Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 473 17.12.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесет и първи октомври Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 154 по описа за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от И.Д.П. лично и като съдружник в СД „Бат експрес -
Пееви и сие“ с ЕИК *********, чрез адв. Ива Йосифова – Такева, с адрес: гр.
София, ул. „Дамян Груев“ № 1, ет. 4., като е предявил отрицателен установителен
иск за приемане за установено по
отношение на ответника Д.С.Ж. ***, чрез
адв.Стоян Арнаудов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас,
ул.“Ал.Стамболийски“ № 69, ет.1, ап.2, че не му дължи, а при условията на
евентуалност, че ответника няма изискуеми вземания срещу него –лично и в
качеството му на съдружник в СД „БАТ-Експрес-Петеви и сие“, ЕИК ********* за
каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ
Бургас, тъй като ищеца не е надлежен длъжник в изпълнителното производство, всички вземания по изпълнителното дело са погасени
по давност, поради липсата на изпълнителни действия от образуване на
изпълнителното дело до образуване на настоящото дело, също и поради това, че всички
дължими суми са принудително събрани. Претендира съдебно-деловодни
разноски. Ищецът твърди, че всички вземания
по изпълнителното дело са погасени по давност, предвид липсата на изпълнителни
действия за периода от 2006 г. до днес, както и поради извършено пълно
погасяване на задължението. Посочено е, че през 2001 г., Районен
съд - Бургас е издал два броя изпълнителни листи, по силата на които СД
„БАТ-ЕКСПРЕС-ПЕТЕВИ И СИЕ“ е осъдено да заплати в полза на ответника Д.С.Ж.
сума в размер на 1300 лева, заедно със законната лихва, считано от 14.06.2001 г.,
и разноски 148 лв., както и сума в размер на 34 200 лева (немски марки), заедно
със законната лихва, считано от 14.06.2001 г. и разноски от 1189 лв. И двата
изпълнителни листа са издадени по реда на чл.237 и 242-249 от ГПК (отм.) въз
основа на несъдебно изпълнително основание - запис на заповед. На основание
така издадените изпълнителни листи, е било образувано изпълнително дело №
20012120400094 по описа за 2001 г. на държавен съдебен изпълнител при Съдебно
изпълнителна служба (СИС) - гр. Бургас, с взискател Д.С.Ж.. Към образуваното
дело е присъединен и трети изпълнителен лист от 08.05.2001 г., по силата на който СД „БАТ-ЕКСПРЕС-ПЕТЕВИ И
СИЕ“ е осъдено да заплати в полза на ответника сумата от 13 830 лева, ведно с
разноски в размер на 282 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на заповед от 11.01.2001 г.,
като липсва задължение за заплащане на
законна лихва. По последния изпълнителен лист първоначално е образувано
изпълнително производство пред PC - Поморие и е била събрана сума в размер на 8443 лв. Твърди се, че срещу
ищеца никога не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия. Той не е
извършвал доброволни плащания, не е получавал покана за доброволно изпълнение в
качеството си на физическо лице – длъжник, нито каквито и да е други книжа.
Поради това, ищецът на 17.05.2017 г. подал молба до ДСИ, с която поискал
прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, поради непоискано от
взискателя извършване на изпълнителни действия в период от над две години. По
повод на посочената молба, ДСИ постановил отказ с мотива, че през периода
2010-2016 год. са правени непрекъснати ежемесечни удръжки. Излагат се твърдения,
че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като след образуването на
изпълнителното дело, на И.П. не му е връчвана покана за доброволно изпълнение в
качеството му на физическо лице, срещу него не са насочвани изпълнителни
действия, не е осъществено нито принудително, нито доброволно изпълнение. Сочи,
че всички събрани суми по дълга до момента, представляват удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца, събрани чрез принудително изпълнение. В тази връзка се
позовава и на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС. На
03.01.2019 г. ищецът отново отправил молба за прекратяване на изпълнителното
производство, поради ненадлежното му конституиране в качеството на физическо
лице, но получил нов отказ, като според
ДСИ задължението по изпълнителното дело възлиза на 68 136,37 лева. В този
връзка заявява, че против него в качеството му на физическо лице никога не е
издаван изпълнителен лист, не е осъждан за задължения на дружеството, нито е
провеждано каквото и да е съдебно производство. Счита, че провеждането на
изпълнителни действия срещу лице, което не е длъжник и не фигурира в
изпълнителния лист, е незаконосъобразно. За законосъобразно изпълнение срещу
неограничено отговорен съдружник, е необходимо той да е бил страна в съдебното
производство и срещу него да е издаден изпълнителен лист в качеството му на
физическо лице. В тази връзка се позовава на цитирана практика на ВКС.
