№ 38
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900270 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска
№19, срещу ДЖ. АХМ. Х., поданик на Кралство Великобритания,
GB1510199401 с адрес: *******************************, в условията на
кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.430, ал.1
и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
104625,55 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 29.04.2021г. до окончателното
изплащане, сумата от 7080,29 лева, представляваща дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г. и сумата
от 313,99 лева, представляваща неустойка за забава (лихвена надбавка) по чл.
17.1. от ОУ за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г., е
постигнато съгласие с кредитополучателя ДЖ. АХМ. Х. да му бъде
1
предоставена сума в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за
обучение. Срокът за издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата
на изтичане на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща
времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен. Кредитът е усвояван на етапи чрез
преводи по банковата сметка на Медицински Университет „Проф. д-р
Параскев Стоянов" гр. Варна в размер на дължимата такса за обучение за
съответния учебен период, като последната дата, на която е извършен превод
е 26.02.2019г. През гратисния период кредитната институция е начислявала
уговорените възнаградителни лихви върху усвоените парични средства в
размер на 7% годишно, като размерът й до 10.05.2020 г., когато изтича
гратисният период, е в размер на 26 392,35 лв., която е капитализирана на
годишна база към усвоената част от кредита съгласно чл.10.2 от Общите
условия /ОУ/ за целеви потребителски кредит на финансиране на студенти и
докторанти. Единствено първата такса е била заплатена предварително от
кредитополучателя, но на 28.10.2013 г. му е възстановена от банката по
разплащателна сметка. Към датата на подаване на настоящата искова молба е
налице неизпълнение на 11 месечни вноски с падежи в периода 10.06.2020г. –
10.4.2021г., поради което и всички суми за главници, договорни, наказателни
и лихви за просрочие са изискуеми предсрочно съгласно т. 17.2 от ОУ, като
отправя изявление за последното чрез исковата молба. Претендира се
присъждане на дължимата главница, останала непогасена в пълния й
консолидиран размер с включени капитализации, ведно с възнаградителната
лихва за периода 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г., както и неустойка за забава по
т. 17.1 от Общите условия, в размер на 10 % върху просрочената главница, за
периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Позовава се
на недействителност на договора основание чл. 17, ал.6 от ЗКСД поради
неспазване изискванията на чл.18, ал.3 от същия закон за предоставяне по
ясен и разбираем начин на преддоговорната информация, тъй като
кредитополучателят е чужд гражданин, а не е представена декларация, че
разбира изцяло съдържанието и смисъла на договора и ОУ, които са
2
съставени и подписани на български език. По тези съображения ответникът
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси
или други разходи. Твърди се и неравноправност на договора, тъй като не е
конкретизиран начинът, по който става оскъпяването, а погасителният план се
оспорва като неподписан от ответника, без дата, с противоречащ на закон
ГПР и неясен начин на формиране на дълга. Клаузата на т. 10.2 от ОУ се
оспорва като нищожна на самостоятелно основание, тъй като предвидената в
нея капитализация на възнаградителната лихва води до забранен от закона
анатоцизъм, доколкото като част от консолидираната главница се олихвява
отново с възнаградителна лихва до края на гратисния период. Коментираната
клауза освен като противоречаща на закона (чл.10, ал.3 от ЗЗД и чл.24, ал.1, т.
1 от ЗКСД), се оспорва и като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 19 от
ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите
последици от договора към датата на сключването му, поради което не следва
да се взема предвид при изчисляване размера на дълга. Поддържа се на
следващо място, че извършените през учебната 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
плащания са без основание, тъй като по делото не е доказано качеството на
кредитополучателя на „студент“ за този период, поради което последният не
може да отговаря на договорно основание за суми, заплатени в нарушение на
договора. Оспорват се и предпоставките за предсрочна изискуемост,
доколкото не се установява дали и кога е настъпил крайният момент на
гратисния период (поради липса на данни на коя дата и дали е положен
успешно държавен изпит от ответника), респективно налице ли е забава,
както и поради липсата на отправена покана с предоставен подходящ срок за
изпълнение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С представения заверен за вярност Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г. „Банка ДСК“АД се е
задължила да предостави на ДЖ. АХМ. Х. (гражданин на Великобритания
към датата на сключване на договора), сумата от 78 233,20 лева за заплащане
на такси за обучение на кредитополучателя, при възнаградителна лихва в
размер не повече от 7 % годишно. Уговорена е и наказателна лихва за забава
в размер на 10 процентни пункта на годишна база, върху просрочената сума
3
за главница. Договорът за кредит е надлежно подписан от двете страни на
всяка страница и в края му. Уговорено е в т. 4, че кредитът се усвоява на
части чрез периодични преводи в размер равен на дължимата такса за
обучение за съответния семестър по сметка на съответното учебно заведение,
посочена в документа, удостоверяващ качеството на Кредитополучателя
(студент или докторант). Уговорен е срок за издължаване на кредита от 120
месеца след изтичане на гратисния период чрез равни месечни вноски с падеж
всяко 10-то число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и
представя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.
Самият гратисен период е уреден в т.3 от договора и раздел III от
представените по делото Общите условия за кредитиране на студенти и
докторанти, които подписани от кредитополучателя на всяка страница
представляват неразделна част от договора, съгласно т. 11 от него. Според
чл.8.1. от ОУ продължителността на гратисния период обхваща периода от
сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност. Съгласно чл.8.2.
от ОУ през време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане
на главница и лихва. В т. 10.2. на ОУ е предвидено, че по време на гратисния
период банката начислява възнаградителна лихва, която се капитализира
годишно.
На гърба на представения по делото препис от Общите условия е
обективирано подписано от кредитополучателя ръкописно изявление на
български език, че е получил екземпляр от договора за кредит, чиито
авторство и вярност не са оспорени.
За установяване на обстоятелството, че ответникът владее български
език, по делото са представени и искане за целеви потребителски кредит,
искане за усвояване на суми по потребителски кредит и съгласие за директен
дебит, попълнени ръкописно на български език, съдържащи подписи на
кредитополучателя, които също не са оспорени.
Представени са 10 бр. Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от
МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ на 14.10.2013г., 06.03.2014г., 18.09.2014г.,
20.02.2015г., 30.09.2015г., 11.02.2016г., 28.11.2016г., 22.02.2017г., 18.09.2018г.
и 20.02.2019г., с които се удостоверява правото на ответника да се запише
4
като студент по специалност „Дентална медицина“ за съответния семестър и
дължимата семестриална и годишна такса в размер на по 7823.32 лева. Видно
от последно издаденото от университета Уверение от 20.02.2019г.,
ответникът е бил записан за летен семестър от петата година на обучението
си, като срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна
работа е 30.05.2020г. Изрично е посочено в уверенията, че срокът за обучение
по специалността е 6 години.
Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ, в
периода 28.10.2013г. – 26.02.2019г. е усвоен пълният размер на отпуснатия
кредит в размер на общо 78233.20 лева на 10 транша от по 7823.32 лева, три
от които са усвоени лично от кредитополучателя, който ги е превел в полза на
МУ, а останалите са преведени от банката директно на учебното заведение.
Размерът на възнаградителна лихва към датата на исковата молба -
29.04.2021г., е 33269,69 лева, от които 26392,35 лева са капитализирани и
6877,34 лева са начислени за периода 10.05.2020г. - 29.04.2021г. След
капитализацията е начислявана възнаградителна лихва върху тази част от
капитализираната главница, представляваща лихва, т.е. възнаградителната
лихва е олихвявана още веднъж - така се получава за периода от 10.05.2020 г.
до 29.04.2021 г. Ответникът не е извършвал погасяване на дълга, с едно
единствено изключение - на 10.05.2020г. е имало наличност от 0.10 лева по
разплащателната му сметка, вследствие годишно олихвяване, която сума е
инкасирана на 10.05.2020г. и с нея са погасени частично лихвите, падежирали
на 10.05.2020г. Размерът на дълга с прилагане на каузата на капитализация на
лихвата е 104 625,55 лева главница, 6877,34 лева лихва за периода
10.05.2020г. - 29.04.2021 г. и 318,09 лева неустойка за периода от 10.06.2020 г.
до 28.04.2021 г., а без прилагане на тази кауза – 78233,20 лева главница,
28041,13 лева лихва за периода 10.05.2020г. - 29.04.2021 г. и 248,48 лева
неустойка за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г. И при двата варианта е
налице забава на непогасените вноски по дълга. Налице е просрочие от 319
дена, като първата падежирала вноска е на 10.06.2020г. Експертизата е
основана на изготвен от вещото лице погасителен план за периода
10.06.2020г. – 10.05.2030г., съобразен с обичайната практика за вътрешно
разпределение в рамките на равните по размер анюитетни вноски - при
намаляващ размер на главницата и увеличаваща се лихва.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
5
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове с правно основание
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно отношение по силата на сключен договор за студентски кредит,
изпълнение на поетите от него задължения по договора, наличие на
действителна неусточена клауза, настъпила изискуемост на задълженията и
техния размер по отделни пера.
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закон за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл.1
ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа
на сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 от ЗКСД).
Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено
лице, което отговаря на определени изисквания – чл.3, ал.1 от ЗКСД, сред
които е качеството „студент“ и което е гражданин на страна – членка на ЕС
или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се
извършва само от банки, които са сключили с министъра на образованието
типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във
връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите
/чл.6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на
образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с
Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се
обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително
минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит
до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата;
начин на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя
след изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на
отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от
6
кредитополучателя за срока на договора за кредит; началния момент на
дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на
задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под
страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв.
Същевременно чл. 17, ал. 5, т.3 от ЗКСД изрично регламентира
приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148 ЗЗП касателно
неравноправните клаузи в потребителски договори. Т.е законово е признато
на ответника качество на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и
тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните.
Въз основа на приетото за установено по фактите, съдът намира, че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти от 28.10.2013г. Същият е сключен между банка
включена в съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ
качеството студент към момента на сключването му. Видно е, че всички
изброени по-горе законови постановки са намерили съответно отражение в
договора и ОУ на банката по този тип договори.
Договорът за кредит и общите условия са съставени на български език и
са подписани от ответника на всяка страница. Фактът, че кредитополучателят
е чужд гражданин не изключва a priori вероятността същият да владее
български език. Ноторно известно е, че степента на владеене на чужд език
варира в широк диапазон, като освен това включва и различни езикови
умения, най-общо разделяни в четири групи: четене, слушане, писане,
говорене. Също така има разлика между пасивен (четене и слушане с
разбиране) и активен речник (писане и говорене). При писмения текст
степента на владеене на езика следва да е достатъчна, за да може лицето да
възприеме същественото му съдържание. Преди всичко, доколкото се касае за
умение на личността, възражение за невладеене на български език може да
направи единствено ответникът, но не и особеният му представител, поради
липсата на представително правоотношение помежду им. Още повече, че в
о.с.з. особеният представител изрично уточнява, че възражението му почива
единствено на предположение. Обучението в българските учебни заведения
се провежда на официалния език, като доказването на противното е в тежест
на този, който го твърди. В случая доказателства в тази насока не са
7
ангажирани от ответника. От друга страна подписването на договора и
всички съпътстващи документи на български език е индиция за достатъчно
богат пасивен речник, позволяващ на ответника да разбере съдържанието му,
независимо дали ръкописният текст е изпълнен лично от него. Същевременно
от поведението на ответника, изразяващо се в продължително във времето
приемане на изпълнение по договора, включително лично изтегляне на три от
вноските, следва, че същият не е оспорвал действителността на изявленията
си, разбирал е съдържанието им и желаел настъпването на правните им
последици.
Относно възражението, че банката не е уведомила кредитополучателя за
всички условия на кредита според чл. 18, ал. 3 ЗКСД, е необходимо да се има
предвид, че законът не поставя изискване по какъв начин следва да се
предостави такава информация (устно или писмено, чрез определен формуляр
и т. н.). Предвид бланкетния характер на възражението и липсата на наведени
твърдения ответникът да не е имал възможност да се запознае предварително
със съдържанието на договора, обективиращ всички условия по него, то и
следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на задължението на банката
по чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и договорът не е недействителен поради неспазването
на това изискване. Още повече, че условията по кредита напълно
кореспондират на императивната законова регламентация, която е публично
известна.
В чл. 7 от договора е посочен размерът на възнаградителната лихва на
годишна база, съобразен с ограничението на чл. 20 ЗКДС и фиксиран за целия
период на договора, поради което и не е предвидена методика за изчисление
на такова изменение. С оглед на изложеното възраженията за неяснота
относно начина и размера на оскъпяване на кредита се считат неоснователни,
както и възражението за липса на подписан погасителен план с оглед на
спецификите на конкретния договор за кредит, по който съобразно
разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗКСД общият размер на задължението на
кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период. Съгласно
чл.5 от договора погасителният план се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Законът, а и чл.8.1. от
ОУ, определя като край на гратисния период изтичането на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит за съответната
специалност. В случая доказателства за първата дата за провеждане на
8
последния държавен изпит не са представени, но е установен крайният срок
за полагането му, а именно 30.05.2020г., от където при липсата на
доказателства за по-ранна дата, следва единствено възможният извод, че
краят на гратисния период е настъпил най-късно на 30.05.2021г., т.е. след
предявяване на иска. Ето защо с представяне на погасителния план като
приложение към исковата молба банката е изпълнила задължението си по чл.5
от договора.
По така сключения валиден договор за кредит банката е изправна
страна, тъй като видно от ССЕ сметката на ответника е заверявана със суми,
които са били превеждани към МУ „Проф. д-р П. Стоянов“, като сумата от
78233.20 лева е усвоена на десет транша в размер на 7823.32 лева, колкото е
размерът на семестриалната такса посочен в представените по делото десет
броя уверения, представляващи основания за плащането съгласно чл.4.1. от
договора.
Съгласно чл.23 и чл.24 от ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане
на главница и лихви по кредита по време на гратисния период. През този
период банката има право да начислява лихва, като на основание чл.11.1 от
ОУ същата е дължима след изтичането му. Анализираните по-горе
доказателства сочат, че кредитополучателят е следвало да започне да погасява
кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок считано от
30.05.2021г., когато е изтекъл уговореният в ОУ гратисен период. Падежната
дата на първата вноска по погасителен план е 10.06.2021 г. Настъпването й в
хода на процеса следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Съдът не кредитира заключението на ССЕ в частта относно началната дата на
погасителния план, тъй като тя е в зависимост от отговора на правения
въпрос за края на гратисния период.
Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и то ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. Възможностите за обявяване предсрочна изискуемост на вземането са
регламентирани в чл.18.1. от ОУ. В случая ищецът изрично се позовава на
неплащане на падеж на три последователни вноски, поради което с оглед
9
диспозитивиното начало съдът не дължи произнасяне по основания различни
от въведеното в процеса. В случая релевираната хипотеза е налице, тъй като
видно от заключението на ССЕ по договора не е извършвано плащане на
която и да е погасителна вноска. Ответникът е уведомен за потестативното
изявление на банката с получаването на препис от исковата молба, т.е на
28.10.2021г., независимо, че се представлява от особен представител - така
решение по т.д. № 193/2018г. на Първо ТО на ВКС. Към този момент по
кредита има 4 бр. неплатени падежирали вноски. Следователно, към
28.10.2021г. са се осъществили всички предпоставки, даващи право на
банката да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
настъпил е ефектът на предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил
преимуществото на срока и изискуемостта на цялото задължение е настъпила.
С оглед липсата на представени доказателства за извършени от
ответника плащания по кредита, се налага изводът за дължимост на пълния
размер на отпуснатите и усвоени парични средства, а именно 78233.20 лева.
В случая, обаче, към претенцията за главница ищецът е добавил и
вземането си за възнаградителна лихва, начислена в гратисния период и
капитализирана към главницата на основание чл.10, ал.2 от ОУ.
Капитализирането на възнаградителната лихва върху непогасената
главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води
анатоцизъм. В случая клаузата на чл.10.2 от Общите условия /ОУ/,
предвиждаща, че начислената през гратисния период лихва се капитализира
годишно, е нищожна на основание чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като е съчетана с
олихвяване на вече изтеклите и капитализирани лихви. Този начин на
процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД.
Визираната законова разпоредба единствено предвижда главницата и лихвата
да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но не
допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е
създадена в чл.10.2 от ОУ. В този смисъл по силата на забраната за
анотицизъм е недопустимо последващото олихвяване на капитализираната
лихва.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи
по силата на чл. 23, ал.3 ЗКСД, при това като компонент от главницата, тъй
като такава е била изричната воля на страните. След като страните са
10
трансформирали лихвата в главница, е недопустимо преквалифицирането й
от съда независимо от различния й произход. В исковата молба ищецът
изрично е заявил, че главната претенция се формира от предоставените
средства и капитализираната лихва, откъдето следва, че съдът е сезиран и с
вземане за инкорпорираната в главницата възнаградителна лихва за гратисния
период. Произнасянето по нея не е свръх петитум след като макар
претендирана като част от главницата, е изрично уточнено, че по съществото
си съставлява възнаградителна лихва. Следователно заплащането на
натрупаната в гратисния период възнаградителна лихва в размер на 26392,35
лева не трябва да отпадне от присъждане. Това се налага и с оглед
необходимостта от запазване на договора в съдържанието му, уговорено от
страните.
Налага се изводът за дължимост на консолидирания размер на
главницата в размер на общо 104 625,55 лева, от които 78233.20 лева – усвоен
кредит и 26392,35 лева – капитализирани лихви за гратисния период до
09.05.2020г., така както е претендирана в исковата молба и с оглед
обективираната в договора изрична воля на страните за капитализация. С
оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ
следва да бъде уважен изцяло.
Акцесорните искове с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.92 от
ЗЗД се явяват изцяло неоснователни. С оглед приетата за установена дата на
края на гратисния период - 30.05.2021г., възнаградителна лихва след
изтичането му, като част от анютиетните погасителни вноски (каквато се
претендира), се дължи само занапред до датата на предсрочна изискуемост -
28.10.2021г., поради което претенцията за присъждане на възнаградителна
лихва за предходен период от 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г. се явява
недоказана по основание. Този период попада в гратисния, за който
принципно възнаградителна лихва се дължи, но в случая не може да бъде
присъдена, тъй като се претендира на друго основание – не като лихва за
гратисния период, начислена на годишна база, а като лихва след изтичането
му, изчислена като сбор от включените в погасителните вноски лихви за
периода от 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г. Обратното би представлявало
изменение на основанието на този иск по служебен почин на съда поради
липсата на въведено подобно евентуално основание на иска.
11
Същото се отнася и до претендираната мораторна неустойка, тъй като
забавата за плащане на първата вноска по погасителен план с падеж
10.06.2021г. е настъпила в хода на висящия исков процес, поради което забава
за процесния период от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г. не е налице.
По тези съображения исковете с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ и
чл.92 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Законна лихва върху консолидираната главница следва да се присъди от
датата следваща тази на настъпване на предсрочна изискуемост - 29.10.2021г.,
до окончателното изплащане на задължението, като за периода от
предявяване на иска – 29.04.2021г. до 28.10.2021г., искането следва да бъде
отхвърлено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
съразмерно с уважената чат от иска и съобразно представените доказателства
за реалното им извършване в размер на 6587.84 лева от общо 7053.43 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (4518.23 лева), възнаграждение за
особен представител на ответника (1885.20 лева), депозит за вещо лице (500
лева) и юрисконсултско възнаграждение (150 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЖ. АХМ. Х., поданик на Кралство Великобритания,
GB1510199401 с адрес: *******************************, ДА ЗАПЛАТИ
на „Банка ДСК“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София ул. Московска №19, сумата от 104625,55 лева, представляваща
незаплатена консолидирана главница, включваща сумата от 78233.20 лева –
усвоен кредит и сумата от 26392,35 лева – капитализирани към главницата
възнаградителни лихви, начислени до 09.05.2020г. вкл., дължима по Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ,
12
като отхвърля искането за законна лихва върху главницата за периода от
предявяването на исковата молба - 29.04.2021г. до 28.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, срещу ДЖ.
АХМ. Х., поданик на Кралство Великобритания, GB1510199401 с адрес:
*******************************, искове с правно основание чл.430, ал. 2
от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 7080,29
лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от
10.05.2020 г. до 28.04.2021 г. и сумата от 313,99 лева, представляваща
неустойка за забава (лихвена надбавка) по чл. 17.1. от ОУ за периода от
10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА ДЖ. АХМ. Х., поданик на Кралство Великобритания,
GB1510199401 с адрес: *******************************, ДА ЗАПЛАТИ
на „Банка ДСК“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София ул. Московска №19, сумата от 6587.84 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13