№ 39843
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110160692 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Х. М. срещу „П.Б.“
ЕАД.
Съдът е сезира с предявен от Е. Х. М. срещу „П.Б.“ ЕАД осъдителен иск
с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на ****, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
трудовата злополука от 07.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на травматичното увреждане – 07.11.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 11.02.2019 г. е сключил трудов договор с
ответника, като се съгласил да изпълнява длъжността „машинен оператор,
отливане по калъп за оформяне на стъкло“. Уговорено било да работи на
пълно работно време, на три смени, при основно месечно възнаграждение в
размер на 707 лв. На 19.05.2021 г. сключил допълнително споразумение № 2, с
което длъжността му била променена на „формовчик, стъклени изделия“.
Посочва, че на 30.06.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено със
заповед №3533/29.06.2023 г. Твърди, че на 07.11.2022 г., около 14:30 ч., докато
бил на работа му било възложено да работи на струг за метал, без преди това
да му е направен необходимия инструктаж и която дейност е коренно
различна от тази, за която е нает на работа — формовчик стъклени изделия, и
докато е работел на струга от машината е тръгнала непрекъсната, дебела
стружка, която се е омотала около патронника и е започнала да се притегля.
Сочи, че в този момент е бил на машината и не е забелязал стружката, която в
резултат на притеглянето се омотала около левия му крак и му скъсала
ахилесовото сухожилие. Твърди, че след злополуката е откаран в ортопедо-
травматологично отделение на „МБАЛ - Търговище“ АД, където след
извършени прегледи и рентгеново изследване на глезена и стъпалото е
преминато към оперативно лечение с локална упойка, като е почистена
раната, зашити са двата края на сухожилието и е направена гипсова
имобилизация. Препоръчано му било да отиде на два контролни прегледа, за
да се видят резултатите от обездвижването на крака, както и да започне
рехабилитационни процедури. Престоят му в болницата бил от 07.11.2022 г.
1
до 11.11.2022 г. с диагноза: травма на ахилесовото сухожилие. Твърди, че след
операцията е бил временно неработоспособен за периода от 7.11.2022 г. до
12.03.2023 г. като носил 5 месеца гипс. През този период за него се е грижила
Снежана Станчева, с която нямал брак, но живеели на семейни начала, като тя
го къпела, (почиствала раната, след махане на гипса, готвела е, грижила се е за
него) тъй като бил трудно подвижен и почти в невъзможност да се обслужва
самостоятелно. Твърди, че вследствие на трудовата злополука и последвалите
медицински интервенции на левия крак движенията му са били изключително
затруднени, не можел да стои дълго време изправен, да изкачва стълби, дори
не можел да ходи нормално, защото при всяко стъпване на левия крак
изпитвал болки. Твърди, че болките продължавали и към датата на исковата
молба. Посочва, че освен претърпените физически болки претърпял и
емоционални такива. Същите се изразявали в това, че не можел да помага на
жената, с която живеел на семейни начала от 11 години, както и на дъщеря си.
Твърди, че семейството се издържало единствено от обезщетението за
неработоспособност, тъй като жената, с която живеел на семейни начала не
работила. Твърди, че за да се подобри състоянието му били нужни
рехабилитационни процедури, които следвало да се провеждат два пъти
годишно. Сочи, че бил емоционално нестабилен, тъй като непрекъснато си
спомнял за случката и опасността да загуби крака си за постоянно. Посочва,
че работодателят декларирал злополуката в НОИ, видно от подадената за това
декларация с вх. № 5101-25-40/11.11.2022 г., като НОИ, в свое разпореждане
№ 5104-25- 14/23.11.2022 г., приел същата за трудова. С оглед изложеното
моли за осъждането на „П.Б.“ да заплати на Е. Х. М. сумата от 50000 лева
(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
причинени болки и страдания в резултат на травматичното увреждане, което е
в пряка и непосредствена зависимост от трудовата злополука настъпила на
07.11.2022 г., която е довела до временна неработоспособност, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
07.11.2022 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
страна на ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. С
отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ищецът Е. Х. М. е негов
бивш служител съгласно Трудов договор № 5136 от 11.02.2019 г., като
първоначално бил назначен на длъжност „Машинен оператор, отливане на
калъп за оформяне на стъкло“, като в последствие бил преназначен на
длъжност „Формовчик, стъклени изделия“. Признава, че на 07.11.2022 г. по
време на работа със струг, настъпила злополука, при която Е. М. получил
травма на ахилесовото сухожилие, като злополуката била приета за трудова с
Разпореждане на НОИ, влязло в законна сила. Посочва, че действително след
злополуката ищецът е транспортиран в „МБАЛ Търговище“ ЕАД за
провеждане на лечение, където е била извършена операция, както и че
трудовото правоотношение със служителя е било прекратено, считано от
30.06.2023 г. Оспорва тежестта на механизма на злополуката, както и
причинените от нея болки и страдания, както и твърди, че от страна на ищеца
била допусната груба небрежност. В допълнение счита, че сумата на
евентуално присъденото обезщетение следва да бъде намалена с получените
обезщетения по държавното обществено осигуряване и сключените от
2
работодателя застраховки „Трудова злополука“. Твърди, че трудовата
злополука е настъпила изключително по вина на ищеца, който е избрал
неправилен режим на работа със струга, довел до образуването на по-дебела
от обичайното стружка, но пренебрегнал това и продължил работа. Сочи, че
впоследствие стружката постепенно започнала да се омотава около въртящия
се патронник на струга, като ищецът отново не предприел никакви действия
да преустанови и обезопаси работата си. Това довело до образуване на много
дълга по размер и по-дебела от обичайното метална нишка, която поради
омотаването си започнала да се придвижва по пода в посока патронника. При
движението си стружката закачила крака ищеца и му причинява порязване в
областта на ахилесовото сухожилие. Твърди, че единствено поради късмет
стругът е спрял докато стружката се влачил по земята и преди да започне да се
върти неконтролирано във въздуха. Твърди, че служителят е игнорирал
правилата за безопасност като е избрал неподходящия режим за работа със
струг, спрямо конкретния детайл. След това, в процеса на работа той
пренебрегнал образуването на значително по-дебела от нормалното стружка,
и вместо да спре и да я отстрани, той продължил работа. Допълва, че ищецът
не е реагирал и когато стружката се е заплела в патронника вместо да спре
незабавно работата със струга, е предпочел на свой риск да продължи
оформянето на детайла. Сочи, че ищецът е имал задължение да почиства
своевременно работното си място и машина, което не е строил. Оспорва
твърдението на ищеца, че работата на струг за метал не е включена в
задълженията му. Твърди, че на ищеца са проведени начален инструктаж,
Инструктаж на работното място и Периодичен инструктаж. Твърди, че на
ищеца е проведен инструктаж за „Работа с металорежещи машини“, в който е
било посочено, че при работа с автоматично подаване не се допускало
образуването на дълга непрекъсната стружка. В случай, че се образува такава,
тя трябвало задължително да бъде прекъсната чрез спиране на автоматичното
подаване за кратко време. Сочи, че ищецът е преминал на два пъти
практически изпит, който включвал въпроси на тема „Работа на стругови
машини". Оспорва всички твърдения в исковата молба относно претърпените
болки и страдания. Твърди, че състоянието на ищеца не е било тежко, като му
бил преписан домашен режим на лечение и той е разполагал с възможност да
се придвижва сам. Оспорваме факта, че ищецът е бил имобилизиран с гипсова
ортеза за период от 5 месеца. Твърди, че ищецът се е завърнал на работа след
инцидента, като бил изцяло продуктивен и работил в „П.Б.“ ЕАД за период от
близо 3 месеца, след което напуснал по свое собствено желание с отправяне на
предизвестие с цел да търси работа в чужбина. Твърди, че ищецът не е спазил
предписанията за провеждане на рехабилитация в МБАЛ Търговище. Оспорва
твърденията за фактическо съжителство със Снежана Станчева, както и
претърпените вреди, доколкото ищецът е напуснал работното място по свое
желание. Твърди, че „П.Б.“ ЕАД е сключило две застраховки за покриване на
настъпилите вреди от трудовата злополука. Посочва, че по силата на
Застрахователна полица 0142/9/22/301/000027, сключена със „ЗАД „А.Б.“ АД,
3
ЕИК 0***, „П.Б.“ ЕАД е застраховал всички свои служители за вредите,
настъпили при трудова злополука, като сочи, че , по силата на тази полица, в
полза на ищеца вече е било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 903,16 лв. Допълва, че действаща е и Застрахователна полица №
23005F21064 за застраховка Обща гражданска отговорност и Отговорност за
продукта, сключена със „З.К.У.“ АД, ЕИК *****. Моли за отхвърлянето на
предявения иск, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на
присъденото обезщетение, както и за присъждането на сторените по делото
разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Така предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, а
направеното възражение за съпричиняване в условията на евентуалност от
ответника е с правна квалификация чл. 201, ал. 2 от КТ.
Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.
Доказателствена тежест:
По предявения иск ищецът носи доказателствена тежест да докаже: 1.
наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова
злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение
на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва
да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес
на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3.
настъпване на вреда –неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от
травматичното увреждане и интензитет на уврежданията; 4. причинно-
следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2 от
КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца в условията на
евентуалност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът е бивш
служител на ответника съгласно Трудов договор № 5136 от 11.02.2019 г.;
първоначално ищецът бил назначен на длъжност „Машинен оператор,
отливане на калъп за оформяне на стъкло“, като в последствие е бил
преназначен на длъжност „Формовчик, стъклени изделия“; на 07.11.2022 г. по
време на работа със струг, настъпила злополука, при която Е. М. получил
травма на ахилесовото сухожилие, която злополуката е приета за трудова с
Разпореждане на НОИ № 5104-25-44 от 23.11.2022 г., влязло в законна сила;
след злополуката ищецът е транспортиран в МБАЛ Търговище ЕАД за
провеждане на лечение, където била извършена операция, както и че
трудовото правоотношение със служителя е било прекратено, считано от
30.06.2023 г.
По доказателствата:
4
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на
„ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК 0*** и „З.К.У.“ АД, ЕИК *****, като трети лица –
помагачи, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че тези лица
са застрахователи и следва да носят отговорност при настъпването на трудова
злополука, с оглед на което ще възникнат вземания срещу тях, а освен това
твърди, че те са обезщетили ищеца, поради което съдът счита, че това искане е
основателно.
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора. Ответникът е оспорил част от
документите, но по отношение на частните документи и тяхната
доказателствена стойност съдът ще се произнесе с крайния акт по съществото
на спора. Ответникът е оспорил личната амбулаторна карта на ищеца, и е
посочил, че същата следва да се цени като частен документ, а ако съдът
приеме, че е официален, оспорва нейната истинност и желае в този случай да
бъде открито производство по чл. 193 ГПК. Искането по чл. 193 от ГПК е
неоснователно, а доказателствената стойност на това доказателство следва да
се цени съвкупно с останалия доказателствен материал по делото, като по-
конкретни съображения съдът ще изложи в крайния си акт по съществото на
спора.
Ищецът е поискал допускането на един свидетел при режим на
довеждане за доказване на посочените в исковата молба обстоятелства, а
ответникът е поискал трима свидетели при режим на довеждане за посочените
в отговора на исковата молба обстоятелства, което искане е относимо и
допустимо и следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искания по чл. 190 ГПК, като е поискал от ищеца
да предостави документ позволяващ идентификацията на Снежана Станчева,
което искане е допустимо и относимо. Освен това ответникът е поискал от
третите лица „ЗАД „А.Б.“ АД и „З.К.У.“ АД да представят всички документи,
установяващи заведени при тях застрахователни претенции и извършени
плащания в полза на Е. М., което искане също следва да бъде уважено.
Ответникът е поискал на основание чл. 192 ГПК съдът да задължи
третото неучастващо по делото лице Национален осигурителен институт,
ЕИК по БУЛСТАТ ********* да представи всички намиращи се при тях
документи относно следните въпроси: 1. Какъв е общият размер на сумите,
получени от Е. Х. М., ЕГН ********** до настоящия момент от държавното
обществено осигуряване във връзка с претърпяната трудова злополука); 2.
