Р Е Ш Е
Н И Е
№ /14.02.2020 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ПЕТНАДЕСЕТИ
ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТАТА година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 1323 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по искова молба от П.С.Ф. с ЕГН:********** ***, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. С.В. *** и съдебен адрес ***, офис 9 ПРОТИВ Б.Н.Т.,
с ЕГН:********** ***, с правно основание чл. 422 от ГПК и цена на иска 104
310,92 лева.
В исковата молба се твърди, че с
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.06.2008 год. с
Нотариален акт, вписан с вх. peг. № 15200 от 03.06.2008 год., акт № 84, том
XLVI, дело № 11631/2008 год. на Служба по вписванията - Варна, ищцата П.С.Ф.,
ЕГН:********** и нейния брат Б.С.Ф., ЕГН **********, са продали на ответника Б.Н.Т.,
свой съсобствен недвижим имот с административен адрес гр. Варна район
„Младост", ул. „Драгаш" № 32 (тридесет и две), представляващ: избен
етаж с площ 256,00 кв. м. от масивна жилищна сграда, построена на горепосочения
административен адрес, както и съсобствените си 127,20 кв. м. идеални части от
дворното място, цялото с площ 424,00 кв. м., съставляващо имот пл. № 237 в кв.
19-ти по плана на 16-ти подрайон на гр. Варна, при съответните граници за
сумата от 128 000 евро, която сума ответника, се е задължил да заплати на
продавачите на равни месечни вноски за срок от 12 години или 144 месеца, считано
от подписване на нотариалния акт.
На 03.06.2008 год., за целия размер на
сумата от 128 000 евро, в полза на продавачите върху подробно описания по-горе
имот е вписана законна ипртека при Служба по вписванията - Варна том II, № 5,
вх. регистър 15204 и вписването е подновено на 28.05.2018 год., дв. вх. per.
13021, том XI, вх. per. № 13131.
До настоящия момент ответника, не е
заплатил дължимото вземане - сумата в размер на 104 888,81) евро,
представляваща в левова равностойност 205 144,84 лева по фиксирания курс на БНБ
за евро (1 евро = 1,95583 лева), представляваща сбор от 118 равни
последователни месечни вноски, всяка в размер на по 888,89 евро, първата от
които вноски е с падеж 03.11.2008 год., а последната с падеж 03.08.2018 год.,
представляващи равни части от уговорената продажна цена, цялата в размер на 128
000 евро.
Дължимите равни последователни месечни
вноски, формиращи вземането, са както следва: 2 месечни вноски за 2008 г. (за
м. 11 и м. 12 на 2008 г.), по 12 месечни вноски (за всеки месец) за всяка от
9-те години от 2009 год. до 2017 год. включително (9 години х 12 месечни вноски
= 108 месечни вноски) и 8 месечни вноски за 2018 г. (за всеки от първите 8
месеца на 2018 г.), общо 118 равни последователни месечни вноски. (2 + 108 + 8
= 118 равни последователни месечни вноски).
Продавачи по описания по-горе
нотариален акт - Б.С.Ф., е починал на 11.08.2015 год. Единствена негова
наследница по закон е неговата сестра и продавач по нотариалния акт - ищцата П.С.Ф..
Вследствие подадено на 13.08.2018 год.
от ищцата заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК, е образувано ч. гр. д. № 12245/2018 год. по описа на ВРС състав. По
делото е издадена Заповед № 6105/15.08.2018 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
15.08.2018 год.,
Съдът е осъдил ответника, да заплати
на ищцата сумата от 104 888,89 евро с левова равностойност 205 144,84 лева по
фиксирания курс на БНБ за 1 евро (1 евро = лева), представляваща парично
вземане по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот и сумата 4
102,90 лева, представляваща заплатена държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение от длъжника Б.Н.Т..
В законовия срок ищцата е предявила частичен
иск за установяване на дължимост на вздемането си.
В исковата си молба ищцата твръди, че
ответника дължи на ищцата цялото описано по-горе вземане, за което е издадена
от ВРС, XVII състав, заповед № 6105/15.08.2018 год. за незабавно изптьлнение
въз основа на документ и изпълнителен лист № 6604 от 15.08.2018 год. за сумата
в размер на 104 888,89 евро, представляваща 205 444,84 лева по фиксирания курс
на БНБ за 1 евро (1 евро -1,95583 лева), ведно със законната лихва върху
главницата, за периода от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2018
год., до окончателното изплащане на задължението, но е заявила установителен
иск само за част от вземането в размер на 53 333,33 евро, представляващо 104
310,92 лева по фиксирания курс на БНБ за 1 евро (1 евро = 1,915583 лева), ведно
със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.08.2018 год., до окончателното й изплащане.
Тази сума от 53 333,33 представлява
сбор от 60 равни последователни месечни вноски, васяка в размер на по 888,89
евро, с падеж от 03.09.2013 год., до 03.08.2018 год.
По-конкретно описаните по-горе 60
равни последователни месечни дължими за периода от 13.08.2013 год. - 13.08.2018
год., са както следва: 4 месечни вноски за 2013 г. (за м. 09, м. 10, м. 11 и м.
12 на 2013 г.), по 12 месечни вноски за
всяка от 4-те години от 2014 год. до 2017 год. включително и 8 месечни вноски
на 2018 год.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищцата моли съда да постанови Решение, с което да:
ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Б.Н.Т. дължи на ищцата П.С.Ф. сумата в размер на 53 333,33
евро, представляваща 104 310,92 лева по фиксирания курс на БНБ за 1 евро (1
евро = 1,95583 лева), която сума представлява част от вземането, за което ВРС, XVII състав, е издал Заповед №
6105/15.08.2 018 год. по ч. гр. д. № 12245/2018 г. по описа на ВРС, XVII състав,
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ведно
със законната лихва върху главницата от 53 333,33 евро, считано от датата на
подаване от ищцата на заявлението в съда - 13.08.2018 год., до окончателното й
изплащане.
Моли съда да осъди ответника да
заплати на ищцата направените по делото разноски.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателстванеи искания.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована не се явява, но се представлява отпроцесуален представител по
пълнвомощие, който поддържа иска, претендира разонски. Представил е списък с
разноските за сумата от 9 844,44 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Б.Н.Т., действащ чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. М.Д. *** и съдебен адрес ***, партер. С отговора си ответника
оспорва иска по основание и размер.
Въвел е възражение, че иска е погасен
по давност съгласно по чл.111 от ЗЗД.Отделно от това твръди, че е бил в
изключително добри приятелски отношения с починалия Б.Ф. и до смъртта му
отношенията във връзка с дълга са уредени между тях, т.е. дълга бил уреждан
между Б.Ф. и Т., а ищцата никога не се е занимавала с дълга. След смъртта на Б.Ф.
неколкократно доверителят ми Т. е пращал средства на П.Ф. посредством настоящия
процесуален представител, тъй като е нямал друга възможност за контакт с нея,
за което са и съставяни разписки. Оспорва твръдението, че не е плащал от 2008
год. с което се целяло единствено да внушат, че е некоректен.
Ответника твръди, че след смърта на Б.Ф.,
П.Ф. по никакъв начин, не е търсила контакт с ответника и същата не е
предявявала никакви претенции по отношение на дълга и не са били водени никакви
разговори за това как ще бъде плащан дълга в бъдеще.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
С отговора са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника редовно явява се лично и се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и мола съда да
отхвърли предявения иск като несонователен. Прави възржанетие за прекомерност
на претендираните разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Разпореждане № 32246/15.08.2018 год.
по ч.гр. дело № 12245/2018 год. по описа на ВРС, постановено по реда на чл.417
от ГПК по заявление от ищцата, депозирано в съда на 13.08.2018 год., съдът е
издал заповед за незабавно изпълнение за парично задължение и е постановил
незабавно изпълнение.
В изпълнение на разпореждането е
издадена Заповед за изпълнение № 6105/15.08.2018 год. год. по ч.гр.д. № 12245/2018
год. по описа на ВРС, с която съдът е разпоредил ответника Б.Н.Т. да заплати на
ИЩЕЦА П.С.Ф., сумата от 104 888,89 евро, чиято левова равностойност е
205 144,84 лева по фиксирания курс на БНЛБ за 1 евро равно 1.95583 лева,
представляваща парично вземане по силата на договор за покупко продажба на
надвежими имот, сключен с нотариален акт от 03.062008 год. но незаплатена от
ответника като купувач по договор, която сума представлява сбор от 118 равни
последователни месечни вноски, всяка в размер на по 888,89 евро,първата от
които е с падеж 03.11.2008 год., а последната с падеж 03.08.2018 год.,
представляващи равни части от уговорената продажна цена на имота, цялата в
размер на 128 000 евро, която длъжникът се е задължил да заплати на равни
месечни вноски за срок от 12 години или 144 месеца от подписване на нотариалния
акт, ведно със законата лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението-13.08.2018 год. до окончателнвото й изплащане, както и сумата
4 102,90 лева държавна такса
В полза на ищеца е издаден
изпълнителен лист от 14.06.2018 год.
Ищцата въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувала изпълнително дело № 20183070400679 на ЧСИ Н.Д.с
район на действие Районен съд Варна. На ответника е връчена покона за
доброволно изпълнение на 15.10.2018 год. На 26.10.2018 год. ответника Б.Н.Т. е
депозирал възражение с вх. № 70000/26.10.2018 год. на РС-Варна против
издадената заповед за изпълнение на основание чл.414 от ГПК. Възражението е
подадено в предвидения от закона срок.
Установителения иск е предявен в
месечния срок.
По делото е представен Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 03.06.2008
год., акт № 54, том.ІV, рег. № 4469, дело № 620/2008 год. на нотариус Д.С.с
район на действие РС-Варна и рег. № 192 на НК, вписан с вх. peг. № 15200 от
03.06.2008 год., акт № 84, том XLVI, дело № 11631/2008 год. на Служба по
вписванията Варна, с който ищцата П.С.Ф., ЕГН:********** и нейния брат Б.С.Ф.,
ЕГН:**********, са продали на ответника Б.Н.Т., свой съсобствен недвижим имот с
административен адрес гр. Варна район „Младост", ул. „Драгаш" №
32(тридесет и две), представляващ: избен етаж с площ 256,00 кв.м. от масивна
жилищна сграда, построена на горепосочения административен адрес, както и
съсобствените си 127,20 кв. м. идеални части от дворното място, цялото с площ
424,00 кв. м., съставляващо имот пл. № 237 в кв. 19-ти по плана на 16-ти
подрайон на гр. Варна, при съответните граници за сумата от 128 000 евро, която
сума ответника, се е задължил да заплати на продавачите на равни месечни вноски
за срок от 12 години или 144 месеца, считано от подписване на нотариалния акт.
На 03.06.2008 год., за целия размер на
сумата от 128 000 евро, в полза на продавачите върху подробно описания по-горе
имот е вписана законна ипртека при Служба по вписванията - Варна том II, № 5,
вх. регистър 15204 и вписването е подновено на 28.05.2018 год., дв. вх. per.
13021, том XI, вх. per. № 13131.
Продавача по описания по-горе
нотариален акт Б.С.Ф. б.ж. на гр. Варна починал на 11.08.2015 год., за което е
съставен акт за смърт № 15/13.08.2015 год. в с.Старо оряхово, област Варна.
Ищцата П.С.Ф. е единствената негова
наследница по закона видно от представетото Удостоверение за наследници с №
150873/04.05.2018 год. на Община Варна район Одесос.
Възражениета е връчено на ищцата на 14.05.2019
год., а производството по делото е образувано на 12.06.2019 год., на която дата
е постъпила и исковата молба в съда.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства. В представения по делото
частен диспозитивен документ с нотариална заверка на подписа, притежаващ
материална доказателствена сила, по безспорен начин се установява наличието на
поето от страна на ответника към ищеца, плащане на задължение по договора за
заем.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е предявен по реда на чл. 422,
ал.1 в вр. чл.415 от ГПК.
Предявеният иск намира
материално-правното си основание в чл. 79 ал.1 в вр. чл.200 от ЗЗД, като съдът
е сезиран с иск длъжникът реално да изпълни задължението по договор за покупко
продажба, заедно с обезщетение за
забава.
Предмет на иска с правно основание
чл.422 от ГПК е вземането на кредитора /ищеца/ против длъжника /ответника/, в
пределите на постановената заповед за изпълнение в заповедното производство.
Искът е предявен по реда на чл. 422,
ал.1 в вр. чл.415 от ГПК.
Предявеният иск намира
материално-правното си основание в чл. 79 ал.1 в вр. чл.200 от ЗЗД, като съдът
е сезиран с иск длъжникът реално да изпълни задължението по договор за покупко
продажба, заедно с обезщетение за забава
по чл.86 от ЗЗД.
Предявения иск с правно осонвание е
частичен, по отношение на издадената заповед за изпъление.
По иска с правна квалификация чл79
ал.1 в вр. чл.200 от ЗЗД, безспорно се доказа наличието на следните факти:
съществуването на действителен договор за покупко продажба в необходимата форма
за действителност. Доказан е размера и падежа на всяка от вноските по договора
за продажба.
От събраните по делото доказателства
безспорно се доказа, че страните са били обвързани в облигационно отношение по
силата на сключен договор за покупко продажба, по силата на който страните са
постигнали съгласие продавачите да прехвърлят правото на собственост на
описания имот, а ответника длъжник да заплати договорената цена.
Ищеца претендира, че не му е излатена
цената по договора за продажба във формата на нотариален акт считано от
03.09.2013 год. до датата на подаване на заявлението за издадеване на заповед
за изпълнение, след падежа на вноската от 03.08.2018 год. в размер на 888,89
евро всяка.
Общия срок от датата 03.09.2013 год.
до 03.08.2018 год. са 59 месеца по 888,89 евро или общо в размер на
52 444,51 евро, или102 572,54 лева, по фиксирания курс на БНБ за 1
евро (1 евро = 1,95583 лева).
От горното следва извода, че
предявения иск е основателен за сумата 52 444,51 евро, представляваща
сумата от 102 572,54 лева, по фиксирания курс на БНБ за 1 евро (1 евро =
1,95583 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.08.2018 год., до окончателното й изплащане.
Над този размер до иска в размер на 53
333,33 евро, представляваща 104 310,92 лева по фиксирания курс на БНБ,
предевения иск се явява неосноветелен и следва да се отхвърли.
Със заевлението си ищецата е поискала
и съдъта е издал заповедта за изпълнение, за сумата от 104 888,89 евро, с
левова равностойност е 205 144,84 лева по фиксирания курс на БНЛБ за 1
евро равно 1.95583 лева, по 888,89 евро, за всяка вноска от които 03.11.2008
год., до 03.08.2018 год. Предявния установителен иск е само за част от така
постановената заповед за изпълнение, т.е. за сумата от 53 333,33 евро, представляваща 104 310,92
лева по фиксирания курс на БНБ.
За разликата на сумата по издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист до размера на предявения
устаноавителен иск по чл.422 от ГПК, заповед за изпълнение и изпълнителен лист
подлежа на обезсилване от заповедния съд/Районен съд Варна/ на основание чл.415
ал.5 от ГПК.
По отношение на иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
Претендира се обеещетение за забава
равно на законната лихва, считано от датата на на предявяване на заявление за
издаванена заповед за изпълнение – 13.08.2018 год. до окончателното й
изплащане.
По отношение навъведеното възражение
от ответника че иска е погасен по давност на основание чл.111 от ЗЗД.
Въведеното е възражие, че искът е
погасен по давност, като се твърди, че задължението на ответника се погасява
спредвидента в закона кратка погасителна давност на основание чл.111 б.в от ЗЗД
кратка три годишна давност, тъй като се касае за периодични плащания.
Настоящия съдебен състав не сподела
това становище.
По този въпрос е постановено
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,
докладвано от съдиите М.К. и М.П. в което е дадено задължително търговане за
съдилищата на онятието "периодични плащания". Съгласно цитираното
търкователно решение „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.
При така изложеното се налага извод,
че в случая не се каса е за периодични плащания, тъй като е задължението на
ответника е едно, да плати договорената цена, съобразно уговорката на равни
месечни вноски. Липсва в случая повтарящи се задължение, зада може да се определят
като периодични.
В този смисъл направеното възражение е
неоснователна.
За тези вземания закона определя общо
пет годишна давност.
По отношение на разноските.
Общо претендираните разноски от ищеца са
за сумата от 4 172,44 лева, представляващи дължимата държавна такса,
платена в заповедното производство и в настоящото общо вразмер на 4 на сто от
уважената част от иска.
С оглед изхода от процеса ответника
дължи на ищеца направените поделото разноски, съобарзно уважената част от иска.
С решението по установителения иск
съдът следва да се произнасе по дължимостта на разноските и в заповедното
производство - относно размера им, както и да разпредели отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Произнасянето на съда по отношение на
разноските, не е предмет на установителния иск и съдът следва се произнасе по
тях, като възложи на ответницата да заплати на ищеца направените разноски по
заповедното производство и разноските в настоящото производство.
Претендираните от ищеца разноски представляващи
платена държавна таса са в размер на 2 086,22 лева, заплатена държавна
такса в размер на 2 на сто от цената на иска 53 333,33 евро, представляваща 104
310,92 лева по фиксирания курс на БНБ в исковото и платената държавна такса в
исковото производство.
Съобразно изхода от спора /с оглед
частичната основателност на иска/ по заповедното производство ответника дължи на
ищеца разноски представляваща внесена държавна такса, съобразно уважената част
от иска /52 444,51евро, представляваща сумата от 102 572,54 лева/ по
фиксирания курс на БНБ, в размер на 2 051,45 лева. Тази сума в размер на
2 051,45 лева, ответника дължи и в настоящото исково производство. Съдът с
оглед частичната основателност на иска, следва да уважи искането за разноски представляващи
платена държавна такса вразмер на 4102,90 лева, от които 2051,45 държавна такса
по заповедното произодство и 2 051,45лева, държавна такса в исковото
производство.
По отношение на претендираните
разноски за адвокат защитник и направеното възражение за прекомерност.
В срока по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК е ответника е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатското
възнаграждение от ищеца. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение касае и заповедното производство, тъй като съдът по исковото
производство по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е компетентния
съд да се произнесе по разноските в производството пред него и тези направени в
заповедното производство.
По отношение на адвокатското
възнаграждение, с оглед напрвеното възражение с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК.
По отношение на направеното възражение
за прекомерност съдът намира същото за основателно.
В конкретния случай случая съдът
намира, че с оглед делото не се отличава със фактическата и правна сложност и
дължимите разноски за процесуален представител, следва да са равни на минимално
предвидените в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, към момента
на сключване на договора за правна помощ и съдействие. Съгласно Наредбата,
действала към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение т.е. 13.08.2018 год. и нормата на чл.7 ал.5 в вр. ал.2 т.5 от
Наредбата, дължимите разноски за адвокат защитник на ищеца са в размер на 3 581,41
лева.
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
П.С.Ф. с ЕГН:**********,***, и съдебен адрес ***, офис 9 чрез адв. С.В. *** и Б.Н.Т.,
с ЕГН:********** ***, че Б.Н.Т. дължи на П.С.Ф., сумата в размер на 52 444,51
евро, равностойна на 102 572,54 лева, по фиксирания курс на БНБ за 1 евро
(1 евро = 1,95583 лева), парично вземане със равни месечни вноски по 888.89
евро, за периода от 03.09.2013 год. до 03.08.2018 год., по силата на Договор за
покупко продажба на недвижим имот, сключен с Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 03.06.2008 год., акт № 54,
том.ІV, рег. № 4469, дело № 620/2008 год. на нотариус Д.С.с район на действие
РС-Варна и рег. № 192 на НК, вписан с вх. peг. № 15200 от 03.06.2008 год., акт
№ 84, том XLVI, дело № 11631/2008 год. на Служба по вписванията Варна, ведно
със законата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението от 13.08.2018 год. до окончателното й изплащане, по Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена на основание чл.417 от ГПК №
6105/15.08.20118 год. по ч.гр.д. № 12245/2018 год. по описа на Районен съд
гр.Варна XVII състав.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения от П.С.Ф. против Б.Н.Т., установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК, за размера над 52 444,51 евро, или 102 572,54 лева, по
фиксирания курс на БНБ, до претендирания размер 53 333,33 евро, представляваща
104 310,92 лева по фиксирания курс на БНБ.
ОСЪЖДА Б.Н. Т. да заплати на П.С.Ф.
направените в заповедното производство и
в настоящото исково производство, разноски в размер на 3842.15 лева, представляващи
платена държавна такса, съобразно уважената част и сумата от 3 581,41
лева, адвокатско възнаграждение, намалено до този размер на основание чл.78
ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: