№ 103
гр. Ихтиман, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело №
20241840101135 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от О. П. В. положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено спрямо ответника Г. Р. Д., ЕГН: **********, в качеството на
наследник на * П.а *, поч. на 14.01.2023г., че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС
поради изтекла в полза на ищеца десетгодишна давност с начало 01.09.1996г.
последният е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор *, с трайно предназначение земеделска земя, начин на трайно
ползване - пасища, категория – X, с площ 1172 кв.м., находящ се в землището
на с. *, местност „*“, община Ихтиман, номер по предходен план: 635131, при
граници и съседи: ПИ 10029.635.133, ПИ 10029.635.112 ПИ 10029.635.132 по
КККР, одобрена със Заповед № РД -18-124/18.05.2020г. на Изпълнителния
директор на АГКК.
Ищецът твърди, че той и наследодателката на ответницата - * П.а *, поч. на
14.01.2023г. са били брат и сестра. Посочва, че след смъртта на родителите си
получили в наследство от майка си – * А.а П.а, поч. на 11.09.1988г., процесния
недвижим имот в с. *, местност „*“. Твърди, че сестра му нямала интерес към
имота и с нейно знание и съгласие той завладял имота изцяло. Посочва, че от
01.09.1996г. до смъртта на сестра си – 14.01.2023г. владял целия имот
необезпокоявано, като това владението продължавало и до датата на
завеждане на исковата молба. Излага доводи, че в годините е полагал грижи за
имота, правил е подобрения – поставил ограда на имота, наел двама жители от
с. * да се грижат за имота.
По изложените съображения иска от съда да уважи исковата претенция и да
му присъди сторените в производството деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответницата е изразила становище за допустимост, но неоснователност на
1
исковата претенция.
Ответницата не оспорва, че нейната наследодателка * П.а *, поч. на
14.01.2023г. и ищецът са били брат и сестра и че са придобили по наследство
собствеността на спорния имот, като всеки от тях е придобил по ½ идеална
част от имота. Оспорва твърдението, че наследодателката е била съгласна
ищецът да владее целият имот като свой. Твърди, че между двамата била
постигната договорка да продадат имота и да поделят сумата. Възразява, че в
посочения в исковата молба период ищецът е упражнявал явна и непрекъсната
фактическа власт върху целия имот изключително за себе си. Сочи се, че
ищецът не е демонстрирал пред неговата сестра /баба и наследодател на
ответницата/ намерение да свои целия имот. Оспорва, че ищецът е полагал
грижи за имота и го е облагородявал. Твърди, че последният живее над 30
години извън Република България. Цитира съдебна практика.
По изложените съображения иска от съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира присъждане на деловодни разноски.
С протоколно определение, държано в проведено на 11.02.2025г., о.с.з.,
съдът е прекратил производството по исковата претенция частично по
отношение на собствената на ищеца ½ ид. част от спорния имот, поради липса
на правен интерес от предявяването на иск, в който смисъл е и практиката на
ВКС – Решение № 137/27.10.2023г. по к.гр.д. № 4085/2022, II ГО, ВКС.
Определението е влязло в сила на 19.02.2025г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява
се от процесуален представител по пълномощие – адв. К., който поддържа
исковата молба, ангажира доказателства. В хода на устните състезания иска от
съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковата претенция и да
признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на спорния
имот по силата на давностно владение. Претендира деловодни разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК. В предоставения срок за писмена
защита, депозира такава, в която развива допълнителни съображения за
основателност на исковата претенция, анализира събраните в производството
доказателства, цитира съдебна практика на Върховния касационен съд.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, явява се лично и се
представлява от процесуален представител по пълномощие – адв. *, която
оспорва исковата претенция по изложени в отговора на исковата молба
възражения. Ангажира доказателства. Иска от съда да се произнесе с решение,
с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Претендира деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 168, том I, дело № 323 от 15.05.1979г. на съдия при РС
Ихтиман се установява, че * П.а В.а е призната за собственик по наследство,
делба и присъединено давностно владение на недвижим имот, представляващ
празно дворно място, с площ 1383 кв.м., находящо се в землището на с. *,
местност „*“, Софийски окръг, извън регулация, при граници: запад – * и * *,
2
юг и север – улици, изток – наследници на *.
От приетата по делото скица на поземлен имот се установява, че имотът
описан в нотариален акт № 168, том I, дело № 323 от 15.05.1979г. на съдия при
РС Ихтиман има следния актуален регулационен статут, съгласно приетата със
Заповед РД 18-124/25.02.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК КК на с.
*: поземлен имот с идентификатор *, с трайно предназначение земеделска
земя, начин на трайно ползване - пасища, категория – X, с площ 1172 кв.м.,
находящ се в землището на с. *, местност *, община Ихтиман, номер по
предходен план: 635131, при граници и съседи: ПИ 10029.635.133, ПИ
10029.635.112, ПИ 10029.635.132.
От приета по делото нотариално заверена декларация за идентичност на
имена на починало лице от 22.06.2015г. се установява, че лицето с имена * А.а
*, поч. на 11.09.1988г. е идентично с лицето, записано с имена * П.а В.а в
приетия по делото нотариален акт.
От прието по делото удостоверение за наследници на * А.а *, ЕГН:
**********, поч. на 11.09.1988г., се установява, че ищецът О. В. е син на * *, а
ответницата – нейна правнучка - внучка на дъщерята на * * и сестра на ищеца
– * П.а *, поч. на 14.01.2023г..
От удостоверението за наследници се установява, че майката на ответницата
и дъщеря на сестрата на ответника – * * * е починала на 25.01.2014г., т.е.
преди майка си.
От приетата по делото справка от ТД на НАП Пловдив се установява, че в
периода 01.01.1998г. – 31.12.2023г. за ответника е деклариран осигурителен
доход за месец юни 2007г. и месец юни 2013г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите * –
доведен от ищеца и * – доведен от ответника.
От показанията на свидетеля *, които съдът цени като обективни и логични,
се установява, че в годините назад, още преди да заживее извън Република
България и след това, ищецът е посещавал спорния имот периодично,
понякога придружаван и от свидетеля *. Ищецът ангажирал хора от селото,
които да косят имота. Преди около 10 години ищецът споделил пред свидетеля
и баща му, че със сестра си /бабата на ответницата/ имали уговорка имотът да
остане като негов наследствен. Свидетелят * твърди, че не е виждал сестрата
на ищеца и баба на ответницата да е идвала в имота.
От показанията на свидетеля *, ценени по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че бабата на ответницата и сестра на ищеца - * *, поч. на
14.01.2023г. през годините е изразявала воля нейната наследствена част от
имота в село * да остане в наследство на нейната внучка – ответницата Г. Д..
Съдът се довери на показанията на свидетеля *, като взе предвид неговата
заинтересованост от изхода на спора. Показанията на свидетеля * са логични и
житейски правдиви, не се събраха доказателства по делото, които да ги
опровергават или да поставят под съмнение тяхната обективност.
Други, относими към правния спор, доказателства не са ангажирани.
След датата на о.с.з е постъпила справка от ТД на НАП – офис Хасково,
която не е приета по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
3
страна следното.
Установителния иск за собственост е едно от средствата за защита на
вещните права, като неговият предмет зависи от обема права на ищеца, както
и от обема, в който тези права се накърняват се ответника. В този смисъл се
приема, че е допустима претенция и за идеална част, и за реална част от имот,
ако се оспорва собствеността само на тази част, какъвто е настоящият случай
/Решение № 428 от 26.10.2010г. по гр. д. № 1366/2009 г. на ВКС, II г.о./.
Възможността за придобиване по давност на идеални части от имот е
възприета и в Решение № 116 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 314/2010 г. на ВКС, I
г. о.
При положителния установителен иск за право на собственост предмет на
иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищеца. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
твърдяното придобивно основание - в случая придобивна давност, а именно,
че е упражнявана явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт
върху процесната ½ идеална част от недвижимия имот в продължение на
десет години, считано от 01.09.1996г. с намерение да се свои тази ½ идеална
част от имота, в това число, че ищецът е извършил действия по владение на
имота, с които по явен и недвусмислен начин е показал отричане на правата на
другия съсобственик.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване правото на
собственост или друго ограничено вещно право чрез фактическо упражняване
съдържанието на това право през определен период от време, тоест
фактическия състав включва два елемента владение и изтичане на определен
период от време.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. От своя страна разпоредбата на чл. 69 от Закона за собствеността
въвежда оборима презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
От приетите по делото доказателства се установява, а и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството,
че ищецът О. П. В., ЕГН: ********** и наследодателката на ответницата Г. Д.
- * П.а *, поч. на 14.01.2023г., са били брат и сестра и че са придобили по
наследство собствеността на спорния недвижим имот при квоти ½ идеална
част за всеки от тях.
От приетите удостоверения за наследници се доказва, че ответницата е
единствен наследник на * П.а *, поч. на 14.01.2023г.
За безспорно между страните е обявено и обстоятелството, че ищецът О. П.
В. повече от 30 години е живял извън територията на Република България.
От разпита на свидетеля * се установява, че в период по - дълъг от 10
години ищецът периодично е посещавал имота, възлагал на хора от селото да
го косят, тоест упражнявал е явна, необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт върху целия имот.
Спорен по делото е въпросът дали извършените от ищеца фактически
действия по отношение на идеалната част на имота, собственост на неговата
4
сестра, са от естество да обусловят извод, че ищецът е владял спорната ½
идеална част от имота в процесния период.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по т.д. № 1 от 2012 г.
на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. В мотивите на
тълкувателното решение е пояснено, че в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
по чл. 69 ЗС се счита за оборена. Съсобственикът, който се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, при спор за собственост, трябва
да докаже че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
В случая съсобствеността върху спорния имот между ищеца и неговата
сестра произтича именно от наследствено правоприемство. Тоест, за да е
основателна исковата претенция, ищецът следва да докаже пълно и главно
/съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест/ не само
упражняване на явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт
върху процесната ½ ид. част от недвижимия в продължение на десет години,
считано от 01.09.1996г., но и да докаже, че е извършил действия, с които по
явен и недвусмислен начин е демонстрирал, че отрича, отблъсква правата на
другия съсобственик, съответно е обективирал явно пред последния
намерението си да владее неговата ½ ид. част от имота.
По делото не се събраха доказателства в тази посока. Обстоятелството, че
ищецът е споделял пред свидетеля * и неговия баща, че имал уговорка със
сестра си имотът да остане изцяло в негова собственост, не доказва
извършване на действия от страна на ищеца, с които да отрече правата на
сестра си спрямо имота. Свидетелят * е възприел единствено думите на
ищеца, той не е бил очевидец на такива разговори между ищеца и неговата
сестра, и няма как да знае дали те са се случили и каква е била волята на
другия съсобственик.
Всичко изложено дотук обуславя извод, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК с право на разноски
разполага ответницата. Тя претендира и доказва разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00 лева /договор за правна защита и
съдействие – л. 35 от делото/, които следва ищецът да бъде осъден да
заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, Районен съд
Ихтиман
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. П. В., ЕГН: ********** положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено спрямо ответника Г. Р. Д., ЕГН: **********, в качеството на
наследник на * П.а *, поч. на 14.01.2023г., че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС
поради изтекла в полза на ищеца десетгодишна давност с начало 01.09.1996г.
последният е собственик на следния недвижим имот –1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор *, с трайно предназначение земеделска земя,
начин на трайно ползване - пасища, категория – X, с площ 1172 кв.м.,
находящ се в землището на с. *, местност *, община Ихтиман, номер по
предходен план: 635131, при граници и съседи: ПИ 10029.635.133, ПИ
10029.635.112, ПИ 10029.635.132 по КККР, одобрена със Заповед № РД -18-
124/18.05.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О. П. В., ЕГН: ********** адрес да заплати на Г. Р. Д., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200,00 /хиляда и
двеста/ лева – сторени в производството разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6