Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно
гражданско дело № 11494 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е
по жалба вх.14992/12.07.2019 г. на
длъжника по изпълнението К.И.У., чрез
пълномощника си адв.Р.срещу съобщение с изх. №
22295/19.06.2019 г. по изп.дело № 20147900400633 на
ЧСИ Р.М., рег.№ 790 с район на действие СГС, с което е съдебният изпълнител е приел
като разноски по изпълнителното дело сумата от 4 120.78 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя
„У.Б.“ АД и пропорционална такса върху
адвокатското възнаграждение в размер на 158.68 лв. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското
възнаграждение не е ясно за какви правни съвети е, това не било посочено и в
издадената фактура, твърди и че не се дължи пропорционална такса върху
адвокатския хонорар. Моли съда да отмени обжалваното съобщение на съдебния
изпълнител за разноските по делото.
В срока за
отговор взискателят „У.Б.“
АД, оспорва жалбата, поддържа нейната неоснователност по съображения
развити в писмено възражение от 08.08.2019 г., като
по-конкретно твърди, че съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, поддържа, че възражението е определено в минимален
размер по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Частният съдебен изпълнител, чието
действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в които
поддържа, че делото е сложно от фактическа и правна страна, по делото са
проведени общо осем публични продани, от които 7 са обявени за нестанали, като имотът
на длъжниците е продаден на осмата по ред публична
продан. Излага съображения и че адвокатското възнаграждение на взискателя е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален размер.
Жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Обжалва се съобщение с изх. № 22295/19.06.2019 г. по изп.дело № 20147900400633 на ЧСИ Р.М., рег.№ 790 с район на
действие СГС, с което е съдебният изпълнител е приел като разноски по
изпълнителното дело сумата от 4 120.78 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на взискателя „У.Б.“
АД и пропорционална такса върху адвокатското възнаграждение в размер на
158.68 лв., връчено на длъжника на 08.07.2019 г., видно от отбелязването върху
обжалвания акт.
Разгледана
по същество, жалбата е частично неоснователна, като съображенията на
настоящия състав за последното са следните:
Изпълнително дело № 20147900400633
на ЧСИ Р.М., рег.№ 790 с район на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист
от 09.01.2019 г., издаден по гр.д.№ 46892/2015 г. по описа на СРС, 123 състав,
като М.И.И.е осъден да заплати в полза на Т.С.ЕАД сумата от 25.00 лв. платена държавна такса и 300.00 лв.възнаграждение
за един юрисконсулт.
На длъжника е връчено Съобщение за образувано изп.дело изх.№ 7630/03.04.2019 г., с което е уведомен, че
задължението му по изпълнителното дело възлиза на 641.02 лв. – 324.84 лв.
присъдени разноски по изп.лист, 100 лв.разноски по изп.дело, 216.18 лв.такси по Тарифата към ЗЧСИ като на
основание чл.428, ал.1 от ГПК е поканен да изпълни задължението си.
Съгласно чл.428, ал.1
от ГПК Съдебният изпълнител е длъжен да покани
длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В
случая длъжникът съобразно изложените по-горе мотиви е уведомен на 15.04.2019
г. Действително в срока за доброволно изпълнение длъжникът М.И.И.с
преводно нареждане от 16.04.2019 г. е превел по изпълнителното дело по сметка
на взискателя Т.С.ЕАД сумата от 532.84 лв., като е
останала дължима разликата до сумата от 641.02 лв.
С Постановление № 215 от 24.07.2014 г. е създадена следната разпоредба:
"§ 1. В т. 26 "Забележки" се създава т. 6: "6. Върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно
изпълнение, такса не се събира."
С Решение№
13014 от 02.12.2015 година по адм.
д. № 4389 от 2015 г. (обн.
- дв, бр. 100 от 2015 г.) обаче е обявена нищожността на
разпоредбата на т. 6 от т. 26 "Забележки" от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 215 от 24 юли 2014 г. на Министерския
съвет на Република България за допълнение на
Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет на Република България
от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм. и доп., бр.
24 от 2013 г.). Обн. ДВ. бр.100 от
18 декември 2015г.
Размерът на таксите е определен в Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ и те не могат да се договарят в по-нисък размер, както и да
се намаляват поради прекомерност. Начисляването и събирането на таксите е обект
на контрол и от НАП, както за задължителното събиране и внасяне в бюджета на
дължимия ДДС, така и за дължимия данък върху доходите на ЧСИ.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати
съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или в случай че изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда.
Не се таксуват само действията по принудително изпълнение (запор, възбрана,
опис и др.), а и действия като изготвяне и връчване на книжа и изготвяне на
сметка за размера на дълга.
Таксите за образуване на изпълнително дело, изготвяне и връчване на книжа и
за изготвяне на сметка за размера на дълга, са обикновени. Техният размер е точно определен в Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ. Те не се изчисляват съобразно размера на вземането, а се начисляват и
събират за всяко конкретно действие. Техният размер не зависи от
фактическата и правна сложност на делото. Настоящият въззивен
състав приема, че всички дължими по делото обикновени такси са съобразени с
ТТРЗЧСИ и се дължат извършените по изпълнението действия. Таксите са
съобразени и с определения в чл. 73а от ГПК размер и не го надвишават. В
тази част действията на ЧСИ, не се обжалват, поради което съдът не дължи
по-подробно разглеждане на въпроса за обикновените такси.
Настоящият въззивен състав намира още, че всички дължими по делото
обикновени и пропорционални такси също са съобразени с ТТРЗЧСИ и са дължими.
Сумата
216.18 лева с ДДС за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ е формирана както следва:Обикновени
такси- такса по т. 1 от Тарифата - 24 лева с ДДС четири такси по т.З - 24
лева с ДДС такса по т.5 - 24 лева с ДДС три такси по т.9 — 54 лева с ДДС две
такси по т.5 — 48 лева с ДДС допълнителни разноски по т.31 — 3.20 лева и Пропориионална такса- такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ —
32.48 лева без ДДС /38.98 лева с дължимия ДДС/.
По изложените по-горе съображения настоящият въззивен
състав приема, че всички дължими по делото пропорционални такси са съобразени с
ТТРЗЧСИ и се дължат. Таксите са съобразени и с определения в чл. 73а от
размер и не го надвишават.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. 65841/20.05.2019 г. на длъжника по
изпълнението М.И.И.срещу съобщение с изх. №
9945/25.04.2019 г. по изп.дело № 20198580400164 на
ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, с което е съдебният изпълнител е отказал да
намали определения в Съобщение за образувано изп.дело
изх.№ 7630/03.04.2019 г. размер на таксите и разноските по същото изпълнително
дело.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.