РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Радомир, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100553 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище: гр.С., бул.Б. № ., бл.. вх. ., чрез
пълномощника си юрк. Г. И. П. редовно упълномощен с пълномощно, с per. №./23.02.2022г.
на нотариус с per. № ., е предявил искове срещу ответника П. Г. Н., ЕГН: **********, с
адрес: . с. Д. Д., общ. Р., с които моли съда да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.” ЕООД срещу длъжника по ДПК 3. П. Г. Н.,
представляващо главница в размер на 3183.41 лв. /три хиляди сто осемдесет и три лева и
четиридесет и една стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1991.01 лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и един лева и една стотинка/ и законна лихва в размер на 815.46 лв.
/осемстотин и петнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, дължима от 15.06.2019 г. -
датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2022 г., ведно със законната лихва от дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 30.03.2022
г., до окончателното изплащане на вземането.
Моли да постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК № . П. Г. Н. да заплати
на „П. К. Б.“ ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
2585.06 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и пет лева и шест стотинки/, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като твърди, че искът е
1
неоснователен. Позовава се на противоречие на сключения договор с разпоредбите на ЗПК.
Твърди, че е изтекла погасителна давност на част от вземанията.
Според изложеното в исковата молба на 26.02.2016 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № . между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и П. Г. Н. като длъжник.
Същият бил сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 3550 лв.;
- Срок на кредита: 36 месеца;
- Размер на вноската: 173.22 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 6235.92 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни УСЛУГИ:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3209.04 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 89.14 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 9444.96 лв.;
- Общ размер на вноска: 262.36 лв.;
- Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част
от него са Общи условия, приложени по делото, които са предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Ответната страна не е оспорила, че е налице договор между страните, както и това, че
ответникът е погасил сумата в размер на 2832,36 лв. Твърди, че договорът, по който се
претендират посочените в исковата молба суми представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и същият е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 е чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна.
По делото не се спори относно наличието на сключен между страните договор за
потребителски кредит № . между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и П. Г. Н. като длъжник,
2
при посочените параметри. Не се спори и относно това, че ответникът е е погасил сумата в
размер на 2832,36 лв.
Съгласно приетото заключение на вещото лице Я. А. Договор за потребителски кредит
П.к. с. № . от 26.02.2016 г. сключен между „П.К.Б." ЕООД и П. Г. Н. е за сумата от 3550,00
лева. Ответникът е платил общо 2832,36 лв., с които при погасяване само на главница,
неплатената сума за главница е в размер на 714,64 лв. При хипотезата на чл. 110 от Закон за
задълженията и договорите, пет годишна погасителна давност-няма погасена по давност
сума за главница. При хипотезата на чл. 111, т. „в" от Закон за задълженията и договорите -
погасените по давност суми за главница са в размер на 552,54 лева по погасителни вноски с
падеж до 15.03.2019 г.
От правна страна.
Процесният договор е сключен при спазване изискванията на чл.11, т.9, 10 и 11 от ЗПК.
Същият съдържа задължителните реквизити по сочените норми, поради което не би могло
да се приеме, че се явява нищожен. Отразен е общият размер на кредита, лихвеният процент,
който е фиксиран, посочен е годишният процент на разходите, който не надхвърля размера
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете
страни, в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях, какво
се погасява с тях и в какъв размер – главница, договорна лихва и вноска допълнителен
пакет. Параметрите на кредита се съдържат и в европейския формуляр, подписан от двете
страни.
В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №.18.06.2014 год. по т.д. №./2013 год. на
ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички
факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще смята целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
3
волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай, ищецът не е ангажирал
надлежни доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство
длъжникът е бил уведомен, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем.
В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.415 /422/ ГПК, при
оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на
връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при
тълкуване на договорните клаузи. В настоящия случай следва да се приеме, че за дата на
връчване на уведомлението следва да с еприеме датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №./02.04.2019 г. по
Тълкувателно дело № ./2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422,
ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл.418, ал.3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или
лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което
е производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се
в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред ищеца като кредитор с
вземане по чл.410 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със
заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки,
такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство,
стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на
вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
4
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на
иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца
юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално
право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по
първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая
ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в
сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса
накърнено субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта
на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма
за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде
уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция.
От гореизложените мотиви към тълкувателното решение, става ясно, че доколкото
основанието на установителния иск са твърдените юридически факти, от които произтича
претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката за допустимо
съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в условията на
евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът смята кредита за предсрочно изискуем,
направено с депозиране на заявление по чл.410 ГПК, има за последица настъпване на
изискуемостта от този момент. В настоящия случай, доколкото с подаване на исковата
молба по чл.422 от ГПК, ищеца е обективирал изявлението си за упражняване на правото да
направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, и връчването на исковата молба
представлява надлежно уведомяване на длъжника, то установителната претенция е
основателна за цялата дължима главница - 3000 лева.
По отношение възнаградителната лихва по договора за кредит. В случая, в договора е
5
уговорен годишен лихвен процент на 41,17 %. Максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се смятат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Въпреки че не е
налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение №
./30.12.2004 г. по гр.д.№./2003 г., .г.о., решение № ./18.05.2006 г. по гр.д.№./2005г., .г.о.;
решение № ./09.01.2009 г. по гр.д.№./2007 г., .г.о., определение № ./10.07.2015 г. по гр.д.
№./2014 г., . г.о./ се приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на
договорната възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция
по повод предоставеното ползване на заемната сума. Настоящият съдебен състав споделя
тази практика.
В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на
законната лихва е определен с Постановление № . на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в
сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка,
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото
полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за
второто полугодие. Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на
действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или
трикратния-30%. В случая отразеният в договора ГЛП - 41.17% надвишава трикратния
размер на законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност
на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД. В съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следва да се замести по право от
повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера от 10 % -
законната лихва. В този смисъл е и горецетираната съдебна практика.
Съобразно Тълкувателно решение №./27.03.2019 г. по тълкувателно дело №./2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в
частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
6
изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че
съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо претенция за заплащане на
възнаградителна лихва за този период не следва да се уважава, а принципно следва да се
признае дължимостта на главницата, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и
мораторната лихва върху тази главница от тази дата до окончателното ѝ изплащане.
Относно възражението за настъпила погасителна давност съдът намира следнаото:
Видно от заключението по изготвената и приета по делото съдебно- счетоводна
експертиза, ответникът е платил общо 2 832,36 лева, с които при погасяване само на
главница, неплатената сума за главница е в размер на 714,64 лв.
Спорен се явява въпросът относно това дали следва да бъде приложена давността по
чл.110 или по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Според вещото лице при хипотезата на чл.110 от Закон за
задълженията и договорите, пет годишна погасителна давност- няма погасена по давност
сума за главница. При хипотезата на чл.111, б.„в" от Закон за задълженията и договорите -
погасените по давност суми за главница са в размер на 552,54 лева по погасителни вноски с
падеж до 15.03.2019 г.
При това положение, след като бъде приспадната тази сума от остатъка от задължението
в размер на 714,64 лв., сумата, която дължи ответникът по главницата възлиза на 162.10 лв.
При отговора на поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика.
От една страна, в центъра на въпроса са: Решение № .от 12.07.2011 г. по гражд. д. № . от
2010 г., . г. о., ГК и Решение № . от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № ./2011 г., . г. о., ГК,
постановени по чл. 290 и сл. ГПК. Същите представляват задължителна съдебна практика за
съдилищата, съобразно т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. д. № 2 от
2010 г., ОСГТК на ВКС. В тази група съдебни решения се заключава, че престациите за dare
на длъжника, при наличието на сключен договор за банков кредит, представляват
задължение за неделимо плащане. Върховните съдии стигат до извода, че договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора. Аргумент за това те черпят от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД, в която се изтъква, че кредиторът не може да бъде принуден да
приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Според тях е приложим
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Същото становище е възпроизведено и в други съдебни решения: Решение № . от
14.01.2014 г. на Х.районен съд, Решение № . от 27.06.2014 г. на П. районен съд, . г. с.,
Решение №. от 12.07.2013 г. по въззивно гражд. д. № ./2013 г. на Окръжен съд - Б. и т. н.
7
От друга страна, обособена е втора група съдебни решения, които се противопоставят на
това становище: Решение № . от 01.08.2014 г. на Я. районен съд, Решение № . от 16.07.2012
г. на С.районен съд, Решение № . от 22.02.2012 г. на П. районен съд, Решение №.от
05.01.2011 г. на Б. окръжен съд и т. н. В тях съдиите виждат отговор на поставения въпрос в
диспозитива на Тълкувателно решение № .от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В него е
дадено определение на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б „в“ ЗЗД:
„изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви“. В посочените
решения е застъпено становището, че договорът за банков кредит попада в хипотезата на чл.
111, б „в“ ЗЗД. Мнението е мотивирано с аргумента, че с оглед на предварително
договорения погасителен план, според който плащанията се извършват на вноски,
приложение намира кратката тригодишна давност.
Настоящият съдебен състав споделя второто становище. Въпросът с периодичните
плащания е бил предмет на изясняване в Тълкувателно решение № . от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС и от дадените в него елементи на определението за „периодични плащания“,
следва да се направи извод за съотношението му с понятието „частични плащания“.
Критериите за разграничение са следните:
1. Изпълнение на повтарящи се задължения - при наличието на погасителен план
задължението на кредитополучателя е разделено на вноски и се изпълнява на предварително
определени интервали от време чрез частични плащания.
2. Те са за предаване на пари или други заместими вещи - при договора за банков кредит
този елемент е налице. Задължението на кредитополучателя винаги е за връщане на
предадената парична сума (аргумент от чл. 430, ал. 1 ТЗ).
3. Падежът на задълженията настъпва през предварително определен интервал от време
- той е определен в погасителния план и всяка вноска има отделен падеж. Срокът е уговорен
в полза на кредитополучателя и банката не може да иска престиране на дължимата вноска
преди настъпване на предварително уговорената дата.
4. Размерите на плащанията са изначално определени или определяеми - размерът на
дължимата периодична вноска при договора за банков кредит е винаги предварително
определена.
5. Не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви - договорът за
банков кредит попада в обхвата и на този елемент, тъй като погасителният план може да
съдържа както различен размер на вноските, така и различни интервали на погасяване
(примерно да е предвиден т.нар. гратисен период и в отделни времеви периоди банката да
опрощава задължението за постъпване на вноска по кредита).
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че позовавайки са на понятието
„периодични плащания“, разгледано подробно в Тълкувателно решение № . от 18.05.2012 г.
8
на ОСГТК на ВКС, следва да приложи кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Ето защо искът за главницата следва да бъде уважен в размер 552,54 лв., съгласно
заключението на вещото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК- 30.03.2022 т., до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде уважен искът за договорно възнаграждение в размер на 1991.01 лв.,
уговорено по договор за потребителски кредит № .
Относно осъдителния иск за сумата от 2585.06 лв. съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на ал.4 на
чл.10а от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В настоящия случай съдът констатира, че в противоречие на императивното правило на
чл.10 ал.4 от ЗПК в сключения между страните договор за потребителски кредит е
договорено възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер 3209.04 лв. /доближаващо
се по стойност до размера на целия отпуснат кредит от 3550 лв./ без да е уточнено всяка от
услугите на каква конкретна стойност е. В този смисъл уговореното възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги противоречи и на добрите нрави, тъй като се дължи и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от
кредитора. Освен това както беше посочено по-горе възнаграждението за допълнителни
услуги е в размер доближаващ се до размера на кредита и с това съдът намира тази уговорка
за противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част на исковата
претенция. Същият е приложил списък по чл.80 ГПК, като видно от същия са направени
разноски в общ размер на 152.05 лв.- за адвокатско възнаграждение. По заповедното
производство са направени разноски в размер на 118.33 лв.- за държавна такса и 34.50 лв.- за
юрисконсултско възнаграждение или общо 152.83 лв. С оглед това, че е налице изцяло
уважен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени так направените разноски.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед отхвърления иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
860 лв., от които- адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. и внесен хонорар за вещо
лице в размер на 180 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, от ищеца „П.К. Б.“
ЕООД, ЕИК ., седалище: гр.С., бул.Б. № ., бл.., вх. . чрез пълномощника си ю.к. Г.И. П.,
срещу ответника П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: 2420 с. Д.Д., общ. Р., съществуването
на вземането по заповедно производство по ч.гр.д. № ./2022 г. по описа на РС- Р.,
представляващо договорно възнаграждение, по договор за потребителски кредит № ., в
размер на 1991.01 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и един лева и една стотинка/; главница
по договор за потребителски кредит № ., в размер на 162.10 лв. /сто шестдесет и два лева и
десет стотинки/, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК- 30.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница до пълния му претендиран размер от 3183.41 лв. /три хиляди сто осемдесет и три
лева и четиридесет и една стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищеца „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК .,
седалище: гр.С., бул.Б. № ., бл.. вх.., чрез пълномощника си ю.к. Г.И. П., срещу ответника
П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:. с. Д. Д. общ. Р., за сумата от 2585.06 лв. /две хиляди
петстотин осемдесет и пет лева и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: .с. Д. Д., общ. Р., да заплати на „П. К.Б.“
ЕООД, ЕИК ., седалище: гр.С., бул.Б. № ., бл.., вх.., чрез пълномощника си ю.к. Г.И. П.,
сумата от 152.05 лв. /сто петдесет и две лева и пет стотинки/ направени разноски по
настоящото производство и сумата от 152.83 лв. /сто петдесет и два лева и осемдесет и три
стотинки/- направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2022 г. на РС- Р./.
ОСЪЖДА „ПР.КР. Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище: гр.С., бул.Б. № ., бл.., вх. ., чрез
пълномощника си ю.к. Г. И.П., да заплати на П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: 2420 с. Д.
Д., общ. Р., сумата от 860 лв. /осемстотин и шестдесет лева/- направени разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10