РЕШЕНИЕ
№ 934
Хасково, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на седми
февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20247260700010 / 2024 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕООД Динатрейд България – С.,
срещу Решение №283 от 20.11.2023г., постановено по анд №642 по описа за 2023г.
на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не били изпълнени съображенията за отмяна
от страна на АдмС – Хасково на решението по анд № 1058/2022г. по описа на PC
Хасково. Недопустимо било един и същ съдебен спор да бъде решаван два пъти по
еднакъв начин, без излагане на мотиви. Затова отново били налице същите
основания за отмяна на обжалваното решение. Съдът отново се опитвал да санира
допуснатите фундаментални грешки при съставянето на НП, като му придавал нов
облик, допълвайки значими липсващи данни за това срещу кого било съставено НП,
кога била извършена проверката, при какви обстоятелства и въз основа на какви
доказателства се извеждала липсата на изпълнение на издаденото от
административния орган предписание. При провеждане на съдебните заседания, не
се установило по какъв начин наказващият орган приел, че отговорността следвало
да бъде на ЕООД Динатрейд България. В съдебно заседание се заявило, че при
извършване на проверката нямало представител на дружеството и че площадката
била заключена, т.е. наказващият орган нямал възможност да влезе на територията
на тази площадка и не могъл да установи дали тя се използва от това дружество,
и дали собствеността на МПС все още била на този субект или същите, съгласно
договор, били продадени на други лица. Фактическата обстановка отново била
грешно установена, тъй като съгласно представен договор за наем от 12.10.2021г.
М. А. З. предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим
имот 77195.129.34, находящ се в [населено място], на дружеството ЕООД СИЕН 99,
представлявано към онзи момент от Л. Г. М.. Същият договор бил приет от съда,
не бил оспорен от страните и следвало да се цени като достоверно
доказателствено средство. Отново било прието, че наказаното дружество стопанисвало
на площадката 31 бр. излезли от употреба МПС, но те не били установени, в НП
нямало индивидуализация дори на едно от тях, липсвали каквито и да било данни
за съхранение на такъв брой автомобили. В тази връзка, неверен бил изводът на
съда, че НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. В него не била посочена
дата на нарушението, описанието на последното не давало яснота за този
реквизит, а и самото описание като цяло не било ясно, което било самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт. Съдебния състав на РС показал с
решението си, че бил предубеден по отношение на извършеното от жалбоподателя,
тъй като цитирал, че в аналогичен случай, решен от същия състав, със същите
страни и идентичен предмет на спора, бил приел наличие на нарушение. Отхвърлено
било искането за отвод на съдебния състав. Неправилно съдът приел, че в случая
се касаело за отпадъци. МПС не били от категорията „отпадъци“, когато се
намирали на терен, частна собственост, което обстоятелство ясно било отразено в
Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове. Те не
представлявали отпадък смисъла на пар.1 от Наредба за излезлите от употреба
моторни превозни средства. За квалифицирането на автомобила като ИУ МПС не бил
решаващ критерият за неговото обективно техническо състояние, външен вид,
възможностите за експлоатация, заплащане на данък, а това дали отговарял или на
една или повече от хипотезите по пар.1, т.17 от ДР на НИУМПС, б. А-В. По тези
причини не било доказано, че МПС били с прекратена регистрация; че имотът, на
който били установени не е държавна или общинска собственост; че МПС били
изоставени. Налице били доказателства за това, че наемател на имота, в който
било извършено нарушението било ЕООД Сиен 99, а наказанието било наложено на
дружеството жалбоподател. Само на това основание обжалваното решение следвало
да бъде отменено, поради това, че нямало мотиви. Твърди се още, че решението на
ХРС било незаконосъобразно поради факта, че не било изследвано нито едно от
възраженията и представените по тях писмени доказателства, било бланкетно, с
преписани спорни текстове от други решения, основавало на заключенията на
актосъставителя относно установяването обстоятелствата по техническото
състояние на превозните средства, а цитираното Решение №216 от 15.07.2022г. на
Районен съд Хасково по анд 371/2022г. нямало отношение по спора. Иска се отмяна
на съдебния акт и на потвърденото с него НП, както и присъждане на направените
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответната страна – Директор на РИОСВ Хасково, счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения
срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 51/2022г. от 03.11.2022 г. на Директора на РИОСВ Хасково, с
което за нарушение на чл.166, т.3 във връзка с чл.155 и 156, т.2 от Закона за
опазване на околната среда и на основание чл.166, т.3 във вр. чл.165, ал.2 и
чл.168 от ЗООС на ЕООД Динатрейд България е наложено административно наказание
Имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за това, че не изпълнило
предписанието по т.2, дадено в Констативен протокол №599/16.05.2022г. по описа
на РИОСВ Хасково.
За да постанови решението си районният съд, след като установил
фактическата обстановка по случая, е приел, че не били допуснати нарушения на
чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в отсъствие на законния представител на ЕООД
Динатрейд България, предвид наличието на предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Актът отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като ясно били посочени
датата и мястото на нарушението, както и субектът на отговорността.
Наказателното постановление било съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН и било
издадено от компетентен орган, при спазване на реда за това и на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Правилна била правната квалификация на нарушението,
съответно правилно били направени нормативните привръзки. След анализ на
писмените и гласни доказателства се потвърждавал факта на извършена проверка от
контролните органи на РИОСВ Хасково на 16.05.2022г. в описания в НП недвижим
имот, когато били дадени предписания, както и кръгът на присъстващите лица, а
също и констатациите за вида и състоянието на установените МПС. Споделяли се
изводите от чие име се извършвала дейността, касаеща ИУ МПС. Потвърждавал се
факта на отправяне на конкретни предписания с констативен протокол по т.2
относно транспортиране на наличните на площадката 31 броя ИУМПС до площадка на
ЕООД Динатрейд България или предаване на същите на лица, притежаващи документ
по чл.35 от ЗУО въз основа на писмен договор, със срок за изпълнение
20.06.2022г. Ясно се потвърждавало и предписаното по т.2 от протокола – да не
се извършва събиране, съхраняване на ИМУПС на площадката с местонахождение в
[населено място], бул.Н. Р. без необходимия разрешителен документ, със срок за
изпълнение – постоянен, и относно определения отговорник за тяхното изпълнение,
а именно управителят на посоченото дружество. Предписанието от протокола - по
т.2, влязло в сила и като такова то било задължително за адресата му, който се
явявал именно санкционираното дружество, независимо, че като отговорник за
изпълнението на предписанието бил посочен законният му представител.
Обосновано, въз основа на доказателствата и материалния закон, била ангажирана
отговорността на юридическото лице, като при индивидуализацията на
административната санкция наказващият орган съобразил всички обстоятелства с
определянето на размера ѝ на минимума от 2000,00 лева.
Настоящата инстанция намира решението за правилно. Същото е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Районният съд не е
допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение.
Неоснователно е твърдението на касатора, че в случая са били
налице основания за отвод на съда, постановил обжалваното съдебно решение,
както и че съдът поради наличието им не се е произнесъл обективно и така е
нарушил материалния закон. Основанията за отвод са посочени в чл.29 от НПК, а в
проведеното с.з. пред Хасковски РС жалбоподателят е конкретизирал искането си
за отвод, като е посочил постановено от съдебния състав на ХРС решение по
анд№1059/2022г., което било за „абсолютно същите юридически лица за същия спор.
Спорът не за същата дата, но е със същата квалификация“. Касационният
жалбоподател не сочи факти, които могат да бъдат подведени по някое от
основанията посочени в чл.29 от НПК.
В случая, видно от представените по делото доказателства, е
спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, в
каквато насока са и изводите на районния съд.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че ЕООД
Динатрейд България не е изпълнило даденото му с Констативен протокол №599 от
16.05.2022г. предписание по т.2 – да не се извършва събиране, съхраняване на ИУ
МПС на площадката с местонахождение Х., бул.Н. Р. без необходимия разрешителен
документ. Неизпълнението на предписанието е установено и е съставен за това
Констативен протокол №918 от 19.07.2022г. Въз основа на това е съставен Акт за
установяване на административно нарушение №51/31.08.2022г., а след това е
издадено процесното наказателно постановление.
Съгласно чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗООС по
време на извършването на текущ контрол длъжностни лица, определени от органите
по чл.148, ал.3, съставят констативни протоколи, в които се отразяват
констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с
посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В чл.156, т.2 от ЗООС е
регламентирана дейност по последващ контрол, като е посочено, че той се
осъществява чрез проследяване на изпълнението на предписанията, дадени на
контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия
контрол. В настоящия случай има създадено задължение да не се извършва събиране
и съхраняване на ИУ МПС, след като при проведен контрол е било установено, че
на 16.05.2022г. на площадка на бул.Н.Р. има 31бр. ИУ МПС. При последващата
проверката на 19.07.2022г. били установени около 40 броя ИУ МПС, което водело
до извод за приемани нови количества ИУ МПС и неизпълнение на предписанието от
КП №599 от 16.05.2022г. – т.2.
Изложеният довод, че от доказателствата по делото не можело да се
направи извод, че именно дружеството – жалбоподател стопанисвало имота, обект
на проверката, съдът намира за неоснователен, като в тази насока въззивната
инстанция има формирани мотиви. Няма спор, че имотът е индивидуализиран по
кадастрален номер и административен адрес, както и че собственик на имота е
трето лице, което е сключило договор за наем на същия имот с дружество,
различно от касатора. Този договор за наем е от 12.10.2021г. и е приложен в
административнонаказателната преписка, но от него не може да бъде направен
категоричен извод кой към момента на проверката осъществява дейността. Освен
това въззивната инстанция аргументирано излага в мотивите си защо кредитира
показанията на разпитаните свидетели, които са установили при проверката
присъствие на служител на касатора, за което е и съставения Констативен
протокол №599 от 16.05.2022г., както и са провели разговор по телефона с
разпитания като свидетел по делото служител на дружеството.
По делото безспорно се установява, че със съставения Констативен
протокол №599/16.05.2022г. на дружеството са били дадени две предписания, като
процесното е т.2 - да не се извършва събиране, съхраняване на ИУ МПС на
площадката с местонахождение Х., бул.Н. Р., без необходимия разрешителен
документ, като е посочено, че срокът за изпълнение е постоянен, т.е. към
дружеството – касатор е отправено предписание да се въздържа от определените
действия. Това предписание е влязло в законна сила, установено е и
неизпълнението му към 19.07.2022г., тъй като има приемане на нови количества ИУ
МПС /вместо първоначално установените 31 броя, при последващата проверка са
установени около 40 броя/. Пасивното поведение, което е било изискано от
дружеството, не е било осъществено. Описанието на фактическото съдържание на
нарушението – неизпълнение на предписание, дадено в Констативен протокол
№599/16.05.2023г., съставен по чл.155 от
ЗООС, е дадено в пълнота, ясно и изчерпателно, като то е налично при извършване
на проверката и установява по несъмнен начин и спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН. В чл.165, ал.2 от ЗООС е
предвидено налагане на имуществена санкция от 2000,00 до 20 000,00 лева на
юридическото лице или едноличния търговец, в случаите, когато негов работник
или служител извърши нарушение по ал.1, независимо от това дали контролният
орган може да установи самоличността на работника или служителя, а съгласно
чл.166, т.3 от ЗООС с наказанията
по чл.165 се наказват и лицата, които не
изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и
констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и
водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите
на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Освен това следва да се има предвид, че на дружеството не е
вменено нарушение относно съхраняване на излезли от употреба МПС, а че не е
изпълнило предписание, което е дадено по реда на чл.155 от ЗООС.
Поради това настоящият касационен състав счита, че няма процесуални нарушения
от страна на съда с оглед неизясняване по надлежен начин на обстоятелствата
дали съхраняваните МПС представляват отпадък по смисъла на пар.1 от НИУМПС.
С оглед изложеното оспорваното решение се явява законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №283 от
20.11.2023г., постановено по анд №642 по описа за 2023г. на Районен съд
Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление №51/2022г. от
03.11.2022 г. на Директора на РИОСВ Хасково, с което за нарушение на чл.166,
т.3 във връзка с чл.155 и 156, т.2 от Закона за опазване на околната среда и на
основание чл.166, т.3 във вр. чл.165, ал.2 и чл.168 от ЗООС на ЕООД Динатрейд
България е определена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |