Решение по адм. дело №629/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, подадена от Е. Д. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11 и с адрес за призоваване и получаване на съобщения [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) GPAM-1298484/21.09.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Ветово, ОД МВР Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Посочената ЗППАМ се оспорва като неправилна и незаконосъобразна, издадена без изискуемото съдържание, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. Х., АК Русе, която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и въвежда нова претенция – липса на компетентност на административния орган, издал заповедта, поради което се иска обявяването на същата за нищожна. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът - младши автоконтрольор към РУ Ветово, ОД МВР Русе лично и с процесуален представител главен юрисконсулт Г. Д., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, представя административната преписка, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на процесуалния защитник на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В обжалваната заповед административният орган е описал подробно фактическата обстановка. На 21.09.2025 г., около 19:11 часа, в [населено място], [улица], в светлата част на денонощието, в условията на ясно време и суха пътна настилка, жалбоподателят управлява личния си лек автомобил "БМВ ХЗ“ с регистрационен номер [рег. номер], като се установява, че Д. е извършил следното нарушение: управлява МПС по пътища отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България. Посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 27.08.2025 г., което е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП. Като доказателство е посочен съставен АУАН бл. № GA/4692751, подписан от Д. без възражения.

По делото е налична Докладна записка рег. № 457р-8076/23.09.2025 г., с която младши автоконтрольор Й. С. е уведомил началника на РУ Ветово, ОД МВР Русе за установената липса на задължителната застраховка при проверката на Д., за което са съставени АУАН и е издадена ЗППАМ. Посочено е, че впоследствие Д. е представил застраховка, валидна от 20:56 часа на 21.09.2025 г., поради което регистрационните табели и СРМПС (иззети със съставения АУАН) са върнати на същия. На л. 14 е представено копие на новата застраховка.

Налично е писмено обяснение от Д., представено на 21.09.2025 г., в което той посочва, че не е бил информиран от застрахователя за изтичането на застраховката, респективно след това за прекратяване на регистрацията.

При така установената фактическа обстановка младши автоконтрольор С. е издал ЗППАМ № GPAM-1298484/21.09.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на Д. на 21.09.2025 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея (л. 27).

Представена е Справка за нарушител/водач Е. Д. Д..

Недоволен от така постановената заповед, Д. оспорва в настоящото производство същата като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи се в жалбата, че неправилно е приложен материалния закон и не е съобразена действащата редакция на ЗДвП, защото Д. не е уведомен по надлежен ред за прекратяване на регистрацията. Твърди се липса на умисъл в поведението на Д., изразяващо се в управлението на нерегистрирано МПС по причина липса на уведомяване.

С разпореждане [номер]/03.10.2025 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

С писмо с изх. № 756/07.10.2025 г. съдът е изискал от трето неучастващо лице – Гаранционен фонд, информация относно валидността на сключените от Д. застраховки към 21.09.2025 г., както и дали е бил надлежно уведомен за изтичане на валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗГО) . В отговор, гаранционният фонд е изпратил информация в няколко последователни писма – вх. № 4273/08.10.2025 г.; вх. № 4285/08.10.2025 г. и вх. № 4305/10.10.2025 г. В отговора е посочено, че на 21.09.2025 г. Д. е сключил ЗГО, която влиза в сила същия ден от 20:56 часа. Последно сключената задължителна ЗГО преди дата 21.09.2025 г. е била с период на покритие от 13:25 часа на 08.01.2025 г. до 00:00 часа на 24.07.2025 г. Полица BG/30/125000160847 е подадена като прекратена в Гаранционен фонд на 23.07.2025 18:12 - причина за прекратяване "Невнесена вноска". До собственика на МПС с per. № [рег. номер] е изпратено уведомление № 011339/27.07.2025Г. на 01.08.2025 г. съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането КЗ). След изтичането на срокът по чл. 574, ал. 10 от КЗ, на основание ал. 11, изречение второ от същата разпоредба, Гаранционния фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС" - МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. Изрично в отговора е посочено, че изпращаните от Гаранционният фонд уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64/04.08.2000 г.). Към отговора са приложени съответните справки и копие на изпратеното уведомление.

По искане на ответника съдът е допуснал до разпит свидетеля С. Н. И., който посочва, че работи в РУ Ветово при ОД МВР Русе на длъжност старши полицай. Доколкото си спомня, на 21.09.2025 г. около 19:00 часа на [улица]е спрял със стоп палка автомобил [Марка]; поискал документите на водача на МПС. След извършена проверка с техническо средство DrugTest се установило, че водачът не е употребил алкохол. След това е извършена проверка и е установено, че водачът не е сключил задължителна ЗГО, поради което автомобилът е със спряна регистрацията по служебен път. За да се потвърдят тези данни, свидетелят се обадил на дежурния, който потвърдил същото, каквото показвал и таблетът. След това свидетелят съставил АУАН на водача само по чл. 140 за служебно прекратена регистрация, като отнел свидетелството за управление и свидетелството за регистрация на автомобила. Не си спомня дали по време на проверката е представил застрахователна полица за ЗГО. Изрично посочва, че водачът останал неприятно изненадан, че самият той няма ЗГО, защото се занимавал точно с това - сключвал застраховки на автомобили. Свидетелят не познавал водача, срещал го за първи път. Неговият колега на място издал процесната ЗППАМ и водачът се разписал за получаването на същата.

В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 14.10.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че между страните не се спори по фактите – извършената проверка от органите на полицията и липсата на сключена ЗГО на водача. Твърди, че спорът е по правото - коя редакция на ЗДвП следва да се приложи. Набляга на факта, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми Д. за прекратената регистрация. Счита, че по преписката не са представени доказателства за компетентността на административния орган да издаде оспорената заповед, поради което претендира нищожност. Представя списък на разноските и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника ангажира като доказателство писмо УРИ 7038р-3037/09.10.2025 г. на началник отдел „Разследване“ ОД МВР Русе в което се сочи, че относно съставения АУАН бл. № GA/ 4692751/21.09.2025 г. не е образувано досъдебно производство като случая е предмет на проверка по ЗМ 113/25 по описа на РУ Ветово. Ангажирано е като доказателство и Удостоверение рег. № 336р-27044/08.10.2025 г., издадено от за директор ОД МВР Русе, в което се сочи, че от 01.06.2023 г. и до настоящия момент младши инспектор Й. С. С. заема длъжността младши автоконтрольор І степен в група „Охранителна полиция“ към Ру Ветово, ОД МВР Русе. В пледоарията си оспорва тезата на жалбоподателя за нищожност на процесната заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Предмет на оспорване е ЗППАМ GPAM-1298484/21.09.2025 г., издадена от издадена от младши автоконтрольор към РУ Ветово, ОД МВР Русе.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2021 г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 5. от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и младши автоконтрольор в РУ при ОД МВР Русе. Цитираната заповед е представена на л. 17 от делото още с първоначалното представяне на административната преписка от ответника. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган. Съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма.

Съдът не установи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на процесната ЗППАМ по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът счита, че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.

Както посочи и процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, спорът между страните е спор по правото и се свежда до установяване на коя редакция на ЗДвП следва да се приложи към конкретния случай. Жалбоподателят защитава тезата, че е приложима редакцията на ЗДвП преди изменението с ДВ, бр. 64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., а ответникът – да се приложи именно това изменение на закона.

Настоящият съдебен състав счита, че проблемът не е само в уведомяването/неуведомяването на Д. от контролните органи за прекратената регистрация, а е комплексен и подлежи на разглеждане в няколко аспекта.

Нормата чл. 574 от КЗ регламентира прекратяването на регистрация на превозни средства без ЗГО, като значение имат следните алинеи:

А.. 10 Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

А.. 11 Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

А.. 1 Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България;

2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата;

3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

А.. 12 (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

На първо място следва да се установи дали твърдението на Д., че не е уведомен надлежно за прекратяване на регистрацията е основателно. От представените от Гаранционния фонд доказателства категорично се установява, че до Д. е изпратено Уведомление № 011339/27.07.2025 г. на адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 3, ап. 11, като в него изрично е посочена дата на изпращане 01.08.2025 г. Видно от разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно (както се сочи и в отговорите на Гаранционния фонд), законът не свързва настъпването на правните последици от несключването на ЗГО с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане. Отделно трябва да се посочи, че въпреки твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че Д. живее на посочения адрес в [населено място], след справка в Национална база данни се установява, че същият има настоящ адрес в [населено място], общ. Сливо поле. Следователно, неполучаването на уведомлението може да се дължи и на факта, че лицето на практика живее на адрес в друго населено място. По изложените причини съдът намира въведеното възражение за неоснователно.

От представената информация от Гаранционния фонд (л. 43) се установява, че полица BG/BG/0/125000160847 е подадена като прекратена в Информационния център на Гаранционния фонд на 23.07.2025 г. в 18:12 часа с причина за прекратяване невнесена вноска и считано от 00:00 часа на 24.07.2025 г. действието на полицата е прекратено. Вече беше посочено, че уведомление до Д. е изпратено с дата на изпращане 01.08.2025 г. и следователно 14-дневния срок за сключване на нова ЗГО изтича на 16.08.2025 г., като макар и да е неработен ден, за сключването на ЗГО това е без значение тъй като ЗГО има непрекъснато действие и не се влияе от фактора работен/неработен ден. Поради непредставяне на сключена ЗГО пред Гаранционния фонд не само в указания срок, но и след това, видно от „История на промените по данни на МВР за регистрираните ПС“ (л. 43) регистрацията на лек автомобил с регистрационен № [рег. номер] (собственост на жалбоподателя) е прекратена служебно, считано от 04:50 часа на 27.08.2025 г. Към тази дата е била действаща нормата на чл. 143, ал. 10, изречение първо от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), съгласно която Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, застраховането. и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, застраховането. и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. По делото не са ангажирани доказателства за подобно уведомяване от страна на ОД МВР Русе. Неприложима е промяната в посочената норма (ДВ, бр. 64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) която освобождава контролните органи от задължението за уведомяване и която има следното съдържание: Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Съдът намира, че неуведомяването на Д. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за прекратената регистрация не е съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Причина за това схващане на съда е факта, че съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор. От събраните по делото доказателства се установява, че в продължение на почти два календарни месеца Д. е управлявал автомобила си без сключена ЗГО. Негово задължение е като водач и отделно от това като собственик на превозно средство да знае дали има валидно сключена ЗГО. Подобно безотговорно поведение, което може да има общественоопасни последици не може да бъде толерирано само поради факта, че административният орган не е изпълнил задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10, изречение първо от ЗДвП. Собственикът на превозно средство е длъжен да има валидно сключена ЗГО и това задължение не може да бъде отменено поради факта, че не е знаел за прекратената регистрация. Отделно от това, Д. е изплащал застрахователната полица на вноски и следователно негово е било задължението да проследи плащането на всяка от тях. Това не е случай, в който собственикът е платил изцяло дължимата сума за сключване на ЗГО с валидност една година и е пропуснал датата за подновяване на застраховката поради отдалечеността във времето. Без значение е знанието или незнанието за прекратяване на регистрацията, без значение е наличие на умисъл или небрежност относно неплащането на дължимата вноска – задължението е законово вменено на лице, собственик на превозно средство и в негова тежест е да следи валидността на задължителната ЗГО.

С оглед фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя с представяне на списък на разноските в съдебно заседание. Ответникът е поискал присъждане на разноски в размер на 300 лева, като също е представил списък в съдебно заседание. Жалбоподателят е възразил срещу този размер надлежно. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Съдът счита, че делото не представлява фактическа и правна сложност; не се налага допълнително събиране на доказателства от страна на ответника; по делото е проведено само едно съдебно заседание; присъденото възнаграждение е около 6,66 пъти по-малко от това, което се търси от жалбоподателя (1 000 лева) като възнаграждение за неговия процесуален представител по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Д. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11 и с адрес за призоваване и получаване на съобщения [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) GPAM-1298484/21.09.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Ветово, ОД МВР Русе.

ОСЪЖДА Е. Д. Д., [ЕГН] да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт по следния начин:

1. На жалбоподателя чрез неговия процесуален представител адв. К. Х. – на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.