Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и първи юли през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 460 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 27.07.2018
г. СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 47793/15 г. е признал за установено по предявените от
„Т.С.” ЕАД срещу Д.В.Г. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че последната дължи на ищцовото дружество сумата от
843,47лв. /от които 10,20 лв.-цена за дялово разпределение/- представляваща цена
за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, жк „************,
аб.№ 211555 за периода м.11.2011 г.-м.04.2014 г. и сумата от 112,41 лв.-лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2011 г. до 08.10.2014
г., като е отхвърлил иска за главница за сумата от 98,43 лв. до пълния предявен
размер от 841,90 лв. и иска за лихва за разликата от 40,43 лв., от които 39,24
лв. върху главницата за топлинна енергия и 1,72 лв.-лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 152,84 лв. /от
които 1,19 лв. за дялово разпределение/, както и предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу И.Б.Г. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал., пр.1
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че последният дължи на
ищцовото дружество солидарно с Д.В.Г. сумата от 941,90 лв. /от които 10,20 в.-цена за дялово
разпределение/-представляваща цена за доставена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.София, жк „************, аб.№ 211555 за периода м.11.2011
г.-м.04.2014 г. и сумата от 152,84 лв. /от които 1,19 лв. върху цената за
дялово разпределение/-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 31.12.2011 г.-08.10.2014 г.Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца-„Б.Б.“ ООД.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта, с която e отхвърлен иска
срещу Д.В.Г. за сумата от 10,20 лв., представляваща главница за предоставена услуга
за дялово разпределение и за сумата от 1,19 лв.-обезщетение за забава върху
задължението за услугата дялово разпределение с оплаквания, че в посочената
чест решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон.Твърди,
че съгласно чл.22, ал. от Общите условия клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец, и че претендираната сума е дължима по издадени фактури от ищеца за
потреблението на топлинна енергия за процесния период.Върху начислената сума за
дялово разпределение се дължи и лихва до датата на изготвянето на начисленията
по сметки, представени по делото, като сумата е прибавена към лихвата,
начислена за потребената топлинна енергия.Излага твърдения, че сумата за дялово
разпределение е фактурирана в съответствие с договорните задължения между „Т.С.“
ЕАД и фирмата за дялово разпределение, като самото издаване на фактурата и
качването й в сайта на дружеството представлява покана до длъжниците за изплащане
на задължението.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло исковете.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност.
Постъпила е
въззивна жалба и от ответницата Д.В.Г. в частта, с която са уважени исковете
срещу нея.Въззивницата твърди, че в обжалваната част решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.Поддържа, че решението е постановено по
некоректна искова молба, тъй като не е посочено какви суми се претендират за
всеки месец поотделно.Съдът не се е произнесъл по възражението, че между
страните не е налице сключен договор за потребление на топлинна енергия, поради
което между тях не е налице облигационно правоотношение.Излага оплаквания, че
решението се базира единствено на приетите по делото експертизи, изготвени въз
основа на едностранчиви данни.Неправилно е приложен и института на
погасителната давност, а изводите на първоинстанционния съд са в разрез с
фактическата обстановка и представените по делото доказателства.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Оспорва
жалбата на ищеца.
Третото лице-помагач не взема становище по въззивните
жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.-С.” АД твърди, че на 22.10.2014 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.В.Г. и И.Б.Г. за сумата
931,70 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.11.2011 г.-м.04.2014 г. и 151,65 лв.-обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 31.12.2011 г. до 08.10.2014 г., 10,20 лв.-главница,
представляваща суми за дялово разпределение и 1,19 лв.-лихва върху главницата
за дялово разпределение със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на & 1, т.42 от ДР на ЗЕ за следния топлоснабден
имот- апартамент № 6 в гр.София, жк „****бл.***вх.А.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договори
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Б.Б.”
ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат солидарно на основание чл.32 СК сумата
931,70 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.11.2011 г.-м.04.2014 г. и 151,65 лв.-обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 31.12.2011 г. до 08.10.2014 г., 10,20 лв.-главница,
представляваща суми за дялово разпределение и 1,19 лв.-лихва върху главницата
за дялово разпределение със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението.
Със заявление вх.№ 3153260/22.10.2014 г. ищецът- „Т.-С.”
ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.В.Г. и И.Б.Г. за процесните
суми.На 24.11.2014 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжниците са подали възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 15.07.2015 г.Исковата молба е подадена на 12.08.2015 г. /в срока по
чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от протокол от 18.09.2002 г. ОС на етажните собственици
на жк „****бл.***вх.Б е взело решение да се сключи договор за услугата топлинно
счетоводство.
На 27.09.2002 г. е подписан договор № ТС 2135 между ЕС и
„Б.Б.” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Представен е договор от 09.03.2005 г. за продажба на недвижим
имот-частна общинска собственост по реда на ЗОбС, по силата на който СО-р-н
„Люлин“ е продала на Д.В.Г. апартамент № 6, находящ се в гр.София, жк „****бл.***вх***.С
нотариален акт № 183, н.д.№ 733/2008 г. е учредена договорна ипотека върху
описания имот от И.Б.Г. като ипотекарен длъжник и кредитополучател и Д.В.Г.-ипотекарен
длъжник.
Представени са и индивидуални справки за използваната
топлинна енергия за процесния период, формуляр за главен отчет, подписани от
ответника и протоколи за неосигурен достъп, както и сертификати за типово
одобрение на уредите за дялово разпределение.
От заключението на техническата експертиза на в.л. Ива
Урумова е установено, че след м.01.2008 г. по решение на ЕС е прекъснато
отоплението в процесната сграда и през процесния период е ползвана само
топлинна енергия за БГВ.В процесния имот топлинната енергия за БГВ за периода
м.05.2011 г.-м.04.2012 г. е изчислена на база показания на два броя водомер за
топла вода, отчетени от ФДР на 23.04.2012 г., като отчетените показания
фигурират в изравнителната сметка.За периодите 12/13 г. и 13/14 г. не е осигурен достъп за отчет
на водомерите и топлинната енергия за БГВ е изчислена на база прогнозни стойности
на водомерите вместо на брой потребители при разход 140 л на денонощие за един
потребител съгласно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.За посочените
периоди сумата за БГВ е занижена, тъй като е следвало да се начисли служебно за
брой потребители.За периода 11/12 г. изравнителната сметка, изготвена от ФДР е
начислена съобразно с действащата Наредба № 16-334/2007 г.За процесния период
изчислената сума за топлинна енергия възлиза на 833,27 лв.Сумите са без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия за
процесния период.Размерът на мораторната лихва върху дължимите суми от датата
на изпадане на ответниците в забава до 08.10.2014 г. е 139,70 лв. Сумата за
дялово разпределение възлиза на 10,20 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба
на ищеца в частта, с която се обжалва решението относно сумата за главница
дялово разпределение за сумата от 10,20 лв. следва да се остави без разглеждане
поради липса на правен интерес, тъй като заявената претенция на ищеца за тази
услуга е изцяло уважена.
Съдът счита, че е
налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се
явяват допустими, тъй като ответницата е подала възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Неоснователно е
оплакването за нередовност на исковата молба, тъй като претенциите са
индивидуализирани по размер и период.
Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно
чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
Съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а
от ДР на ЗЕ „битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
В р-л VII, чл.32 от ОУ от
2008 г., които са приложими за исковия период, е определен реда и срока, в
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От представения по делото договор за продажба на недвижим
имот-частна общинска собственост е видно, че ответницата е придобила
собствеността върху процесния имот, поради което същата има качеството на
потребител на топлинна енергия за процесния имот.Липсват данни същата да е
възразила срещу Общите условия в предвидения в закона срок.От приетата техническа експертиза е установен размера на
реално потребената топлинна енергия, а от съдебно-счетоводната
експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията за дялово
разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на показания на
измервателните уреди и при съобразяване на изравнителните сметки.Поради изложеното
неоснователни са възраженията на ответницата, че не е в облигационно
правоотношение с ищеца, както и че размерът на топлинната енергия е неправилно
определен.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм., съответно в
чл.22, ал.2 и чл.36 от ОУ за продажба на топлинна енергия от 2008 г., но
действала през процесния период/, като стойността е установена от приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед липсата на срок за плащане на сумата за дялово разпределение и
липса на покана искът за мораторна лихва върху сумата за главница следва да се
отхвърли.Несъстоятелни са твърденията на въззивника-ищец, че издаването на
фактурата и качването й на сайта на дружеството представлява покана за плащане
на задължението, тъй като през процесния период са приложими ОУ от 2008 г., а
не ОУ в сила от 12.03.2014 г., в които е предвидено публикуване в сайта на
дружеството на фактурите за дължимите суми, не са и представени доказателства в
тази насока, нито са налице данни фактурите да са получени от потребителя.
Съдът не следва да се произнася по общо заявения довод на
ответницата за неправилно приложение на института за погасителна давност, тъй
като такова възражение не е било своевременно заявено от нея в срока по чл.131 ГПК и същото е преклудирано с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК.
Други оплаквания с въззивната жалба не са направени, а
съгласно чл.269 ГПК настоящата инстанция е обвързана от изложеното във
въззивната жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора разноски за въззивната инстанция
не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******
и със седалище и адрес на управление:*** в частта, с която
e уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД срещу Д.В.Г. за сумата
от 10,20 лв., представляваща главница за дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.07.2018 г. на СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 47793/15 г. в останалата обжалвана част.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.” ООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно.В частта, с която въззивната жалба на ищеца е оставена без
разглеждане решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в 1-седмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.