На следващо място И.П. счита, че целият дълг е
погасен в следствие на извършени удръжки от негови възнаграждения, както и
проведени публични продани на два недвижими имота. Посочва и размера на
събраните суми, като в нарушение на закона, ДСИ е погасявал само лихви и
разноски, но не и главница, като това се дължи на погрешно пресмятане, което е
извършено в противоречие с чл. 76 ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че по изпълнителното
дело е събрана сума в общ размер над 48 629,30 лева, но поради
незаконосъобразното погасяване на дълга, към момента размера на начислената
лихва превишава главницата, което е нелогично, незаконосъобразно, противоречи
на целта на закона, морала и добрите нрави.
В писмения си отговор, процесуалният представител на ответника Д.Ж. не оспорва твърдението на ищеца, че по изпълнителното дело са събрани посочените от него суми, но твърди, че задължението не е погасено, което е установено и от заключение на вещо лице, изготвено по т.д. № 349/2017 г. на ОС-Бургас, образувано по същата искова претенция от другия съдружник в ищцовото дружество – Т. П.. Оспорва като неоснователно позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, тъй като установената в тази разпоредба поредност на погасяване на задълженията се отнася до вземания, които са лихвоносни по силата на договор или закон, като в този случай те са възнаградителни, а не обезщететителни. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, като следва да бъде отчетено, че компонентите на задължението по изпълнителното дело включват не само главница и законна лихва, а също и разноски по изпълнителното дело, изпълнителния лист и предприетите от ДСИ изпълнителни действия. Правилната последователност, при която следва да се погаси задължението е: разноски по изпълнителното дело, разноски по изпълнителния лист, главница и законна лихва върху главницата.
Оспори и твърденията
на ищеца за погасяване на дълга поради изтекла погасителна давност. С молбата
за образуване на изпълнително производство, Ж. е поискал от ДСИ да изпрати
покана за доброволно изпълнение до управителите на дружеството и да бъде
наложена възбрана върху собствен на съдружниците недвижим имот. Поканата за
доброволно изпълнение била получено лично от ищеца П. на 24.09.2001 г. След образуване на изпълнителното производство,
ответникът – взискател е искал извършване на множество изпълнителни действия:
справка за имотното състояние на дружеството и съдружниците в дружеството,
налагане на възбрана върху недвижимо имущество собственост на длъжника И.П.,
пристъпване към принудителни изпълнителни действия - опис, оценка и публична
продан на възбранения имот, предприемане на действия по изпълнение спрямо П.
върху трудовото му възнаграждение. Или за периода от образуване на
изпълнителното производство до 27.10.2004 г., взискателят е отправил 18 бр.
молби до ДСИ с искане за извършване на изпълнителни действия.
Д.Ж. твърди също така, че на 12.06.2006 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и от 04.09.2006 год. до
21.01.2017 год., ежемесечно по сметка на ДСИ са постъпвали суми от трудовото му
възнаграждение. След тази дата удръжки не са правени, тъй като възнаграждението
на ищеца спаднало под секвестеруемия минимум. Ответникът не поискал нови
изпълнителни действия, поради установена от ДСИ липса на имущество, върху което
да бъде насочено изпълнението. В резултат на това, на 22.01.2019 год. ДСИ е прекратил
изпълнителното производство паради настъпила перемпция, което постановление е
връчено на страните и е влязло в сила. Твърди, че изпълнителното дело е
перемирано, но петгодишната давност за вземането на кредитора, съгласно чл. 117
ал.2 от ЗЗД не е изтекла, тъй като последното изпълнително действие е извършено
на 21.01.2017 год. Посочва още, че с предявяване на исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, давността също се прекъсва за
периода на висящност на процеса.
