Р Е Ш Е Н И Е
№ 451/07.10.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 321 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Жалбоподателката П.А.В., оспорва решение № Ц 2153-11-17/15.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана като незаконосъобразно. В жалбата се излагат аргументи, че мотивите, изложени в оспореното решение са неотносими към нейните права, т.к. тя не може да носи отговорност за задълженията на работодателя. Посочва, че непредставянето на документни от страна на работодателя не е основание за отказ за плащане на предвидените в КСО обезщетения, тъй като тя е представила трудов договор, който е доказателство за съществуването на трудово правоотношение. Релевира в тази връзка, че е полагала труд, като работодателят се е задължил за плащането на осигуровки, поради което има право на определеното в закона обезщетение. Според нея са налице всички основания за изплащане на обезщетението. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът, директорът на ТП на НОИ Монтана, не изразява становище по жалбата.
Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, след изрично дадени указания на страните, като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена жалбата на В., срещу разпореждане № О-11-999-00-**********/04.06.2020 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20198114647/03.09.2020 г./ продължение за 30 дни, от 02.09 до 01.10. 2020 г./, на основание чл. 40, ал.3 от КСО и чл. 47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. С оспореното решение ответникът е приел, че няма доказателства за реално възникнало осигурително правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като породено от трудово правоотношение, поради което същият няма качеството на осигурено лице. Всъщност от внимателния прочит на мотивите в това решение се установява, че липсата на тези предпоставки се обосновава от ответника с недоказаност на валидно осигурително правоотношение – трудово такова в настоящия случай. По същество се сочи в това решение, че всъщност е налице едно недоказано, т.е. привидно правоотношение, не са представени и събрани никакви доказателства за действително упражняване на трудова дейност от жалбоподателката, т.е. основание за възникване на осигурителни права.
Жалбоподателката представя трудов договор № 091/24.09.2018 г., сключен в гр.С*** с „С*** ф* **“ ООД, със седалище и адрес
на управление гр.С*** , ж.к. М*** 1А, бл.* , вх.* , ап.* , представлявано от Б***
Г*** М*** /л.4-5 от делото/ . В същия се сочи, че е сключен на основание чл.67,
ал.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ „. Когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца.
Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да
провери дали работата е подходяща за него..“, а в същото време е т.3 се сочи,
че е безсрочен, т.4 със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
Посочено е, че В. ще работи както продавач-консултант в отдел бул.А*** 28/ не е
ясно посочена местоработата на лицето/,
с пълно работно време за трудово възнаграждение от 510 лева, не е посочено кога
работникът следва да постъпи на работа. Няма спор, че НАП е регистриран трудов договор с лицето.
В случая началото на административното производство пред НОИ Монтана е сложено с представен болничен лист №№ Е*** .09.2020 г./ продължение за 30 дни, от 02.09 до 01.10.2020 г./, за изплащане на парично обезщетение временна неработоспособност поради общо заболяване на В.. По повод изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, в хода на административното производство са предприети действия за проверка на осигурителя „С*** ***“ООД. След сигнал от ТП на НОИ С*** , на основание чл.108, ал.1 КСО и заповед № ЗР-5-11-00749926/ 02.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, е извършена проверка по разходите на ДОО на дружеството, като резултатите от същата са отразени в констативен протокол № КП-3-11-00760145/28.05.2020 г./ л.31-35 от делото/. В хода на административното производство контролните органи на Н*** са изискали всички документи от дружеството, но предвид декларация на вписания като управител в търговския регистър/л.33 от делото/, от установен служител в дружеството на 14.05.2020 г. са представени: “ 1. разчетно – платежни ведомости -оригинал; 2. трудови договори и заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на лицата по представен списък от сектор „ КП „ Монтана; 3.ГДД по чл. 92 отЗКПО , Баланс и ОПР за 2018 г. и 2019 г.; 4. дневник за приети болнични листове за периода 02.2018г. - 03.2020г.
При проверка на документи се установи следното: - по данни от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, Годишен финансов отчет( ГФО) - баланс и отчет за приходи и разходи (ОПР) за 2018г., 2019г.осигурителя е упражнявал дейност по смисъла на ТР. Отчетени са приходи и разходи по смисъла на Закона за счетоводството. По данни от ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО представляващ дружеството е посочен Б*** Г*** М*** с ЕГН * съставител на годишния финансов отчет е счетоводно предприятие „ Б** 2*** с ЕИК * и лице за контакт Б*** А*** Л***.Финансовия резултата от дейността на дружеството е счетоводна загуба - за 2018г. в размер на 110506.87лв. и за 2019г. в размер на 321678.75лв.; - разчетно - платежни ведомости за периода месец 02.2018г. до месец 03.2020г. са с положени подписи от наетите лица за получени трудови възнаграждения в брой. Няма положен подпис от управителя и гл. счетоводител. В разчетно - платежните ведомости лицата по предоставения списък от сектор „ КП“ при ТП на НОИ Монтана за периодите на временна неработоспособност, фигурират с начислен възнаграждение за действително отработени дни, дни във временна неработоспособност с начислено възнаграждение от осигурителя съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 5 от КСО и дни във временна неработоспособност за сметка на НОИ. Проверени бяха предоставените трудовите договори и заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на лица от списъка. В трудовите договори, сключени след дата 22.03.2018г, между съответното лице и осигурителя“С*** ф***“ ООД, ЕИК * , като представляващ е посочен Б*** Г*** М*** , с ЕГ Н **********,. наричан за кратко работодател, на основание чл.67, ал. 1 във връзка c чл. 70, aл. 1 от Кодекса на труда, с положен печат и подпис на управителя и на работник. Липсва подпис на управителя на трудови договори на следните лица: П*** И*** К*** ЕГН * - Трудов договор № 124/29.01.2019г.; В*** И*** п*** с ЕГН * - Трудов договор №148/06.06.2019г.; Н*** С*** Д*** с ЕГН * - Трудов договор № 167/17.09.2019г.; А*** А*** И*** с ЕГН * - Трудов договор № 166/17.09.2019г.
