Р
Е Ш Е
Н И E
№
град София, 02.03.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на пети декември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г., като
разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 3716 по описа за 2015год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от „П.“ ЕООД срещу „У.Л.“
ЕАД /правоприемник на „Б.Л.“ ЕАД/ иск за осъждане на ответника за сума в размер
на 40000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
вследствие на противоправно бездействие на служители на ответното дружество /отказ
за предоставяне на пълномощно за предявяване на иск срещу застраховател/ в
периода след 25,11,2014год., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 14,06,2006год. между страните е сключен договор за финансов
лизинг на МПС № 143ВU06/14,06,2006год., като на ищеца е предоставена лизинговата вещ – лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Теракан“. В резултат на възникнал пожар
автомобилът е изгорял, като лизингодателят е прекратил едностранно договора с
ищеца на 15,06,2010год. Застрахователното дружество, в което е била сключена
имуществена застраховка за автомобила, е отказало плащане на застрахователно
обезщетение. Ищецът е заявил желание в качеството на пълномощник на
лизингодателя да предяви иск за обезщетение срещу застрахователя, но поради
липса на съдействие от последния /непредоставяне на пълномощно/ не е предявен
иск и вземането е погасено по давност.
Поддържа се вследствие на описаното противоправно
бездействие от страна на ответното дружество ищецът да е претърпял имуществени
вреди в размер на 40000лв.-платени лизингови вноски по прекратения лизингов
договор и застрахователни премии по застраховка „Каско” за лизинговата вещ в
периода от 14,06,2006год. до 17,05,2009год. С уточнителна молба от
02,12,2015год. ищецът е конкретизирал, че имуществената вреда се изразява в
това, че въпреки платените лизингови вноски и Каско за автомобила за
релевирания период, поради погиването на автомобила е лишен от възможността да
придобие собствеността върху същия и с неплащане на застрахователното
обезщетение от застрахователя за него е налице единствено пасив.
Съобразно горното моли исковата претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат
съображения за недопустимост на исковата претенция, при условията на
евентуалност неоснователност на същата. Не оспорва наличието на сключен договор
за финансов лизинг и предаване на лизинговата вещ на ищеца. Сочи, че причина за
прекратяване на договора е неизпълнение на лизингополучателя да погасява в срок
дължимите суми още преди настъпване на застрахователното събитие -17.05.2009год.
Поддържа, че липсва противоправно деяние, тъй като липсва нормативно установено
задължение за лизингодателя да упълномощи ищеца за предявяване на иск, още
повече, че въпреки това е указано съдействие от „Б.Л.“ ЕАД. Не е предоставено и
пълномощно, тъй като при първоначалното заявление на ищеца не е посочен
адвокат, а впоследствие посочения такъв е бил в конфликт на интереси, доколкото
е представлявал ищеца по други дела между страните. Оспорва да е налице
причинна връЗ.а между противоправно поведение на служители на дружеството и
твърдяното погасяване на правото за получаване на застрахователно обезщетение
за процесната вещ. Поддържа ищецът да е заявил желание за завеждане на иск след
изтичане на законоустановените давностни срокове. Освен това лизингополучателят не е
положил дължимата грижа да защити правата си - не е предявил иск по чл. 134 от ЗЗД и не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 14,03,2016год., на осн. чл. 146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване сключването на Договор за финансов лизинг на МПС № 143BU06/14,06,2006год. /л.48/, по силата на който „Б.Л.“ ЕАД, в качеството на
лизингодател, се е задължило да придобие и отдаде за възмездно ползване на „П.“
ЕООД, в качеството на лизингополучател, лизингов обект-лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Теракан“, срещу лизингова цена, платима на вноски от ищцовото
дружество съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Между страните не се спори и видно представения
приемо-предавателен протокол, ответното дружество е предало на ищеца владението
върху лизинговата вещ и лизингополучателят я е приел без забележки.
Видно от чл.3.1. договорът е сключен за срок от 48
месеца, считано от датата на плащане на първата лизингова вноска.
В чл.5.1 и чл.5.2. е предвидено лизингополучателят
да заплаща на лизингодателя, съгласно установеното в Общите условия /ОУ/, застрахователни
премии за всяка година от срока на действие на договора в срокове и размери, указани
допълнително от ответното дружество.
Уговорено е за целия срок на действие на договора
лизингодателят да подновява или да сключва нови застрахователни договори с
предмет лизинговото имущество при избран от него застраховател, в своя полза и
за сметка на лизингополучателя – чл.5.3.
В чл.5.5 от договора за финансов лизинг страните
са уговорили, че настъпването на застрахователно събитие не освобождава
лизингополучателя от задължението за плащане на всички дължими месечни вноски,
комисионни и други разноски, съгласно уговореното между страните в ОУ и
договора. В този смисъл е и чл. 5.9 от Общите условия.
Съгласно чл.5.4. от договора при настъпване на
застрахователно събитие страните са уговорили лизингополучателят да има
задълженията, установени в чл.5.10.-5.12. от ОУ – Приложение № 8.1.7. от
договора за лизинг.
В чл.5.10, т.2. и т.3 от същите е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие лизингополучателят се задължава да предприеме всички
необходими мерки за реализиране правата на лизингодателя пред застрахователя, в
т.ч. да уреди лично всички необходими документални формалности и да докаже
настъпилите вреди и размера им.
Последиците при настъпване на пълна загуба на
лизинговото имущество- кражба или тотална щета, са уредени в чл.5.12 от ОУ. Съгласно
чл.5.12.5 ако застрахователят откаже да изплати застрахователно обезщетение или
изплати такова в непълен размер, всички рискове, отговорности и разходи по
отстраняване на щетите, претърпени от лизингодателя, са за сметка на
лизингополучателя.
В чл.6.2.1. е предвидено задължение на
лизингодателя да упълномощи лизингополучателя за управление на лизинговото
имущество на територията Р.България за срока на договора и за легитимиране пред
органите на МВР, застрахователя и гаранционния сервиз.
Представена
е нотариална покана с изх. № 127601/23,04,2009год. от ответното дружество до
ищеца за плащане на дължими към датата на съставянето й суми по договора за
финансов лизинг. Предоставен е 10-дневен срок, считано от датата на получаването
й, за погасяване на дължимите суми, като е указано, че при неизпълнение в посочения
срок договорът ще се счита за едностранно развален от ответника на осн. чл. 87 от ЗЗД и лизинговата вещ следва да бъде върната. Видно от удостовереното върху поканата,
същата е връчена на лизингополучателя на 16,05,2009год.
Представена
е застрахователна полица № **********/19,03,2009год., от която се установява,
че за лизинговата вещ е сключена застраховка „Каско на МПС” със ЗД „Е.” АД, със
срок на покритие от 20,03,2009год. до 19,03,2010год. Уговорено е плащане на
застрахователната премия на две вноски, като при неплащане на разсрочена вноска
договорът се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа.
С протоколно определение от 14,03,2016год., на осн. чл. 146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е настъпило застрахователно събитие, а именно
пожар на лизингованата вещ на 17,05,2009год.
Представено е уведомление за настъпило
застрахователно събитие, от което се установява, че лизингодателят е уведомен
за същото от ищеца на 18,05,2009год.
Видно от уведомление от З. „Е.“ АД до ответника
относно щета №05-624438/18,05,2009год. от 24,07,2009год., е отказано плащане на
застрахователно обезщетение, тъй като застрахователното събитие се явява иЗ.лючен
от застрахователно покритие риск – съгласно чл.4, ал.1, т.6. от „Клауза А“ към
приложимите ОУ за застраховка „Каско на МПС“ застраховката не покрива щети,
причинени вследствие на умишлен палеж, каквато съгласно становище на независим
експерт и удостоверение от РУ на МВР-гр. Несебър е установено да е процесната
хипотеза.
Видно от представените Общи условия по застраховка
„Каско на МПС“ на ЗК „Е.“ АД -л.142, изложеното в уведомлението относно липсата
на покритие на вреди, причинени вследствие на умишлен палеж, съответства на
предвиденото в ОУ.
Представена
е молба от ищеца до ответното дружество с вх. № 363/25,11,2014год., с която е
заявено искане за издаване на пълномощно за водене на дело срещу застрахователя
„Е.“ АД и издаване на справка за непогасени по договора за финансов лизинг задължения.
Представено
е Уведомление от ответника с изх. № 500012/05,02,2015год. /л.73/ във връзка с
молбата на ищеца от 25,11,2014год. за издаване на пълномощно за водене на дело
срещу застрахователя без посочване на конкретен адвокат и електронно съобщение
от 13,01,2015год., в което са посочени данни на пълномощник – адв. П.Г.. Видно
от същото ответното дружество е отказало да упълномощи посоченото лице поради
конфликт на интереси, като на ищеца е предоставена възможност да посочи друг
процесуален представител.
Не
е спорно, че адв. Г. е осъществявал процесуално представителство на ищеца в
други съдебни производства с ответна страна – „Б.Л.” ЕАД.
Останалите, представени от страните писмени доказателства
не са относими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат
обсъждани при постановяване на съдебния акт по същество на спора.
По делото е изслушано
заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.105/, нeоспорено от страните и прието от съда, от което се установява, че за периода от 20,06,2006год. до 17,05,2009год. по процесния
договор за финансов лизинг № 143BU06
от 14,06,2006год. „П.” ЕООД е
платило общо 37605,84лв., с която сума са погасени
задължения по договора,
подробно описани в заключението. Платените месечни вноски са общо
в размер на 23221,44лв. с вкл.ДДС-погасили 23 месечни вноски и частично-24-та.От извършената проверка в счетоводството
на ответното дружество е установено, че няма отразени плащания за застраховка
„каско”. Плащанията по застрахователните договори са извършвани директно от лизингополучателя към застрахователя. След проверка в счетоводството на ЗК „Е.” АД е установено, че платените от ищеца суми за
застраховки „Каско” за лизинговата вещ за релевирания период /20,06,2006год. – 17,05,2009год./ са в общ размер на 4356,41лв.
Установява още, че към 27,05,2009год. /датата на разваляне на
договора/ дължимите от ищеца – лизингополучател суми по договора за финансов
лизинг са в общ размер на 28078,34лв.
или 14356,23евро.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. С.В. Д. – служител
в ответното дружество, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че през
месец ноември, 2014год. представляващият ищцовото дружество – З.Б., е депозирал
молба, с която е изискал справка за задълженията на дружеството и издаване на
пълномощно за водене на дела срещу застрахователя. Изисканата справка му била
предоставена на следващия ден и бил помолен да представи координати на адвокат,
който ще упълномощава. Б. поискал да се представлява сам, което било
несъвместимо с практиката на фирмата. Около три месеца по-късно, след напомняне
от страна на свидетелката, Б. предоставил данните на адв. П.Г.. Няколко дни след
това получили от ицщовото дружество и посочения адвокат нотариална покана за предоставяне
на оборотен автомобил. С оглед поканата от адв. Б. отказали да упълномощят
точно него поради конфликт на интереси и изявили готовност да упълномощят друг
адвокат, но такъв не бил посочен.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира за установено от правна страна следното:
С оглед многобройните уточнения от страна на ищеца, съдът намира
претенцията да е основана от договорните правоотношения възникнали между
страните по повод договор за финансов лизинг на МПС. Изложените твърдения за
противоправно бездействие от страна на служители на ответното дружество по предоставяне на пълномощно на ищеца за
завеждане на иск срещу застрахователя
поради настъпил застрахователен риск, с оглед уточнение от 02,12,2015год.,
обосновавщо имуществените вреди от невъзможност да се упражни правото да се
придобие собствеността върху погиналото имущество са основани именно на договорното правоотношение
между страните като „търсеното пълномощно“ също е основано на
съществуващите договорни правоотношения.
Ето защо настоящия състав намира исковата претенция да е с правна квалификация чл.82 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Релевантните факти обосноваващи основателност на исковата претенция са валидно възникнало договорно правоотношение между страните, изправност на ищеца, договорно неизпълнение на ответното дружество, настъпили имуществени вреди, които са пряка и непосредствета последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, които като правопораждащи факти следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора-неизправност на ищеца по сключения договор за лизинг, в т.ч. съдействие за предявяване на иск от страна на ищеца срещу застрахователя.
Исковата претенция съдът намира за неоснователна.
Съгласно чл.342, ал.2 от ТЗ договорът за финансов
лизинг, представлява определен вид инвестиционен кредит под формата на
предоставяне на определена вещ, която лизингодателя се задължава да придобие по
избор на лизингополучателя срещу задължението на лизингополучателя да заплати
възнаграждение за ползването й, чрез заплащане на лизингови вноски. Не е
спорно, че собствеността върху вещта - обект на лизинговия договор остава за
лизингодателя, а лизингополучателя съгласно
чл.342, ал.3 от ТЗ може да
придобие вещта, както по време на договора, така и след изтичане на срока му. В
тази връзка е и претенцията на ищеца, който след погиване на лизинговата вещ е загубил
възможността да реализира правата си по чл.342, ал.3 от ТЗ, чрез упражняване на
потестативното право на изкупуване на лизинговата вещ по
остатъчната й
стойност, а имуществената вреда са
платените лизингови вноски. В процесния случай не е спорно възникването на
договорното правоотношение по договор за финансов лизинг с № 143BU06 от 14,06,2006год., по
силата на който ответникът е лизингодател, а „П.” ЕООД, лизингополучател. Не е спорно,
че ответното дружество е предоставило за
ползване на ищеца лизинговото имущество. От друга страна, съдът намира ищецът
да е неизправна страна по сключения договор, тъй като от заключението на ССчЕ
неоспорено от страните и прието от съда като компетентното изготвено, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установи, че в
периода от 21,04,2008год. до 21,04,2009год. за ищеца са възникнали задължения в
размер на общо 13058,09лв., формирани от изискуеми вноски по договорения
погасителен план и включващи главница и възнаградителна лихва. Т.е. към датата
на погиване на веща -17,05,2009год. лизингополучателя е неизправна страна по
договора.
На следващо място платените лизингови вноски, за
периода от 14,06,2006год. до 17,05,2009год., не съставляват имуществена вреда
за ищеца, тъй като представляват цената/възнаграждението на предоставеното
ползване на лизинговата вещ, което се следва съобразно чл. 345, ал.1 от ТЗ, вр.чл. 232 и
чл.233, ал.2 от ЗЗД. Ето защо платените вноски не са лишени от основание.
Договорът за лизинг не е договор за продажба на изплащане със запазване на
собствеността, тъй като той не прехвърля вещни права. Дори и при упражнено
право на изкупуване, за да се придобие собствеността върху лизингуваната
вещ е необходимо сключване на втори
договор за покупко-продажба. Невъзможността на лизингополучателя да
придобие собствеността върху веща, обосноваваща вреди подлежи на разглеждане на плоскостта на риска
съобразно чл.343 от ТЗ, съгласно който рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг
е за лизингополучателя. В този смисъл
при претърпените имуществени вреди от противоправно деяние, осъществено от
трето за договора за лизинг лице, лизингополучателят е материално правно
легитимиран да упражни директно срещу
делинквента претенция обезщетение за деликтното му право. В този смисъл Решение №170/23.07. 2012г. постановено
по реда на чл.290 от ГПК по т.дело № 806 /2010 година ІІ ТО на ВКС.
Дори да се обоснове извод за
осъществени имуществени вреди вреди за лизингополучателя, свързан с увеличаване
пасива на лизингополучателя, без възможност за упражняване правото по чл.343 от ТЗ, настоящия състав намира да липсва причинно-следствена връзка между вредите
и соченото договорно неизпълнение от страна на лизингодателя. Соченото от
страна на ищеца, че застрахователят е обезщетен
за веща поради платените лизингови вноски и поради обстоятелството, че
вероятно е обезщетен от делинквента
/молба от 20,05,2015год./ следва да бъде подведено в хипотезата на уговорената
клауза на чл.5,12,4 от ОУ, съгласно която при предсрочно изплащане на задължението на лизингодателя от
страна на лизингополучателя, лизингодателят е дължен да упълномощи лизингополучателя да получи застрахователно обезщетение.
Цитираната хипотеза не е налице. Установи се ищецът да е неизправна страна по
договора към момента на погиване на веща на 17,05,2009год.
От друга страна липсата на изрично
упълномощаване, съдът намира да не обосновава отговорност на ответното
дружество, тъй като съобразно горното лизингополучателя е разполагал с
възможността да предяви иск срещу застрахователя по реда на чл.134 от ЗЗД, обосновавайки правото си на кредитор на лизингодателя по договора за
финансов лизинг, в който процес като съищец и задължителен необходим другар се
конституира и длъжника-лизингодател. Подобно поведение не е предприето от
ищеца. Не е налице и сигурност относно
обстоятелството дали евентуално предявена претенция срещу застрахователя
относно лизинговата вещ би била основателна, с оглед доводите на застрахователя
за изключен застрахователен риск.
Съобразно изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1780,00лв.,
от които 1730,00лв.-адв.хонорар/ съгласно списък по чл.80 от ГПК/ и
50,00лв.-депозит за ССчЕ.
С оглед изхода от спора на ищеца не
се дължат разноски на осн.чл.-78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.“ ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу
„У.Л.“ ЕАД /правоприемник на „Б.Л.“ ЕАД/, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, иск с
пр.осн.чл.79, ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД за сума в размер на 40000,00лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в периода от 14,06,2006год. до 17,05,2009год.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „У.Л.“ ЕАД /правоприемник на
„Б.Л.“ ЕАД/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 1780,00лв./хиляда седемстотин и
осемдесет лева / -разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2
седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: