Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2020г.,
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав на осми октомври две хиляди и
двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с
участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева КНАХД №1740 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
от Дирекция
„Инспекция по труда”- Варна, чрез пълномощника Д. О., срещу решение № 964 от 6.07.2020г. на ВРС,
постановено по НАХД № 2155/2020г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-011647 от 18.09.2019г. на и.д. Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”-Варна, с което на „С. 2018“ ЕООД, Булстат *********, за
нарушаване нормите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 15, ал.1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413, ал.2 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Излага доводи, че неправилно ВРС е тълкувал
нормата на чл. 11 ал.1 от Наредба РД-07/2009 г., от събраните по делото
доказателства е установено, че работодателя не е документирал провеждането на
начален инструктаж на работник установен по време на проверката. Налице е
попълнена декларация от установеното да полага труд лице, декларацията е
необходима на контролния орган да установи при какви условия полага труд и след
като е установено, че работи при възникнало трудово правоотношение, то е налице
задължението на работодателя да документира провеждането на начален инструктаж.
По изложените доводи претендира отмяна
на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
потвърди процесното НП. Пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния
си представител поддържа касационната жалба..
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Варна,
при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка
на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на "С. 2018" ЕООД против НП № 03-011647 от
18.09.2019г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция. За да отмени процесното НП въззивния съд е приел от фактическа страна,
че на 09.08.2019 г. служители на Инспекция на труда по повод настъпил смъртен
случай на строителен обект, извършили проверка на "С. 2018" ЕООД. В
хода на проверката било установено, че работниците в обекта, в това число и
починалото лице Н. нямат сключени трудови договори с дружество. Било установено, че в деня на
инцидента Н. полагал труд като работник пряко зает в дейност с висок
производствен риск - строителни и монтажни работи на длъжност „общ работник
строителство на сгради“. При
документалната проверка и след запознаване с книгата за инструктаж е
констатирано, че дружеството не е документирало провеждането на ежедневен
инструктаж за работника Н.. На 09.08.2019г. е съставено постановление за
обявяване на трудово правоотношение между дружество и починалото лице.
Постановлението било връчено на работодателя чрез неговия управител, на същата
дата. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР1926524/05.09.2019год. При тези установявания бил съставен АУАН, в
който е прието, че дружеството е нарушило чл.11, ал.5 вр. чл. 15, ал.1 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. В последствие е издадено НП с което
на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.11, ал.5 вр.
чл. 15, ал.1 от Наредба № РД-07-2.
Въззивния съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
законоустановените срокове за това. За да отмени процесното НП ВРС
е приел, че е допуснато нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, на дружеството работодател е повдигнато
обвинение, че не е документирало провеждането на ежедневен инструктаж по
безопасност и здраве при работа в нарочна книга за инструктаж на лицето Н., но
липсват доказателства, че е налице трудовоправоотношение между работника и
дружеството. Отделно от това е приел, че в АУАН и НП не е посочено налице ли е
проведен ежедневен инструктаж и ако е налице кога е сторено това,
непровеждането на инструктаж и недокументирането му са две различни нарушения.
Преценено е, че съгласно правната норма ежедневния инструктаж се документира от
длъжностното лице, което го е провело. Преценено е, че в НП липсват факти от
които да се направи извод, че работодателя не е изпълнил конкретно свое
задължение, свързано с осигуряване провеждането на инструктажа. Направен е
извод, че е нарушено правото на защита на привлеченото към
административононаказателна отговорност лице. Изложени са доводи, че
документирането на проведен инструктаж е вменено в задължение не на
работодателя, а на съответното длъжностно лице извършило инструктажа. АНО не е
изследвал въпроса има ли лице, което е било определено от дружеството
работодател да провежда инструктажи. По
изложените доводи НП е отменено.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Правилен е извода на ВРС, че доколкото
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж, чрез
определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа,
то документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение на
съответното длъжностно лице, което го е извършило, а не на работодателя. Горното е в съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г., съгласно която работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа, като ал. 2 сочи, че инструктажите по чл. 10,
ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при
условия, определени от работодателя.
ВРС правилно е констатирал, че задължението
за документиране на ежедневен инструктаж възниква в случай, че инструктаж е бил
проведен, за което не са ангажирани доказателства.
Документирането се дължи тогава, когато е
проведен инструктажа и нарушението би следвало да се счита извършено на датата
на провеждане на инструктажа, поради което настоящия състав на съда споделя
изводите на въззивния съд за допуснати от административно наказващия орган
нарушения, както на процесуалните правила така и на материалния закон. В тази
връзка и при това описание на нарушението в НП не става ясно в какво се
изразява всъщност нарушението и за какво точно административнонаказващия орган
е ангажирал отговорността на
работодателя. Правилно ВРС е констатирал допуснатите нарушения при
издаване на процесното НП и въз основа на същите е извел мотивирани и правилни
изводи за неговата отмяна. РС в производството по обжалване на НП по реда на чл.
59-63 ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното
действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,
регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на
съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното
административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 ЗАНН. Докато законът в чл.53, ал.2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което
административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
факти и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен
състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Правилен е
извода на ВРС за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила
при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, както и тези за неправилно
приложение на материалния закон.
Съдът не споделя доводите на
касатора, че по делото е приложена декларация от лицето полагащо труд, поради което е прието, че работодателя следва
да документира провеждането на инструктаж. В приложените по делото
доказателства липсва такава декларация, видно от постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение, длъжностно лице от ДИТ е обявило наличие на трудово
правоотношение с лицето Н..
С оглед горното, настоящият състав на съда приема, че решението не страда
от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 964 от 6.07.2020г. на ВРС,
постановено по НАХД № 2155/2020г., по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: