Решение по дело №16388/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 22.05.2019г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ А въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                       РЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                         МАРИЯ БОГДАНОВА 

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева  гр.д. № 16388 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 196 и ГПК /отм/.

Образувано е по въззивна жалба на С.Б.Ч. срещу решение от 05.09.2017г. по гр.д. № 24102/2006г. на СРС, 49 с-в, с което  е обявен за нищожен сключения между И.Д.И. и С.Б.Ч. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 183, дело № 14596/95г., на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД и е признато за установено по предявения от И.Д.И. срещу С.Б.Ч. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм/, че ищецът е собственик на ап. № ***, находящ се в гр. София, жк **********, ет. 4, подробно описан в решението.

 Въззивникът – ответник твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че атакуваната сделка е сключена на 09.08.1995г., като до предявяване на исковата молба от ищеца през 2006г. /11 години след сделката/, между страните са водени други дела и същият е узнал за сключения договор най-късно през 2002г. Поддържа, че за периода 2006г. – 2013г. исковата молба е била непрекъснато без движение, като  отстраняването на нередовностите е настъпило след унищожаване на нотариалното дело със съхраняваните в него оригинални документи. Поради изложеното твърди, че приетите по делото съдебно-почеркови експертизи, работили върху копия на  оспорените документи, създават предпоставки за несигурност и неточност на изводите на вещите лица. Излага подробни съображение за неоснователност на исковете, поради неправилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете. В хода на устните прения моли съда да обезсили решението и прекрати производството, поради невписване на исковата молба, евентуално да го отмени. Претендира разноски.

Въззиваемият – ищец И.Д.И. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, при извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното решение, намира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко –продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 183/95г. и чл. 97, ал.1 ГПК /отм/ за признаване правото на собственост на ищеца спрямо ответника на описания в цитирания нот. акт недвижим имот.

Въззивният съд е констатирал, че исковата молба подлежи на вписване изцяло, на основание чл. 114, б.“а“ и „в“ вр. чл. 112, б.“а“ и „з“ ЗС  и същата не е била вписана до приключване на устните състезания пред СРС. В хода на въззивното производство указанията на въззивния съд за вписване на исковата молба са редовно съобщени на въззиваемия – ищец и същите не са изпълнени в указания 1- месечен срок, като не е направено искане за вписване на исковата молба, респ. за продължаване на срока за вписване. Пълномощникът на ищеца изрично е заявил в о.с.з., че е получил съобщението с указанията на съда и няма искания в тази връзка.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 3/19.07.2010г. по т.д. № 3/2009г. на ВКС, ОСГК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба, е основание за нейното връщане по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. При така изложеното, исковата молба подлежи на връщане, респ. производството – на прекратяване. Независимо, че въззивният съд е констатирал липсата на вписване на исковата молба, същият е длъжен да приложи последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК, по арг. от цитираното ТР.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, пр.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 3 ГПК /отм/, на въззивника -ответник следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски,както следва: сумата 545. 22 лв. – заплатена държавна такса и сумата 1 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата 2 345. 22 лв.

              Така мотивиран, Съдът

                                    Р Е Ш И :

                                                                                   

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 05.09.2017г. по гр.д. № 24102/2006г. на СРС, 49 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** да заплати на С.Б.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 64, ал.3 ГПК /отм/, сумата 2 345. 22 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 05.09.2017г. по гр.д. № 24102/2006г. на СРС, 49 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА И.Д.И. да заплати на С.Б.Ч., на основание чл. 64, ал.3 ГПК /отм/, сумата 2 345. 22 лв. – съдебно-деловодни разноски.