Р E Ш Е Н И Е
№ 644
гр.Плевен, 15.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 771 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 50 от 30.06.2021
год., постановено по НАХД № 20214410200017 от 2021 год., Районен съд – гр. Левски
потвърдил Наказателно постановление № 20-0241-000427/18.12.2020 год. на ВПД началник РУ – Белене при ОД МВР – Плевен, с
което на В.Г.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, са наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от В.Г.М. ***, подадена чрез пълномощника адв. Х.Т. от ВтАК, в
която се излагат съображения, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните
доказателства и е извел неправилни правни изводи, поради което постановеното
решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че извършването на нарушението и авторството му не са доказани и се развиват
подробни доводи в тази насока. Оспорва се възприетата от АНО и съда дефиниция на
термина „дрифт“ и се излагат твърдения за липса на умисъл от страна на касатора
за осъществяване на вмененото му нарушение. Прави се оплакване, че в последното
изречение от обстоятелствената част на оспореното НП е посочен АУАН с номер,
различен от този на процесния и се излагат доводи за нарушено право на защита
на жалбоподателя. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното
решение на РС- Левски и да се постанови отмяна на оспореното НП.
Ответникът е депозирал писмен отговор на касационната
жалба, в който се твърди неоснователност на същата. Излагат се доводи, че
авторството на нарушението е доказано безспорно от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, от които РС – Левски е достигнал и до
правилните изводи, че същото е осъществено от обективна и субективна страна, с
оглед което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Сочи се, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати нарушения. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия и съдържа всички, изискуеми от ЗАНН реквизити. За
допуснатото нарушение е ангажирана и съответстващата санкция, предвидена от
ЗДвП. С оглед горното е направено искане да бъде оставено в сила обжалваното
решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С отговора
е представено писмено доказателство- справка за нарушител.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. Т., който поддържа подадената касационна жалба. Излага
съображения за незаконосъобразност на решението на РС – Левски и твърди, че
същото е неправилно и несъобразено с доказателствата, приложени към делото.
Представя писмена защита, в която повтаря доводите от касационната жалба. Прави
искане да бъде отменено обжалваното решение и касационният съд да постанови
отмяна на оспореното НП.
Ответникът не изпраща процесуален
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението
на РС- гр. Левски следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С касационната жалба се оспорва анализът на събраните
от РС – Левски доказателства и в тази връзка се твърди, че нарушението не е
доказано от обективна и субективна страна. Оспорват се и правните изводи,
свързани с авторството на извършването му. Прави се и оплакване за допуснато
процесуално нарушение при съставяне на НП, довело до ограничаване правото на
защита на касатора.
Касационната инстанция намира, че първостепенният съд
е направил законосъобразен и обоснован анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи,
свързани с доказаността на нарушението от обективна и субективна страна, вкл. и
авторството му. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви във въззивния съдебен акт, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, предвид
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Настоящият съдебен състав счита, че процесният АУАН е издаден при
спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла
на посочената по- горе разпоредба. В хода на съдебното производство не са
ангажирани доказателства, оборващи доказателствената му сила по смисъла на
посочената по- горе разпоредба. От показанията на свидетелят Богомилов е видно,
че същият е възприел както нарушението, така и авторството му и се е обадил на
тел.112. Неговите свидетелски показания не са изолирани, а са в съответствие с
показанията на полицейските служители К.А., Б.Б. и Г.К., които косвено ги
потвърждават. Тези свидетели са пристигнали на местопроизшествието, възприели
са обясненията на очевидеца, който е посочил, че вследствие на нарушението
автомобилът се е ударил в ограничител м/у тротоара и шосето, заварили са на
място жалбоподателя, който бил във видимо нетрезво състояние, държал се грубо и
арогантно, вследствие на което е бил задържан, възприели са следи от
осъщественото леко ПТП – паднала лайсна от автомобила и охлузвания по него.
Свидетелят К. е възприел и следи от гуми на шосето в близост до площада на селото.
След съставяне на АУАН жалбоподателят е отказал да го
получи и не е направил възражения по констатациите му в срока и по реда на чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съвкупната преценка на горните
обстоятелства и настоящият съдебен състав намира, че нарушението и авторството
му са доказани.
Неоснователни са оплакванията за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на процесното НП. В последното изречение от
обстоятелствената част на оспореното НП действително е посочен номер на АУАН,
който се различава от номера на процесния с една цифра (459928 вместо 459929).
Горното обаче не представлява съществено нарушение, а допусната техническа
грешка, която не може да обуслови отмяна на оспореното НП. Това е така, защото
в началото на обстоятелствената част на НП е посочено изрично, че същото е
съставено въз основа на АУАН АА459929, същият е индивидуализиран с дата на
съставяне и име на актосъставител. В обстоятелствената част на НП освен това
словесно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, което също
кореспондира с констатациите в процесния АУАН, поради което не може да се
приеме, че допуснатата техническа грешка, изразяваща се в различие на една
цифра от бланковия номер на същия при посочването му в последното изречение от обстоятелствената
част, е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Следва да се отбележи също така, че нито в АУАН, нито
в НП при описание на осъщественото нарушение административните органи не са
използвали термина „дрифт“, поради което оплакванията в касационната жалба,
свързани със значението му са неотносими към правния спор.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В
хода на съдебното производство нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това
производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касац.жалба следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., тъй като в касационното
производство не е осъществявано процесуално представителство, а единствено е
изготвен отговор на касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
50 от 30.06.2021 год., постановено по НАХД № 20214410200017 от 2021 год. по
описа на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА В.Г.М.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на ОД МВР – Плевен разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.