От страна на осигурителя не се представиха счетоводни документи / фактури, счетоводни справки/, банкови извлечения / РКО за изплатени трудови възнаграждения и други документи доказващи действително упражняване на дейност.“ /л.31-32 от делото/.
В хода на административното производство от посочения за управител Б*** Г*** М*** е декларирал, че няма никакви документи за въпросната фирма, за която се сочи, че представлява./л.33 от делото/. В резултат на това с констативен протокол № КП-3-11-00760145/28.05.2020 г. на контролен орган при ответника е направено заключение, че не може да бъде извършена проверка за коректността на подадените данни в Регистъра на осигурените лица за работещите по трудови правоотношения от осигурителя „С*** фууд 2017“ООД и обстоятелствата кои лица са реално са осъществявали трудова дейност при същия.
Следва да бъде отбелязано също, че предвид така установените обстоятелства, съмнения за злоупотреба с фондовете на ДОО, директорът на ТП на НОИ Монтана е уведомил ОД на МВР – писмо с изх.№ 1054-11-8#11/19.06.2020 г./л.29-30 от делото/.
Съгласно чл. 40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение, вместо възнаграждение, за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Параграф 1, т.3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. Както се посочи, в случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.
Най – напред съдът следва да посочи, че в настоящото производство не може да се претендира недействителност на трудовото правоотношение, което е обуславящото в конкретния казус осигурително правоотношение. Въпросът за действителността на трудовия договор не може и не бива да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал.1 и ал.3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл. 74, ал.5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната си сила. В този смисъл уведомлението, което работодателят е длъжен да изпрати в НАП не е елемент от фактическия състав, пораждащ трудовото правоотношение. От съдържанието на определението за осигурено лице обаче следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Неправилно се поддържа от жалбоподателката, че наличието на валидно сключен трудов договор е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор, както в случая, а и валидно възникнало трудово правоотношение, следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на така сключения трудов договор. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения договор няма. Въпреки изрично дадените указания от съда и допълнителна възможност за представяне на такива, жалбоподателката не представи никакви доказателства за твърдението си, че е упражнявала трудова дейност в соченото дружество в гр.Монтана. Същата в с.з. на 16.09.2020 г. изрично заяви, че никога не е виждала сочения в договора управител Б*** Г*** М*** , а е работила за шефовете Т*** и С*** в Монтана. Освен представения с жалбата трудов договор, същата не представи нито трудово книжка, нито длъжностна характеристика, от която да се установи какви са основните и задължения, не ангажира никакви доказателства за реално/действително упражняване на трудова дейност. От друга страна, съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като според ал.2 на този член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Предвид тези разпоредби, необосновано би било да се приеме, че жалбоподателката е изпълнявала трудови функции преди да и бъде представено завереното уведомление от НАП за регистрацията на трудовия и договор, тъй като задължението за предоставяне на посоченото уведомление е свързано с корелативното право на работника. Липсата на всички тези доказателства опровергава според настоящата инстанция изявлението единствено в представен екземпляр на трудов договор, че жалбоподателката е постъпила на работа и реално е извършвала трудова дейност.
От изложеното следва, че жалбоподателката и след изричните указания, дадени от съда не представя никакви доказателства за твърдението си, че е извършвала трудова дейност в гр.Монтана. Това обстоятелство кореспондира и със заключението от извършената в хода на административното производство проверка, обективирана в констативен протокол № КП-3-11-00760145/28.05.2020 г. на контролен орган, ползващ се с материална доказателствена сила, че не са установени данни за реално извършвана трудова дейност от лицето. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на производството писмени доказателства, представените разчетно-платежни ведомости не са подписани нито от управител, нито от гл.счетоводител, т.е. липсват годни платежни документи, от които да се установят реално изплатени трудови възнаграждения..
При така събраните писмени доказателства, липсата на доказателства за реално осъществена трудова дейност от жалбоподателката, жалбата следва да се отхвърли.
Като за прецизност следва да се посочи, че за административния орган е налице възможност след като не е изяснено фактическото положение, иницииране е проверка на осигурителя “С*** ф***“ ООД, да бъде спряно административното производство, след което ако се съберат достатъчно годни доказателства за реално осъществена трудова дейност от лицето, на същото следва да бъде изплатено дължимото обезщетение.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата П.А.В. против решение № Ц 2153-11-17/15.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, като недоказана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: