Решение по дело №2563/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба от В. Н. Д., с [ЕГН], от гр. Варна срещу Отказ с рег. № 439000-29880 от 03.11.2023 г., постановен от Началника на Трето Районно управление при ОД на МВР Варна, с който е отказано издаването на разрешение на оспорващия за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана.

С жалбата се поддържа, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че мотивите са повърхностни и не отговорят на обективната действителност по преписката. Оспорващият се позована на принципите, регламентирани в чл. 12 АПК, като изтъква, че като наследник на покойния си баща – Н. Н. Д., не е уведомяван от органа в съответствие с чл. 26 и чл. 34, ал. 3 АПК. Сочи се, че в отказа като основателна причина е посочено само „наследство“, без да е взето предвид, че именно револверът [Марка], cal. 38, special има изключителна сантиментална и емоциална стойност за цялото семейство на оспорващия като скъп спомен от починалия. Искането е да се отмени оспореният отказ и да се укаже на административния орган да премине към процедура по издаване на разрешително за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие. В хода на устните състезания оспорващият поддържа направените с жалбата искания.

Ответникът – Началникът на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с писмено становище по жалбата сочи, че оспорващият е поискал издаване на разрешение за придобиване по наследство на късо нарезно оръжие, като е посочил като основателна причина единствено „наследство“, не и друга основателна причина за придобиване на процесното оръжие, както изисква нормата на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ. Ответникът изтъква, че придобиването на огнестрелно оръжие следва да е обосновано от сериозни и уважителни причини, както и че твърдяната нужда от заявителя не обосновава по несъмнен начин необходимостта от носене на оръжие, а и административният орган не е длъжен да издирва такива причини и обстоятелства, установяващи потенциалната необходимост на заявителя от придобиване на огнестрелно оръжие, още по-малко да указва на същия, че не сочи такива. В хода на устните състезания гл. юриск. Б. Й. – процесуален представител на ответника, отправя искане съдът да потвърди отказа като правилен и законосъобразен. Настоява се, че не е доказана необходимостта от самоотбрана, поради което правилно е отказано да бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия доводи, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадената на 17.11.2023 г. жалба е в 14-дневния срок, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ, считано от датата на съобщаването на оспорения отказ на адресата му - 06.11.2023 г., предвид отбелязаното най-долу на отказа – л. 36 от адм. пр. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт - отказ за издаване на съответното разрешително (чл. 83, ал. 5 и ал. 6 ЗОБВВПИ) и изхожда от лице, с правен интерес от оспорването.

С оспорения Отказ с рег. № 439000-29880 от 03.11.2023 г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 76 ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана на В. Н. Д., с постоянен адрес в гр. Варна, [жк], № ***.

По отношение компетентността на органа, издал акта:

Оспореният административен акт не е нищожен - издаден е от материално компетентния административен орган. Съгласно чл. 76, ал. 1 и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ именно началникът на РУ на МВР е сред посочените лица, носители на правомощието да издават разрешения за съответната дейност, както и мотивирано да отказват издаването им. Предвид постоянния адрес на заявителя, Началникът на Трето РУ при ОД на МВР Варна се явява и териториално компетентният административен орган в случая.

 

По отношение на спазването на установената форма:

Оспореният отказ съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. От посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Административният орган се позовава на подадените от Д. заявления, приложените към тях доказателства и докладните записки, приобщени към административната преписка. Обективираните в мотивите на акта фактически основания за постановяване на оспорения отказ се състоят в непосочването от заявителя и неустановяването от органа на основателна причина относно придобиването на късо нарезно оръжие, както и другите обстоятелства по чл. 76, ал. 3 ЗОБВВПИ. Според административния орган отсъствието на аргументирани доказателства за необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие и непосочването на основателна причина от заявителя не предпоставя издаване на положителен за лицето акт. Органът пояснява, че в случаите, касаещи охрана на фирмено имущество, заявлението се подава от юридическото лице, а самоотбраната на физическите лица може да се осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, които свободно се продават и подлежат само на регистрационен режим. Като правни основания за постановяване на оспорения отказ органът посочва чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 76 ЗОБВВПИ.

Не се установява неспазване на формата на акта, която да обуславя отмяната му.

 

Оспореният отказ е издаден и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие е с приложимите материалноправни норми и е в съответствие с целта на закона.

Административното производство е образувано във връзка със Заявление с вх. № 365000-54653/16.10.2023 г. от В. Н. Д. до Директора на ОД на МВР Варна, което е препратено на Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна и постъпило при последния на 24.10.2023 г. (л. 26 и л. 27 от адм. пр.), както и във връзка с подадено от В. Н. Д. идентично заявление, адресирано до Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР – с вх. № 328600-58360/13.10.2023 г., което заявление на 19.10.2023 г. е препратено по компетентност на Директора на ОД на МВР Варна.

С процесните две идентични заявления по чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ Д. сочи, че е син на Н. Н. Д. – бивш служител на МВР, починал на 11.07.2023 г., като починалият е имал лично огнестрелно оръжие – револвер [Марка] cal. 38, sреcial, което оръжие има изключителна сантиментална стойност за семейството на заявителя и е имало уговорка баща му да го дари на заявителя. Пояснява се, че оръжието е предадено в полицията от майката на бащата на заявителя – Ф. Д., но заявителят не знае кога точно е станало, нито разполага с документи относно предаването, както и за закупуването на револвера. Със заявлението се иска да бъде издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и заявителят да получи въпросния револвер.

Следва да се приеме, че в съответствие с чл. 76, ал. 3 ЗОБВВПИ заявлението съдържа посочване на начин на придобиване – наследяване, име, но не и адрес на наследодателя, както и причината за издаване на разрешението – наследяване на оръжието и сантименталната му стойност за оспорващия, както и вида на огнестрелното оръжие.

Към заявлението са приложени: удостоверение за наследници, документ за платена такса, психиатрично освидетелстване за притежание на оръжие от УМБАЛ „Света Марина“ Варна, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, препис-извлечение от акт за смърт, диплом за завършено висше образование.

В съответствие с чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, след постъпване на документите в Трето РУ при ОД на МВР Варна е оценена пълнотата и съответствието им с изискванията за издаване на разрешение.

Допълнително е извършена проверка, при която е установено, че Д. няма данни да има склонност към злоупотреба с алкохол и няма данни да употребява наркотични вещества, не е познат на органите на полицията по местоживеене и няма регистрирани противообществени прояви в блока, входа и района, не е получавана информация за извършване на престъпна дейност от Д., няма регистрирани негови криминални прояви и не е засичан в компания на лица от активния криминален контингент – Докладна записка от 26.10.2023 г., л. 29 от адм. пр. При извършена друга проверка е установено, че лицето живее на посочения адрес с неговото семейство, работи като съдружник в заложна къща „***“, намираща се на пазара в [жк], ползва се с добро име сред съседите във входа, обкръжението от приятели е много ограничено предимно от района, където работи, няма данни за склонност към системна употреба на алкохол и наркотични вещества, а по данни на Д. същият притежава метална каса за съхранение на късо оръжие, закрепена за стената в апартамента му, установено е и че няма регистрирани противообществени прояви по местоживеене, получени сигнали от съседи за нарушение на обществения ред и няма наложени мерки по ЗЗДН, като лице е предупредено да спазва изискванията на чл. 59, ал. 1 и разпоредбите на чл. 60 ЗОБВВПИ – докладна записка – л. 30 от адм. пр. Установено е, че за Д. няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства – Удостоверение от 04.11.2023 г.

С Докладна записка с рег. № 29409/03.11.2023 г., изготвена от мл. експерт по КОС в Трето РУ Варна е направен извод, че преписката във връзка с процесното заявление на Д. за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие чрез дарение/наследяване за самоохрана е окомплектована с необходимите документи, лицето е проверено в автоматизираните информационни системи на МВР, като за същото няма информация за наличие на данни относно обстоятелствата по чл. 58 ЗОБВВПИ.

Началникът на Трето РУ Варна издава оспорения отказ на 03.11.2023 г., т.е. в едномесечния срок, регламентиран в чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, считано от подаване на заявлението на 16.10.2023 г.

Не е допуснато нарушение на процесуалната норма на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, според която следва при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона органът да уведоми писмено заявителя и да му даде указания и 30-дневен срок за отстраняването им. В случая не са налице непълноти или несъответствия на заявлението със съществените изисквания на закона. От друга страна, не е налице задължение на административния орган да изисква от заявителя допълнително обосноваване на необходимостта, основателността на причината, посочена от него, така че да се обезпечи преценката на органа, че същата по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Не е налице и задължение органът служебно да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително.

Изискването за уведомяване за образуваното административно производство (чл. 26 АПК) и за осигуряването на участие в него (чл. 34 АПК) в случая не е нарушено, тъй като процесното административно производство е образувано по искане именно на заявителя Д. и в този смисъл не е налице твърдяното от оспорващия нарушение на административнопроизводствените правила, което да обуславя отмяната на обжалвания отказ. Напълно несъстоятелно е позоваването на оспорващия на съдебния акт по адм. дело № 2698/2017 г. на АдмС – Пловдив, доколкото предмет на обжалване по посоченото дело е била законосъобразността на заповед по чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ за отнемане на вещта в полза на държавата, поради което съвсем различно е значението на уведомяването на заинтересованите страни за започване на административното производство и осигуряването им на възможност за участие в него.

По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно материалната законосъобразност на акта:

Съгласно чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ български гражданин може да придобие огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. В чл. 50, ал. 4 от същия закон е посочено, че при наследяване на огнестрелно оръжие наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за придобиване. По административната преписка липсват данни, кога оспорващият е приел наследството от своя наследодател, но това обстоятелство не е сред изброените от законодателя основания за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, а е скрепено с други правни последици, като в случая основанията за отказа са различни от неподаването в срок на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изложеното обуславя и неотносимостта на изводите, направени по адм. д. № 462/2020 г. на АдмС -Шумен, на решението по което се позовава оспорващият, а и въпросното решение е отменено с Решение № 6895 от 08-06.2021 г. по адм. д. № 3491/2021 г. на ВАС и е отхвърлена жалбата срещу отказа за издаване на поисканото разрешение.

Правилно органът приема, че по отношение на оспорващия са налице основанията по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства – основателна причина, която да обоснова по несъмнен начин издаването на поисканото разрешение.

В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал предпоставките, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като в този случай органът действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Между страните не е спорно, че хипотезите на чл. 58, ал. 1, т. 1-9 от ЗОБВВПИ не са налице по отношение на заявителя.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, посочена като правно основание за постановяване на оспорения отказ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Втората посочена норма в оспорения акт като правно основание за отказа – чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, също изисква за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, да е налице основателна причина за издаване на разрешението, като правилното приложение на тази норма в духа и логиката на закона сочи на необходимост от посочване на основателна причини за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и в случаите на наследяване. Не следва да се приема, че чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ въвежда изключение от императива на чл. 58, ал. 1 или че предвижда по-благоприятен режим за лицата, наследяващи огнестрелно оръжие.

Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че разграничава целите във връзка с ползването на оръжието на служебни и граждански по чл. 6, ал. 1-3 ЗОБВВПИ, лимитативно определя и видовете граждански цели по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона. Физическите лица могат да получат разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона.

Вида на оръжието за придобиването на което е поискано издаване на разрешение за придобиване – късоцевно огнестрелно оръжие револвер, както и посоченото от оспорващия в заявлението му (че се иска и разрешение за носене и употреба) сочи, че причината за исканото разрешение не е ловни цели, спортни цели, културни цели или колекциониране. Същевременно придобиването на огнестрелно оръжие в единствената оставаща като възможна приложима хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ в случая - за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и употребата на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

Оспорващият не твърди и не сочи доказателства за съществуването на конкретно застрашаване и опасност, които да са реални и постоянни или за съществуването на потенциална опасност, но с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения, опасността да е сериозна и по несъмнен начин да обосновава необходимостта от самоотбрана и то именно с огнестрелно оръжие.

