Р Е Ш Е Н И
Е
|
Номер |
|
Година |
17.11.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет
и седми Октомври |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
770 |
по описа за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП №20-0239-000206/21.04.2020г. издадено от
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград,
с което на К.Г.П., с ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,
ал.5 от КЗ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800 /осемстотин / лева за
нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, като
ОТМЕНЯВА същото във връзка с приложението
на ал.5 на чл. 638 от КЗ и НАМАЛЯВА на основание чл. 638, ал.3 от КЗ размера на наложеното наказание от 800
лева на 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-0239-000206/21.04.2020г. издадено от
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на К.Г.П., с ЕГН********** ***, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.5 от КЗ е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 800
/осемстотин / лева за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ,
Жалбоподателят К.Г.П. не се явява
лично в съдебно заседание. Чрез депозираната жалба оспорва изцяло НП, като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно, а освен това издадено при
нарушение на административно процесуалните правила. Моли да му се присъдят
направените по делото разноски.
Сходно становище изразява и адв. П.П.,
който се явява като повереник на жалбоподателя. Той е на становище, че към момента
на извършване на проверката спрямо
жалбоподателя, той е имал валидно сключен договор за застраховка гражданска отговорност на управлявания
от него автомобил. Освен това според повереника, цитирайки обжалваното НП, в
същото липсват изложени мотиви защо наказанието е определено при условията на чл.638,
ал.5 от КЗ, която норма се отнася за случаи извършени в условията на
повторност.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
С акт за установяване на
административно нарушение №440866/28.01.2020г. съставен от св. В.Д.М.-работещ
като мл. полицейски инспектор при РУ на МВР Асеновград, е констатирано, че на същата
дата, около 15.20 часа, в село Караджово, по ул. „1-ва”, жалбоподателят К.Г.П. е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК СА 0466 РН, чужда собственост.
В хода на проверката водачът, освен останалите поискани му документи,
представил полица за граждански отговорност на автомобилистите, която била
изтекла през 2019г. Във връзка с липсата на валидна полица за 2020г., установеното
в хода на проверката, било квалифицирано в съставения АУАН, като нарушение по
чл. 638, ал.3 от КЗ, а именно, че водачът, управлява чужд автомобил, без сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите. При връчване на
акта, нарушителят посочил в него, че няма възражения но все пак, заявил устно на
актосъставителя, че може да представи доказателства за сключена валидна полица
гражданска отговорност. На по-късен етап, нарушителят П. се явил в приемната на
актосъставителя в с.Болярци и му представил полица за сключена от 21.10.2019г. гражданска
отговорност на въпросния автомобил, както и сметка от 28.01.2020г. за втора
вноска по полицата за сумата от 67.16 лева /лист 5 и 6 от съд.дело/
Актосъставителя приел представените му документи и ги приложил към образуваната
административнонаказателна преписка. Въпреки представените от нарушителя П.
документи, въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Приетата от съда фактическа
обстановка се установява от събраните по делото и писмени доказателства, които
съдът изцяло кредитира.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за допустима, но за неоснователна относно искането за цялостна
отмяна на обжалваното НП. Безспорно по делото е установено, че на 28.01.2020г. около
15.20 часа, в село Караджово, по ул. „1-ва”, жалбоподателят К.Г.П. е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК СА 0466 РН. От събраните по делото
доказателства се установи и това, че към датата на проверката МПС-то е било собственост
на М.Б.Т./лист 20 от съд.дело/, като водачът не е представил валидна полица за
2020г. Внимателния анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателства води и до извода до който е достигнал
АНО, че към момента на проверката водачът не е изпълнил задължението си с което
е извършил вмененото му нарушение. Правилно и нарушението е било квалифицирано
в АУАН, като такова по чл. 638, ал.3 от КЗ, който гласи, че „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.” Горните обстоятелства не се опровергават от представените от нарушителят П. полица BG/02/119002958519 от 21.10.2019г. за
сключена гражданска отговорност на въпросния автомобил със ЗД „БУЛ ИНС” АД
и приложените към нея писмени
доказателства. За
отговорността на водача в случая е от значение това, към датата на проверката,
той да е управлявал автомобила не само със сключена застраховка „гражданска
отговорност”, но с действаща такава. Коя застраховка се счита за действаща,
става ясно от текста на чл.487, ал.1 от КЗ , където е посочено, че „Наличието
на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда
на чл. 575, ал. 1, и знак, който се издава от Гаранционния фонд.” В текста на
чл.487, ал.1 от КЗ е посочено, че „При договорено разсрочено плащане на
застрахователната премия в един застрахователен период знакът по ал. 1
удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.
Застрахователят е длъжен да издаде знака по ал. 1 за целия срок, за който е
събрана застрахователна премия”. По делото е установено, чрез изисканата
справка от ЗД „БУЛ ИНС” АД, /лист 22 от съд.дело/, че чрез застрахователния
посредник „ЕС ДИ АЙ ГРУП” ООД, по отношение на лек автомобил „Фолксваген Пасат”
с ДК СА 0466 РН, собственикът М.Б.Т.е бrл сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, с период на действие от 10:32ч. на
21.10.2019г. до 23:59ч. на 20.10. 2020г. С договора е било договорено
застрахователната премия да бъде заплащана на четири вноски с падежи съответно
на 21.10.2020г., 20.01.2020г.
20.04.2020г. и 20.07.2020г. Тъй като плащането на първата вноска е от значение
за активирането на сключената застраховка, то следва са приеме, че тя е била
платена. Падежа на втората вноска е бил на 20.01.2020г., като по делото е безспорно установено
това, че тя не е платена на тази дата, като следователно автомобила няма как да
има и сложен валиден стикер, наличието на който би направило договора действащ.
Въпреки това обаче сключения договор не се прекратява автоматично, като се дава
възможност на застрахования все пак да плати дължимата вноска в определен срок.
Това става ясно от текста на чл. 368, ал. 4 от КЗ, съгласно който при неплащане
на вноската на датата на падежа, застрахователният договор се прекратява,
съобразно посоченото в полицата/договор, но не по-рано от 15 дни. В настоящия
случай, проверката е била извършена на 28.01.2020г. като при това, се е
установява, че втората вноска по сключената полица не е била платена на датата
на падежа, който е бил 20.01.2020г. Нарушителят е направил опит санира този
пропуск, като на 28.01.2020г. в 16.24 часа е посетил представител на ЗД „ БУЛ
ИНС” АД от където са му издали сметка за плащане на сумата от 67.16 лева, като
равностойност на втората вноска. Същия обаче не е платил вноската, което се установява
от цитираното писмо на лист 22 от съд.дело. Следователно цитирания договор се
явява сключен, но той е недействащ, тъй като на датата на падежа, не е била
платена втората вноска по него, като автомобила е бил без валиден стикер. В
този смисъл съдът намира направените възражения относно валидността на
представената полица BG/02/119002958519 от 21.10.2019г. за сключена гражданска отговорност за
несъстоятелни. Описаното в АУАН нарушение е била налице, като за нарушителя то е
било достатъчно точно и ясно формулирано,
както и квалифицирано, по начин той да го разбере, какво му се вменява.
От приложената към
административнонаказателната преписка справка за нарушител касаеща К.Г.П. в
действителност се установява, че за него като водач на МПС, констатираното на
28.01.2020г. нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ не се явява първо такова.
Доколкото спрямо водача е налице и НП №18-0239-001478/16.11.2018г на Началника на
РУ Асеновград,/ в сила на 05.02.2019г.,/ с което той е била наказан за
извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, предвид събраните по настоящето
производство доказателства, то следва извода, че нарушението извършено на 28.01.2020г.
се явява повторно. Съгласно т.51 от § 1
от ДР към Кодекса за застраховането то „По смисъла на този кодекс:„Повторно
нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение”. Въпреки тези данни, при издаване на НП, АНО е пропуснал да изложи
каквито и да е мотиви защо налага на нарушителя санкцията по ал.5 на чл. 638,
от КЗ. Това е ограничило правото на защита на нарушителя да разбере, защо му се
налага по тежката санкция. Тъй като обаче все пак, посоченото в НП нарушение е
налице, за съда не съществува пречка, да отмени обжалваното НП в частта относно
приложението на ал.5 на чл.638 от КЗ, като измени същото и наложи предвидената
в ал.3 на същия текст санкция, която е в размер на 400лева.
Внимателния анализ на описаното в
АУАН и обжалваното НП, установява е налице известно разминаване между текста на
вмененото нарушение и текста на наказателната
разпоредба по която то е било квалифицирано. Същото обаче не се явява
основание за отмяна на обжалваното НП. От една страна, в акта е описано точно
това което актосъставителя е констатирал, а имено, че на 28.01.2020г.
нарушителя управлява МПС без да представи валидна застраховка гражданска
отговорност. Правилно нарушението е било квалифицирано, като такова по чл. 638,
ал.3 от КЗ, тъй като при съставяне на акта актосъставителя не е разполагал с данни за
предишните нарушения на П.. На нарушителя обаче е била дадена възможност, да
обори констатациите на акта, като допълнително представи писмени доказателства,
че все има валидна сключена гражданска отговорност. Това обаче, както се
установи по делото не е било направено от него. Съобразно събраните по делото
доказателства, АНО е констатирал, че водачът не само, че не е носил, представената
по-късно, полица BG/02/119002958519 от 21.10.2019г., но тя се явява и
недействаща, тъй като на падежа не е била платена втората вноска по нея. В този
смисъл правилно е решението на АНО, като той се е възползвал от правото си по
чл.53, ал.2 от ЗАНН да издаде НП, което по своето съдържание не се различава
съществено от съставения АУАН Съгласно, този текст „Наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина”. В този смисъл правилно се явява и решението на АНО, да конкретизира
нарушението.
Съобразно решението на съда,
направеното искане от страна на повереника за присъждане на разноски се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: