РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Разград, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20243330200038 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. И. Г. от гр. Русе против ЕФ № **********
от 21.09.2020г. на Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на
основание чл.179, ал.3фвъв вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102, ал.2 от
същия закон. В жалбата сочи, че ЕФ е връчен на 04.01.2024г. и е изтекъл
предвидения давностен срок по чл.80 от НК, поради което моли ЕФ да бъде
отменен изцяло с присъждане на направените по делото разноски. При
редовност в призоваването не се явява представител в с.з., като в
депозираните писмени бележки доразвива доводите за изтекла давност, като
претендира и присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – АПИ НТУ - София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Симеонова счита жалбата за неоснователна, а ЕФ
за правилен и законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден. Счита,
че не е изтекъл давностния срок по чл.81, ал.3 от НК, поради което фиша е
редовен. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Разград, при редовност в призоваването, не се
явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2020г. в 09:48 часа от устройство № 10231, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път І-2 км 76+664, било заснето и установено нарушение
на лек автомобил Ауди А 3 с рег. № Р****КМ, изразяващо се в това, че за
1
посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата според категорията на ППС.
Към преписката са приложени ЕФ, известие за доставяне на ЕФ №
**********, справка за собственост на МПС, създаден доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси, 2 бр. снимки, заповед №
РД-11-4/21.01.2020г., ведно с протокол.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
основателна и доказана.
В случая съдът намира, че е изтекла давността за наказателно
преследване, позовавайки се на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК
и ТП № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на ВАС.
В действащия ЗАНН са регламентирани два вида давност-
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/ и
изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложеното наказание
/чл.82 от ЗАНН/. Липсва обаче разпоредба относно института на
погасителната давност, така както тя е уредена в чл.80, ал.1 и чл.81, ал.3 от
НК. Тази празнота създава един правен абсурд- наказателното преследване
може да бъде погасено при изтичане на давността по чл.80, ал.1 от НК, респ.
по чл.81, ал.3 от НК и съответно наказателните органи се съобразяват с това,
докато административнонаказателното преследване остава неограничено във
времето и администрацията може да протака действията си до безкрай.
Предвид липсата на такава уредба, именно препращащата норма на
чл.11 от ЗАНН преодолява тази празнота на закона. В този смисъл е и
съдебната практика.
Процесното административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя, което е станало но
21.09.2020г. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл. 81, ал.
2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице,
за конкретно деяние, т. е., има необходимата предметна и персонална
насоченост. Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от НК след свършване на
действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.
От доказателствата по делото се установява, че след издаване на ЕФ
структурата на АПИ е предприела действия за връчването му с препоръчано
писмо с обратна разписка, като ЕФ е достигнал до адресата – жалбоподателя
Г. на 04.01.2024г., на която дата му е връчен. Датата на връчване е безспорна
между страните, тъй като се потвърждава от въззиваемата страна в
съпроводителното писмо към преписката и приложеното копие от известие за
доставяне. Следователно, от последното прекъсващо давността действие -
21.09.2020г., до датата на връчване на електронния фиш – 04.01.2024г. е
изминал срок по-дълъг от три години.
При тези обстоятелства, изтеклата към 04.01.2024г. тригодишна
давност за преследване по чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11
2
от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде завършено започналото
административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му
за констатираното административно нарушение.
При изтекла обикновена давност за преследване, срокът на
абсолютната давност /в случая четири години и половина/ е неприложим.
Предвид изложеното, констатираното изтичане на срока на
обикновената давност за преследване в хипотезата на чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН обуславя отмяна на обжалвания ЕФ като
единствена законосъобразна последица.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК /чл.143, ал.1 от АПК/, като в случая на
жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените разноски по
настоящото производство представляващи адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 400 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН ЕФ № ********** от
21.09.2020г. на Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на основание
чл.179, ал.3фвъв вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП на А. И. Г. от гр. Русе, му е
наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 във вр.
с чл.102, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура гр. София ДА ЗАПЛАТИ
на А. И. Г. от гр. Русе за разноски по производството сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3