Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-104 30.06.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На втори юни година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка
Майска
Секретар
Жанета Граматикова
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 278 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 59143/27.12.2019г. на РС-Бургас
от Агенция „Пътна инфраструктура” с Булстат-*********, представлявана от
Г.Терзиискй - Председател на УС на АПИ, седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.Македония №3, чрез инж.М.Порязов-Директор на Областно пътно
управление-Бургас на осн.чл.22, ал.3 от Закона за пътищата, с упълномощен
процесуален представител юк.Ванина Иванова, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.Цариградска № 30, ОПУ-Бургас против
Решение № 3394/04.12.2019г. по гр.д.№ 8943/2018г. по описа на БРС.
С
обжалваното решение е уважена регресна претенция на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.София,
пл.Позитано № 5 за осъждане на АПИ да заплати на застрахователя сумата от
4251,56лв. представляваща изплатено обезщетение за вреди, причинени на МПС -
влекач без прикачно устройство „Волво FH” с ДК № РВ 1833 МР– собственост на
„Готмар“ ЕООД, въз основа на сключен между тях договор „Бонус Каско”, съгласно
полица № 5С073333298, със срок на действие от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г.,
поради попадането на МПС-то на 02.12.2016 г. в несигнализирана опасност на
пътното платно – счупен капак на шахта в гр. Карнобат, по бул. „Москва“, пред
дом № 37, където е преминавал, пътувайки към гр.Шумен, за което е съставен
протокол за ПТП № 1565662/02.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава
върху горната сума от датата на
подаването на исковата молба – 03.12.2018 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 907,63лв. за
направените по делото разноски.
Решението
се обжалва като неправилно и необосновано. Твърди се неоснователност на иска.
По-конкретно се навежда, че АПИ не носи отговорност за състоянието на
процесната отводнителна шахта, тъй като тя не е част от пътя, не е пътно съоръжение
или пътна принадлежност. Счита, че шахтата би следвало да е отговорност на
съответната Община Карнобат, евентуално на ВиК. В подкрепа на твърденията си се
позовава на посочени в жалбата текстове от ЗП.
На следващо место счита, че вината за допуснатото ПТП е изцяло на
водача, който в нарушение на правилата за движение е управлявал МПС с превишена
скорост, която е била несъобразена с пътната обстановка и атмосферните влияния,
в населено место и в тъмната част на денонощието. Счита, че противоправното
поведение на водача, извършено в противоречие с правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е основание за изключване изцяло отговорността на АПИ. Алтернативно се
навежда съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат поради
участието му в ПТП неспазване на
правилата за движение по пътищата, което е основание за приложението на чл.52 и
чл.83 от ЗЗД, респективно да бъде намален размера на отговорността на АПИ,
съобразно поведението на водача.
Моли
атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде
отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
В
законния срок въззиваемият ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че АПИ
като собственик на процесния пътен участък е задължена да го стопанисва,
поддържа в изправно състояние, включително и да сигнализира незабавно
препятствията по него. С оглед неизпълнение на задълженията на собственика
съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.167 от ЗДвП, вр.чл.52, ал.1 и пар.1, т.19
от ППЗДвП, отговорността й се ангажира по реда на чл.50 от ЗЗД. Счита, че
релевантните по делото факти са безспорно установени, включително е изяснен
механизма на процесното ПТП, като твърденията за виновно поведение на водача се
намират за неоснователни и противоречащи на събраните по делото доказателства.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира
разноски
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Районният
съд е разгледал иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ във вр. чл. 50, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, гр.София против Агенция Пътна
инфраструктура, с която се претендира осъждането на АПИ да заплати на
застрахователя-ищец сумата от 4 251,56 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба пред съда, до
окончателното й изплащане, представляваща изплатено от него обезщетение за
вреди причинени на МПС т.а.„Волво FH” с ДК № РВ1833 МР– собственост на „Готмар“
ЕООД. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователното обезщетение, въз основа на
сключен със собственика на посоченото пътно превозно средство, договор „Бонус
Каско”, съгласно полица № 5С073333298. Основание за изплащане на посоченото
обезщетение било попадането на автомобила на 02.12.2016 г. в несигнализирана
опасност на пътното платно – счупен капак на шахта в гр. Карнобат, по бул. „Москва“,
пред дом № 37, където е преминавал, пътувайки към гр. Шумен. В резултат от горното са му причинени
щети, изразяващи се в увреда на стойка резервна гума, ляв спойлер, бутилка за
въздух, кран за въздух, лява велопредпазна мантинела, държачи ПВС за
велопредпазна мантинела, скоби на бутилка за въздух, шина долна велопредпазна
мантинела, ключалка велопредпазна мантинела, манивела за сваляне на резервна
гума, светлоотназителна велопредпазна лява мантинела или щета на обща стойност
с включен труд от 4251,56лева, изплатени от застрахователя. След изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
заплатеното обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди, че процесното
ПТП е настъпило поради наличие на необезопасено препятствие на пътното платно, представляващо счупен капак на шахта, което
станало причина за посоченото ПТП с материални щети, настъпило на републикански
път, а ответникът носи отговорност за поддръжката на пътя като негов
собственик. Ето защо е заведен настоящият иск за заплащане на горната сума, след като отправената покана до НА“ПИ“
за заплащането й е останала без резултат. Ангажирани са доказателства.
Ответникът Национална агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез Областно
пътно управление – Бургас, е
оспорила иска изцяло в депозирания писмен отговор по реда на чл.131 ГПК като
неоснователен. Отделно от това се сочи, че водачът е управлявал с
несъобразена скорост, поради което е налице съпричиняване в настъпването на
вредоносния резултат, а последното от своя страна е основание за приложение на
разпоредбите на чл.52 и чл.83 ЗЗД, респ. да се намали размера на отговорността съобразно
поведението на водача.
С
отговора срещу исковата молба, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, НА“ПИ е поискала
конституирането на трето лице-помагач – Община Карнобат. Посочено е, че пътят
се намира в урбанизирана територия на Община Карнобат и съгласно чл. 30, ал. 4
от ЗЗП ремонтът и поддържане следвало да се извършва от нея, като е депозирано
искане за привличането й като трето лице помагач, което е било отхвърлено като
неоснователно с Определение от 23.01.2019г., влязло в сила.
Фактическата
обстановка по делото е следната:
Между
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД и „Готмар“ ЕООД е налице сключен договор
по застраховка Булстрад бонус Каско, съгласно полица № 5С07333298, със срок на
действие от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г. досежно Волво FH с ДК № РВ 1833 МР,
собственост на „Готмар“ ЕООД.
От протокол за ПТП № 1565662/02.12.2016
г. се установява, че на посочената дата е настъпилото ПТП с участник МПС –
влекач без прикачено устройство Волво FH с ДК № РВ 1833 МР, собственост на
„Готмар“ ЕООД, който при движение в гр. Карнобат, по бул. „Москва“ пред дом
номер 37, в тъмната част на денонощието, около 06.40 часа е преминал през
отводнителна шахта, на която се чупи капакът, вследствие на което настъпван
деформация на долната част на шасито на влекача и настъпват материални щети. Във
връзка с механизма на настъпилото ПТП и претърпените от него вреди районният
съд надлежно е събрал и кредитирал гласни доказателства-свидетелски показания
на водача на МПС и полицейския служител, изготвил протокола за ПТП. От показанията
на тези свидетели се установява, че товарният автомобил е настъпил с лява гума счупен
капак на отводнителна шахта при преминаване през посочения булевард, като в
резултат на настъпването на капака с гумата в процеса на преминаване по пътя,
капакът се е вдигнал, ударил е отдолу камиона и е нанесъл описаните по-късно
вреди. Незабавният резултат на место е бил, че капакът на отводнителната шахта
е повредил бутилката за въздух на камиона, в резултат на което тя е изпуснала
въздуха и камионът е спрял. По тази причина полицейските служители са оказали
съдействие за преместване на товарния автомобил, за да могат да освободят
пътното платно за движение. Капакът на новите шахти бил с поставени
в единия край винтове като панти, чрез които в единия край можели да се
отварят като врата. На място свидетелите видели, че тези панти били счупени,
като свидетелят, съставил протокола за ПТП не е могъл да определи дали едната
или двете, нито дали това счупване е станало поради тежестта на камиона.
Във връзка с настъпилото ПТП е
образувана щета № 4703161601785, по която видно от платежно нареждане от
10.02.2017г., фактура № 12965/10.01.2017 г. и приемо-предавателен протокол от
05.01.2017 г. е заплатена сумата от 4 251,56 лева за ремонт на процесното МПС.
От
заключението и защитата му от вещото лице изготвило допуснатата и приета като
обективно изготвена, безпристрастна и пълна САТЕ се установява, че описаните
щети е възможно да настъпят вследствие
преминаването през препятствие, съответстващо на описаното в исковата молба, а
последната на протокола за ПТП – отводнителна шахта със счупен капак. Експертът
също така е категоричен, че щетите, описани по застрахователна преписка във
връзка с процесното ПТП, могат да настъпят вследствие на последното, като
намира също така, че сумата от 4 251,56лв. е реално необходима за
отстраняването им.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност приема
следното:
При
всичко така изложено, БОС споделя изцяло по реда на чл.272 ГПК изводите на
районния съд относно наличие на доказателства за причинно-следствена връзка
между настъпилата вреда на описаното МПС и противоправно поведение на ответната
Национална агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството й на гражданско-правен
субект, носител на задължението да поддържа републиканската пътна мрежа. Посредством
експертизата е установена причинно-следствената връзка между повдигането на
капака на ревизионната шахта, изгубването
на контрол над МПС от страна на водача на процесния автомобил и настъпилите
увреждания по автомобила. Съдът намира, че заключението по САТЕ следва да бъде
кредитирано, тъй като е пълно, всестранно и задълбочено мотивирано, като
изводите на вещото лице относно причините за ПТП напълно кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото- свидетелски показания и писмени
доказателства. Ето защо съдът изцяло възприема изводите на вещото лице относно
механизма на процесното ПТП, пряката и непосредствена причинна връзка между
изместването на капака на ревизионната шахта
и увреждането на автомобила, както и относно липсата на съпричиняване на
вредите от страна на водача на процесния автомобил.
Спорен между страните е въпроса относно
собствеността на отводнителната шахта. По
този спорен въпрос настоящият съдебен състав намира, че следва да се посочи, че
предявения иск не е срещу собственика на шахтата
(част от която е капака), а срещу лица, за които се твърди, че упражняват
надзор върху нея. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е длъжен да
разгледа и реши единствено предявения от ищеца иск, а не служебно да обсъжда
всички възможни правни основания за отговорност на ответниците. В хода на
делото ищецът не е предприел по надлежния ред изменение на иска си по
основание, поради което съдът следва да се произнесе само по заявеното
основание, а именно за обезвреда на щети, причинени от вещ, намираща се под
надзора на определени лица-чл.50 ЗЗД .
Страните не спорят, че бул. „Москва"
в гр. Карнобат е републикански път Е 773-Бургас-София от първи клас (виж решение № 884
от 29.12.2002 г. на МС за утвърждаване списък на
републиканските пътища. Като такъв, на основание чл. 8, ал.2 от Закона за пътищата
същия е изключителна държавна собственост и се управлява именно от ответника
НА“ПИ“ съобразно повелята на чл.29, чл.30, чл.19, ал.1, т.1, ал.3, ал.5 и чл.30
от ЗП, чл.167, от ЗДвП. Управлението и поддържането на пътя включва дейности по
общото ръководство и контрол на всички дейности, свързани с изграждането,
ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, възлагане и контрол
на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането
на пътищата, както и с установяването, анализирането и отстраняването на
причините за възникване на ПТП. Дейностите по поддържането на републиканските
пътища, следва да бъдат извършвани съобразно транспортното им значение,
изискванията на движението и опазването на околната среда. Така ответникът
следва да осъществява надзор по смисъла
на чл. 50 от ЗЗД
за състоянието на пътя, върху който е разположена отводнителната шахта, при счупването на чийто капак е
настъпило процесното ПТП. Нещо повече в случая като водоотвеждащо устройство
отводнителната шахта в случая представлява пътно съоръжение по смисъла на т.1
пар.1 от ДР към ЗП. Нейния капак в конкретния случай е и част от платното за
движение, т.е. част от пътя. Именно това налага нивото на капака да съвпада с
нивото на уличното платно (чл. 5, ал.2 от Наредба № 8 от
28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и
съоръжения в населени места). Ето защо съдът намира,
че ответника носи отговорност за поддържането в изправност на елементите от
процесната отводнителна шахта, които са
разположени върху платното за движение, както и за фиксирането на нейния капак
по такъв начин, че същия да не се отмества и да не създава опасности за
движението по пътя, който е с интензивно движение на тежкотоварни автомобили.
В заключение следва да се обобщи, че вредите по автомобила на ищеца при
процесното ПТП са настъпили вследствие неизпълнението на задължението на ответника
да осъществяват контрол (надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД)
за поддържане в изправно състояние на пътното платно до дом № 37 на бул.“Москва"
в гр. Карнобат, част от което е капакът на отводнителната шахта, разположена по
средата на пътя, така че да се осигури безопасността на движещите се по него
автомобили. Изложеното е достатъчно за ангажиране на гражданската отговорност
на ответника по чл. 50 от ЗЗД.
Отговорността по тази норма на НА"ПИ" е обективна, като не е нужно да
се установява кои са конкретните лица, които не са изпълнили задълженията си за
фиксиране на капаците на отводнителните шахти по пътното платно на процесния
булевард, част от републиканската пътна мрежа, както и тяхната вина. Не са
подкрепени с доказателства твърденията на ответника за изключителна вина или
съпричиняване на вредите от страна на водача на товарния автомобил, както и
тезата, че вредите са вследствие на случайно събитие или непреодолима сила. Ето
защо съдът приема, че искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, предявен против НА"ПИ" е доказан по
основание.
Видно
от данните по делото, ищецът е определил застрахователно обезщетение на
претърпените имуществени вреди на процесното МПС в размер на 4251,56 лв., която
сума е заплатил на собственика на застрахованото МПС на с платежно нареждане от
10.02.2017г. по фактура № 12965/10.01.2017г. и приемо-предавателен протокол от
05.01.2017г. Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.Сумата не е платена, което сочи на
извод за ангажиране на отговорността на ответника.
Предвид уважаването на иска по чл. 50, предл.2 от ЗЗД,
който е главен по отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава,
на основание чл. 86
във връзка с чл. 84, ал.3 от ЗЗД правилно
е уважена и претенцията за присъждане в полза на ищеца на законната лихва върху
уважения размер на главния иск, считано от 03.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Налага
се извод за потвърждаване на решението на БРС като правилно и заканосъобразно.
С
оглед изхода по делото в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД,
гр.София се следват направените в настоящата инстанция разноски в размер на 85,03лв.-т.д.
и 527,57лв. за адв.възнаграждение или общо 612,60лв., платими от НА“ПИ“.
Водим
от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3394/04.12.2019г. по
гр.д.№ 8943/18г.
на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с
Булстат-*********, представлявана от Г.Терзиискй-Председател на УС на АПИ,
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.Македония №3, чрез
инж.М.Порязов-Директор на Областно пътно управление-Бургас на осн.чл.22, ал.3
от Закона за пътищата, с упълномощен процесуален представител юк.Ванина
Иванова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Цариградска № 30, ОПУ-Бургас, да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК-*********, седалище и адрес на
управление в гр.София, пл.Позитано № 5, направените в настоящата инстанция
разноски в размер на 612,60лв./шестстотин и дванадесет лева и шестдесет ст./
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: