Р Е Ш Е Н И Е №260315
Номер Година 16.05.2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №7240 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е за поправка на очевидна фактическа грешка с правно
основание чл. 247 ал.1 от ГПК.
С писмена молба от 29.03.2022 г. молителят П.Б.Б. ЕГН **********,***,
чрез адв. М.Т., със съдебен адрес:***, оф.**, е поискал от съда да се произнесе с тълкуване на
влязлото в сила съдебно решение № 260181/28.02.2022 г. по въпроса: как следва
да се дължи законната лихва върху сумата от 516,77(петстотин и шестнадесет лева
и 77 ст.) лева, представляваща месечни наемни вноски, като съдът е посочил, че
се дължи “ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на падежа на всяка една наемна вноска - 10
число на месеца за който се дължи, до окончателното изплащане на сумата“.
Препис от молбата е била връчена на другата страна, като в срок ответника по
молбата Н.Д.И., не е изразил становище по същата.
Съдът намира, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание
във връзка с депозираната молба.
Съдът, като прецени представените пред него доказателства, и във връзка с
наведените твърдения, намира за установено следното:
Нуждата
от тълкуване на решението възниква
във всички случаи, когато решението е неясно. Тълкуването на решение по
чл.251 ГПК е форма за официално, авторитетно тълкуване, което има всеобща важимост.
То цели да отстрани
неяснотата на решението спрямо всички и завинаги. Тълкуването трябва да изхожда
от мотивите на решението, а не от нова
преценка на доказателствата.
В конкретния случай ответника по делото и молител в настоящото производство
П.Б.Б. е направил искане от съда да му разтълкува Решение
№ 260217/18.03.2022 г., постановено по гр. дело № 7240/2018 г., по описа на
ХІІІ гр. с. на ПРС, относно това как се дължи законната лихва върху присъдената
в общ размер сума 516,77 лева.
Същевременно обаче в молбата се твърди, че в обстоятелствената част на
постановеното решение съдът е записал, че сумата в претендирания размер –
516,77 лева, се дължи ведно със законна лихва считано от датата на предявяване
на исковата претенция – 03.05.2018 г. до датата на пълното изплащане на
главницата.
Очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в решението. Не представляват очевидни
фактически грешки и съответно не могат
да бъдат поправени по този
ред грешките, които съдът е допуснал
при формиране на своята воля,
поради което пропускът да се
вземе предвид даден факт или
погрешната преценка на фактите и доказателствата
може да бъде
отстранен само по пътя на
обжалването.
Налице е очевидна фактическа грешка и в случаите, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която
не е резултат на мисловната дейност
на съда и от мотивите ясно
се вижда, че волята на
съда е била една, а в диспозитива е изразена друга.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира че в случая се касае до
допусната от съда очевидна фактическа грешка, а не до необходимост от тълкуване
на влязлото в сила съдебно решение.
Ето защо и след като съдът е изразил
воля по отношение на искането на ищцовата страна,
която е намерила отражение в мотивите на решението, но не и в диспозитива му,
съдът следва поправи тази грешка като в диспозитива му, като на страница трета,
ред тринадесети от долу нагоре, след израза:“… която се е ползвала от
непълнолетните деца на страните,“ , да се чете: „ …ведно със законната лихва
върху сумата от 516,77 лева, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 03.05.2018 г. до датата на пълното изплащане на главницата.“
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ал.1 от ГПК, в Решение № 260181/28.02.2022 г., по гражданско дело №7240/2018 г., по описа
на ХІІІ гр. с., като на страница трета, ред тринадесети от долу нагоре, след израза:“…
която се е ползвала от непълнолетните деца на страните,“ , да се чете: „ …ведно
със законната лихва върху сумата от 516,77 лева, считано от датата на
предявяване на исковата претенция – 03.05.2018 г. до датата на пълното
изплащане на главницата.“
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