В случая оспорващият мотивира необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие с обстоятелството, че същото е било на наследодателя му и оръжието има сантиментална стойност за оспорващия. Така соченото основание от заявителя следва да се прецени и с оглед заявеното от него искане и за издаване на разрешение не само за придобиване, а и за носене и употреба. В този смисъл несъмнено е налице необходимост от надлежно обосноваване на нуждата от придобиване, носене и употреба на процесното огнестрелно оръжие, каквото обосноваване в случая не се установява да е налице и да обуславя уважаване на искането за издаване на разрешение за придобиване на наследеното оръжие.

Обстоятелствата, които заявителят сочи като обосноваващи необходимост за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие не обосновават достатъчна степен на сериозност и уважителност на сочената причина, включително за самоохрана, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. Думата „несъмнен“, според Тълковния речник на българския език, означава уверен, сигурен, неоспорим, безспорен, категоричен, решителен, недопускащ възражение, утвърдителен, потвърдителен, действителен, като доказването по несъмнен начин на дадено обстоятелство изключва позоваването на всякакви предположения.

Правилно и мотивирано е отказано да се издаде разрешение за придобиване на оръжие, като органът приема, че причините, посочени от заявителя, са неоснователни. Както се посочи, фактът, че наследодателят на оспорващия е починал и въпросното оръжие на наследодателя има сантиментална стойност за оспорващия, разгледан в съвкупност с обстоятелството, че оспорващият е заявил и искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба, не обуславят извод за наличие на основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на процесното огнестрелно оръжие.

Следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че заявителят сочи, че въпросното оръжие револвер [Марка] има изключителна сантиментална стойност за цялото му семейство и на което баща му е държал много и са имали уговорка да го дари на оспорващия, то според Приемо-предавателния протокол от 18.07.2023 г. майката на наследодателя – Н. Н. Д., починал на 11.07.2023 г., е предала на мл. инсп. по КОС към Трето РУ на МВР Варна, съвсем друг вид късо нарезно оръжие – револвер „***“ *, кал. 38.

Законодателят едновременно възлага именно в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността и едновременно възлага на компетентния орган да извърши преценка дали заявеното от лицето по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Придобиването на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, макар и правнорегламентирана дейност, крие риск от висока обществена опасност. Ето защо същото следва да е мотивирано от сериозни и уважителни причини и именно по тази причина е поставено под разрешителен режим от страна на законодателя.

При тази фактическа обстановка правилно административният орган приема, че в случая липсват факти, които да могат да се приемат като пораждащи правото на оспорващия да придобие огнестрелно оръжие. Приемането на обратна теза би било в противоречие с въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес. Следователно, като е отказал издаването на исканото от оспорващия разрешително, органът е приложил правилно закона.

Жалбата е неоснователна, а оспорваният отказ за валиден административен акт, издаден при спазване на административно производствените правила и установената форма, при спазване на приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона. Гаранция за съответствието на акта с целта на законовата регламентация на конкретни правоотношения е налице единствено, ако актът е издаден от органа при правилно приложение на закона, каквото правилно приложение на закона в случая съдът установява.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Последното се определя от съда предвид фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АдмС-Варна, ХХV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от В. Н. Д., с [ЕГН], от гр. Варна срещу Отказ с рег. № 439000-29880 от 03.11.2023 г., постановен от Началника на Трето Районно управление при ОД на МВР Варна, с който е отказано издаването на разрешение на оспорващия за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана.

ОСЪЖДА В. Н. Д., с [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на ОД на МВР Варна, сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща направени разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му, пред Върховния административен съд на РБ.