РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Бургас, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202126 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Д. Б. ЛНЧ: **********, с постоянен
адрес в Република България: **************, срещу Електронен фиш серия К №*******,
издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 23.06.2021г. в 18,16 часа в гр.Бургас, *********************, лек автомобил –
„*******“, peг. № ********се движел с наказуема скорост 115 км/ч., при въведено
ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 90 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar *******“ с отчетен толеранс на
измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от жалбоподателя не е попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „************“, peг. №
1
********** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 25 км/ч., с
което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден
Електронен фиш серия К № ******** с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на 07.05.2024г., а в процесната жалба е
посочено, че е депозирана на 13.05.2024г., без върху нея да е положен от АНО вх. номер и
дата. Придружителното писмо, с което тя е изпратена до БРС обаче, е от дата 20.05.2024г.,
което следва да се приеме за възможно най - късен момент, в който жалбата е депозирана и
което води до извода, че същата е подадена в срок. Жалбата е подадена и от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – на
23.06.2021г. в 18,16 часа в гр.Бургас, **************, лек автомобил – „Т*******“, peг. №
********** се движел с наказуема скорост 115 км/ч., при въведено ограничение на скоростта
за движение с пътен знак В-26 до 90 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. От тълкуването на тази правна
норма се установява, че законодателят е предвидил ангажиране на административно –
наказателната отговорност на собственика на превозното средство. Видно от приложените
към административно – наказателната преписка доказателства обаче жалбоподателката не е
била собственик на лек автомобил – „*********“, peг. № ********* към процесната дата -
23.06.2021г., поради което и незаконосъобразно е ангажирана нейната отговорност.
Действително, видно от Договор за покупко – продажба на лек автомобил от
*********. Д. Б. ЛНЧ: ********** е придобила собствеността върху това МПС. С нарочно
нотариално заверено споразумение от ********обаче, така сключеният договор е развален
по взаимно съгласие на страните. По – късно, на ********** Д. Б. е отново е станала
собственик на автомобила на основание нов договор за покупко – продажба на лек
автомобил от същата дата. Въпреки, че в определени периоди от време жалбоподателката е
била собственик на МПС-то, тя не е имала това качество в периода от 18.02.2019г. до
30.04.2024г., в който влиза и момента на извършване на процесното нарушение - 23.06.2021г.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че видно от нотариално завереното споразумение от
********купувачът Б. е върнала на продавача процесното МПС и няма данни тя да е лице,
на което автомобилът е предоставен, липсва правно основание за ангажиране на нейната
отговорност. В този смисъл и съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП електронен фиш
2
е следвало да се издаде на собственика на автомобила – П.М.П., като едва в случай, че
същият посочи жалбоподателката като водач на МПС-то през процесната дата, за АНО е
била налице възможност за ангажиране на нейната отговорност. Като е издал ЕФ на Д. Б.
АНО неправилно е определил субекта на процесното нарушение, което влече като
последица отмяна на обжалвания акт
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради което и
атакуваният ЕФ следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им, поради което и съдът следва да му
присъди такива в размер на 400лв. /съобразно представения договор за правна защита и
съдействие – л.10 от делото/.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №*****, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя - Д. Б. ЛНЧ: **********, с постоянен адрес в
Република България: ******************** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.Бургас да заплати на Д. Б. ЛНЧ: **********, с постоянен адрес
в Република България: ******************** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева,
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3