Р Е Ш Е Н И Е
№ 260675 16.11.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на пети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря: Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията И. Дечев гражданско дело № 3449 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Б.И.Н. –управител, против Д.К.К., ЕГН ********** ***, с която се моли да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми по сключен между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние № 228084 от 31.10.2018г., а именно: 600 лева – неплатена главница, 128.70 лева – договорна лихва за периода 31.10.2018г. – 26.10.2019г. и 23.17 лева – лихва за забава за периода 26.10.2019г.-12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. Ищецът твърди, че на 31.10.2018г. между страните е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата 600 лева, която сума е следвало да бъде погасена на 12 вноски през периода 30.11.2018г. – 26.10.2019г. Твърди се, че ответницата не е извършила плащания по договора. Цялото вземане за главница и лихва е падежирало и изискуемо.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В нарочна молба е обективирано искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, не се явява в съдебно заседание и не е поискала делото да се гледа в нейно отсъствие.
По основателността на претенцията съдът приема следното:
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответницата е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай, че не представи в срок на писмен отговор, не се явява в съдебно заседание без да е направила искане за разглеждане на делото нейно отсъствие.
По делото като писмено доказателство е приет договор за предоставяне на кредит от разстояние № 228084 със съдържанието, посочено в исковата молба, Общи условия към него, платежно нареждане за извършено плащане от 31.10.2018 година от кредитора по договора в полза на кредитополучателя.
При това положение настоящият състав приема, че от приложените по делото доказателства се установява, че искът е вероятно основателен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени и се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца по договора за кредит 600 лева главница, 128.70 лева възнаградителна лихва и 23.17 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата трябва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 225 лева разноски
в исковото производство и сумата от 75 лева разноски по заповедното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.К., ЕГН ********** ***, че дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Б.И.Н. – управител, по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 228084/31.10.2018г. сумата от 600 лева – неплатена главница, сумата от 128.70 лева – договорна лихва за периода 31.10.2018г. – 26.10.2019г. и сумата от 23.17 лева – лихва за забава за периода 26.10.2019г.-12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.07.2020г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 2019 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата от 225 лева разноски в исковото производство и сумата от 75 лева разноски по заповедното дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Препис да се връчи на страните за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.