Тоест, искането
да се приложи съответен изпълнителен способ също представлява юридически
факт, прекъсващ давността, но само когато
е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, каквото данните по делото не установиха да е
налице.
Така, с депозирането на молбата по чл. 426 от ГПК на 27.02.2020г., взискателят не е осъществил възлагане по см. на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител като конкретно посоченото от него изпълнително
действие е такова за налагане запор на банкови сметки. Произнасяне на органа по
принудителното изпълнение – ЧСИ Т. Водиченска, няма. Съдебният изпълнител е
констатирал местна неподсъдност на делото, което в последствие по молба на
взискателя е изпратено на ЧСИ. Н. Славов и е образувано, без прекратяване, под
№ 20207450400040 от описа на същия. В хода на последното е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му „Славчев 2019“ ЕООД с
изх. № 00536/12.03.2021г. Това изпълнително действие обаче настоящият състав
намира да е извършено след като вече е изтекла погасителната давност за
процесните вземания (26.06.2020г.) от една страна, а от друга – същото не е от
естество да прекъсне давността и поради това, че съдебният изпълнител е
действал в обстановка без възлагане да определя начина на изпълнение по см. на
чл. 18 от ЗЧСИ, като конкретно посоченият от взискателя изпълнителен способ е
такъв за запор на банкови сметки, а не на трудово възнаграждение. Изложеното е
в унисон и с принципните постановки, че за разлика от исковия процес, при който
съдът служебно се грижи за обезпечаване движението му, то в изпълнителното
производство органът по принудителното изпълнение няма подобно задължение,
поради което и бездействието на взискателя, когато е продължило в установения
от закона двугодишен срок, влече след себе си прекратяване на процеса и то ex lege.
При изведените доводи, съдът намира, че
погасителната давност за процесните вземания, обхващата периода 26.06.2016г. –
26.06.2020г., е изтекла, без спиране и прекъсване в посочения времеви диапазон.
Това е и което обуславя основателност на
заявената претенция, поради което и същата следва да се уважи в цялост.
По
разноските и дължимите държавни такси:
При този изход от спора разноски се дължат единствено
на ищцовата страна на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Доказателства за сторени такива
се съдържат на л. 16 и 29 от делото (заплатена държавна такса в общ размер на
50,00 лв.). Ищецът е бил представляван от пълномощник – адв. Т. П., но
доказателства за заплатено адв. възнаграждение не са налични по делото, поради
което и такова не следва да се присъжда.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 439 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 124 от
с.к., че С.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИМЪНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Проф Цветан Лазаров“ № 18, вх. 1, сумата по изпълнителен лист от 16.03.2015 г., издаден по
ч.гр.д. № 12557/2015 г. на Районен съд - София в размер на 1692,30 лв., в т.ч.:
1365,00 лв. – главница, представляваща задължение по издаден на 04.03.2015г.
Запис на заповед с падеж 19.08.2014г., ведно със законната лихва от
11.03.2015г. до окончателното изплащане, както и 327,30 лв. – разноски по
делото, поради погасяване на вземането
по давност.
ОСЪЖДА
„КРЕДИМЪНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Проф Цветан Лазаров“ № 18, вх.
1, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), сторени
разноски за заплатена в производството държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Препис от решението да се връчи на страните на осн.
чл. 7, ал.2 от ГПК.
Съдия при
Районен съд – Кюстендил:_____________