Номер 29603.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Стела В. Дандарова
Елена Р. Арнаучкова
като разгледа докладваното от Нестор С. Спасов Въззивно частно търговско дело №
20205001000490 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274 от ГПК, вр. чл. 396 от ГПК.
Причина за започване на същото е подадена от „В.Г.” ООД, ЕИК
********, гр. П., ул. „Д.“ №* частна жалба против постановено по т. дело №
408/2020 г. по описа на ПОС определение, с което при условие, че се внесе
гаранция от 8 400 лв. по сметка на ПОС е допуснато обезпечение на бъдещия
осъдителен иск, който В.И.Т, ЕГН **********, гр. П., бул. „С.П.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. * ще предяви против „В.Г.”ООД, ЕИК ********, гр. П., ул. „Д.“ № *
за заплащане на сумата 83 886 лв., представляваща полагащ й се дял от
имуществото на ответното дружество, придобито по наследство поради
прекратяване членственото правоотношение на починалата на 10.12.2019 г.
Ю.Д.К., ЧРЕЗ ВЪЗБРАНА върху недвижими имоти на „В.Г.” ООД, ЕИК
********, гр. П., както следва:
самостоятелен обект с идентификатор **************, находящ се
в гр.П., ЖК „Т.“, ет.*, в жилищна сграда №*, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***********, с предназначение на
самостоятелния обект – за търговска дейност, брой нива на обекта – 1,
площ 57,95 кв.м., при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма;
над обекта - ***********.*** и ***********.***, ведно с прилежащи
части: 0,738% ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 9,69/1464 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор ***********, в който е построена
сградата,
самостоятелен обект с идентификатор ***********.***, находящ
1
се в гр.П., ЖК „Т.“, ет.*, обект **, в жилищна сграда №*, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***********, с предназначение на
самостоятелния обект за офис, с площ 84.25 кв.м., брой нива на обекта –
1, при граници: на същия етаж - ***********.***; под обекта -
**************; над обекта - ***********.**, ведно с прилежащи части:
1,074% идеални части от общите части на сградата и ведно с 14,08/1464
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***********, в който е
построена сградата.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението, поискано е то да бъде отменено и да се постанови друго
отхвърлящо искането, респ. отменящо обезпечението по отношение на един
от имотите с оглед на факта, че стойността на дела се покривала от цената
другия от тях.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и
съдържанието на делото, по което е постановен намери за установено
следното:
На 02.07.2020 г. в ПОС е постъпила молба от В.И.Т, ЕГН **********,
гр. П..
В обстоятелствената част на същата се говори, че тя е наследник по
закон на Ю.Д.К.. Посочено е и, че Ю.Д.К. приживе е била съдружник във
„В.Г.”ООД, ЕИК ********, гр. П. и че след смъртта й молителката по силата
на наследяването е придобила права върху 148 дяла на стойност от 148 000
лв. Посочено е, че съгласно чл. 41 от дружествения договор при прекратяване
на членството поради смърт на съдружник на наследниците на починалия се
изплащал неговия дал. В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 45 от
дружествения договор имуществените последици при прекратяване на
членството се уреждали съобразно счетоводния баланс към края на месеца , в
който е настъпило прекратяването.
Във връзка със споменатото прекратяване на членството поради смърт
се говори за проведено на 27. 02. 2020 г. общо събрание на съдружниците, на
което било взето решение за неприемане на Тасева за съдружник в
дружеството с притежавани от нея 148 дяла и такова, че имуществените
2
отношения ще се уредят по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ въз основа на баланса
към края на месеца, в който прекратяването е станал факт, т.е. декември на
2019 г.
Действия в тази насока не били предприети, което обуславяло интереса
на Валентина Тасева да защити правата си чрез предявяване на иск по чл. 125,
ал. 3 от ТЗ срещу дружеството за заплащане стойността на полагащите й се по
наследство дялове от капитала.
По повод стойността на същите е споменато, че дружеството не е
изготвило баланс за споменатия по - горе период, което давало основание
евентуалната стойност на дяловете да се определи съобразно данните от
баланса за 2018 г. обявен в ТРРЮЛНЦ. На база на същия общата стойност на
имуществото на дружеството е определена на 330 000 лв., а тази на
полагащия се на молителката дял от него на 83 886 лв.
Посочено е че за тази сума тя смята да предяви иск срещу дружеството,
както и че същия следва да бъде обезпечен чрез налагане на възбрана върху
единствените ликвидни активи на дружеството, които при това били обявени
за продажба-два недвижими имота.
По повод на това искане и след преценка на събраните доказателства
ПОС е преценил, че наследодателката е притежавала 296 дяла от капитала на
дружеството и членственото отношение с нея е прекратено със смъртта й. Във
връзка с това е посочено, че тя е оставила за наследници две деца.
Молителката не била приета за съдружник, докато брат й бил приет за такъв с
дял равен на 148 000 лв. Съответно е посочено, че имуществените отношения
с молителката подлежат на уреждане въз основа на счетоводния баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването - декември 2019 г.
Липсата на такъв е дало основание на ПОС да приеме, че баланса за 2018 г. не
може убедително да обоснове стойността на имуществото към 31. 12.2019 г. и
по тази причина исканото обезпечение е допуснато при гаранция от 8 400 лв.
Същата е била внесена и обезпечителна заповед е издадена.
Недоволен от определението е останал бъдещият ответник е подал
жалбата станала причина за започване на настоящето дело.
3
В същата се излагат доводи за незаконосъобразност базиращи се на
това, че нямало данни за стойността на дела в посочения в ТЗ момент и
евентуално такива за свърхобезпеченост.
С оглед извършваната преценка за основателност на жалбата е нужно да
се спомене, че в нормата на чл. 391 от ГПК е предвидено, че обезпечение се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, и то:
а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно
чл. 180 и 181 ЗЗД.
В ал. 2 на чл. 391 е споменато, че гаранция може да се определи и в
случаите по чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК.
Анализът на тези разпоредби на ГПК и фактът, че в обезпечителното
производство се ограничават правата на едно лице води до извод, че в него
съдът на първо место дължи преценка за допустимостта и редовността на
исковата претенция. Това е така по простата причина, че с него се цели да се
обезпечи ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВА по едно съдебно решение, а
такова може да бъде постановено само ако исковата претенция е допустима и
редовна.
На второ место се дължи преценка за нейната вероятната
основателност, като тя се извършва на база изложените обстоятелства в
исковата молба и доказателствата представени към нея.
На трето место при формиране на извод за допустимост и вероятна
основателност на претенцията следва да се даде отговор на въпроса за
наличието на обезпечителна нужда и дали без исканите мерки ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
На последно место следва да се даде отговор и на въпроса е или не е
налице нуждата от гаранция. Такава не следва да се определя в случаите,
когато представените писмени доказателства са ДОСТАТЪЧНО
УБЕДИТЕЛНИ. В хода на тази логика следва заключение, че съдът е
4
задължен да определи гаранция при вероятна основателност на исковата
претенция на база изложените обстоятелства за предявяване на същата и при
липса на достатъчно убедителни доказателства към исковата молба.
По конкретния казус с оглед предявяването на осъдителна искова
претенция изводът за допустимост на същата е безспорен.
По отношение на вероятната й основателност следва да се посочи, че от
представените с молбата доказателства фактът на прекратяване на членството
и този на пораждане на правото на ищцата да уреди имуществените си
отношения с дружеството за наследените 148 дяла от капитала съобразно
разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от ТЗ са безспорни.
В случая не тя е виновна за липсата на изготвен баланс към момента
посочен в разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ и е логично при предявяване на
иска или молбата по 390 от ГПК претендираната от нея стойност по чл. 125,
ал. 3 от ТЗ да е съобразена с данните по баланси от предходни периоди. Това
води и до извод, че претенцията за този размер не е доказана с убедителни
доказателства и е логично обезпечението да бъде допуснато при гаранция.
Що се отнася до твърденията за свръхобезпеченост следва да се посочи,
че от страна на жалбоподателя не са представени данни даващи основание да
се приеме, че стойността на единия от имотите към настоящия момент би
обезпечил правата на ищцата по иска, т.е. следва да се наложи възбрана и
върху двата.
В този смисъл е и определението на ПОС и следва да се потвърди.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановено по т. дело № 408/2020 г. по описа на
ПОС определение, с което при условие, че се внесе гаранция от 8 400 лв. по
сметка на ПОС е допуснато обезпечение на бъдещия осъдителен иск, който
В.И.Т, ЕГН **********, гр. П., бул. „С.П.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * ще предяви
против „В.Г.”ООД, ЕИК ********, гр. П., ул. „Д.“ № * за заплащане на
сумата 83 886 лв., представляваща полагащ й се дял от имуществото на
5
ответното дружество, придобито по наследство поради прекратяване
членственото правоотношение на починалата на 10.12.2019 г. Ю.Д.К., ЧРЕЗ
ВЪЗБРАНА върху недвижими имоти на „В.Г.” ООД, ЕИК ********, гр. П.,
както следва:
самостоятелен обект с идентификатор **************, находящ се
в гр.П., ЖК „Т.“, ет.*, в жилищна сграда №*, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***********, с предназначение на
самостоятелния обект – за търговска дейност, брой нива на обекта – 1,
площ 57,95 кв.м., при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма;
над обекта - ***********.*** и ***********.***, ведно с прилежащи
части: 0,738% ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 9,69/1464 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор ***********, в който е построена
сградата,
самостоятелен обект с идентификатор ***********.***, находящ
се в гр.П., ЖК „Т.“, ет.*, обект 11, в жилищна сграда №*, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***********, с предназначение на
самостоятелния обект за офис, с площ 84.25 кв.м., брой нива на обекта –
1, при граници: на същия етаж - ***********.***; под обекта -
**************; над обекта - ***********.*.1, ведно с прилежащи
части: 1,074% идеални части от общите части на сградата и ведно с
14,08/1464 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***********, в
който е построена сградата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
*._______________________
6