О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1233 2.07.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На втори юли през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №861 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №915 от 19.04.2019г. по гр.д.№6782/18г. на РС- Бургас е
прието за установено между страните по делото, че С.Г.К. *** дължи на ”Гаранционен фонд България” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 515,70 лева -
главница по договор за потребителски кредит № 0000519/03.02.2017г., сключен с
“Фреш Кредит“ ЕООД, заплатена на последното от ищеца като поръчител по договор
за гаранционна сделка /поръчителство/ от 3.02.2017г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.05.2018г. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 1798/23.05.2018г.
на БРС по ч.гр.дело № 3740/2018г., като искът е отхвърлен за следните суми: сумата от 72,19 лева
договорна лихва за периода от 03.02.2017г. до 12.03.2018г. по договор за
потребителски кредит от 03.02.2017г., сумата от 562,80 лева главница по договор за допълнителни услуги от
03.02.2017г., сумата от 27,02 лева лихва за забава
върху двете главници за периода от 06.03.2017г. до 12.03.2018г., както и
законната лихва върху сумата от 562,80 лева
от 22.05.2018г. до изплащането. С оглед изхода на делото С.К. е осъдена да заплати на ”Гаранционен фонд България” ЕООД и сумата от 186,10 лева
разноски в исковото производство и сумата от 10,95
лева разноски в заповедното дело.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№21058/16.05.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от ”Гаранционен фонд България” ЕООД, с която решението е обжалвано в
частта, с която исковете са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че в обжалваната
част решението е неправилно и необосновано. Въззивникът намира, че съдът е
приложил неправилно разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, понеже ползването на
допълнителни услуги съгласно чл.4 от договора за потребителски кредит не е
задължителна предпоставка за получаването на кредита, а според чл.3 от същия
ползването е обусловено само и единствено доколкото кредитополучателят не
представи други форми на обезпечение. Сочи още, че естеството на допълнителната
услуга по договора за допълнителни услуги е обусловена единствено и доколкото
кредитополучателят не може сам със собствени средства да заплати дължимото на
поръчителя възнаграждение. По тези съображения тези условия не са задължителни
за приемате и ползване от кредитополучателя, поради което сумите по договора за
допълнителни услуги не се явяват общ разход по договора за потребителски кредит
по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и не е следвало да се включват в договора за
потребителски кредит. Акцентира се на това, че договорените условия и по двата
договора са кратки, ясни и недвусмислени, поради което кредитополучателят е бил
пределно наясно с поетите задължения и възможността за избор на поведение, в
това число дали подписка и ползва договор за допълнителни услуги. Било видно
също от общите условия към договора за потребителски кредит, че ползването на
допълнителни услуги било предвидено като опционално и ОУ предвиждали да се прилагат
за договора за допълнителни услуги доколкото и ако такъв е сключен. Затова
неправилно съдът приел, че договорът за потребителски услуги е нищожен. На
следващо място се изтъква, че нищожността на договора за потребителски кредит
не влече нищожност на договора за допълнителни услуги. Неправилно съдът приел,
че сумите по договора за допълнителни услуги не са дължими, както от
поръчителя, така и от ответника. Този договор е самостоятелен и предвижда
оказването на услуга по финансиране за заплащане на възнаграждение по договора
за поръчителство. Доколкото съдът приел, че договорът за поръчителство е
действителен, то и договора за допълнителни услуги също бил действителен,
съответно т.I от него не
се отнасяла пряко за договора за потребителски кредит, а именно за договора за
поръчителство. Затова сумите по договора за допълнителни услуги, който бил
действителен, оставали дължими. Доири да се приемело, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, то нормите на ЗПК не предвиждали нищожност на договора за допълнителни
услуги, който по естеството си и естеството на предлаганите услуги не бил
обвързан от действието на договора за потребителски кредит. Моли, да бъде
постановено решение, с което решението да бъде отменено в обжалваната част,
като вместо това се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски за
двете инстанции и за заповедното производство.
Въззиваемата С.Г.К., действаща чрез
назначения на разноски на ищеца /сега въззивник/ процесуален представител адв.К.Д.,
е представила своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като
неоснователна. Намира решението на РС- Бургас, с което исковете са отхвърлени за
правилно, обосновано съобразно доказателствата по делото и законосъобразно,
поради което моли жалбата да се отхвърли, а решението да бъде потвърдено в
обжалваната част.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна /общо
пълномощно на л.46 от делото на БРС/, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.