Р Е Ш Е Н И Е
№
20.02.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№3349/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове
с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал.1, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”А.З.К.Н.П.З.” ООД ***,
чрез юрк. Н.С., против В.Г.Т., с която се твърди, че
между ответника- като кредитополучател и „АКСЕС ФАЙНЕНС” ООД- като кредитодател, е сключен договор за кредит ”Бяла карта”
№474696/19.07.2016г., въз основа на който, ответника, е предоставен револвиращ кредит с максимален размер от 500лв., който се
усвоява чрез международна кредитна карта, като кредитополучателя може по всяко
време да усвоява суми до уговорения максимален размер. Твърди се, че при подписване на договора за кредит,
ответникът е запознат предварително с всички условия по него, както и с ОУ и е
подписал стандартен европейски формуляр. Твърди се, че заедно с подписване на
договора, кредитополучател е получил платежен инструмент- кредитна карта, като
е подписано и Приложение №1 към договора за кредит- условия за ползване на
международната кредитна карта, които съдържат и тарифа за дължимите такси.
Твърди се, че отв.
Т. е усвоил сумата от 500лв., като дължимия размер на главницата е 498лв. – към
датата на ИМ. Твърди се, че на основание чл.4, ал.1, т.2, чл.8 и чл.22, ал.2 от
Договора, върху усвоената и непогасена главница, кредитополучателя дължи дневен
лихвен процент в размер на 0,12%, който
за периода 23.07.2016-датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06.04.2017г- датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, настъпила по реда на чл. 22, ал.1 от Договора, е в размер на
78,43лв. Твърди се, че страните са уговорили- чл.16 от Договора, че при
неплащане на текущото задължение, съставляващо сбор от сумите по чл.3, ал.3,
т.1-4, на падежа-2-ро число на месеца, кредитополучателя се задължава да представи
на кредитора, в срок от 3 дни от падежа- на 5-то число, обезпечение чрез
поръчителство, при конкретно посочени в чл. 16, ал.1, т.1-5 условия, като се
подписва договор за поръчителство, за срок от 30 дни. Посочва се, че
задължението за предоставяне на обезпечение възниква за всеки отделен случай на
забава. Твърди се, че при неизпълнение на това задължение- чл. 21 от Договора,
кредитополучателя дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, и се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то
число на месеца, в който задължението не е платено, до 5-то число на следващия
месец. Твърди се, че в случая, е начислена неустойка в общ размер от 99,76лв. твърди се също, че на основание чл. 12, ал.1 от Договора, при
забава, кредитополучателя е длъжен, освен да предостави обезпечение, също и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, като при забава
кредитополучателя дължи разходи по действия по събиране на задължението в
размер на 2,50лв на ден. Посочва се, че съобразно договора, ако кредитиполучателя не
предостави обезпечение, до
заплати сумата по чл.12,1, то същият не дължи разходите по събиране, но дължи неустойката
по ч. 21 от Договора. Твърди се също,
че ответникът дължи и 120лв- разходи на
кредитора за дейност на лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебното събиране на задължението.
Твърди се, че в случая са
начислени разходи и такси в размер от общо 197,50лв. Твърди се, че
тези разходи и такси са начислени по
реда на чл. 10а от ЗПК и нямат характер на неустойка. Твърди се, че поради
виновно неизпълнение на задълженията по
кредита, цялото задължение е обявено за предсрочно изискуемо, на 06.04.2017г.
Твърди се, че считано от тази дата, на основание чл.22, ал.3 от Договора, отв. Т. дължи и лихва за забава, върху главницата, в размер
на 34лв., за периода 07.04.2017-29.12.2017г. Твърди се също, че въз основа на
договор за цесия от 11.11.2016г и Приложение №1 от 0911.2017г, вземането
на кредитора по договор за кредит, е прехвърлено
на ищеца в настоящето производство.
Твърди се, че въз основа на заявление по
чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 35/2018г. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника В.Т., че дължи
сумата от 498,80лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, сумата от
78,43лв.- договорна лихва, за периода 23.07.2016- 06.04.2017г., сумата от
99,76лв.- неустойка за неизпълнение, сумата от 197,50лв.- разходи и такси по
извънсъдебно събиране на кредита и сумата от 34лв.- лихва за забава, върху
главницата, за периода 07.04.2017-29.12.2017г. Претендират се разноски. Моли
също уведомлението за станалата цесия да бъде връчена на ответника с препис от
ИМ.
Ответникът
В.Г.Т., чрез назначеният му от съда особен представител адв.
Ил. Ц.., в срока на чл.131 от ГПК,
изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца спрямо
ответника, тъй като същият не е надлежно уведомен за ставалата цесия.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява
факта на издаване на заповед за
изпълнение № 21/03.01.2018г. по
ч. гр.д.№ 35/2018г., връчена по реда на
чл. 47, ал.6 от ГПК.
Безспорно по делото се
установява, че между „АКСЕС ФАЙНЕНС” ООД- като кредитодател,
и ответника В. Т.- като
кредитополучател, е сключен договор за кредит ”Бяла карта”
№474696/19.07.2016г., въз основа на който на Т., е предоставен револвиращ кредит с максимален размер от 500лв., който се
усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта., за срок от 6 години, при
фиксиран годишен лихвен процент от 43,2% и в размер на 0,12% дневен лихвен
процент върху усвоената част от кредит; ГПР от 45,9%. По делото са представени Общите условия към договора за кредит.
По делото няма представени доказателства относно размера на усвоената главница.
По делото се установява също
факта на сключването на рамков договор за цесия от 11.11.2016г между кредитодателя „АКСЕС ФАЙНЕНС” ООД- като цедент
и ищеца в настоящето производство- като цесионер, въз основа
на който, в полза на цесионера са прехвърлени всички
възникнали вземания-ликвидни и изискуеми, по сключени договори за потребителски кредити Бяла карта,
по Приложение №1, неразделна част от договора. Безспорно се установява, че
задължението на отв. Т., по процесния договор, е
включено в Приложение №1. Установява се също, че цедентът
е упълномощил цесионера, с нотариално заверено
пълномощно, да уведоми всички длъжници, по цедираните вземания,
за станалата цесия. По делото, с ИМ е представено уведомление, адресирано до
ответника Т., за уведомяването му за станалата
цесия, за което обаче няма данни да е изпращано до същия. Поради това, съдът не може да коментира въпросът за
неговото получаване. По делото, с допълнителна молба от ищеца, е представена в
незаверено копие справка – извлечение на
изпратени СМС, от която обаче не
може да се установи нито подателя, нито
адресатът на съобщенията, а още повече- същите да съставляват надлежно уведомяване за станалата
цесия, с оглед на тяпното съдържание.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
С проекто-
доклада си, съдът е указал на ищеца, че
в негова тежест е да докаже качеството си на кредитор спрямо ответника,
като от събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо
ответника. В случая не се установява станалата цесия да е надлежно съобщена
на длъжника – отв.
Т., от страна на цесионера, въз основа на даденото му
пълномощно. вв случая ИМ и приложенията й са връчени
на назначеният от съда особен представител на ответника, по реда на чл. 47,
ал.6 от ГПК. Правомощията на особения представител се отнасят само до
процесуално представителство по конкретното дело, и не може да приема валидно
изявления, вкл. и уведомлението за
цесията, което да обвърже
ответника- като длъжник. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел
същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на
новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.
За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника. В отговора си по чл.131 от ГПК особеният представител е
направил оспорване на иска, основано на липсата на надлежно уведомяване за
цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. След като
не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още
не е произвела действието си спрямо ответника.
На основание гореизложеното,
следва предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
При този изход на
делото на ищеца не се дължат разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
чрез процесуален представител: юрк. Н.А.С., искове
с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
240, ал.1, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
В.Г.Т., ЕГН **********,***., ДЪЛЖИ сумата от 498,80лв.- главница, сумата
от 78,43лв.- договорна лихва, за периода 23.07.2016- 06.04.2017г.,
сумата от 99,76лв.- неустойка за неизпълнение, сумата от 197,50лв.-
разходи и такси по извънсъдебно събиране на кредита и сумата от 34лв.-
лихва за забава върху главницата, за периода 07.04.2017-29.12.2017г., по
договор за кредит ”Бяла карта” №474696/19.07.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-29.12.2017г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№21/03.01.2018г. по ч. гр.д.№35/2018г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано
от страните, с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: