№ 146
гр. Раднево, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100471 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9
СК.
Производството е образувано по искова молба на М. М. М. срещу А. С.
Н., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите за
изменение на предходно определени мерки спрямо общото им дете, чието
правно основание е чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Ищецът твърди,
че с ответницата са съжителствали на семейни начала от 2018 г., без сключен
граждански брак, като от съжителството им се родило детето С. М.а М.а,
родена на 16.03.2020 г. Твърди, че поради влошаване на отношенията му с
майката на детето, ответницата инициирала производство по Закона за защита
от домашно насилие, като било образувано гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево
и едновременно с това майката предявила молба за съдействие по чл. 127, ал.
2 СК и било образувано гр.д. № 828/2021 г. на РС-Раднево. Твърди, че в
името на детето и за да демонстрира желание да се разбира с ответницата
относно дъщеря им, оттеглил жалбата си срещу решението по гр.д. №
830/2021 г. на РС-Раднево и се спогодил с ответницата относно мерките
спрямо детето по гр.д. № 828/2021 г. на РС-Раднево, като се съгласил майката
да упражнява родителските права спрямо детето. Твърди, че въпреки
обещанията на майката да няма проблеми с отглеждането на детето, такива
възниквали регулярно, като ответницата започнала работа и оставяла детето
1
често на своите близки. Твърди, че поради издадената ограничителна заповед
бил в невъзможност да вижда често детето, който зависило от желанието на
ответницата и нейните близки. Твърди, че детето му било давано когато
нямало кой да го гледа и когато било болно, защото ответницата не искала да
се занимава с болното им дете. Твърди, че определеният режим на лични
отношения с детето почти не се изпълнявал поради явната неприязън на
родителите на ответницата към него. Твърди, че го заплашвали с полиция, ако
не върнел детето до 19 часа, а през месец май 2022 г. детето било болно и
майката прехвърлила тази отговорност на родителите си. Твърди, че ОЗД при
ДСП-Раднево били запознати с обтегнатите им отношения и спрямо детето
била взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗакрД. Твърди, че майката
няма представа за елементарни дейности по отглеждането на детето, като за
нея всичко било даване на храна и слагане на детето да спи. Твърди, че
личните интереси на майката са над тези на детето, като изцяло прехвърлила
грижите за детето на своите родители, които не можели да се справят с това
занимание. Твърди, че той има възможност да се грижи за детето,
включително и да разчита на помощ на роднини и близки, може да
предостави много по-добри условия за детето отколкото майката. Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да промени предходно
определените мерки спрямо детето и да се предостави на него упражняването
на родителските права спрямо детето и да се определи местожителството на
детето при него, да се определи режим на лични отношения на майката с
детето и да бъде осъдена майката да заплаща издръжка на детето в размер на
250 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. С.
Н., чрез адв. З., в който взема становище за допустимост и поддържа
неоснователност на молбата за съдействие. Твърди, че не оспорва фактите, че
са родителите на детето, че по гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево била
постановена заповед за защита от домашно насилие спрямо ищеца и с
решение по гр.д. № 828/2021 г. на РС-Раднево на нея било предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето, а на ищеца били
определени режим на лични отношения и бил осъден да заплаща издръжка на
детето. Твърди, че оспорва всички останали твърдения в исковата молба, като
счита, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които са определени
предходните мерки. Твърди, че след навършване на 2 години детето било
2
записано на детска ясла, а тя почнала работа и въпреки това никога не била
пренебрегнала грижите си за дъщеря си. Твърди, че тя се грижи за детето и
единствено като е на работа го оставя на своите родители, които били силно
привързани един към друг. Твърди, че никога не е пренебрегвала детето, дава
му всички нужди за правилното му психическо и физическо израстване.
Твърди, че детето е на 2 години и половина и силно се нуждае от грижите на
своята майка, а лишаването на детето от тази връзка ще повлия силно
негативно на неговото емоционално състояние. Твърди, че проявяваното от
ищеца агресивно и конфликтно поведение, демонстрирано и пред детето,
води на извод за липса на родителски капацитет у него, като постановената
заповед за защита от домашно насилие спрямо ищеца към ответницата също
води на извод за липса на родителски капацитет у ищеца. Твърди, че ищецът
постоянно следи ответницата, наблюдава я, звъни и по телефона, не зачита
личното й пространство, както и на нейните родители и умишлено с
поведението ги дразни. Твърди, че имало образувани наказателни
производства срещу ищеца за негово поведение спрямо майка й и баща й при
различни ситуации. Твърди, че за кратък период от време от началото на 2022
г. до месец август 2022 г. ищецът с поведението си е дал да се разбере, че е
незрял, липсва му търпение и отговорност, които са нужни за отглеждането
на едно дето. Твърди, че режимът на лични контакти е стриктно спазван, като
дори детето му било предоставяно и извън този режим, когато имал желание
и възможност. Поради това иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Постановените по-
рано мерки по смисъла на разпоредбата включват предоставянето на
родителските права на един от родителите, определения режим на лични
отношения между детето и родителя, на комуто не е предоставено
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и
издръжката, в производство по иск с правно основание чл. 49 СК, молба по
чл. 127, ал. 2 СК или развод по взаимно съгласие по чл. 330 ГПК във вр. чл.
3
51 СК. Настоящият случай е именно такъв, с оглед разгледаното предходно
производство по реда на чл. 127, ал. 2 СК, поради което искането е допустимо
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно дадените в т. V във вр. с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г.
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под
“изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства,
които влошават положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението
на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка
следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият
съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на
СК от 2009 г. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ.
новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма, като във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези
обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за
решението на съда е интересът на децата. Поради това се налага изследване
на въпроса налице ли е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9 СК.
С протоколно определение от 07.10.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, обективиран в определение №
371/23.08.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
страните са родители на детето С. М.а М.а, родена на 16.03.2020 г., като през
месец септември 2021 г. са се разделили и ищцата отишла с детето да живее
при нейните родители, че по гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево била
постановена заповед за защита от домашно насилие в полза на майката срещу
бащата и с решение по гр.д. № 828/2021 г. на РС-Раднево на майката било
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето, а на
бащата били определени режим на лични отношения и бил осъден да заплаща
издръжка на детето.
Съдът е разпределил доказателствената тежест на основание чл. 146, ал.
4
1, т. 5 ГПК и е указал на ищеца, че следва да докаже промяна в
обстоятелствата от предходно определените мерки спрямо детето до момента,
както и всяка от страните следва да докаже наличието на нужния родителски
капацитет за отглеждане на детето и полаганите грижи до момента, както и
всички твърдения и възражения.
От приложеното по делото гр.д. № 828/2021 г. е видно, че с влязло в
законна сила на 28.02.2022 г. решение № 17/28.02.2022 г., са разрешени
въпросите по чл. 127, ал. 1 СК с оглед постигнато между страните и одобрено
споразумение, с което са предоставени на майката родителските права и е
определено местоживеене на детето при майката, съответно е определен
режим на лични отношения на бащата с детето и бащата е осъден да заплаща
издръжка на детето. Решението е влязло в законна сила на 28.02.2022 г.
Настоящият спор между страните е образуван въз основа на искова
молба от 20.07.2022 г., т.е. 5 месеца след влизане в сила на решението по гр.д.
№ 828/2021 г. на РС-Раднево, с което са разрешени въпросите по чл. 127, ал. 1
СК.
По делото е прието като писмено доказателство решение № 8 от
25.01.2022 г. по гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево /което е и служебно
известно на съдията-докладчик/, с което на ищеца са наложени мерки по
Закона за защита от домашно насилие спрямо ответницата. Това решение е
постановено преди решението по чл. 127, ал. 1 СК, но следва да се зачете с
оглед влошените отношения между страните към онзи момент, които
отношение от доказателствата по настоящото дело се установява да
продължават да са влошени и към настоящия момент /виж гласните
доказателства и писмените такива от ДСП-Раднево/.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че по сигнал на
ищеца до ДСП-Раднево е направена проверка и установено, че детето не е
било оставяно без надзор, а е било с хрема и на домашно лечение, поради
което не е посещавало детската градина /виж писмото на л.6/, като изрично е
посочено, че с оглед конфликтните отношения между ищеца и ответницата,
които рефлектират върху детето, ще се предприеме мярка за закрила по чл. 4,
ал. 1, т. 1 ЗЗакрД, за което е съставен План за действие от ДСП-Раднево /л.11-
13/. Видно е също от приетото постановление от 20.07.2022 г. на ОП-Стара
Загора за образувана преписка по повод скандал между ищеца и ответницата
5
и нейното семейство на 17.05.2022 г. Приложен е социален доклад на ДСП-
Раднево /л.69-71/, в който са посочени обстоятелства относно подадена от
ищеца жалба и направената проверка на място, при която се установило, че
детето е било болно от 22.05.2022 г. и на 23.05.2022 г. не било на детска
градина, в който ден майката била на работа, нейната майка М.на Н. също до
14,30 часа, а детето било оставено на грижите на бабата на ответницата –
А.Д., която била във видимо добро здравословно състояние и е било във
възможностите й да се грижи за детето. От същия социален доклад е видно,
че ищецът е подавал и други сигнали до ОЗД-Раднево, като такъв бил в края
на месец юни 2022 г., че майката не се грижила за детето и го оставила на
други хора да се грижат, но проверката установила, че майката с детето и
бабата били на море. Идентично в началото на месец юли 2022 г. ищецът е
позвънил в 20,00 часа в ОЗД-Раднево да търси информация дали видени от
него две жени, влезли в дома на майката, не са социални работници. Тук ще
се посочи, че няма данни какво е правил бащата в този час пред дома на
майката, но вероятно това е плод на техните влошени отношения и специално
на странното поведение на ищеца често да посещава мястото пред дома на
майката със своя автомобил /виж свидетелските показания/. За тези
обстоятелства са събрани и всички документи от ДСП-Раднево /л.95-143/.
Освен това е видно, че със заповед за незабавна защита № 4 от 06.12.2022 г.
по гр.д. № 451/2022 г. на РС-Гълъбово /л.181/ са наложени нови мерки за
защита по Закона за защита от домашно насилие спрямо ищеца и в полза на
ответницата.
Видно е от приетия трудов договор № 1052/16.02.2022 г. /л.41/, че
ответницата е почнала работа по трудово правоотношение на 16.02.2022 г.,
тоест преди постановяване на решението по чл. 127, ал. 1 СК.
От изслушването на ищеца по реда на чл. 59, ал. 6 СК е видно, че за
него причина да заведе исковата молба е обстоятелството, че майката не си
гледала детето, а го оставяла на своята майка и баба, докато той можел да се
грижи за него.
От събраните по делото доказателства е видно, че майката е започнала
работа още преди одобряване на предходното споразумение между страните,
поради което започването на работа от страна на ответницата не може да се
разглежда като настъпило обстоятелство след постановяване на предходните
6
мерки, налагащо преразглеждане на въпросите по чл. 127, ал. 1 СК. Отделно
от това всеки човек, не само родител, има право на труд, гарантирано от
Конституцията, и наличието на негово дете не може да противостои или да
възпрепятства правото му на труд. Отделно от това е видно по делото, че
детето е записано е през деня посещава детска градина, а майката е на работа
през дневната част от денонощието. Независимо, че майката има на кой да
разчита и финансово, никой не може да отнеме правото й да полага труд и
има свои лични доходи. Няма никакъв проблем и въобще не е в ущърб на
интереса на детето, майката да бъде подпомагана в отглеждането и
възпитанието на детето от своите родители и своята баба. Точно обратното,
това е положително обстоятелство, гарантиращо стабилна среда и
последователност във възпитанието на детето. Освен това се установява, че
майката с детето живеят в една къща заедно със своите родители и своята
баба, тоест споделят един дом и детето е ежедневно с всички тях и това
състояние е от доста време назад във времето.
Изложените обстоятелства от св. Д.К. и св. Д. Ж. не излагат някакви
нови обстоятелства, възникнали от 28.02.2022 г. до сега, които драстично да
променят фактическата обстановка от преди 28.02.2022 г. Обстоятелството,
че детето реве когато я взимат не е необичайно и драстично, тъй като всяко
дете понася драматично раздялата с родителя. Това обстоятелство, за
съжаление, е било и вероятно ще продължава да бъде занапред, независимо
детето при кой родител ще стои преимуществено и кой ще има право на
лични контакти с него.
По делото е приета съдебна психологична експертиза, изготвена от
вещото лице М. Г. – детски психолог, за изясняване на родителския капацитет
на страните и за установяване на психичното състояние на детето.
Заключението е изключително подробно, дадено компетентно и
безпристрастно, а съдът го кредитира изцяло поради тези причини. От
заключението е видно, че психичното състояние на детето е адекватно на
възрастта му, емоционално стабилно и жизнерадостно, не се регистрират
негативни емоционални състояния, които да възпрепятстват неговото
психическо функциониране. Съществува известен риск от въвличане на
детето в конфликта между родителите, което е възможно да доведе до
психологични травми в развитието му. Обаче от доказателствата по делото се
установява, че генератор на всички сигнали и конфликти е ищецът, тъй като
7
той постоянно подава сигнали до ДСП, той стои пред къщата на ответницата
често и без причина, търси конфликти с ответницата и нейното разширено
семейство. В този смисъл са и показанията на св. М. Н. и св. Б.А.. По
отношение на емоционалната връзка на детето с родителите, тя се регистрира
да е силна и да се е запазила, което всъщност пък се дължи в голяма степен на
родителя, който упражнява родителските права, тъй като детето е
преимуществено при него и той е онзи, който може да повлияе в по-голяма
степен на емоционалната връзка с другия родител.
По никакъв начин не се отразяват на горните обстоятелства данните за
плащаната издръжка от ищеца, образуваното изпълнително дело от
ответницата и другите обстоятелства, тъй като касаят изпълнение на
задължение на ищеца, а не на ответницата. Тоест не може от изпълнение или
неизпълнение на свое задължение ищецът да претендира промяна на
обстоятелствата по чл. 59, ал. 9 СК.
От всичко изложено следва единственият извод, че промените, които са
настъпили в периода между предходното разглеждане на въпросите за
мерките спрямо детето С. и подаването на исковата молба, се дължат на
продължаващите влошени отношения между ищеца и ответницата и нейното
разширено семейство, което се генерира предимно от ищеца. Видно, че
повечето проблеми ситуации между него и семейството на ответника се
осъществяват именно пред дома на майката, където по принцип бащата няма
причина да стои, освен при взимане и връщане на детето. Поради това съдът
намира, че е недопустимо принципно единият родител да създаде сам и
съзнателно обстоятелства, които да налагат преразглеждане на предходно
определените мерки спрямо детето. А както се посочи, обстоятелството, че
майката работи, детето ходи на детска градина, и в моментите, в които
майката е на работа, детето се гледа от нейните майка и баба, не са
обстоятелства, които да налага преразглеждане на предходните мерки.
Затова посоченото от ищеца обстоятелство майката оставяла детето на
своята майка и баба по същество не е обстоятелство, налагащо
преразглеждане на по-рано взетите мерки.
Затова не се налага промяна на взетите мерки спрямо детето С., което
пък обосновава отхвърляне на исковата претенция на ищеца.
По разноските:
8
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответницата сторените разноски в производството, които се доказаха в размер
на 500 лв. по представения договор за правна защита и съдействие №
0241503 от 17.08.2022 г. /л.68/ и 390 лв. платено възнаграждение за вещо лице
по СПЕ /л.52 и л.189/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното от М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. **********, срещу А. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. **********, искане с правно основание чл. 127, ал. 2 СК във вр.
чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените с решение № 17 от 28.02.2022
г., постановено по гр.д. № 828/2021 г. на РС-Раднево, спрямо детето С. М.а
М.а мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката, като неоснователно.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на А. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в
размер на 890 лв. (осемстотин и деветдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9