Номер 49702.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело №
20201000600940 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Я. С. О. срещу
определение от 31.07.2020 г. на СГС, НО, 8-ми състав, постановено по н.ч.д.
№ 2053/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения О. за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено му с
присъда от 13.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 269/2017 г. по описа на
АС-София, НК, 4-ти състав.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност
на постановеното определение, като се набляга на влошеното здравословно
състояние на молителя, както и на обстоятелството, че жалбоподателят е
баща на две малолетни деца, за които следва да полага грижи, с оглед което
се поддържа искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
1
СГС е бил сезиран от лишения от свобода Я. О. с молба за
постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
наложено с присъда от 13.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 269/2017 г.
по описа на АС-София, НК, 4-ти състав. При съблюдаване на процесуалните
правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал
подадената молба и след като е преценил всички приложени по делото
материали, основателно е счел, че не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а от НПК, за да постанови
исканото условно предсрочно освобождаване.
Правно релевантните факти по делото са безспорни и са правилно
установени от градския съд. Безспорно е наличието на първата предпоставка
по чл.70, ал.1 НК, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – видно от приложената по делото справка,
осъденият е изтърпял 1 /една/ година, 7 /седем/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни,
като остатъка от наказанието е в размер на 1 /една/ година, 4 /четири/ месеца и
12 /дванадесет/ дни.
От изготвените доклад от ИСДВР и справка от Началника на Затвора,
включително и приложеното по делото лично досие на осъдения, безспорно
се установява, че макар и да е изтърпял повече от половината от наказанието
си, доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни.
Първоинстанционният съд е взел предвид обстоятелството, че от
началото на изтърпяване на наказанието до настоящия момент, стойностите
на риска от рецидив са останали непроменени / 85 т./, тоест във високия
регистър. Налице са сериозни дефицити в личностен план. Основните
проблемни зони при осъдения са свързани с неосъзнаване тежестта на
деянието - налице са трайно формирани оневинителни нагласи, неумение да
разпознава проблемите си и да ги решава по законосъобразен начин.
Констатирана е липса на самоконтрол, което е било причина за нарушаване на
ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В този смисъл, правилна и обоснована се явява
констатацията на контролирания съд, че за относително краткия престой на
молителя О. в МЛС не е постигнато корекционно и възпитателно въздействие
спрямо него, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план
2
за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Наличието на трайно установените
криминални нагласи, липсата на критичност, склонността към агресия при
решаването на проблеми и липсата на снижаване на оценката за риска от
рецидив и от вреди, както и запазването на дефицитните зони у молителя
означават, че не е постигната съществена положителна промяна в
отношението му към поемане на отговорност, в промяна на мисленето и
поведението, в регулиране на импулсите му.
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия
момент не са настъпили положителни промени (камо ли пък трайни такива) в
съзнанието и поведението на осъдения О., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на
свобода и че съществуващите данни указват на необходимост от
продължаване на поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в
отношението му към правонарушението. В този смисъл, обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Несъстоятелни са доводите развити от защитата на осъдения О., че
съдът е пренебрегнал данните за влошеното му здравословно състояние,
доколкото този въпрос не е сред изчерпателно изброени в чл.70 НК
предпоставки за условно предсрочно освобождаване от „наказание лишаване
от свобода”, като в случай на здравословни проблеми на осъдените лица,
законодателят е предвидил друг правен ред и друга възможност за тяхното
преодоляване, а именно в хипотезата на чл. 447, т.3 от НПК. Неотносими са и
съображенията, изтъкнати в жалбата, че осъденият е баща на две малолетни
деца, за които трябва да полага грижи, тъй като последното не го е възпряло
от извършването на престъпления.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от
НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.07.2020 г., постановено по НЧД №
3
2053/2020 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4