№ 16925
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110177060 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от И. Д. Н., М. И. Н., Н. И. Н., действаща чрез законния
си представител М. И. Н., И. Д. А., В. М. М., Ц. Н. К. – К., А. Г. С., Ц. О. Л. и Г. И. Л.
против „****.“, действащо чрез „****. – ***“ **, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на всеки един от ищците поотделно сумата в размер на по 488,96 лева,
представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент ( ЕО) № 261/2004г. за
голямо закъснение на полет **** от 02.01.2024 г. по дестинация летище Ларнака – летище
София, който е трябвало да пристигне на 03.01.2024 г. в 01:15 часа, ведно със законна лихва
за забава върху главницата от депозиране на исковата молба на 27.12.2024 г. до окончателно
погасяване на вземането. Направено е искане сторените от ищците съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат
И., признава исковете. В отговора са изложени твърдения, че ответникът ще заплати на
ищците претендираното обезщетение за голямо закъснение на полет, дължимата законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, дължимите
разноски за внесени държавни такси и по 100 лева за адвокатско възнаграждение на всеки
един от ищците поотделно. Направено е възражение за прекомерност на претендирани
разноски за правна помощ и съдействие над сумата в размер на 100 лева за всеки един от
ищците поотделно.
По делото е постъпила молба от ответника, в която са изложени твърдения, че на
09.04.2025 г. дружеството е заплатило сумата в размер общо на 3286,80 лева на ответниците
И. Д. Н., М. И. Н., Н. И. Н., И. Д. А. и В. М. М., от която сума 2444,80 лева дължимо
обезщетение, 92,00 лева законна лихва и 750 лева съдебни разноски, както и сумата в размер
общо на 2630,84 лева на ответниците Ц. Н. К., А. Г. С., Ц. О. Л. и Г. И. Л., от която 1955,84
лева обезщетение, 75 лева законна лихва и 600 лева съдебни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците
адвокат С. Б. поддържа, че с извършените плащания не е погасена в цялост дължимата
законна лихва, като по отношение на лицата И. Д. Н., М. И. Н., Н. И. Н., И. Д. А. и В. М. М.
1
непогасена е останала сумата в размер на по 0,85 лева, а по отношение на лицата Ц. Н. К.,
А. Г. С., Ц. О. Л. и Г. И. Л. сумата в размер на по 0,50 лева. Направено е искане в полза на
всеки един от ищците да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламент № 261/ 2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети при отмяна на полет пътниците имат следните възможности: а) получават помощ от
опериращия въздушен превозвач по член 8; б) получават помощ от опериращия въздушен
превозвач по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2, както и при
премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня
след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в
член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и в) имат право на обезщетение
от опериращия въздушен превозвач по член 7. Според чл. 7, пар. 1 от Регламента пътниците
получават обезщетение, възлизащо на: а) 250 EUR за всички полети до 1 500 километра; б)
400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички
други полети между 1 500 и 3 500 километра; в) 600 EUR за всички полети, непопадащи под
букви а) или б), като при определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на
пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят
пристигането на пътника след времето по разписание. Според чл. 7, пар. 4 разстоянията,
дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг. С решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/ 07 и С-423/ 07 на Съдът на ЕС е дадено задължително
съгласно чл. 633 ГПК тълкуване на разпоредбите на Регламента, като е прието, че пътниците
на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение, като същите имат правата по чл. 7 от регламента,
когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа.
При съобразяване на процесуалното поведение на ответника, който признава
исковата претенция, съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и
размер. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършените от
ответника плащания на 09.04.2025 г., с които в полза на И. Д. Н., М. И. Н., Н. И. Н., И. Д. А.
и В. М. М. е заплатена сумата в размер на по 488,96 лева обезщетение за голямо закъснение
на процесния полет, сумата в размер на по 18,40 лева обезщетение за забава, сумата в
размер на по 50 лева съдебни разноски за внесени държавни такси и сумата в размер на по
100 лева съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, както и в полза на Ц. Н. К., А. Г.
С., Ц. О. Л. и Г. И. Л. сумата в размер на по 488,96 лева обезщетение за голямо закъснение
на процесния полет, сумата в размер на по 18,75 лева обезщетение за забава, сумата в
размер на по 50 лева съдебни разноски за внесени държавни такси и сумата в размер на по
100 лева съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователни се явяват
твърденията на процесуалния представител на ищците, че с извършените плащания не е
погасено в цялост задължението за законна лихва. Съгласно електронният лихвен калкулатор
за просрочени задължения на НАП обезщетението за забава върху главницата от 488,96 лева
за периода от 27.12.2024 г. до датата на плащането възлиза на 18,34 лева. Предвид
изложеното исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като погасени в хода на делото.
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. Когато отказът
от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
2
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право (плащане), отговорността за
разноските се понася от ответника. В други определения на Върховния касационен съд е
дадено аналогично разрешение – ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковата молба – Определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012г. на ВКС, ІІ ТО;
Определение № 518/15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2012г. на ВКС, ІІ ТО; Определение №
98/20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на
разноски в разглежданата хипотеза, независимо от отхвърлянето на иска – Определение №
1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010г. по
ч. т. д. № 558/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV
ГО е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно
правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да
плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При
погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя
неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично
задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил
дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно
е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна
защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му
бъдат възстановени от ответника.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват разноски за
внесени държавни такси и заплатени адвокатски възнаграждения, като по делото не е
спорно, че ответникът е изплатил в хода на делото в полза на всеки един от ищците
поотделно сумата в размер на по 50 лева за внесена държавна такса и в размер на по 100
лева за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера на дължимите съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде разгледано наведеното от
ответника възражение за прекомерност, като бъде извършена преценка относно правната и
фактическа сложност на производството. Правната сложност е предпоставена от броя и
основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства
от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора,
относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за
относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на
противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая
повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, поради което уговореният и
заплатен от всеки един от ищците адвокатски хонорар в размер на по 400 лева отнесен към
цената на иска и спецификата на делото се явява прекомерен. Съгласно възприетото с
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството, обуславящи от своя
страна извършените от процесуалния представител действия. С оглед горното съдът намира,
че дължимите на всеки един от ищците разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на
3
сумата в размер на по 300 лева, като при съобразяване на извършеното от ответника
плащане на сумата в размер на по 100 лева, на присъждане подлежи сумата в размер на 200
лева за всеки един от ищците поотделно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Д. Н., ЕГН **********, М. И. Н., ЕГН **********, Н.
И. Н., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител М. И. Н., И. Д. А., ЕГН
**********, В. М. М., ЕГН **********, Ц. Н. К. – К., ЕГН **********, А. Г. С., ЕГН
**********, Ц. О. Л., ЕГН ********** и Г. И. Л., ЕГН **********, всички със съдебен адрес
в гр. ****“ № 19, против „****.“, действащо чрез „****. – ***“ **, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в ***, ***, осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл.
5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от РЕО 261/2004 г. за заплащане на сумата в
размер на по 488,96 лева, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент ( ЕО) № 261/2004г. за голямо закъснение на полет **** от 02.01.2024 г. по
дестинация летище Ларнака – летище София, който е трябвало да пристигне на 03.01.2024 г.
в 01:15 часа, ведно със законна лихва за забава върху главницата от депозиране на исковата
молба на 27.12.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, като погасени чрез плащане
в хода на делото.
ОСЪЖДА „****.“, действащо чрез „****. – ***“ **, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в ***, ***, да заплати поотделно на всеки един от ищците И. Д. Н., ЕГН
**********, М. И. Н., ЕГН **********, Н. И. Н., ЕГН **********, действаща чрез законния
си представител М. И. Н., И. Д. А., ЕГН **********, В. М. М., ЕГН **********, Ц. Н. К. –
К., ЕГН **********, А. Г. С., ЕГН **********, Ц. О. Л., ЕГН ********** и Г. И. Л., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес в гр. ****“ № 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на по 200 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4