Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1003
гр.Бургас, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 842 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „М Груп Бургас” ЕООД с ЕИК: *********, чрез адв.
П.Х. ***, срещу Наказателно постановление № 02-0002067/06.02.2020г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 6
от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина на основание
чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството
жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
С
жалбата се моли издаденото наказателно постановление да бъде изменено като се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 415в, ал. 1 от КТ и нарушението е
маловажно. Излагат се съображения, че нарушението е отстранено веднага след
установяването му – управителят издал заповед за отстраняване на нарушението - заповед
№ 34-19а/11.09.2019г. била отменена и издадена нова заповед
34-19а-1/23.12.2019г., с която нарушението било отстранено. Сочи, че за работника
не са произлезли вредни последици. Били издавани заповеди за командировка с
посочени финансови условия и само в част от тях не били посочени условията на
командировка, но въпреки това всички дължими командировъчни суми били заплатени
на работника, общо в размер на 2534,76 лева, като плащането било извършено
преди проверката от Инспекция по труда.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител, депозира писмено становище, с което поддържа изложеното в жалбата
и представя писмени доказателства за извършено плащане. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, в съдебното заседание се
представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и излага съображения по същество като
счита, че нарушението не е маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна
разписка за връчване на наказателно постановление л. 17, същото е връчено на
07.02.2020г. и пощенско клеймо от плик, с който жалбата е изпратена л. 16 – на
14.02.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На
жалбоподателя „М.Г.Б.“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че в качеството на работодател, при командироването на
работника С.Г.С. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“,
по маршрут Белгия-България е издал заповед за командировка № 34-19а/11.09.2019г.
за срок от 18.09.2019г. до 22.09.2019г. със задача превоз на товари, в която не
посочил информация за финансовите условия на командировката – пътни, дневни и
квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж,
както и начина на тяхното уреждане, в нарушение на чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина.
Нарушението
е установено от разпитания по делото свидетел Н.К. по извършена в Инспекция по
труда проверка на документи като за извършената проверка е съставен Протокол №
ПР1936951/16.12.2019г. В протокола от извършена проверка е констатирано още, че
за работника С.Г.С. е издадена Заповед № 24-19/14.07.2019г. за командировка на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, по маршрут
Белгия-България за срок от 14.07.2019г. до 21.07.2019г. със задача превоз на
товари, в която не посочил информация за финансовите условия на командировката,
както и Заповед № 31-19а/26.08.2019г. за командировка на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, по маршрут Белгия-България за срок от
04.09.2019г. до 08.09.2019г. със задача превоз на товари, в която не посочил
информация за финансовите условия на командировката.
За
съставения акт до жалбоподателя е изпратено съобщение на основание чл.416, ал.3
от КТ, тъй като обратната разписка, с която е изпратен акта се е върнала с
отбелязване, че получателят се преместил на друг адрес. Към преписката е
приложен протокол за публикуване на съобщения по чл.61, ал.3 от АПК, чл.416,
ал.3 от КТ, чл.79, ал.2 от ЗТМТМ и на призовки и покани по АПК и ЗАНН на
интернет страницата на ИА“ГИТ“ от 06.01.2020г. След изтичане на законния срок
възражения по акта не са депозирани.
След
извършване на проверката и съставяне на АУАН е издадена Заповед №
34-19а-1/23.12.2019г. от управителя на дружеството жалбоподател, с която за
командировка на работника С.Г.С. по маршрут Белгия – България за периода
18.09.2019г. до 22.09.2019г. са предвидени 54 евро на ден. На работника е
изплатена сумата в размер на 1000 лева „аванс команд.“, сумата в размер на
1534,76 лева „команд.сеп.“, сума в размер на 434,55 лева „аванс възнагр.сеп“ .
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна,
поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Тази
фактическа обстановка не е спорна между страните по делото като жалбоподателят
претендира, че макар формално да е налице нарушение, същото е маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена
нарушената материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят
има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ “работодател“ е
всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.
подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Не е спорно, че С.С. е работил при дружеството жалбоподател
като е командирован по маршрут Белгия – България в периода 18.09.2019г. до
22.09.2019г. и в първоначалната заповед за командироване не са посочени
финансовите условия на командировката.
Нормата
на чл.
5, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина регламентира
задължителните реквизити на заповедта, с която се извършва командироването на
работник или служител в чужбина, като в т. 6 е предвидено в задължителното
съдържание на командировъчната заповед да се включат финансовите условия на
командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни,
визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане. Командировката
предполага работа по трудово правоотношение, като работникът е изпратен да я
върши в друго населено място, в случая в друга страна, където изпълнява
задачата, за която е командирован. Нарушаването /неспазването/ на
законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица
незаконност на действията на работодателя, тъй като разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е
императивна. В конкретния случай за работника е създадена несигурност относно
дневните пари, които следва да получи и с това са нарушени неговите права, а
работодателят е допуснал нарушение на трудовото законодателство, поради което
правилно е ангажирана отговорността му.
Не
могат да се споделят съображенията, че приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 415в КТ, съгласно която, за да се приеме, че случаят е маловажен следва нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от
нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В
случая, действително управителят на дружеството жалбоподател е издал заповед, в
която е вписал дължимите дневни пари за командировка, но тази заповед е
издадена три месеца след командироването и седем дни по-късно от проверката на
Инспекция по труда. Издаването на нова заповед не води само по себе си до отстраняване
на неблагоприятните последици за работника. Същият е бил командирован в друга
страна и за него е била налице несигурност относно това в какъв размер ще бъдат
остойностени неудобствата, които търпи. Вярно, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за покриване
разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари
в размери и валути съгласно приложение № 2, в което за дневни пари за Белгия са
предвидени 35 евро на ден, т.е. предвиден е минимум, който е дължим, но следва
да се отчитат и обстоятелствата във връзка с всяка конкретна работа, натоварването,
на което е подложен работникът, продължителността на командироване и изобщо
всички условия във връзка с изпълняваната работа. Установи се, че работодателят
е следвало да изплати на работника сума, по-голяма от предвидената в Наредбата,
а именно 54 евро на ден, именно с оглед характера на работата, която е
извършвал работникът. С оглед това дали ще получи пълния размер на
договореното, за С. съществува несигурност след като в заповедта липсва
посочване на дневните пари. На следващо място е видно, че му е заплатена сумата
в размер на 2534,76 лева преди датата на установяване на нарушението, но следва
да се държи сметка, че с посоченото в платежните нареждания се заплащат „команд.сеп.“
Освен дневни пари при командироването на работника му се дължат и трябва да му
се заплатят и всички останали разходи във връзка с командироването – пътни и
квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж,
които следва да се поемат от „М Груп Бургас“ ЕООД. В този смисъл не може да се
приеме, че нарушението е отстранено чрез изплащане на посочената сума на
работника. Видно е от платежно нареждане, че за месец септември е платено
възнаграждение в размер на 434,55 лева, което е в минимален размер и което е в
подкрепа на показанията на свидетеля К., които съдът кредитира с доверие, че
във фирмата е практика да се изплаща минимално трудово възнаграждение, а всъщност основния размер на
възнаграждението се определя от размера на командировъчните, които получават
работниците и на които те разчитат. От показанията на свидетеля и от протокола
от извършена проверка се установи, че процесното нарушение не е инцидентно, не
е единично, а спрямо същия работник са допуснати и други идентични нарушения,
не само за командироването през месец септември. По тези съображения съдът
счита, че правилно не е приложена разпоредбата на чл. 415в КТ и правилно е
приложена разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ. При прилагане на чл. 414, ал. 1 КТ
съдът намира, че са съобразени обстоятелствата, че нарушението е отстранено
значително скоро след установяването му, че работникът има предвиден гарантиран
от закона минимум от дневни пари, които му се дължат, както и обстоятелството,
че съгласно представените платежни нареждания са му платени командировъчни
разходи, поради което размерът на имуществената санкция е определен в минимален
размер от 1500 лева. Ето защо наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид
изрично направеното искане, на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на
делото и разглеждането му в едно съдебно заседание.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 02-0002067/06.02.2020г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.2,
т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на
основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на „М.Г.Б.“ ЕООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.****** е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М.Г.Б.“ ЕООД ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.******** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.