РЕШЕНИЕ
№
178
гр. Русе, 06.12.**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско отделение, в закрито
заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
АТАНАС ДИМИТРОВ-мл.с.
като разгледа в. т. д. № *** по описа за **** година, за да
се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК.
С решение №1685/30.12.****г.
по гр. д. №5989/2015г. Русенският районен съд е признал за установено, че
клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот *****г., са нищожни на основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.143 ЗЗП, като неравноправни и е осъдил “Ю. да
заплати на Б.Л.К. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумите 5871.35 лв и 3577.66 швейцарски франка, заплатени при начална липса
на основание през периода 16.10.2010г. – 06.10.2015г., представляваща разликата
между сбора на първоначално уговорения размер и на заплатения размер на
месечните вноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.10.2015г.
до окончателното плащане, както и 2976.62 лв разноски
по делото.
С решение №**/********г.
по делото състав на Окръжен съд гр. Русе е потвърдил решение №1685 от 30.12.****г. по гр. д. №5989/2015г. по
описа на Русенски районен съд и е осъдил “Ю. да заплати на Б.Л.К. сумата 1661.40
лв разноски по делото пред въззивната
инстанция. Съдът е посочил, че решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Жалбоподателят
“Ю., чрез адв. А.С. е подал молба вх. №6770/12.06.****г.
с правно основание по чл.247 ГПК. Счита, че са налице допуснати от съда грешки
при изписване на последното изречение от въззивното
решение, че същото не подлежи на касационно обжалване, като и по отношение на
Споразумение от 18.11.****г., сключено между Комисията за защита на
потребителите и Банката, по подробно изложени в молбата съображения. Моли да се
допусне поправка на допуснатите в решението очевидни фактически грешки, като се
чете, че въззивното решение подлежи на касационно
обжалване, както и че със споразумението от 18.11.****г., сключено между
Банката и Комисията за защита на потребителите, не са признати за нищожни
договорни клаузи в договори за кредит в швейцарски франкове.
Насрещната
страна по искането – ответникът по жалбата Б.Л.К., чрез пълномощника си адв. В.Ф., взема становище за неоснователност на молбата по
изложените в отговор вх. №7381/26.06.****г. съображения и иска същата да остане
без уважение с присъждане на разноски.
Жалбоподателят
“Ю., чрез адв. А.С. е подал молба вх. №6771/12.06.****г.
с правно основание по чл.250 ГПК. Твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе
по отношение направените от него възражения и искания. Моли да се допълни въззивното решение, като съдът се произнесе по всички
направени от жалбоподателя искания, като се произнесе по посочените в молбата
възражения и искания.
Насрещната
страна по искането – ответникът по жалбата Б.Л.К., чрез пълномощника си адв. В.Ф., взема становище за неоснователност на молбата по
изложените в отговор вх. №7382/26.06.****г. съображения и иска същата да остане
без уважение с присъждане на разноски.
Жалбоподателят
“Ю., чрез адв. А.С. е подал молба вх. №6772/12.06.****г.
с правно основание по чл.251 ГПК. Счита, че решението е неясно,
като диспозитивът му е неясен и не може да се изведе
действителната воля на съда, съобразно изложените мотиви в решението, по
подробно изложени в молбата съображения. Моли да се тълкува постановеното
решение ведно с всички законови последици.
Насрещната
страна по искането – ответникът по жалбата Б.Л.К., чрез пълномощника си адв. В.Ф., взема становище за недопустимост и за
неоснователност на молбата по изложените в отговор вх. №7383/26.06.****г. съображения
и иска същата да остане без разглеждане, алтернативно да остане без уважение, с
присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
По молбата по чл.247 ГПК:
Молбата е неоснователна.
Явна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формирана истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. В случая, не е налице очевидна
фактическа грешка, тъй като формираната истинска воля на съда, личаща от
мотивите, съответства на обявяването й в диспозитива
на решението.
Въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване. С разпореждане №1529/12.06.****г.
по делото съдът е върнал касационната жалба на адв. А.С.
по пълномощие на “Ю. против решение №** от ********г. по в. търг. дело №*** по
описа за ****г. на РОС. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.2, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50/2015г.), не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв за търговски дела, поради което касационната жалба срещу
решение, постановено по търговско дело с цена на всеки от предявените искове за
парични вземания под визирания размер, се явява недопустима. Срещу
разпореждането за връщане е подадена жалба вх. №8023/12.07.****г.
В мотивите на решението си от ********г.
въззивният съд е приел, че със споразумението
от 18.11.****г., сключено между Комисията за защита на потребителите и “Ю. по
предявен от КЗП колективен иск срещу ответната банка, се признават за нищожни
посочените в същото клаузи в договори за кредит в швейцарски франкове,
обезпечени с ипотека, като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, между които
и процесните по настоящото дело.
След собствените си фактически и правни
изводи по същество на спора, въззивният съд е приел
на основание чл.272 ГПК, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло, което е отразено и в диспозитива на решението
му.
За пълнота на изложеното съдът намира
за необходимо да отбележи, че не представлява очевидна фактическа грешка и не могат да бъдат
поправени по реда на чл.247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формиране
на своята воля. Не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа
грешка да се замести формираната воля на съда и пропускът да се вземе предвид
определен факт или доказателство или погрешната им преценка не са явна
фактическа грешка.
Разпоредбата на чл.247 ГПК намира приложение само в
случаите, когато очевидните фактически грешки са допуснати в някои от
елементите на решението, посочени в чл.236, ал.1 ГПК, а не и в неговите мотиви.
Мотивите към решението само указват какви са били съображенията на съда,
обосноваващи решението, но те не са самото решение. В случая твърдяната от
молителя грешка по отношение на споразумението от 18.11.****г. се съдържа в
мотивите на постановеното решение, поради което не може да се иска поправка по
реда на чл.247 ГПК. Това е така защото, мотивите
към решението според чл.236, ал. 2 ГПК не са част от него.
При
това положение не са налице предпоставките по чл.247 ГПК и не се налага съдът
да поправя очевидни фактически грешки в постановеното решение, респ. в диспозитива на решението.
По молбата по чл.250 ГПК:
Молбата
е неоснователна.
Съгласно
чл.250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Непълно е
решението, което не обхваща целия спорен предмет.
Съгласно
даденото тълкуване на закона в т.18 и т.19 от Тълк. реш. №1/4.01.2001г. по т. гр. д. №1/2000г. на ВКС, ОСГК, дейността
на въззивната инстанция е аналогична на тази на
първата и има за предмет разрешаване на
самия материалноправен спор. При въззивното
обжалване, проверката на първоинстанционното решение
е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по
същество. При въззивното производство съдът при
самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция
фактически и доказателствен материал по делото прави
своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое
собствено решение по отношение на иска. В тази връзка въззивната
инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от
посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може
направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция
като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани.
Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното
решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си
изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща дейност. Нарушаването
на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а
е основание за неговата отмяна като неправилно, т.е. мотивите са елемент, но не
иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните
факти, които не са обхванати от спорния предмет.
В случая
съобразно правомощията си по чл.271, ал.1 ГПК въззивният
съд е решил спора по същество, като е потвърдил първоинстанционното
решение. Решението не е непълно, като съдът се е произнесъл по подадената от
страната въззивна жалба.
Независимо от
горното, съдът счита за необходимо да посочи, че не сме пред непълно, а пред
неправилно решение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи
на страните по делото. Вземат ли се предвид възраженията или исканията, по
които съдът е пропуснал да се произнесе, може да се стигне до друго решение,
различно от постановеното. При непълното решение, което чл.250 ГПК има предвид,
непълнотата се отстранява без да се посяга върху постановеното решение, като то
остава същото, но към него се добавя новото, допълващо решение. Ето защо
постановяването на допълнително решение предпоставя
такава непълнота на решението, която може да се отстрани без да се променя
постановеното решение. В производството за допълване на решението не може да се
иска пререшаване на спора по същество - по арг.
чл.246 ГПК (проф. д-р Ж.С., Българско гражданско процесуално право, девето
преработено и допълнено издание, §101 (проф. д-р А.М.).
Поради това молбата
за допълване на решението с произнасяне по всички направени от жалбоподателя
искания, като се произнесе по посочените в молбата възражения и искания следва
да бъде оставена без уважение.
По молбата по
чл.251 ГПК:
Молбата е неоснователна.
Нуждата от
тълкуване на решението възниква във всички случаи, когато трябва да бъдат
приложени правните последици на решението: да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо и да бъде проведено принудително изпълнение.
То е допустимо докато съществува интерес от тълкуване. Законът смята, че такъв
интерес вече не съществува, когато решението е изпълнено и то изцяло. Затова
според чл.251, ал.2 ГПК, тълкуване не може да се иска, след като решението е
изпълнено.
От приложените
към отговора на ответника по молбата Б.К. изпълнителен лист и постановление за прекратяване
на изпълнително дело, както и от данните по гр. д.
№5989/2015г. на Русенски районен съд се установява, че районният съд на
02.06.****г. е издал изпълнителен лист, съобразно който жалбоподателят
(молителят) “Ю. е осъден да заплати на Б.Л.К. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД
сумите 5871.35 лв и 3577.66 швейцарски франка,
заплатени при начална липса на основание през периода 16.10.2010г. –
06.10.2015г., представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения
размер и на заплатения размер на месечните вноски, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 07.10.2015г. до окончателното плащане, както и 2976.62 лв разноски по делото пред Районен съд Русе и 1661.40 лв разноски по делото пред Окръжен съд Русе, образуван в изп. дело №************** на ЧСИ В.М., район на действие
Окръжен съд Русе. С постановление за прекратяване на изпълнително дело №************.
ЧСИ В.М. е прекратил като свършено изпълнителното производство по изпълнително
дело №************** по описа на ЧСИ №*** на Камарата на частните съдебни
изпълнители – В.М. с район на действие Окръжен съд Русе.
Идеята на
чл.251, ал.2 ГПК е оправдана за решения, чийто ефект се изчерпва с изпълнението
им. Тя е обаче неоправдана спрямо осъдителни решения, чието тълкуване може да
се окаже необходимо след като са изпълнени, във връзка със зачитане на тяхната
сила на пресъдено нещо, особено като се има предвид,
че тълкуване на установителни и конститутивни
решения може да се иска без ограничение във времето.
Тълкуването
трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на
доказателствата – например ново тълкуване на договора. В настоящия случай
молителят изразява несъгласие с изложените от съда мотиви относно клаузите на
чл.3, ал.1, на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит, както и по отношение
на Споразумение от 18.11.****г., сключено между Комисията за защита на
потребителите и Банката, като счита, че постигнатите договорености в него между
КЗП и Банката не следва да се обсъждат по арг. от чл.159,
ал.1 ГПК. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и
до нови факти или правни норми (проф. д-р Ж.С., Българско гражданско
процесуално право, девето преработено и допълнено издание, §100 (проф. д-р А.М.).
Поради това съдът
намира, че не се налага тълкуване на постановеното решение.
Съгласно
чл.247, ал.4 и чл.251, ал.5 ГПК, решението подлежи на обжалване по реда, по
който се обжалва решението за поправката, респ. решението, което се тълкува. Нормата
на чл.250, ал.3 ГПК, че решението подлежи на
обжалване по общия ред следва да се тълкува в смисъл, че допълнителното решение
може да се обжалва в съответствие с общите критерии за допустимост на
обжалването (в т.см. съдът съобрази определение №***/********г. по ч. гр. дело №****/****г.
на ВКС, III ГО). Съобразно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.86/****г.),
предишна ал.2, т.1 във вр. с § 74 ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ,
бр.86/****г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв
за търговски дела и проверката за допустимост на касационното обжалване се
извършва към момента на подаването на касационната жалба. Поради това и
решението за поправката, допълнителното решение и решението по тълкуването не
подлежи на обжалване.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, молителят следва да заплати на ответника по молбите 600 лв (200 + 200 + 200) разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба вх. №6770/12.06.****г. с правно
основание по чл.247 ГПК на “Ю., ЕИК *****, чрез адв.
А.С.
за поправка на допуснатите в решение №**/********г. по в. т. д. №***/****г. на
Окръжен съд гр. Русе очевидни фактически грешки, като се чете, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, както и
че със споразумението от 18.11.****г., сключено между Банката и Комисията за
защита на потребителите, не са признати за нищожни договорни клаузи в договори
за кредит в швейцарски франкове.
ОСТАВЯ без уважение молба вх. №6771/12.06.****г. с правно
основание по чл.250 ГПК на “Ю., ЕИК *****, чрез адв.
А.С.
за допълване на решение №**/********г. по в. т. д. №***/****г. на Окръжен съд
гр. Русе с произнасяне по всички направени от жалбоподателя искания, като се
произнесе по посочените в молбата възражения и искания.
ОСТАВЯ без уважение молба вх. №6772/12.06.****г. с правно
основание по чл.251 ГПК на “Ю., ЕИК *****, чрез адв.
А.С.
за тълкуване на решение №**/********г.
по в. т. д. №***/****г. на Окръжен съд гр. Русе ведно с всички законови
последици.
ОСЪЖДА “Ю., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр. С., р-н В., ул. “О.п.“ №*** да заплати на Б.Л.К. ***, ЕГН **********,
сумата 600 лв разноски.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: