Мотиви към определение по нчд № 174/2019 г. по описа на
СГС, НО, 1 състав.
Производството е с правно основание чл.457, ал.2 НПК вр.
с чл.44, ал.11 ЗЕЕЗА.
Образувано е по предложение на градският прокурор на Софийска
градска прокуратура, с което е сезиран Софийски градски съд /СГС/ с предложение
за приспособяване на присъда № 9HV35/18g-249 от 29.05.2018
г. на Областен съд в гр. Санкт Пьолен, Република Австрия,
влязла в законна сила на 02.06.2018 г. към изискванията на българското
законодателство, предвид ангажираната наказателна отговорност на българския
гражданин М.А.К., на когото е било наложено наказание ”Лишаване от свобода”, за
срок 33 /тридесет и три/ месеца, за осъществена престъпна дейност на
територията на Република Австрия, което следва да бъде изтърпяно ефективно в
пенитенциарно заведение.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
предложението и моли да бъде приета и приспособена към българското
законодателство постановената и влязла в законна сила присъда от 29.05.2018 г. по дело № 9HV35/18g-249 постановена от Областен съд в гр. Санкт
Пьолен, Република Австрия, с която на българския гражданин М.К. е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 33 /тридесет и три/ месеца. Посочва,
че престъплението извършено на територията на Република Австрия, за което е
осъден българския гражданин К. и обозначено като „тежко системно извършване на
кражба с взлом“ по описание съответства на разпоредбата на чл.195, ал.1 т.3 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от българския Наказателен закон. Предвид размера на
наложеното наказание счита, че не са налице основания за неговата редукцията,
както и че същото следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим. Прокурорът
предлага да бъде приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан,
включително и на територията на Република България, считано от 30.01.2018 г.
Процесуалният представител на осъдения К., служебно
назначения защитник - адвокат Д. моли да се приеме на основание чл.457 НПК
изпълнението на присъдата постановена в Република Австрия по отношение на
неговият подзащитен, като се приспадне изтърпяната част от наказанието включващо
датата на задържането му в Република България по повод изпълнена Европейска
заповед за арест и престоя му в ареста и затвора на територията на Република
Австрия. Счита, че на основание чл.57, т.3 ЗИНЗС са налице предпоставките да се
определи изтърпяването на остатъка от наложеното наказание „лишаване от
свобода“ при „Общ режим“, тъй като според
защитата не са налице основанията на чл.57, т.2 ЗИНЗС.
Осъденото лице К. поддържа казаното от своя адвокат.
Заявява, че вече е изтърпял 13 месеца от наложеното му наказание и му остават
още 20 месеца. Моли същото да бъде изтърпяно при „Общ режим“.
В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК
осъдения К. моли изтърпяването на наказанието да бъде при „Общ режим“.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, както и тези свързани с
приложимия австрийски закон и въз основа на българския наказателен закон и
Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21.03.1983г., приема за установено следното:
Осъденият М.А.К. – 22 години, роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, безработен, с
постоянен адрес:***, ЕГН **********.
С присъда № 9HV35/18g-249 постановена на 29.05.2018 г. от Областен съд в гр. Санкт Пьолен, Република Австрия, влязла в законна сила на 02.06.2018 г., българският
гражданин М.А.К. е осъден ефективно да изтърпи наказание ”Лишаване от
свобода” за срок от 33 /тридесет и три/ месеца за извършено от него
престъпление „тежко системно извършване на кражба с взлом“ - престъпление по
параграф 127, 128, ал.1, чл.5, 129, ал.1, чл.1 и 2, 130, ал.1 казус 1 и 2
казус, ал.2 казус 2, 123к, 15 StGB от Наказателния кодекс на Република Австрия,
като:
В условията на продължавано престъпление в периода
05.11.2017 г. до 07.11.2017 г. и в периода от 20.11.2017 г. до 23.11.2017 г. на
територията на различни градове в Република Австрия в съучастие като извършител
с различни лица чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот противозаконно отнел чужди движими вещи, собственост на различни лица без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – ценни вещи и пари.
Българският съд при изпълнение на своите задължения в
процедурата по чл.457 НПК свързана с приспособяване на влязла в законна сила присъда
постановена от чужд съд, за което е инициирана процедурата от градския прокурор
на Софийска градска прокуратура по реда на чл.44, ал.11 ЗЕЕЗА винаги следва да
изхожда от мотивите изложени в чуждестранния съдебен акт, чието приспособяване
се иска към българското законодателство. Тук е мястото да се посочи, че в
конкретния случай компетентен да сезира съда е именно градския прокурор на
Софийска градска прокуратура в изпълнение на задължението си по чл.44, ал.11 ЗЕЕЗА, поради обстоятелството, че българския гражданин е бил предаден от
българския съд на австрийските съдебни власти с оглед издадена Европейска
заповед за задържане по отношение на него за провеждане на наказателно
преследване спрямо него на територията на Република Австрия във връзка с
извършени 21 /двадесет и едно/ престъпни деяния.
В настоящата процедура българския съд разполага само с
правомощията по чл.457 НПК, а именно да приспособи към българския наказателен
закон една постановена и влязла в законна сила присъда от чуждестранен съд, с
цел да бъде изтърпян остатъка от наложено наказание на осъден български
гражданин от чуждестранен съд, но не разполага с възможността да ревизира вече
влезлия в сила съдебен акт на чуждестранния съд. На следващо място, българския
съд при приспособяване на чуждестранната присъда и при преценка на
обстоятелството, на кой текст от българския наказателен закон кореспондира
престъплението, за което българския гражданин К. е осъден, следва винаги да
изхожда от мотивната част на чуждестранния съдебен акт или според възприетото в
присъдата на австрийския съд описание - фактическо и юридическо. Това е така,
защото всяко законодателство определя от една страна защитаваните от него обществени
отношения, както и санкцията и размера на наказанията за тяхното нарушение и не
винаги би могло да съществува пълно единствено и идентичност между две различни
законодателства и юрисдикции. Юрисдикцията на различните правни системи
определя и приема различни критерии за наличие на обществена опасност на едно
деяние, на извършителя на деянието, както и правната му квалификация. С оглед
на това уточнение единственото необходимо условие е да има само съответствие
между обективните признаци от състава на престъплението, за което българския
гражданин е осъден в чуждата държава, със състав на престъпление от българския
Наказателен кодекс без да е необходимо да е налице пълна идентичност между обективните
признаци на двата престъпни състава. Ето защо воден от горепосоченото и
съобразявайки фактическо описание в мотивната част на австрийската присъда,
относно осъществената престъпна дейност от осъдения български гражданин К. е
видно, че се касае за извършено престъпление „тежко системно извършване на
кражба с взлом“ съгласно австрийския наказателен закон и от своя страна същото съответства
по своите обективни признаци на състава на престъплението по чл.195, ал.1 т.3
вр. чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс
на Република България. Основанията за подобна квалификация са налице, тъй като в
описателната част на мотивите към присъдата и в съответстващата му правна
квалификация чуждият съд е приел, че се касае за извършени от осъдения К. деяния
в условията на продължавано престъпление в периода 05.11.2017 г. до 07.11.2017
г. и в периода от 20.11.2017 г. до 23.11.2017 г. на територията на различни
градове в Република Австрия в съучастие като извършител с различни лица, при
което чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
противозаконно отнел чужди движими вещи, собственост на различни лица без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – ценни вещи и пари.
Настоящият съдебен състав, стигайки до извода, че в
конкретния случай българския гражданин М.К. е бил осъден от компетентния съд в
Република Австрия на наказание „Лишаване от свобода” за престъпление,
кореспондиращо с престъпния състав по чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1, чл.20,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България,
съобрази и предвиденото наказание за това престъпление по българското
законодателство, което е ”Лишаване от свобода”, както и неговия размер, който е
от 1 /една/ до 10 /десет/ години. Съдът, като съобрази определения от
австрийския съд размер на наказанието ”Лишаване от свобода” за посоченото престъпление
и като установи, че така определения вид и размер на наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от 33 /тридесет и три/ месеца съответства и е в границите на
предвидения такъв за престъпния състав по чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1,
чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс на Република
България намира, че същото не подлежи на редуциране. Това е така, защото за посоченото
престъпление българския законодател е установил граници в санкционната част на
диспозицията в размер от 1 /една/ до 10 /десет/ години, поради което и липсват
законови основания за настоящия състав да реализира правомощията си по чл.457,
ал.4 НПК. Тук отново следва да се посочи, че настоящия съд не е компетентен да
определя вида или размера на наказанието, които вече са наложени от
чуждестранния съд, тъй като в противен случай биха се нарушили разпоредбите на
НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица, а също така би се стигнало до
ревизия на влязъл в сила чужд съдебен акт и по този начин да се навлезе в правомощия
на чужда юрисдикция, каквито правомощия настоящия съд няма и не са му
предоставени по силата на нито един законов вътрешен или международен акт.
В съответствие с изискването на чл.457, ал.3 НПК, според
настоящия съдебен състав наложеното от компетентния съд в Република Австрия
наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 33 /тридесет и три/ месеца на
българския гражданин К., следва да бъде изтърпяно ефективно от него, при
първоначален “Общ” режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от Закон за изпълнение
на наказанията и задържането под стража на Република България. Съдът определи
режима за изтърпяване на наказанието като съобрази приложената по делото
справка за съдимост за осъдения К. и размера на така наложеното му наказание от
австрийския съд.
В съответствие с изискването на чл.457, ал.5 НПК,
съдебният състав намира, че при изпълнение на наложеното на осъдения К. наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 33 / тридесет и три/ месеца от австрийския съд следва да бъде приспаднато времето на предварително
задържане във връзка с изпълнената от българския съд Европейска заповед за
арест, която е била издадена по отношение на осъдения К., както и времето на
изтърпяната част от наложеното му наказание в държавата, в която е била постановена присъдата – Република Австрия, чието приемане за
изпълнение се иска. При това положение следва да бъде приспаднато времето,
считано от 30.01.2018 г., когато осъдения К. е бил задържан във връзка с
издадената спрямо него Европейска заповед за задържане на територията на
република България до влизане в сила на настоящото определение.
По делото липсват данни, от които да се изведе извод, че
осъдения К. е полагал труд в пенитенциарно заведение на територията на
Република Австрия. Напротив, от писмо на Евроджъст, с приложено към същото писмо
от Федералното министерство на конституционните въпроси и реформите,
дерегулацията и правосъдието на Република Австрия и писмо с приложени два
доклада относно трудовите дейности на осъдения М.К. се установява, че същия не
е бил работоспособен, съгласно заключението на лекаря обслужващ пенитенциарното
заведение Виена – Симеринг, в което
осъдения български гражданин е започнал да търпи наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“. Ето защо и в тази връзка по делото се събраха убедителни
данни, че по време на престоя си в място за лишаване от свобода на територията
на Република Австрия, осъденият К. не е бил трудово зает. Видно от справката е,
че осъдения К. е бил санкциониран с административно наказание за „неочаквано
движение“ с негов съучастник. Към писмото е приложена и справка за изпълнение
на наказанието на осъдения К., от която се установи, че същия е задържан на
09.03.2018 г., приведен е в ареста на 10.03.2018 г., а в отделен затвор на
13.11.2018 г. От справката на последно място се установява, че осъдения К. е
работил в работилница „Креативна“, в периода от 01.11.2018 г. до 13.12.2018 г.,
но този период не следва да се зачете, поради липса на процесуална възможност
предвидена от австрийския закон.
С оглед на изложеното не се намериха данни по воденото
наказателно производство в Република Австрия срещу българския гражданин К. да
са настъпили обстоятелства, които да водят до извод за приспадане и на друг период,
различен от посочения по-горе, от така наложеното му наказание, което същия
следва да изтърпи в място за лишаване от свобода на територията на Република
България.
Като съобразява, че материалите по делото не обективират
направени деловодни разноски по същото, то при постановяване на определението
съдът изобщо и не поставя на обсъждане въпроса за възлагането на деловодните
разноски.
По изложените съображения СЪДЪТ постанови определението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.