Получавал ли е Е. Х. М., ЕГН ********** обезщетение за
безработица/социална пенсия за безработица след прекратяването на
трудовото си правоотношение с "П.Б." ЕАД, ЕИК *** и ако да в какъв размер?
Искането следва да бъде уважено.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-медицинска експертиза,
което искане е допустимо и относимо и следва да бъде уважено. Ответникът е
5
възразил срещу въпрос 2 и въпрос 4 в подадената от ищеца искова молба.
Съдът счита, че поисканите въпроси са допустими, като вещото лице може да
посочи има ли връзка между инцидента и вредите на ищеца, а по отношение
на това дали същите са изцяло в причинно-следвствена връзка съдът ще
прецени в решението по съществото на спора.
Ответникът е поискал допускането на съдебно-техническа експертиза от вещо
лице специалист по Технология на машиностроенето и металорежещи
машини, което след като съобрази дебелината и дължината на установената
при разследването на трудовата злополука стружка да даде заключение какъв
режим на работа на струга е бил избран от ищеца - ръчен или автоматичен и
дали е възможно да се образува дълга и непрекъсната стружка при ръчно
подаване, което искане също е относимо и допустимо и следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
19.11.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът е бивш
служител на ответника съгласно Трудов договор № 5136 от 11.02.2019 г.;
първоначално ищецът бил назначен на длъжност „Машинен оператор,
отливане на калъп за оформяне на стъкло“, като в последствие е бил
преназначен на длъжност „Формовчик, стъклени изделия“; на 07.11.2022 г. по
време на работа със струг, настъпила злополука, при която Е. М. получил
травма на ахилесовото сухожилие, която злополуката е приета за трудова с
Разпореждане на НОИ № 5104-25-44 от 23.11.2022 г., влязло в законна сила;
след злополуката ищецът е транспортиран в МБАЛ Търговище ЕАД за
провеждане на лечение, където била извършена операция, както и че
трудовото правоотношение със служителя е било прекратено, считано от
30.06.2023 г.
6
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за откриване на
производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на личната
амбулаторна карта на ищеца.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трети лица
помагачи на страната на ответника „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК 0*** и „З.К.У.“ АД,
ЕИК *****.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК 0*** и
„З.К.У.“ АД, ЕИК ***** в едноседмичен срок от получаване препис от
настоящето определение да представят намиращите се при тях документи,
установяващи заведени при тях застрахователни претенции и извършени
плащания в полза на Е. М.. УКАЗВА на третите лица-помагачи, че при
неизпълнение на дадените указания в срок на основание чл. 161 от ГПК съдът
може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които
страната е създала пречки.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо по
делото лице Национален осигурителен институт в едноседмичен срок от
получаването на препис от настоящето определение да представи всички
намиращи се при тях документи относно следните въпроси: 1. Какъв е общият
размер на сумите, получени от Е. Х. М., ЕГН ********** до настоящия
момент от държавното обществено осигуряване във връзка с претърпяната
трудова злополука); 2. Получавал ли е Е. Х. М., ЕГН ********** обезщетение
за безработица/социална пенсия за безработица след прекратяването на
трудовото си правоотношение с „П.Б.“ ЕАД, ЕИК *** и ако да в какъв размер,
като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение носи
отговорността по чл. 192, ал. 3 от ГПК ще му бъде наложена глоба в размер на
1200,00 лв..
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ищеца и трима
свидетели при режим на довеждане на ответника за доказване на посочените в
исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) със
задачи, поставени от ищеца в исковата молба и ответника в отговора на
исковата молба, при депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 600,00 лв., от
които 300 лв. платими от бюджета на съда и 300 лв. дължими от ответника в
едноседмичен срок от получаването на препис от настоящето
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.К..
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени от ответника в отговора на исковата молба, при депозит за
изготвяне на СТЕ в размер на 400,00 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаването на препис от настоящето
определение.
7
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.И.Н. София-1000, ****
УКАЗВА на вещите лица, че следва да работят след внасяне на
дължимия депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба, а на третите лица препис от
исковата молба и отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8