Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 537 22.02.2017 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на шести
февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Павлина Попова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12415 по описа на съда за 2016
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София против Й.А.З., ЕГН **********,***, с която е предявен установителен
иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за потребителски заем с № **** - ******** от 11.11.2011 г., е предоставил на
ответника кредит в размер на 2758.75 лева. Твърди се, че сумата, предмет на
горепосочения договор, била преведена на ответника по банков път по посочена от
същия банкова сметка, ***. 1 от договора. Сочи, че усвояването на посочената
сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на
изпълнението“. Излага, че съгласно чл. 3 от договора, за ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 23 месечни вноски – всяка по 210.18 лева, които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в
параметрите на договора. Твърди още, че ответникът е преустановил плащането на
вноските по кредита на 14.06.2013 г., като към тази дата са погасени 18 месечни
вноски. Излага, че на основание чл. 5 от договора вземането на ищеца става
предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски. Сочи, че въпреки уговорката в договора за настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост, ищцовото дружество е изпратило до ответника
последна покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен в договора, като
съгласно чл. 10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Излага, че след обявяване на кредита на предсрочно
изискуем, ответникът е направил три плащания от по 100 лева, съответно на
19.08.2014 г-, 16.09.2014 г., 09.01.2015 г.; три плащания от по 50 лева,
съответно на 09.03.2015 г., 12.05.2015 г. и 09.10.2015 г. и две плащания от по
50.80 лева, съответно на 23.06.2015 г. и 09.09.2015 г.
Твърди, че ответникът не е изпълнил
договорните си задължения по заплащане на кредита, а именно: не са заплатени на
ищеца 5 месечни вноски към 15.07.2013 г. /настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита/ - в размер 445.14 лева. Претендира и, че ответникът
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 30.54
лева, за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита –15.07.2013
г. до 11.06.2016 г.
Предвид липсата на плащане, ищецът
подал за същите заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по
образуваното ч.гр.д. № 8421/2016 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с., против длъжника била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда– 21.06.2016 г. до
окончателното плащане и разноски.
Твърди също, че след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът на 24.06.2016 г. е
направил плащане в размер на 50 лева, последвано от подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил
правен интерес да инициира настоящия процес с предявяване на установителните
искове в срока по чл. 415 ГПК. Излага, че с постъпилата сума, по реда на чл. 76 ЗЗД, погасил обезщетението за забава в размер на 30.54 лева, както и част от
главницата, като от последната останал дължим остатък в размер на 425.68 лева.
Искането е да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 425.68 лева – главница,
дължима по договор за потребителски кредит № **** -
******** от
11.11.2011 г., за която сума включително е издадена Заповед № 4738/22.06.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8421/2016 г.
на ПРС, ХХ гр. с-в.
Претендират се и разноски за
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й.А.З.,
не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание,
проведено на 06.02.2017 г. не изразява становище по същество на предявените
искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 8421/2016 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с., в полза на
ищеца е издадена заповед № 4738 от 22.06.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 455.14 лева – главница, представляващо
неплатено задължение по договор за потребителски заем № **** -
******** от 11.11.2011
г.; сумата от 30.54 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2013 г. до 11.06.2016
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът Й.А.З. е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Установява
се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски
паричен кредит **** - ******** /л.10-12/, че на 11.11.2011 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и Й.А.З. – като кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, в размер на 2 758.75
лева, при следните условия: на двадесет и три броя погасителни вноски, с
годишен процент на разходите – 91.55 % и лихвен процент – 63.50 %. В Договора е
обективиран погасителен план, според който страните са уговорили общо 23
месечни погасителни вноски, в размер на 210.18 лева, първата с падеж 15.12.2011
г., а последната погасителна вноска с падеж 15.10.2013 г., която единствено е в
размер на 210.20 лева. В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че договорът
за кредит влиза в сила при подписване на настоящия документ от
Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата
на получаване на размера на заем по банковата сметка на и предоставена от
Кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал, банковата си сметка, при Банка „Сибанк“
АД, като Кредитополучателят е декларирал, че сметката е лично негова, има
достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно. Декларирал е
също, че му е известно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не носи
отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при записването й; за
предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка и/или по
повод разпореждането със средствата по банковата сметка. Според чл. 3 от
Договора, предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение на
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заем
и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се
извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от
договора, погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна
вноска“ и „брой погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от
определените дати, наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“.
Според уговореното между страните в чл. 5 от Договора, при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл. 10 от
Договора, всички изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се
считат узнати от Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно
изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон,
посочени в този документ, в съответните полета, посочени от Кредитополучателя
при кандидатстване/усвояване на кредита. Посочено е още, че Кредитополучателят
удостоверява чрез подписването на настоящия договор изричното си съгласие за
получаване на съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез
средствата, описани в предходното изречение. Съгласно чл. 11 от Договора,
договорът се прекратява с изпълнението на всички задължения на
Кредитополучателя или при предсрочно изпълнение на задължението.
Установява се от приетия като писмено доказателство –
Сертификат № **** - ******** /л.13/,
издаден на 11.11.2011 г., че между ответника, от една страна, като застрахован,
и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“, е сключен договор за застраховка „Защита на
плащанията“, при следните
застрахователни рискове: „смърт“ в
резултат на злополука или заболяване; „инвалидизация над 70 %“ в резултат на
злополука или заболяване; „продължителни болнични над 60 дни“, в резултат на
злополука; „нежелана безработица в резултат на уволнение над 60 дни“. Като трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото
дружество.
По делото са прието като писмени доказателства – Удостоверение
от „Тип – Топ Куриер“ АД и Таблица към него /л.8-9/, от които се установява, че
ищцовото дружество е изпратило до ответника Й.А.З., на адрес: ***, последна
покана за изпълнение по договора за кредит, която
е изпратена на адреса на ответника, с отразяване в таблицата, че същата е пусната
в пощенската кутия на посочения адрес на 04.08.2014 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Установителния
иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет вземания, включващи и исковата сума.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът
следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
валидно правоотношение по договор за потребителски заем № **** - ******** от 11.11.2011 г. между страните, по
който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума.
Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на заема с лихва, като установи вземането си и по размер. В
негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
По
делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 11.11.2011 г. между
ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и
ответникът Й.А.З., е сключен Договор за
потребителски паричен кредит **** - ******** от 11.11.2011 г., в размер на 2 758.75
лева.
Няма спор, че сумата по договора за
кредит е била предоставена от ищеца, както и, че ответникът е извършил плащания
по кредита, както следва: до 14.06.2013 г. са погасени 18 месечни вноски; три
плащания от по 100 лева, съответно на 19.08.2014 г., 16.09.2014 г., 09.01.2015
г.; три плащания от по 50 лева, съответно на 09.03.2015 г., 12.05.2015 г. и
09.10.2015 г. и две плащания от по 50.80 лева, съответно на 23.06.2015 г. и
09.09.2015 г. От
една страна ответникът не
оспорва, че е подписал процесния Договор за паричен кредит, в който същият
доброволно е предоставил банковата си сметка и в който е декларирал, че същата
е записана вярно. От друга страна, предвид извършените плащания по кредита, според
съда, това обстоятелство има характер на извънсъдебно признание и представлява
потвърждение за факта, че ответникът е получил от ищцовото дружество паричен
кредит.
Ето защо и съдът приема, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски
паричен кредит № **** - ******** от 11.11.2011 г. между страните, по
който е била предоставена от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД на
ответника твърдяната парична сума под формата на паричен кредит в размер на 2 758.75
лева, преведена по посочената от ответника банкова сметка, ***.
В Договора за потребителски кредит е уговорен краен срок
за връщане на заема на 15.10.2013 г. В конкретния случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна изисуемост
по кредита на 15.07.2013 г., като се позовава на чл. 5 от Договора за
потребителски кредит, съгласно който страните са уговорили, че при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
За вземания по договор за потребителски кредит (какъвто е настоящият) с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от основанието на иска,
изрично заявено в заповедно производство по чл. 410 ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Началният момент на изискуемостта
на вземанията при такава договореност, не настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /в този
смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна практика, постановена по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. по описа на
ВКС, II т.о. и
Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о./.
Относно уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита ищецът представя препис от удостоверение,
издадено от куриерска фирма „Тип Топ Куриер“ АД и таблица към него, в която е
отразено, че на ответника е връчена последна покана на посочения в договора,
адрес – гр. П., ул. „Н.Р.“ № **, пусната в пощенската кутия, на 14.08.2014 г. В конкретния случая по делото ответникът не оспорва тези обстоятелства,
поради което и предвид съдържащите се в договора уговорки, съдът приема, че волеизявлението
на ищцовото дружество за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението. Освен това,
към датата на заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил падежа на всички вноски по договора за кредит, поради което и
целият неплатен остатък от кредита вече е дължим и на това основание.
От приетото по делото извлечение от
погасителен план по сключения между страните договор, в т.ч. и справката за
извършени плащания, както и от признанията на ищеца за извършени допълнителни
погасителни вноски след настъпване на предсрочната изискуемост, вкл. и след
издаване на Заповедта по чл. 410 ГПК, се установява, че неплатеният остатък от
задълженията по процесния договор за кредит, към датата на исковата молба,
възлиза на 425.68 лева – главница.
С оглед така събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявения иск за установяване на вземането е
основателен. В хода на процеса, ищецът проведе пълно и главно доказване по
смисъла на чл. 154 ГПК на всички правопораждащи факти относно правото му да
получи изпълнение от ответника. Установи се, че по силата на сключения договор
за потребителски заем, за заемателя Й.З. е възникнало задължението за заплащане
на уговорените погасителни вноски. Не са ангажирани доказателства от ответника
за заплащане на всички погасителни вноски в срок, включително и след изтичане
на срока на договора, т.е. вземането съществува и понастоящем.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск е основателен и
следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с
подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 750 лева, от които 425 лева –
разноски в настоящото исково производство, включващи сумата от 125 лева –
държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 325 лева –
разноски в заповедното производство, включващо сумата от 25 лева – държавна
такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От така претендираните разноски,
съдът намира, че на ищцовото дружество следва да му се присъдят разноски в общ
размер на 200 лева за заповедното и исковото производства, поради следното:
Дължимата държавна такса за
заповедното и настоящото исково производство, предвид цената и броя на
предявените искове, е в общ размер на 50 лева, от които 25 лева за заповедното
производство, определен на основание чл. 12, т. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата от ГПК и 25 лева за настоящото
производство, определена на основание чл. 1 от Тарифата във връзка с чл. 415,
ал. 1 ГПК, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Относно претендираното
юрисконсултското възнаграждение, понастоящем е
в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.),
според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички
неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на
разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за заповедното
производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно
чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от
вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна -
делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски
договор. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното
производство се състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно
искова молба, по множество еднотипни заповедни и искови производства. Освен
това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, приключи
в едно открито съдебно заседание, дори без явяване на представител на ищцовото
дружество. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да
се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за
заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото производство, общо
150 лева.
Общият размер на разноските за двете производства, дължими в
полза на ищцовото дружество е 200 лева, от които 125 лева – разноски в настоящото
исково производство, включващи сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, както и 75 лева - разноски в заповедното производство,
включващо сумата от 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 8421/2016 г. на ПРС, ХХ гр.с.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.А.З., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, сумата от 425.68 лв. /четиристотин
двадесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ - неплатена главница, дължима
по Договор за потребителски паричен кредит ****
- ********
от 11.11.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане, за която сума
включително е издадена Заповед № 4738 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 22.06.2016 г. по ч.гр.д. № 8421/2016 г. по описа на ПРС, ХХ
гр.с..
ОСЪЖДА Й.А.З., ЕГН **********,***
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, сумата в общ размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски, от които сумата от 75 лева – деловодни
разноски за производството по частно гр. дело № 8421/2016 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с. и
сумата от 125 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 12415 по описа на 2016 г. на
ПРС, ІX гр.с.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.