№ 20320
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110173847 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „***“ АД срещу Н. А. Ф. с ЕГН: ********** за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за суми дължими по
Договор за кредит от 16.04.2019 г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 120 лева такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които
*** прилага по извършени услуги на клиента /Тарифата/, т. нар. „разходи при изискуем
кредит“.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В чл. 18 от процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на
такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага по извършени
услуги на клиента, към които спада и сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит.
Задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително
установен размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора
разходи в тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение
в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето защо клаузите на чл. 18 от Договора и
съответно на т.5 от Тарифата е нищожна поради противоречие със закона.
В действителност заявителят не е сторил разходи в този размер, тъй като
уведомяването за предсрочна изискуемост е сторено чрез пощенска пратка с обратна
разписка, а не чрез ЧСИ или по друг начин. Сумата за предоставяне на тази пощенска услуга
е значително по-ниска и не отговаря на претендираните от страната разноски във фиксиран
размер.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенцията
за сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит.
1
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 67,23 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
3711/07.11.2024г., подадено от „***“ АД с ЕИК: **** срещу Н. А. Ф. с ЕГН: **********, В
ЧАСТТА за сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит по Тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага по извършени услуги на клиента, както
и в частта за разноските за разликата над сумата от 67,23 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2