Решение по дело №15211/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1340
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Станимира Иванова
Дело: 20211100515211
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100515211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2815/28.09.2021г. по гр.д. № 31663 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 125 –ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 7, т. 1 буква
„а” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, , че „Б.Е.Е.”ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* дължи на Ж. М. J.М. гражданин на
Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на
**********г. със съдебен адрес: адвокат К. В. В., гр. София, ул. „*******
заплащане на сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от 15.02.2021г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за закъснение на полет
BGH5545 на 11.07.2019г. от летище Бургас до летище Глазгоу, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
8681/2021г. на СРС, като „Б.Е.Е.”ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* е осъдено да заплати на Ж. М. / J.М.
1
/гражданин на Обединеното Кралство на Великобритания и Северна
Ирландия, родена на **********г. със съдебен адрес: адвокат К. В. В., гр.
София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 385лв. по заповедно дело и 325лв. по исковото дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
73588/21.10.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете
„Б.Е.Е.”ООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че не били представени доказателства за сключен
договор за пътуване и за заплащане на стойността по него, представените
бордна карта и потвърждение резервация не доказвали тези обстоятелства.
Полетът бил чартърен, а не редовна линия , не бил приложим Регламент
261/2004г., не бил представен договор за туристически услуги, част от който
да е процесния полет. Самолетния полет бил част от туристически пакет ,
включвал повече от един превоз и така, съгласно Тълкувателните насоки по
Регламента процесния полет не се включвал в обхвата му. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият-ищец Ж. М. / J.М. /гражданин на Обединеното Кралство
на Великобритания и Северна Ирландия, родена на **********г. е оспорила
жалбата. Навела е твърдения, че решението е правилно. По делото било
установено от приетите електронен билет и бордна карта, че договор между
страните за превоз е сключен, че се е явила на време на полета , че излитането
е извършено повече от 3 часа след обявеното време. Процесният полет бил
чартър, той бил част от споразумението от 2018г. и същото съгласно чл. 4.1.
уговаряло, че договорът за превоз се сключва между превозвача и всеки
пътник. Съгласно т. 6 от Тълкувателните насоки за Регламента дори при
мултимодално пътуване, включващо няколко превоза се прилага чл. 7 от
Регламент 261/2004, съображенията по /5/ от регламента сочел приложимост
на регламента и за полети, които са част от пакетни екскурзии. Претендирала
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2
10233/04.06.2021г. на Ж. М. / J.М. /гражданин на Обединеното Кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, родена на **********г. срещу
Б.Е.Е.”ООД, ЕИК *******, с която е поискала от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 7, т. 1 буква „а” от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, да признае за установено, че Б.Е.Е.”ООД, ЕИК ******* дължи на
Ж. М. J.М. гражданин на Обединеното Кралство на Великобритания и
Северна Ирландия, родена на **********г. със съдебен адрес: адвокат К. В.
В., гр. София, ул. „******* заплащане на сумата от 400 евро, ведно със
законната лихва от 15.02.2021г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за закъснение на полет BGH5545 на 11.07.2019г. от летище
Бургас до летище Глазгоу, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 8681/2021г. на СРС, като й се присъдят
разноски. Посочила е, че сключила с ответника договор за превоз с планирано
излитане на 11.07.2019г. в 16:20ч. местно време, явила се навреме за полета,
преминала през всички надлежни регистрации, издадена й била бордна карта,
но реално полетът излетял в 0:05ч. на 12.07.2019г., поканил ответника да й
заплати обезщетение но това не било направено. Разстоянието между Бургас и
Глазгоу било 2721 км. и така дължимо обезщетение било 400 евро.
Ответникът – Б.Е.Е.”ООД, ЕИК *******в предоставения му срок е
оспорил исковете. Навело е твърдения, че процесният полет бил част от лятна
чартърна програма бил част от услугите, предоставяни от туристическата
агенция. Не било установено, че туристическата услуга не включва и друг
вид превоз, тоест че не е част от мултимодално пътуване, поради което
Регламент № 261/2004г. не бил приложим. Претендирало е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 8681/2021г. на СРС, съгласно
което по заявление вх. № 23011547/15.02.2021г. е разпоредено Б.Е.Е.”ООД,
ЕИК ******* да заплати на Ж. М. J.М. гражданин на Обединеното Кралство
на Великобритания и Северна Ирландия, родена на **********г. 400 евро,
ведно със законната лихва от 15.02.2021г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за закъснение на полет BGH5545 на 11.07.2019г. от летище
Бургас до летище Глазгоу, както и 385лв. съдебни разноски, за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 16.03.2021г., на 15.04.2021г
3
длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на10.05.2021г. заявителят е
уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен
срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по
заповедта и такива е представил на 08.06.2021г
С разпореждането по насрочване на делото районният съд е обявил за
безспорни обстоятелства, че на ищцата е издаден електронен бил за полет
BGH5545 изпълняван от ответника по направление Бургас-Глазгоу за
11.07.2019г. с час на излитане 16:20ч., явила се навреме за полета, преминала
през контролни проверки и регистрационни процедури, издадена й е бордна
карта, полет излетял в 0:05ч. на 12.07.2019г., разстоянието между Бургас и
Глазгоу е 2721км., ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума.
Приети са неоспорени от страните електронен билет, бордна карта,
съгласно които ответникът като превозвач се е задължил да превози ищеца с
въздушен превоз полет BGH5545 на 11.07.2019г. с час на излитане 16:20ч. от
летище Бургас до летище Глазгоу, издадена е бордна карта.
Прието е писмо от летище Бургас, съгласно което полет BGH5545 с час на
излитане 16/20ч. на 11.07.2019г е излетял на 12.07.2019г. в 0:05ч.
Приета е покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение за
закъснение на полет BGH5545.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 7, т. 1 буква „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
4
При така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент
261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от летище, съответно заминава
до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с
ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз на пътници, че си е изпълнил задълженията по договора,
като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че
превозът е осъществен със закъснение повече от три часа , тоест закъснението
се приравнява на отмяна на полета, поради което и има право на обезщетение
по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е била над 1 500км., поради
което и размер на обезщетението е 400 евро.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че полет
е част от мултимодално пътуване, че не се прилага регламент 261/2004.
По делото не се спори , а и от събраните по делото доказателства се
установяват обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004- че
ответникът е въздушен превозвач от Общността, че ищецът е пътник,
заминаващи от летище, в държава-член на Общността, поради което и съдът
приема, че разпоредбите на Регламент 261/2004 са приложими.
Съдът приема за установено по делото, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като
ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със самолетен полет
на 11.07.2019г. от летище Бургас до летище Глазгоу с обявен час за излитане
в 16:20ч. , ищецът е заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме
на летището, разстояние е над 1500км, но полетът е закъснял с повече от 3
часа, като е извършен с час на излитане 0:05ч. на 12.07.2019г. , че полет е бил
чартър. Тези обстоятелства не са били оспорени от ответника в срока за
отговор на исковата молба, с разпореждането за насрочване на делото
районният съд е обявил за безспорни обстоятелства, че на ищцата е издаден
електронен бил за полет BGH5545 изпълняван от ответника по направление
Бургас-Глазгоу за 11.07.2019г. с час на излитане 16:20ч., явила се навреме за
полета, преминала през контролни проверки и регистрационни процедури,
издадена й е бордна карта, полет излетял в 0:05ч. на 12.07.2019г.,
разстоянието между Бургас и Глазгоу е 2721км., ищецът поканил ответника
да му заплати процесната сума. Приетият електронен билет и бордна карта
5
доказват съществуването на валидното правоотношение по договора за
въздушен превоз и явяването на време от ищеца за полета. Издаването на
бордна карта, както и потвърждение за закъснението от летище Бургас са
достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на гишето за
регистрация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право
на пътника д се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като
съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на
пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Съдът
приема, че издадената бордна карта от ответника на ищеца с часове на полета,
обявени по разписание, извършването на превоза от ответника, установяват
по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Действително,
бордната карта не сочи час на регистрация. Тази карта се издава от ответника
и непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици
за ищеца. Тази информация е на разположение на ответника и за него не е
имало пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на
ищеца с оглед установяване , че обявения час не е спазен от ищеца. Такива
доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че
събраните по делото доказателства установяват, че ищецът се е явил
своевременно за регистрация.
При така установеното съдът приема за установено валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника по чл. 7, т.1, буква „а” от Регламент
262/2004 за заплащане на обезщетение от 400 евро. Действително, това
обезщетение Регламентът предвижда за отменени полети. Закъснението на
полет с 3 часа или с повече (достигнали своя краен пункт с 3 часа или
повече след определения от превозвача час на пристигане по разписание)
обаче се приравнява на отменен полет съгласно Решение на Съда на
европейските общности от 23.10.2012г. по преюдициални запитвания по
съединени дела С-581/2010 и С-629/2010 , което е задължително за настоящия
състав съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК. При така възприето съдът
приема, че ищецът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламента.
Неоснователни са доводите на ответника, че доколкото в случая се касае
за чартърен полет , то Регламент 261/2004 не намира приложение. Т. 5 от
съображенията за приемане на Регламента изрично сочи, че защитата по
регламента се прилага както спрямо пътници с полети по разписание, така и
тези, които са част от пакетни услуги.
6
Неоснователни са доводите на въззивника, че в случая се касае за
мултимодално пътуване, включващо няколко вида превоз и така Регламент
261/2004г. не се прилага. Съгласно чл. 2.2.5. от Тълкувателни насоки за
регламент /ЕО/ № 261/2004г., публикувани на 15.06.2016г . в Официалния
вестник серия ОВ С 214, регламентът не се прилага при пътувания
включващи няколко вида транспорт в рамките на един договор за превоз.
Съгласно раздел 6 от тези Тълкувателни насоки , ако мултимодалното
пътуване е част от пакет, включващ и други пътнически услуги, като
например настаняване, отговорност за изпуснатия полет и за въздействие
върху пакетното туристическо пътуване като цяло могат да носят неговите
организатори. Въззивникът не е ангажирал доказателства, че е налице някое
от горепосочените обстоятелства , а негова е била доказателствената тежест
за същото, защото се касае за изключения, при които Регламент не се
прилага.
При така възприетото съдът приема, че ответникът не може да се освободи
от отговорността пред ищеца по чл. 7 от Регламента.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника за заплащане на обезщетение от 400 евро,
поради което иск следва да бъде уважен и решението на решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на ответника следва да се
поставят разноските по делото , въззиваемият не е ангажирал доказателства,
че е направил разноски по делото и такива не му се следват
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2815/28.09.2021г. по гр.д. № 31663 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 125 –ти състав в обжалваната
част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8