№ 169
гр. С. , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500203 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 77/17.03.2021 г. по гр. д. № 734/2020 г. С. районен
съд е осъдил Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. С. да заплати на Р.
К. Ч., сумите в размер на 572, 40 лева – левовата равностойност за
неосигурена храна за периода 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г. , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда 20.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 94, 94 лева –
мораторна лихва; 107, 40 лева – обезщетение за неосигурени ободряващи
напитки за положен нощен труд за периода 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 20.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 17, 43
лева – мораторна лихва.; както и ответникът е осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение., а в
полза на РС – С. е осъден да заплати ДТ в размер на 150 лева и разноски за
експертиза в размер на 130 лева.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ответникът
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез главен юрисконсулт
П.С., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон
и е необосновано.
1
Във въззивната жалба се излагат твърдения за липса на пасивна
процесуална легитимация на РД „Гранична полиция“ гр. С., като се твърди,
че иска е следвало да бъде насочен срещу „Главна дирекция „Гранична
полиция“.
По иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР се твърди в жалбата, че не е
установено кои конкретни дни ищецът е извършвал дейности по чл. 2 от
Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. и че тази дейност е била с
продължителност не по-малко от половината от установеното работно време.
Твърди се, че районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 181 ал. 3 от
ЗМВР, която е в сила от 01.08.2020 г. и не касае процесния период, през който
е действала редакцията на този текст от 05.12.2017 г. Твърди се, че решението
не е мотивирано и не са обсъдени направените от ответника възражения още
с отговора на исковата молба.
Твърди се, че липсват доказателства в кои точно дни ищецът е
изпълнявал дейности, попадащи в приложното поле на чл. 2 т. 7 от Наредба
№ 8121з-904/30.07.2015 г., съответно е работил при средноденонощни
температури под +10 градуса и над +30 градуса по данни от Националния
институт по метеорология и хидрология, с продължително не по-малка от
установеното работно време за деня, съответно установени ли са същите по
предвидения в наредбата ред.
Излагат се доводи, че според действалата за процесния период
нормативна уредба /чл. 6 от наредбата/ правото на служителите на безплатна
храна при осъществяването на специфични дейности не позволява същата да
се компенсира с пари. Прави се позоваване и на разпоредбата на чл. 10 от
наредбата, според която неизпълнението на задължението за тонизиращи
напитки през нощта не може да се компенсира с пари. Сочи се, че
разпоредбата на чл. 181 ал. 3 от ЗМВР вменява на работодателят задължение
за постигане на определен резултат – неутрализиране влиянието на вредни за
човешкото здраве фактори от работната среда, а не вменява задължение за
парично възмездяване.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и се претендират разноски; прави се възражение по чл.
78 ал. 5 от ГПК.
В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищцовата
страна.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
От пълномощникът му юрк. П. С. е депозирана писмено становище, с което се
поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът му адв. Б. С. оспорва въззивната
жалба
2
С. окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в
законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество
съобрази следното:
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за
законосъобразно и обосновано, като споделя мотивите на районния съд, към
които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба съдът съобрази:
Неоснователен е довода за липса на пасивна процесуална
легитимация на РД „Гранична полиция“ – С.. За неуредените случаи ЗМВР
препраща към КТ . По правило, установено в чл. 61 ал. 2 КТ, когато
трудовият договор е сключен от по-горестоящия спрямо работодателя орган,
в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което
е съответната длъжност. Кой е работодателят следва от легалната дефиниция
дадена в § 1т.1 ДР на КТ -всяко физическо лице,юридическо лице или
неговото поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, домакинство и други подобни, където се полага наемен труд,
което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен
труд по трудово правоотношение. В представената към исковата молба
служебна бележка на е посочено, че Р.К. Ч. е държавен служител,
продължава да служи и заема длъжността старши полицай - водач на
патрулен автомобил в 01 група „Охрана на държавната граница на ГПУ М.
към Регионална дирекция „Гранична полиция“ С.. Съгласно чл. 4 и чл. 9 от
Наредба №8121з-904 от 30.07.2015 година директорите на РД“Гранична
полиция“, а не ГД „Гранична полиция“ определят служителите, на които
следва да се изплаща възнаграждението по служебното правоотношение.
Съгласно чл. 4 и чл. 9 от Наредба №8121з-904 от 30.07.2015 г. директорите на
РД“Гранична полиция“, а не ГД „Гранична полиция“ определят служителите,
на които следва да се изплаща възнаграждението по служебното
правоотношение. Освен това обстоятелството, че първоначалният трудов
договор е сключен с висшестоящия орган, а не с регионалното звено, не
обосновава извод за основателност на жалбата, тъй като в този случай
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният
труд, т.е в настоящата хипотеза това е РДГП- С..
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че без да е
доказано по делото, съдът приема, че ищецът е извършвал дейности,
предвидени в чл. 2 т. 7 от Наредба № 8121з-904/2015 г., както и че липсвало
установяване на елемента на фактическия състав на нормата, изискващ
дейностите да са извършвани при средноденонощни температури под + 10
3
градуса по Целзий и над + 30 градуса по Целзий по данни на Националния
институт по метеорология и хидрология.
Ищецът от 2002 г. е служител в МВР, като до настоящия момент
заема длъжността „старши полицай/водач на патрулен автомобил“ в 01 група
„Охрана на държавната граница“ в Граничен участък – М. към РД „Гранична
полиция“ – С.. Т.е. той е държавен служител – полицейски орган по смисъла
на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и длъжността му е изпълнителска по смисъла на
чл. 143 ал. 1 т. 6 от ЗМВР. Като „старши полицай“ ищецът е натоварен да
изпълнява дейности по чл. 6 т. 1 – 3 и т. 6 – 9 в граничната зона и в зона на
граничен контролно-пропусквателен пункт и т.н. Няма данни работата му да е
само в кабинет или въобще на такова закрито място, където е възможно да се
регулира температурата на помещението, в което работа.
Според редакциите на чл. 181 ал. 3 от ЗМВР към процесния
период - ДВ бр. 14/2015 г. и ДВ бр. 97/2017 г. – за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142 ал. 1
т. 1 и ал. 3, се осигурява безплатна храна, на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1
– 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки.
От 14.08.2015 г. действа Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите и на одобряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. Според чл. 2 т. 7 от тази
наредба в редакцията, действаща от 14.08.2015 г. до 04.08.2020 г., за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, се
осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят пред
средноденонощни температури под + 10 градуса по Целзий и над + 30 градуса
по Целзий по данни от Научния институт по метеорология и хидрология /към
БАН/. Съгласно чл. 3 от наредбата, безплатна храна се предоставя на
служителите на МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по
чл. 2 с продължителност не по-малка от половината от установеното работно
време за деня.
През исковия период редакцията на чл. 4 от наредбата изисква
служителите, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на
труда, с право на безплатна храна, да се определят поименно със заповед на
ръководителите на структурите по чл. 33 т. 7 и чл. 37 от ЗМВР, както и на
директорите на РД „Гранична полиция“ и т.н. Според ал. 2 заповедите се
издават след предварителни консултации с комитетите/групите по условията
на труд и след писмено съгласуване със звено „Ведомствена служба по
трудова медицина“ към дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ – МВР, след представени протоколи от измервания на фактори на
работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия
4
на труд.
Според чл. 6 в редакцията му от 14.08.2015 г., безплатна храна за
служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния
характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. В чл.
9 ал. 1 от наредбата се предвижда, че по време на полагане на нощен труд от
22. 00 до 06. 00 ч. на служителите на МВР се осигуряват ободряващи
напитки; съгласно ал. 2 ръководителите на структурите по чл. 33 т. 7 и чл. 37
от ЗМВР, директорите на РД „Гранична полиция“ и т. н., определят поименно
със заповед служителите на МВР, имащи право на ободряващи напитки, по
предложение на съответния пряк ръководител.
Издадената от жалбоподателя Служебна бележка изх. № 4074р-
17777/05.02.2020 г. установява, че съгласно наредбата от 2015 г., на
въззиваемия се полага безплатна храна в дните, когато е изпълнявал
служебни задължения при среднонощни температури под +10 градуса по
Целзий и над +30 градуса по Целзий по данни на НИМХ към БАН. Не са
налице като доказателства по делото протоколи от измервания на фактори на
работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия
на труд, както и заповедите на съответния ръководител, с които се определят
поименно служителите, имащи право на безплатна храна и ободряващи
напитки. Съдебно-икономическата експертиза е изготвила заключението си и
въз основа на извършена проверка в счетоводството на РД „Гранична
полиция“ – С., като в таблица 1 и 2, въз основа на документите в
счетоводството на жалбоподателя, са посочени месеците, за които на
въззиваемия са начислени суми за безплатна храна – месеците октомври,
ноември, декември, януари, февруари и март 2017/2018 г., месеците
октомври, ноември, декември, януари, февруари, март и април 2018/2019 г. и
месеците октомври, ноември, декември, януари, февруари, март и април
2019/2020 г. Това обстоятелство, обсъдено заедно с горецитираната служебна
бележка установява, че ответникът приема, че за посочените месеци Р.Ч. е
полагал труда си при наличие на условията, посочени в т. 7 на чл. 2 и чл. 3 от
наредбата. Не е оспорено заключението на съдебно-икономическата
експертиза и не е било необходимо ищецът допълнително да търси и да
представя доказателства каква е била температурата през всеки един момент
от работата му през исковия период, още повече, че ответникът не твърди
ищецът да е полагал труд при други условия. Още повече, както се сочи и във
въззивната жалба, правото да се получават безплатна храна и ободряващи
напитки произтича от характера на труда /работа на смени/, а не от
поименното определяне на служителите, поради което последното няма
правопораждащ характер, а е само предпоставка за осигуряването на
доволствията на съответните служби в МВР. А работата на смени и
специфичните условия, при които работят посочените категории служителите
на МВР, са безспорни.
5
Безспорно е, че полагащата се безплатна храна за исковия период
не е предоставена от ответникът на ищеца Р.Ч..
Съгласно чл. 181 ал. 1 от ЗМВР, още според редакцията му преди
изменението от 2014 г., ДВ 14, на служителите на МВР се осигурява храна
или левовата й равностойност; преди това същата алинея урежда
ежемесечното изплащане на порционни пари. Предвид разпоредбата на § 3 от
наредбата, законът задължава жалбоподателя да осигури левовата
равностойност на безплатната храна, докато стане възможно даването й в
натура.
Да се приеме, че ако не е осигурена безплатната храна, не се
дължи и левовата й равностойност, би било в драстично несъответствие с
принципа за справедливост. Задължението от натурално се преобразува в
такова за плащане на компенсаторно обезщетение. Липсата на възможност
както за реално изпълнение, така и получаване на парично обезщетение /ако
се приеме тезата на жалбоподателя/, би довело до положение, в което
длъжникът да се освободи от изпълнение на задължението си поради
простото му неизпълнение, което би било недопустимо.
Същият извод важи и по отношение на оплакването, че решението
противоречало на чл. 10 от наредбата, изрично изключваща компенсация в
пари на задължението за предоставяне на ободряващи напитки. Неслучайно
цялостното изменение на наредбата, в сила от 04.08.2020 г. е в насока да
уреди изплащането на левовата равностойност на полагащите се безплатна
храна и ободряващи напитки на правоимащите служители. Това показва
стремежа на законадателя да направи възможно реализирането на правото на
съответния служител да получи такава храна и напитки, като определи
условията и реда за осигуряване на левовата им равностойност при
положение, че не е организирано до настоящия момент даването им в натура,
а законът още от 2015 г. задължава работодателя да им ги предостави.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски в размер на
600 лева. Неоснователно е възражението в жалбата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия, тъй като с оглед материалния
интерес по делото и предвид предявените общо четири кумулативно
съединени искове претендираният размер не е прекомерен и е в минималните
размери по чл. 7 ал. 2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения С. окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 77/17.03.2021 г. по гр. д. № 734/2020 г. на С.
районен съд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. С., да
заплати на Р. К. Ч. съдебни разноски по делото в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 и 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7