Р
Е Ш Е
Н И Е № 260089
гр.
Пловдив, 02.11. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при
участието на секретаря СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА, в присъствието на прокурора ГАЛИНА
АНДРЕЕВА -МИНЧЕВА като разгледа ВАНД № 1526
по описа за 2020г. докладвано от съдия Кузманова
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С Решение,
постановено по АНД № 2123/2020г., Пловдивският районен съд, 2-ри н.с., е
признал обвиняемия Л.В.Е. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност за това престъпление и му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Със същото решение съдът
се е произнесъл и по отношение на
вещественото доказателство и направените
по делото разноски като е възложил последните на обвиняемия.
Първоинстанционното решение
е обжалвано в законоустановения срок обв.Л.В.Е., който изразява несъгласие с
изводите на първата инстанция за виновност в действията му . Наведени са доводи
за липсата на всестранен и пълен анализ на събраните доказателства и оттам до
формиране на погрешни правни изводи относно приложимия материален закон. Твърди
се, че обвиняемият е действал при неизбежна отбрана срещу нападение от страна
на пострадалото животно по отношение на неговия син. Направено е искане за
отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемият Е. да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение, както и алтернативно искане за
намаляване на наложената глоба.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, обв.Е. лично и чрез защитника си адв.И.,
заявява, че поддържа жалба по изложените в нея съображения. От страна на
защитникът в хода на съдебните прения пред въззивния съд, е застъпено становище
за липсата на анализ на всички събрани доказателства още от досъдебното
производство, сочещи на противоправни действия от пострадалия от
престъплението.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив е на становище, че
жалбата е неоснователна и предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде
потвърден.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка, намира за установено следното:
По делото са налице основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на прокурора, поради следното:
Разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК предвижда, че в това производство, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
В конкретния казус, е налице разминаване и противоречия между фактическите положения, приети от обвинението и тези, приети от първата инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че разследването е водено изключително еднопосочно и по никакъв начин доказателствата, сочещи за първопричината за възникване на инцидента, в резултат на който прокурорът е направил извод за извършено престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 от НК от страна на обв.Е.. Така, в постановлението, внесено по реда на гл.28 от НПК, са описани факти, сочещи за абсолютно безпричинно нахлуване в двора на св.М. Е. на 06.01.2020г. от обв.Е., с последвали от негова страна упреци за кражба на неговото куче от пострадалия М. Е. и последвала агресия от обвиняемия спрямо вързано по навеса куче, собственост на непълнолетния М.. След това са посочени предприетите от непълнолетния и неговата майка действия по спасяване на въпросното куче и сигнализиране на полицията.
В мотивите на първоинстанционния акт обаче, са възприети различни фактически положения, от които се установява, че на инкриминираната дата в отсъствие и без съгласие на обв.Л.Е., неговото куче е било изведено от домът му и въвлечено в нерегламентиран бой между кучета, организиран от непълнолетния М. Е., племенник на обвиняемия. Установявайки това, последният отишъл на мястото, където бил проведен боят и установил смъртта на кучето си, вследствие участието в организирания бой. Възприето е, че това е предизвикало ответната реакция на обвиняемия, който тръгнал към дома на племенника си, за да търси обяснение и разплата. Така, въз основа на събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства, районният съд е възприел различни фактически положения, от тези изложени в постановлението на прокурора. Безспорно, с по-голямо внимание от страна на съда, са били обсъдени събрание доказателства и за това първоинстанционният съд правилно е изложил фактическата обстановка, която обаче е различна от възприетата в постановлението на прокурора и е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на РП-Пловдив, съгласно чл.378, ал.3 от НПК. Въззивният съд също е ограничен в рамките на фактическите положения, изложени в постановлението по чл.375 от НПК, поради което не би могъл да реши делото на установени други различни обстоятелства.
При това положение, приемайки, че събраните доказателства очертават нова, непосочена от прокурора фактическа обстановка, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора. Очевидно е, че са налице обстоятелства, които не са били обсъдени от прокурора при описанието на фактите и при изграждане на фактическите и правни изводи.
Тъй като обжалваният съдебен акт се отменя на процесуално основание, съдът намира, че делото не следва да бъде разгледано по същество с оглед направените в жалбата оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №1095, постановено на 13.07.2020 год. по АНД № 2123/2020г. по
описа на Пловдивски районен съд, ІІ-ри наказателен
състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура -Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.