Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,
8.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав
в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
с
участието на секретаря Радка Георгиева и на прокурор Томи Наков, след като
разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА ВНОХД
№ 4580 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 5.07.2018 г., постановена
по н.о.х.д № 20620/2017 г., Софийският районен съд, Наказателно отделение, 99
състав, е признал подсъдимия Д.П.Х. за невинен
в това, че за времето от 1.02.2011 г. до 31.12.2012 г. включително, в гр.
София, ж.к „*********, след като е бил осъден с решение на СРС, БК, 88-ми
състав по гр. д. № 504/2004 г., влязло в законна сила на 29.12.2004 г., да
издържа свой низходящ – детето си П.Д.Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител И.Б.Д., като заплаща месечна издръжка в размер на 50,00
лв., размерът на дължимата издръжка е изменен на 130,00 лв. месечно с решение
на СРС, БК, 84 състав, постановено по гр. дело № 12093/2009 г., влязло в сила
на 17.07.2010 г., съзнателно не е изплатил задължението си в размер на повече
от две вноски, а именно както следва:
– за периода от 1.02.2011 г. до
28.02.2011 г. 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 60,00 лв.
–
за периода от 1.03.2011 г. до 31.12.2012 г. 22 (двадесет и две) пълни месечни
вноски от по 130,00лв. всяка, общо в размер на 2 860,00 (две хиляди осемстотин
и шестдесет) лева, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на
2920,00 лв. (две хиляди деветстотин и двадесет лева), поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Д.П.Х.,
за невиновен в това, че за времето от 1.02.2011 г. до 31.12.2012 г.
включително, в гр. София, ж.к „*********, след като е бил осъден с решение на
СРС, БК, 88-ми състав по гр. д. № 504/2004г., влязло в законна сила на
29.12.2004 г., да издържа свой низходящ – детето си Б.Д.Х., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител И.Б.Д., като заплаща месечна
издръжка в размер на 40,00 лв., като размерът на дължимата издръжка е изменен
на 110,00 лв. месечно с решение на СРС, БК, 84 състав, постановено по гр. дело
№12093/2009 г., влязло в сила на 17.07.2010 г., съзнателно не е изплатил
задължението си в размер на повече от две вноски, а именно както следва:
– за периода от 1.02.2011 г. до 28.02.2011 г. 1 (една) непълна месечна
вноска в размер на 20,00 лв.
–
за периода от 1.03.2011 г. до 31.12.2012 г. 22 (двадесет и две) пълни месечни
вноски от по 110,00 лв. всяка, общо в размер на 2 420,00 (две хиляди
четиристотин и двадесет) лева, като размерът на общо дължимата сума за издръжка
възлиза на 2440,00 лв. (две хиляди четиристотин и четиридесет лева), поради
което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Срещу присъдата е постъпил протест и
допълнение към него, в които се твърди, че присъдата е неправилна, иска се
нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Излагат се доводи, че в съдебното
следствие са събрани достатъчно доказателства, които категорично установяват изложената
в обвинителния акт фактическа обстановка, поради това се изразява несъгласие с
извода на районния съд за липса на умисъл. Посочва се, че дори да се възприеме
тезата на районния съд, че подсъдимият не е знаел за второто съдебно решение за
увеличения размер на издръжката, това не означава липса на умисъл за плащане
изобщо на издръжка. Поради това се поддържа, че поведението на подсъдимия е
съставомерно по чл. 183, ал.1 НК. Не се правят искания за събиране на
доказателства.
В закрито съдебно заседание от 30.10.2018
г. по реда на чл. 327 и сл. от НПК, въззивният съд прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, разпит на свидетели
и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, прокурорът поддържа протеста и моли да се отмени първоинстанционната
присъда като неправилна.
Защитникът на подс. Х. моли
протестът да бъде
оставен без уважение и да се потвърди първоинстанционната присъда. Изтъква, че въззивният съд следва да съобрази,
че на подсъдимия е повдигнато обвинение за неплащане на издръжка на повече от
две деяния със съдебен акт, който не му е съобщен по независещи от него причини.
Отбелязва се и това, че подсъдимият към настоящия момент не работи на постоянна
работа.
Подсъдимият Д.Х., редовно уведомен чрез
защитника си, не се явява пред въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в срока по чл. 319 от НПК от легитимирана страна и отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим.
За да постанови обжалваната присъда, първостепенният съд е събрал всички
обективно възможни относими доказателства чрез обясненията на подсъдимия Д.Х.;
показанията на свидетелите И.Д., Б.Х. и К.П.; изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза; писмените доказателства – решение № 253 от
23.11.2004 г., постановено по гражданско дело № 504/2004 г. по описа на Районен
съд гр. София; решение от 2.07.2010 г., постановено по гражданско дело №
12093/2009 г. по описа на Районен съд гр. София; удостоверения за раждане на
децата П.Д.Х. и Б.Д.Х.; писмен отговор от ДСИ Д.Г., покани за доброволно
изпълнение; платежни нареждания и разписки за преведени суми, справка за съдимост на подсъдимия.
Обосновано районният съд е приел, че подсъдимият
Д.П.Х. и св. И.Б.Д. сключили граждански брак, по времето на който станали
родители на две деца – П.Д.Х., роден на *** г. и Б.Д.Х., роден на *** г..
Бракът
бил прекратен с решение № 253 от 23.11.2004 г. постановено по гражданско дело №
504/2004г. по описа на Софийски районен съд, 88-ми състав, което влязло в сила на 29.12.2004 г. С решението
упражняването на родителските права и за двете деца било предоставено на майката
И.Б.Д., а подс. Д.Х. бил осъден да заплаща издръжка за детето си П.Х. в размер на
50 лева месечно и за детето Б.Х. в размер на 40 лева месечно, считано от
13.02.2003 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Съдебното
производство по бракоразводното дело протекло в отсъствие на подсъдимия, тъй
като той се намирал в чужбина, бил призован чрез Държавен вестник и му бил
назначен представител по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК (отм.). През 2008 г.,
когато се върнал в България заради смъртта на баща си, подсъдимият Д.Х. се
видял със св. И.Д. и тя му дала съдебното решение за развода и дължимата
издръжка. След това подсъдимият отново заминал в чужбина.
През 2009 г. свидетелката И.Д. предявила
иск пред СРС за увеличаване размера на издръжката по отношение на двете деца. С
Решение № III-
84-153 от 02.07.2010 г., постановено по гражданско дело № 12093/2009 г. на СРС,
84-ти състав, влязло в сила на 17.07.2010 г., бил увеличен размерът на
дължимата от подсъдимия Х. месечна издръжка за двете деца, като подсъдимият бил
осъден да заплаща издръжка за детето П.Х. в общ размер на 130 лева месечно и за
детето Б.Х. в общ размер на 110 лева месечно, чрез тяхната майка и законен
представител И.Б.Д., считано от датата на подаване на исковата молба –
27.10.2009 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Гражданското
съдопроизводство за увеличаване на издръжката отново протекло в отсъствие и без
знанието на подсъдимия Д.Х., на когото бил назначен особен представител.
Подсъдимият разбрал за увеличения размер на издръжката в края на 2017 година,
когато си дошъл в България заради смъртта на майка си и бил задържан още на
летището, тъй като свидетелката Д. депозирала сигнал до СРП, че бившият й мъж
не заплащал дължимата издръжка за децата.
Подс. Х. не бил плащал издръжка на децата си
за периода от 1.02.2011 г. до 31.12.2012 г. В посочения период той заплатил
единствено сумата от 70 лева за издръжка на детето П.Х. и сумата от 90 лева за
издръжка на детето Б.Х.. За детето П.Д.Х.
не бил заплатил сумата от общо 2920 лева, образувана от една непълна месечна
вноска в размер на 60 лева и 22 пълни месечни вноски по 130 лева всяка. За
детето Б.Д.Х. не бил заплатил сумата от общо 2440 лева, образувана от една
непълна месечна вноска в размер на 20 лева и 22 пълни месечни вноски по 110
лева всяка.
Впоследствие подсъдимият Д.Х. разбрал,
че имало образувано и изпълнително производство срещу него за принудително
събиране на дължимите суми за издръжка на двете деца. В края на 2017 година подсъдимият
превел дължимите суми по изпълнителното дело, с което покрил задълженията си за
издръжка на двете деца, дължимата законна лихва, заплатената издръжка от
Столична община – Район „Сердика“, хонорара на вещото лице и държавните такси
към РС-София по изпълнителното дело, с което изпълнил изцяло задължението си за
издръжка към двете деца за периода от 1.02.2011 г. до 31.12.2012 г.
Подсъдимият Д.П.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като
строителен работник към „Еровия“ ЕООД в град Монтаржи, Република Франция, с
постоянен адрес ***8 и настоящ адрес Република Франция, 45500 GIEN, 1 RUE DES
MESANGES, EFH **********.
Подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
На първо място въззивният съд установи, че в първоинстанционното съдебно следствие са събрани в
пълнота относимите доказателства и са изчерпани доказателствените възможности.
На следващо
място настоящият съдебен състав извърши проверка на оценката на
доказателствата, извършена от районния съд, и констатира, че доказателствените
материали са анализирани добросъвестно и точно.
За значимите за правилното решаване на делото
обстоятелства събраните доказателства са еднопосочни и не съдържат съществени
противоречия, поради което по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3, изр. 2 НПК не се налага детайлното им обсъждане поотделно. Видно е от
процесуалната позиция на страните, изразена в хода на съдебните прения и във
въззивното производство, че те не спорят относно формираното вътрешно убеждение
на районния съд относно фактите, а за правната им оценка.
Размерът на дължимата издръжка за всяко от децата в
разглеждания период е безусловно установен от заключението на
съдебно-оценителната експертиза, а от приобщените писмени доказателства от
изпълнителното производство несъмнено се изяснява, че подсъдимият е превел
дължимите суми за издръжка на двете деца (включително
за инкриминирания период), дължимата законна лихва, заплатената издръжка от
Столична община - Район „Сердика“, хонорара на вещото лице и държавните такси
към РС-София по изпълнителното дело, с което е изпълнил изцяло задълженията си
за издръжка към П.Х. и Б.Х. за периода от 1.02.2011 г. до 31.12.2012 г.
На следващо място безпротиворечиво се изяснява от показанията на св. Д.,
че подсъдимият е научил за съдебното решение за увеличената издръжка в края на
2017 г.
При
това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са
анализирани съобразно точния им смисъл и не е допуснато превратното им
тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Оттук
нататък районният съд е дал верен правен отговор на въпросите по съществото на
делото, като е стигнал до законосъобразния извод, че от обективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, но
поведението му не е съставомерно от субективна страна.
Съгласно чл. 183, ал. 1 НК наказателна отговорност възниква за всеки,
който, след като е бил осъден да заплаща издръжка на свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски. В процесния случай подсъдимият е бил осъден
последователно с две влезли в сила съдебни решения да заплаща издръжка на
децата си, като с второто решение издръжката е била увеличена по размер. Именно
второто решение е включено в обвинението, поради което и само неговото
неизпълнение е правно релевантно, доколкото съдът се произнася единствено по
възведения от прокуратурата обхват на обвинение и не може да инкриминира други
съставомерни факти. С други думи, след като прокуратурата е повдигнала
обвинение за периода от 1.02.2011 г. до 31.12.2012 г. и за неизпълнение на
съответното по действие във времето съдебно решение от 2.07.2010 г. по гражданско дело № 12093/2009
г. на СРС, влязло в сила на 17.07.2010 г., с което издръжката за двете деца е била
увеличена, неизпълнението на решението за първоначално определената издръжка е
правно ирелевантно за обвинението. От него не могат да бъдат извеждани
аргументи нито за обективната, нито за субективната съставомерност на
процесното деяние. По отношение на обективната съставомерност от значение е, че
е налице решение, което е стабилен съдебен акт, т.е. породило е обвързващи
подсъдимия правни последици. За неговата валидност е без значение, че
подсъдимият не е участвал в съдопроизводствените действия, като по отношение на
редовността на процедурата е била приложена законоустановена фикция за
призоваване чрез публикация в Държавен вестник. Този вид призоваване има
гражданскоправните последици по чл. 48 ГПК, но тази фикция няма
наказателноправно значение, защото, за да бъде установен умисъл за съзнателно
неизпълнение на задължение за издръжка, следва да бъде доказано не вероятното,
а несъмненото обстоятелство, че подсъдимият е знаел за осъдителното решение и
въпреки това не е изпълнил възникналото за него задължение за плащане. В тази насока първостепенният съд е изложил съображения,
които почиват на правилно разбиране за материалния закон и за основанията за
ангажиране на санкционна отговорност, каквато е и наказателната. След като на
подсъдимия е било повдигнато обвинение за неизпълнение на съдебно решение, за
което той е узнал в края на 2017 година, това означава, че за инкриминирания
период, предхождащ узнаването, неговото неизпълнение, макар да е обективен
факт, не е умишлено деяние по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Доколкото от доказателствата по делото
се установява, че и двете осъдителни решения спрямо подсъдимия са били издадени
в негово отсъствие, за което му е бил назначен особен представител, като
подсъдимият не е участвал в производството пред съда, това обстоятелство
изключва същият да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици и да е целял или
допускал настъпването им. В тази посока са и показанията на св. И.Д., че подсъдимият е узнал за влязлото в сила решение
първо от нея в края на 2017 г., тъй като му го съобщила лично.
С
оглед на всички изложени съображения въззивният съд приема, че обосновано и
законосъобразно районният съд е признал подсъдимия Д.Х. за невиновен и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнато му обвинение.
За изчерпателност на съдебното произнасяне по
съставомерността на чл. 183, ал. 1 НК следва да бъде отбелязано, че дори тя да
беше установена по несъмнен начин, в процесния случай са налице предпоставките
на чл. 183, ал. 3 НК за отпадане на наказуемостта, тъй като още преди започване
на първоинстанционното съдебно производство подсъдимият е изпълнил задължението си за плащане на
издръжка и за двете деца.
Предвид изхода на наказателното
обвинение районният съд законосъобразно е преценил, че направените разноски по
делото остават за сметка на държавата на основание чл.190, ал. 1 НПК.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски Градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 5.07.2018 г., постановена по н.о.х.д № 20620/2017г., по описа на
СРС, НО, 99 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.