Ответникът заяви, че П. в качеството си на представител и неограничено отговорен съдружник на ищцовото дружество, е поел задължение от името на последното, да плати поетите със записи на заповед задължения, по повод на които са издадени процесните изпълнителни листи. Събирателното дружество като субект на правото, изразява воля чрез своите представителни органи, в случая - неограничено отговорните съдружници. Ищецът е бил конституиран като длъжник в изпълнителното производство, тъй като още преди образуването му дружеството не е разполагало с имущество, от което да се удовлетвори кредитора и изрично в молбите на взискателя било поискано като длъжници по изпълнителното дело да бъдат конституирани неограничено отговорните съдружници, което било сторено. Няколко дни след образуване на изпълнителното производство, е вписано прекратяване на дейността на дружеството, по съгласие на съдружниците му, чрез ликвидация. Поради изложеното, ДСИ насочил принудителното изпълнение към личното имущество на неограничено отговорните съдружници.
От друга страна, ответникът е предявил против ищеца иск по чл. 135 от ЗЗД, като след приключване на производството, имота му бил възложен по реда на публичната продан. В това производство било прието, че ищецът отговаря с личното си имущество за задълженията на СД, поради което е налице обвързваща сила на мотивите, относно този факт. Счита за недопустимо в настоящия процес този въпрос да бъде пререшаван, поради което е налице недопустимост на предявения отрицателен установителен иск на основание „пълна липса на пасивна процесуална легитимация на длъжника.“
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Позовава се на съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание пълномощникът на ответната страна заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Искът е с правно основание чл.124 ал.1, вр.чл.439 от ГПК и чл.76 от ЗЗД.
Според удостоверение изх. № 44/ 05.04.2017 г. издадено от Държавен съдебен изпълнител при РС-Бургас, налице е образувано изп.д.№ 94/2001 г. с взискател Д.Ж. и длъжник СД „БАТ експрес – Петеви и сие” рег. по ф.д.№ 51108/1990 г. по описа на ОС-Бургас, представлявано от И.П. и Т. П. – длъжници. Приложена е подробна сметка на дълга към 08.01.2019 г., като е останала дължима сумата от общо 36 367.13 лв. (л.18-71 по делото). Изпълнителното дело е било образувано въз основа на 3 бр. изпълнителни листи: за сумата от 34 200 лв. германски марки и законната лихва върху нея от 14.06.2001 г. и 1189 лв. разноски (л.89); за сумата от 1300 лв. ведно със законната лихва от 14.06.2001 г. и 148 лв. разноски (л.92); за сумата от 13 830 лв., ведно с разноски от 282 лв. и адвокатско възнаграждение от 500 лв. (л.96). Ищецът е отправил 2 молби до ДСИ, втората от 03.01.2019 г., за връщане на Ил.П. на всички събрани до момента суми.
Задълженията на дружеството произтичат от подписана на 23.04.2001 г. спогодба (л.115), по силата на която събирателното дружество представлявано от И.П. и Т. П. се е съгласило, че задълженията му към Д.Ж. са в размер на 49 300 германски марки, като е уговорен срок на погасяване с последна вноска на 15.07.2001г. С решение от 24.07.2001г. по фирмено дело № 5110/1990г. по описа на ОС-Бургас, е било вписано прекратяване на дружеството чрез ликвидация със срок 3 месеца и ликвидатор Ил.П. (119).
В приетото без възражения заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза (л.142-151), вещото лице Б. е установила, че в производството по изп.д.№ 94/2001г. общо е събрана сумата от 48 629.30 лв., като е направена разбивка на погасяванията.
Допълнителното заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.177-186) съдържа изчисления на вещото лице по 3 варианта на погасявания по трите изпълнителни листа, съобразно поставената задача от ищцовата страна.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на иска. Основна предпоставка за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК е наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Видно от постановление на ДСИ от 22.01.2019г., изпълнителното производство по изп.д.№ 20012120400094 по описа на ДСИ при РС-Бургас е било прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението е влязло в сила на 04.02.2019г. (л.465 в приложеното копие от изпълнителното дело).
От приложените по делото доказателства и копие на изпълнително дело № 94/2001 г. по описа на ДСИ при РС-Бургас става ясно, че на 15.06.2001 г., Районен съд - Бургас е издал изпълнителен лист по ч.гр. д. № 1497/2001 г., като СД „Бат – Експрес - Петеви и Сие“ и Т. Х. П.са били осъдени да заплатят в полза на Д.С.Ж. по запис на заповед от 23.04.2001 год. сума в размер на 1 300 лева, ведно със законната лихва върху нея от 14.06.2001 г., както и разноски в размер на 148 лева. На същата дата, Районен съд - Бургас е издал и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 1496/2001 г., по силата на който СД „Бат – Експрес - Петеви и Сие“ и Т. Х. П.са били осъдени да заплатят в полза на Д.С.Ж. по запис на заповед от 23.04.2001 год. сума в размер на 34 200 германски марки, ведно със законната лихва върху нея от 14.06.2001 г., както и разноски в размер на 1189 лева. По молба на кредитора Д.Ж. и въз основа на посочените изпълнителни листи, на 18.06.2001 г. е образувано изпълнително дело № 20012120400094 при Държавна съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Бургас, съотв. на дружеството длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била получена на 14.09.2001 г. без да е отбелязано от кого (отразено е „лично“, но без идентификация на получилото я лице). През 2001 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника И.П. (л.45 от ИД), представляващ апартамент в гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.*. През 2002 г. е наложена възбрана и върху земеделски имоти на същия длъжник, находящи се в с. Горица, община Поморие. През 2004 г., кредиторът Ж. е поискал към образуваното изпълнително дело да бъде присъединен и изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Бургас по ч.гр. д. № 1124/2001 г. по описа на съда, по силата на който СД „Бат – Експрес - Петеви и Сие“ и Т. Х. П.са били осъдени да заплатят в полза на Д.Ж. по запис на заповед от 11.01.2001 г. сума в размер на 13 830 лева, ведно с разноски в размер на 282 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (л. 129 от ИД). С постановление за възлагане на недвижим имот от 27.10.2004 г., възбраненият имот на длъжника И.П., представляващ ¾ ид. ч. от апартамент в гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.* е възложен на взискателя Д.Ж. за сума в размер на 31 600 лева. На посочения л. 129 от представеното по делото копие от изпълнително дело № 94/2001 на ДСИ Бургас, съдия-изпълнителят е отбелязал, че с влязло в сила постановление на 12.11.2002 г. по изп.д. № 44/2002 г. по описа на СИС при РС-Поморие, са възложени на взискателя земеделски земи, собственост на длъжника по делото, за сумата от 8 443 лева, която сума следва да бъде приспадната от вземането на взискателя по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1124/2001 г. по описа на Районен съд - Бургас. Запорно съобщение по приложеното копие от изпълнителното дело липсва, но от отбелязвания се вижда, че от 04.09.2006 г. са започнали да постъпват суми, удържани от трудовото възнаграждение на длъжника И.П. от работодателя му „Дафна ДК“ ООД. Сумите са постъпвали регулярно, като в периода 31.07.2015 г. до 25.11.2016 г. в преводните нареждания като задължено лице е посочен не само И.П., а и длъжницата Т. П.. Последната постъпила сума от дружеството – работодател на длъжника П. е от 20.01.2017 г., като в нареждането за длъжник е посочен отново ищеца И.П..
С молба от 15.10.2001 г., Д.Ж. е поискал да бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжниците и при наличие на недвижими имоти да бъде наложена възбрана върху тях. На 23.06.2005 г., ответникът в настоящото производство отново е поискал да бъдат извършени справки на наличието на трудови договори на длъжниците и налагане на запор върху тях. На 20.03.2017 г. ищецът И.П. е подал възражение до съдия – изпълнителя срещу наложения запор на трудовото възнаграждение, получавано от „Дафна ДК“ ООД, тъй като получава възнаграждение едва с 30.36 лв. над минималната работна заплата. На 04.05.2017 г. И.П. е подал молба, изпълнителното производство по отношение на него да бъде прекратено, поради неизвършване на изпълнителни действия спрямо същия в период от над две години от образуване на делото. Съдия – изпълнителят е поставил разпореждане, че не са налице условията на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са извършвани ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на П. за погасяване на дълга по делото в периода 2010 - 2016 г., без прекъсване (л.379 от ИД).
По изложените от И.П. доводи. Първо, ищецът твърди, че не притежава качеството длъжник по образуваното изпълнително дело, тъй като не е посочен в никой от трите изпълнителни листа. Доводът е неоснователен, а ищецът неправилно тълкува нормата на чл. 88 от ТЗ, която постановява, че по иск срещу дружеството кредиторът може да насочи иска и срещу един или повече съдружници, като принудителното изпълнение се насочва първо към дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците. Издаването на изпълнителните листи против СД „Бат – Експрес - Петеви и Сие“ и Т. Х. П., явно е в изпълнение желанието на кредитора да насочи принудителното изпълнение и против един от съдружниците. Но невъзможността да се удовлетвори от притежаваното от дружеството имущество, е накарало Д.Ж. да насочи изпълнението и против двамата неограничено отговорни съдружници - Т.П. и И.П., както става ясно от подадените до ДСИ молби. Това право на кредитора не е ограничено от изискване, в изпълнителния лист да са били посочени всички съдружници. Толкова повече, че събирателното дружеството е влязло в процедура по ликвидация, според приложеното решение на ОС-Бургас от 24.07.2001 г., със срок от 3 месеца, който отдавна е изтекъл (л.119). Както се вижда от акта на съда, решението е постановено на основание чл.93 т.2 от ТЗ, т.е. по съгласие на съдружниците. „Пропускът“ на кредитора да насочи от самото начало изпълнението против всички съдружници, не може да освободи непосочените в изпълнителните листи съдружници, тъй като по силата на чл.76 изр.второ от ТЗ те отговарят солидарно и неограничено за задълженията на събирателното дружество.
Второ, И.П. счита, че не дължи на ответника каквито и да е суми по изпълнителното производство, тъй като е налице погасяване на вземанията, поради плащането им от постъпилите суми. Това твърдение остана недоказано въпреки доказателствената тежест на ищцовата страна да установи, че в изпълнителното дело е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД, което от своя страна да доведе до извод, че в резултат на всички постъпили суми по изпълнителното дело от длъжниците се е стигнало до погасяване на дълга чрез плащането му. Извън простата сметка, че сборът само на главниците по трите изпълнителни листа е 49 330 лв., а общата постъпила сума по изпълнителното дело е 48 629.30 лв. (л.143 от СЧИ), т.е. с постъпилите суми не биха могли да се погасят дори само главниците по задълженията, към дължимите суми следва безспорно да се добавят и дължимите лихви, такси и разноски, следва да се добави следното. Както беше посочено по-горе, по трите изпълнителни листи СД „Бат – Експрес - Петеви и Сие“ и Т.П. са били осъдени да заплатят конкретни суми по записи на заповед, като по два от изпълнителните листи осъждането е и за заплащане на законна лихва върху тях, а по всички са присъдени и разноски. Решение № 111/ 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г. на ВКС, I т. о., ТК постановява, че претенцията по чл. 86 ал. 1 ЗЗД не представлява лихва и това изключва приложението на чл. 76 ал. 2 ЗЗД при погасяване на задълженията. Установената в цит.норма поредност на погасяване на задължения се отнася до вземанията, които са лихвоносни по силата на договор или на закон и следователно лихвите в тези случаи са възнаградителни. Предвидените в чл. 86 ал. 1 от ЗЗД парични задължения, не са лихви по смисъла на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, а са обезщетения, изчислени съобразно законната лихва. Или като краен извод, в настоящия случай по отношение на главницата и присъдената законна лихва е приложим чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, след като изпълнението от длъжника не е било достатъчно да погаси съществуващите няколко еднородни задължения към едно и също лице и длъжникът не е посочил кое от тях погасява, като се погасява най – обременителното задължение. Ако всички задължения са еднакво обременителни, погасява се най – старото, а ако са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Задължението за главницата се явява по-обременително в сравнение с присъдената законна лихва, но в случая погасяването на задълженията е настъпвало поетапно, в голям период от време, през който върху задълженията за главница се е начислявала и присъдената законна лихва. Освен тя обаче, по изпълнителното дело са налице и задължения за разноски (по изпълнителния лист и такива за предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия). Задължителните разяснения и указания на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.76 от ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията, изискват следната последователност за погасяване на процесното задължение: разноски по изпълнителното дело; разноски по изпълнителния лист (съобразно чл.76 ал.2 от ЗЗД); главница, като по-обременително задължение съобразно чл.76 ал.1 от ЗЗД; законната лихва върху главницата (като обезщетение за забава, следващо главницата съобразно чл.76 ал.1 от ЗЗД). Извършената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не подкрепя твърдението на ищеца, че ДСИ неправилно е извършвал погасяване на задълженията. От заключението на вещото лице е видно, че по изпълнителното дело в следствие на удръжки от трудовото възнаграждение на солидарния длъжник Ил.П., е постъпила сумата от 8 586,30 лв. Собственият на солидарните длъжници Петеви недвижим имот, е бил възложен на взискателя за сума в размер на 31 600 лв. Със сумата от 8 443 лева е намален дълга по присъединения през 2004 г. трети изпълнителен лист, тъй като на взискателя са възложени собствени на длъжниците земеделски земи с посочената стойност. Вещото лице в т.2 е посочило подробно, как ДСИ е отнесло постъпилите суми по трите изпълнителни листа (л.144-145). Впрочем и вещото лице е установило, че върху сумата от 13 830 лв. не е била начислявана, съотв.удържана законна лихва. При това положение, както и да беше извършено погасяването на задълженията от ДСИ, не би могло да се стигне до пълното погасяване дори само на главниците, без да се отчитат останалите задължения.
Основателни са твърденията на ищеца Ил.П., че изпълнителното производство е прекратено на основание настъпила перемпция по него, предвид и влязлото в сила постановление на ДСИ, но не и към твърдения момент – 19.06.2003 г. (така и в молба – уточнение от 22.02.2019г., л.80). Производство по изпълнителното дело е било образувано през 2001 г. при действието на ГПК от 1952 г. (отм), като чл. 330 ал. 1, б. „д“ изискваше, изпълнителното производство да бъде прекратено, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, освен ако той заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. В този случай прекратяване на производството пред съдебния изпълнител настъпваше по силата на закона, поради което и акта за прекратяване има декларативен, а не конститутивен ефект. Тази разпоредба беше възпроизведена и в новия ГПК (ДВ, бр. 59/ 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), а именно в чл. 433 ал. 1, т. 8, като изпълнителното производство следва да се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Точка 10 на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС се отнася до погасителната давност, като постановява, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК (съотв.чл. 330 ал. 1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По отношение на давността, действието на солидарността е относително, т.е. всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарните длъжници, чийто задължения не са погасени. Според чл.125 ал.1 от ЗЗД, спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение на един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433 ал.1, т.8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК (отм) по отношение на този длъжник, не води до недопустимост на изпълнителното производство, както и до погасяване на установено материално право или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Проявено бездействие по отношение един от длъжниците, водещо до приложение на чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК (отм) само по отношение на този длъжник, не е законова пречка за започване на ново изпълнително производство до изтичане на давността срещу него. Всички тези доводи са във връзка с постановеното и влязло в сила Решение № 385/ 19.12.2018 г. по т.д.№ 349/2017 г. по описа на ОС-Бургас, с което е било прието за установено по отношение на Д.С.Ж., че Т. Х. П.лично и като съдружник в СД „Бат експрес- Пееви и сие“ с ЕИК ********* не му дължи каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас, а именно: сума в размер на 1300 лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 15.06.2001 г., издаден по ч.гр.д. №1497/2001 г.на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2001 г., както и разноски в размер на 148 лева, сума в размер на 34200 лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 15.06.2001 г., издаден по ч.гр.д. №1496/2001 г. на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2001 г., както и разноски в размер на 1 189 лева, сума в размер на 13 830 лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 08.05.2001 г., издаден по гр.д. №1124/2001 г.на Бургаския районен съд, ведно с разноски в размер на 282 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, ведно с начислените по изпълнителното дело такси и разноски. Т.е. приетото от съда по цит.търговско дело, че неизвършването на действия от взискателя по отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330 ал. 1, б. „д“ ГПК (отм) процесуален преклузивен срок, съответно – прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник (Т. П.) по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.
По отношение на длъжника И.П., видно от събраните по делото доказателства от образуване на изпълнителното дело до 10.02.2006 г. са извършвани изпълнителни действия, в периоди по – малки от две години – напр. на 15.10.2001 г. (л.18 от ИД), на 01.02.2002 г. (л.47-48 от ИД), на 11.07.2003 г. (л.113 от ИД), на 23.06.2005 г. (л. 170 от ИД), на 10.02.2006 г. (л. 183 от ИД). На 04.09.2006 г. са започнали да постъпват суми, удържани от трудовото възнаграждение на длъжника И.П. от работодателя му „Дафна ДК“ ООД, като това е ставало регулярно, с последна постъпила сума от дружеството – работодател на длъжника П. на 20.01.2017 г. При това положение е ясно, че перемпция не е настъпила нито на 19.06.2003 г., нито на 19.05.2017 г. (л.379 от ИД), тъй като последното валидно изпълнително действие спрямо И.П. е извършено на 20.01.2017 г., когато е постъпила удържана сума от трудовото му възнаграждение. Непоискването от страна на взискателя на извършване на нови процесуални действия в периода 2006 – 2016 г., не означава, че Д.Ж. се е дезинтересирал от събиране на дълга, тъй като в същия период е получавал от ДСИ части от получените суми. От друга страна, И.П. в никакъв случай не е „трето лице“ в изпълнителното производство, а длъжник в качеството му на неограничено отговорен съдружник в ликвидираното събирателно дружество. Извършените изпълнителни действия спрямо длъжника П. са изцяло законосъобразни, като извършени в изпълнение задълженията на ДСИ в изпълнителното производство.
Твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност, са неоснователни. Неизвършването на действия по принудителното изпълнение имат процесуалноправен характер и нямат отношение към давността относно съществуването на присъдено вземане. Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 330 ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), в случая по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, не влече за взискателя изгубване на изпълнителното основание, като той би могъл да предяви отново изпълнителния лист пред съдебния изпълнител и да иска образуване на изпълнително производство по него, ако не е изтекла общата петгодишна погасителна давност. По-горе беше изложено, че за вземанията по три записа на заповед от 2001 год., Д.Ж. се е снабдил през същата година с несъдебни изпълнителни основания, които не прекъсват давността и не установяват вземанията със сила на пресъдено нещо или текстовете на чл.116 т.“б“ и чл.117 от ЗЗД са неприложими. Поради образуването на изпълнително производство през същата година, за вземанията е приложим режима според чл.116 б.“в“ от ГПК или петгодишната давност е започнала да тече от падежа на ценните книги през 2001 год. и с образуването на изпълнителното дело е била прекъсната. С решение № 107/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието, че отмененото тълкувателно ППВС № 3/18.11.1980 г. следва да намери приложение и след отмяната на същото с Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. ВКС счита, че тълкувателните актове, които не дават за първи път тълкуване на дадена правна норма, нямат обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. След като изпълнителното производство е образувано през 2001 г., до 26.06.2015 г. – приемането на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, следва да бъде зачетена силата на ППВС № 3/ 18.11.1980г., съгласно което след образуване на изпълнително дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Това спиране трае докато е висящ изпълнителния процес. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 700 от 1.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 326/2008 г., II т. о), изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330 ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) се прекратява eх lege, когато взискателят не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на двегодишния преклузивен срок, независимо дали съдебният изпълнител се е произнесъл с нарочно постановление, тъй като последното има декларативно, а не конститутивно действие. При осъществен състав на чл. 330 ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), новата погасителна давност съобразно чл. 117 ал. 1 ЗЗД започва да тече, независимо от липсата на нарочен акт за прекратяване от страна на съдебния изпълнител. В настоящият случай, тази висящност на изпълнителното производство е прекратена освен по силата на закона (чл.433 ал.1, т.8 от ГПК) и с постановление на съдия – изпълнителя от 22.01.2019г. Едва от 20.01.2017 г. отпада и действието на спирането и започва да тече нова давност по чл.110 от ЗЗД , която в случая ще изтече на 20.01.2023 г. Давността е материалноправен институт, като в изпълнителния процес солидарните длъжници са обикновени другари и поради това техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите. Изключение прави единствено удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници, което би имало погасителен ефект и за останалите, което означава, че липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на давността за вземането спрямо него.
Поради изложените доводи, съдът приема, че претенцията на И.П., че не дължи на Д.Ж. каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас поради това, че всички дължими суми са принудително събрани, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Изложените мотиви важат както за основния иск, така и за предявения при условията на евентуалност.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, И.П. следва да заплати на Д.Ж. направените по делото разноски в размер на 1070 лв., от които възнаграждение за вещо лице от 170 лв. и 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.124 ал.1 и чл.439 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.Д.П. с ЕГН **********, лично и като съдружник в СД „Бат експрес - Пееви и сие“ с ЕИК *********, чрез адв. Ива Йосифова – Такева, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 1, ет. 4, да се приемане за установено по отношение на ответника Д.С.Ж. ***, чрез адв.Стоян Арнаудов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.“Ал.Стамболийски“ № 69, ет.1, ап.2, че не му дължи каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас, а именно: сума в размер на 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 15.06.2001 г., издаден по ч.гр.д.№ 1497/2001 г. по описа на РС-Бургас, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2001 г., както и разноски от 148 (сто четиридесет и осем) лв.; сума в размер на 34 200 (тридесет и четири хиляди и двеста) лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 15.06.2001 г., издаден по ч.гр.д.№ 1496/2001 г. по описа на РС-Бургас, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2001 г., както и разноски от 1189 (хиляда сто осемдесет и девет) лв.; сума в размер на 13 830 (тринадесет хиляди осемстотин и тридесет) лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 08.05.2001 г., издаден по гр.д.№ 1124/2001 г. по описа на РС-Бургас, ведно с разноски в размер на 282 (двеста осемдесет и два) лв., както и адвокатско възнаграждение от 500 (петстотин) лв., ведно с начислените по изпълнителното дело такси и разноски и предявения при условията на евентуалност, че Д.Ж. няма изискуеми вземания срещу ищеца – лично и в качеството му на съдружник в СД „БАТ-Експрес-Петеви и сие“, ЕИК ********* за каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас, а именно: сума в размер на 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 15.06.2001 г., издаден по ч.гр.д.№ 1497/2001 г. по описа на РС-Бургас, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2001 г., както и разноски от 148 (сто четиридесет и осем) лв.; сума в размер на 34 200 (тридесет и четири хиляди и двеста) лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 15.06.2001 г., издаден по ч.гр.д.№ 1496/2001 г. по описа на РС-Бургас, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2001 г., както и разноски от 1189 (хиляда сто осемдесет и девет) лв.; сума в размер на 13 830 (тринадесет хиляди осемстотин и тридесет) лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 08.05.2001 г., издаден по гр.д.№ 1124/2001 г. по описа на РС-Бургас, ведно с разноски в размер на 282 (двеста осемдесет и два) лв., както и адвокатско възнаграждение от 500 (петстотин) лв., ведно с начислените по изпълнителното дело такси и разноски, тъй като И.П. не е надлежен длъжник в изпълнителното производство, всички вземания по изпълнителното дело са погасени по давност, поради липсата на изпълнителни действия от образуване на изпълнителното дело до образуване на настоящото дело, също и поради това, че всички дължими суми са принудително събрани, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. Ива Йосифова – Такева, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 1, ет. 4, да заплати в полза на Д.С.Ж. ***, чрез адв.Стоян Арнаудов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.“Ал.Стамболийски“ № 69, ет.1, ап.2, сумата от 1070 (хиляда и седемдесет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: