№ 356
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225000500451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК
Обжалвано е определение № 1812 / 22.07.2022 г. ,постановено по
гр.д.1848/22 г. по описа на ОС - Пловдив , с което е върната депозираната от
него искова молба и е прекратено производството по делото. Поддържа се
искане от жалбоподателя К. В. С. за отмяна на това определение и връщане на
делото на друг състав на ПОС за неговото разглеждане.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна с материалите по
делото и при цялостна преценка правилността на обжалваното определение
намира за установено следното :
К. В. С. е сезирал ОС – Пловдив с искова молба ,в която е твърдял ,че на
********г. е сключил предварителен договор с лицето Н. В. В. за недвижими
имоти ,които същата получила по наследство от майка си ,починала на
02.01.2022г. Твърдял е ,че се снабдил с необходимите документи за изготвяне
на окончателен нотариален акт на негов име – удостоверение за наследници
,кадастрални скици и характеристики на имотите,удостоверение за данъчна
оценка на земеделските земи ,издадени от Община Т. ,обл.Я. като
окончателния нотариален договор бил сключен на 07.01.2022г.На
06.06.2022г. получил уведомление от ЧСИ И.Х. с район на действие ОС –
Ямбол за принудителни изпълнение като лице ,придобило възбранен
имот.Заявява ,че е изряден по закон купувач и сделките са били по време
преди налагане на възбраната като е отбелязъл факта ,че преди сделката на
********г. направил устна справка в АВ - П., за което заплатил 2 лева
държавна такса,но служителите неустановили възбрана върху имотите от
страна на ЧСИ Д. М. или ЧСИ И.Х..В тази връзка е заявил искане
твърдението на ЧСИ И.Х. за това,че предварителният договор не е вписан в
1
имотния регистър ,а наложената възбрана е била вписана преди прехвърляне
на имотите да бъде отхвърлено от съда като неправилно.По нататък заявява
,че ЧСИ И.Х. не приема правото му на собственост за разлика от нейната
колежка ЧСИ Д. ,която също насрочила опис на 2 възбранени от нея имота в
землището на гр.С.,обл.П.- негова собственост от дата ******** г. по силата
на предварителен договор за покупко продажба,финализиран с нот.акт от
18.02.2022г. ,но не извършила насрочения опис и продажба. Отправил е до
съда искане да постанови установителен акт ,чрез който да потвърди
законното му прави на собственост върху закупените недвижими имоти по
сделки за покупко продажба в периода ******** г. – ********г. – за земите в
землището на област Я. и в периода ******** г. – 18.02.2022 г. за земите в
гр.П.. Отправил е второ искане – да се постанови установителен акт,от който
да е видно неправомерността на действията на ЧСИ в П. и Я. за въпросните
земеделски земи .
С разпореждане от 13.07.2022 г. съдът съвсем резонно е оставил без
движение исковата молба като нередовна като е указал на ищеца С. ,че следва
да посочи срещу кого предявява иск си;да изложи обстоятелствата ,на които
основава иска си като посочи кой е обекта на правото на собственост ,който
да си индивидуализира ;на какво правно основание се легитимира като
собственик ,както и от какво произтича правният му интерес от иска като
посочи по какъв начин ответникът оспорва правото му на собственост.Указал
му е да формулира ясен петитум и да посочи цената на иска.Ако пък счита
,че молбата му е жалба по реда на чл.435 от ГПК ,то същата пак е нередовна
,тъй като не отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК.
В изпълнение на тези указания е постъпила молба от С. на
21.07.2022 г. ,с която уточнява ,че ответник по иска му е ЧСИ И.Х. с район на
действие ОС – Ямбол,която не се легитимира като собственик на имотите
,придобити от него с предварителен договор от ******** г. и нотариален акт
от ******** г. ,но е насочила принудително изпълнение по отношение на тях
с вписване на възбрана на 25.01.2022 г. по изпълнително дело ,по което
взискатели за посочените в молбата лица,а длъжник Н. В. – негов праводател.
Индивидуализирал е имотите ,предмет на претенцията му ,посочил е и ,че
неоснователно ответника е предприел действия по изпълнителното дело като
е наложил възбрана на 26.01.2022 г. ,т.е. 20 дни по-късно от сключване на
предварителния договор от ******** г. Въз основа на тези твърдения е
поискал от съда да постанови положителен установителен акт, с който да бъде
признат за собственик на процесните имоти, като искът се насочва срещу
ЧСИ И.Х. с рег. №***, с район на действие- ОС- Ямбол, с адрес- гр. Я., ул.“П.
П.“ № *, ЕТ. *. Формулирано е и искане да се постанови от съда
установителен акт, от който да е видна неправомерността на действията на
ЧСИ Х. за опис на имотите, който вече е извършен на дата 18.07.2022г., като
впоследствие сам ищецът изрично е заявил, че депозираната пред съда молба
не следва да се счита като жалба по смисъла на чл.435, ал.4 от ГПК срещу
действията на ЧСИ. Посочил е и цената на иска- 11 538,05лв., внесъл е
2
държавна такса в общ размер на 115,38лв. с вносни бележки от 12.07.2022г. и
17.07.2022г.
С определението ,предмет на обжалване,съдът като е констатирал
изложеното от ищеца в молбата – уточнение ,така както са посочени по-
горе ,е приел ,че ищецът няма правен интерес от положителния
установителен иск за собственост против ЧСИ И.Х. доколкото същата не
оспорва неговите права ,поради което този иск е недопустим.Като
недопустим е приел и иска за установяване на неправомерност на действия на
ЧСИ по конкретно изпълнител дело ,тъй като по исков ред не може да с
установява незаконосъобразно на изпълнително действие.По тези
съображения е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на
производство.
Определението е правилно.Съобразно разпоредбата на чл.124 ал.1 от
ГПК всеки може да предяви установителен иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск . В
случая ищецът твърди да е собственик на процесните недвижими имоти като
не въвежда твърдения , сочещи ответникът ЧСИ И.Х. да оспорва правата
му.Вписаната от ЧСИ Х. възбрана на имотите и насрочването на опис на
същите не съставляват оспорване на собственическите му права по отношение
на имотите ,а са изпълнителни действие ,предприети от нея в качеството й на
орган по принудителното изпълнение в хода на изпълнително производство
,взискатели по които са трети лица,а длъжник – праводателя на ищеца.Ето
защо правилен е извода на първоинстанционния съд ,че за ищеца липсва
правен интерес от водене на положителен установителен иск спрямо сочения
от него ответника ЧСИ И.Х..
Недопустим е и втория предявен от С. иск ,а именно да се установи
неправомерността на действията на ЧСИ Х. за опис на имотите, негова
собственост доколкото законът не предвижда възможност по исков ред да се
установява незаконосъобразност на изпълнителни действия като в случая
следва да се маркира и това ,че ищецът изрично е заявил ,че уточняващата
му молба не е жалба по смисъла на чл.435 от ГПК ,а желае да бъде уважена
като положителен установителен иск.
С оглед на гореизложеното определението , предмет на обжалване , с
което съдът е приел ,че исковете ,предявени от С. ,по които е образувано
гр.д.1848 / 22 г. по описа на ПОС са недопустими и е прекратил
производството по делото се явява правилно и следва като такова да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното ,съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1812 / 22.07.2022 г. ,постановено по
гр.д.1848/22 г. по описа на ОС - Пловдив .
Определението подлежи на касационно обжалване от жалбоподателя в
едноседмичен срок от връчването му пред ВКС с частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4