МОТИВИ към присъда № 18 от
08.08.2018 година по НОХД № 227/2017 година на РАЙОНЕН СЪД – А.
Производството
е образувано по внесен от Районна Прокуратура - А. Обвинителен акт срещу Р.И.Н.:
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, български
гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** ***,
в периода от 28.03.2016 г. до 28.03.2017 г., след като е осъден, /с решение №
4/15.02.2011 г., влязло в законна сила на 15.02.2011 г., като е изменен
размерът на издръжката, с решение № 8/06.02.2014 г., по гр.д. № 860/2010 г. по
описа на Районен съд гр. А., влязло в законна сила на 28.02.2014 г./ да издържа
свой низходящ – малолетният си син К. Р. Н., ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си с повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни
вноски по 110.00 лева всяка / общо 1430.00 лева/ , като до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд е платил дължимата издръжка – престъпление по чл.183 ал.1 от
Наказателния кодекс (НК).
Районна
прокуратура – А., след редовно призоваване се представлява от прокурора Мангърова,
която в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Р.И.Н.,
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава вината си. Представя
доказателства за изплащане на издръжката. Изразява искрено съжаление и моли за
налагане на административно наказание – Глоба.
След съвкупна преценка на
доказателствата, събрани по делото и на разпоредбите на закона, Районен съд -
гр.А., приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
С акт
на Районен съд – град А. – решение № 4/15.02.2011 година по гр.дело № 1062/2010
година влязло в законна сила на 15.02.2011 година бил прекратен брака между
обвиняемия Р.И.Н. и С.Д.Ф.. Със същия акт обвиняемият е бил осъден да заплаща
издръжка на свой низходящ – малолетния с син К. Р. Н., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител С.Д.Ф. ***. С решение № 8 от 06.02.2014
година по гр.дело № 860/2010 година по описа на РС – А. влязло в законна сила
на 28.02.2014 година съдът изменил издръжката като е бил определен размер от
110.00 лева месечно, считано от 28.03.2016 година.
Въпреки всички изложени по-горе обстоятелства,
обвиняемият не изпълнявал редовно задълженията си. В периода от 28.03.2016
година до 28.03.2017 година обвиняемият съзнателно не изпълнил задължението си
с повече от две месечни вноски, както следва: 13 месечни вноски от по 110 лева
всяка – общо 1430.00 лева. Неизпълненията на тези задължения е било съзнателно,
тъй като обвиняемия ясно е съзнавал че по силата на съдебния акт тези суми са
дължими и задълженията за изплащане на издръжка към свой низходящ трябва да се
изпълняват.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно, че с извършеното Н. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление чл.183 ал.1 от НК.
При така приетата за достоверна
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци, тъй като при установените факти,
по убеждение на съда, подсъдимия Р.И.Н. е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна, съставът на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, а именно: в гр. А., в периода от 28.03.2016
г. до 28.03.2017 г., след като е осъден, /с решение № 4/15.02.2011 г., влязло в
законна сила на 15.02.2011 г., като е изменен размерът на издръжката, с решение
№ 8/06.02.2014 г., по гр.д. № 860/2010 г. по описа на Районен съд гр. А.,
влязло в законна сила на 28.02.2014 г./ да издържа свой низходящ – малолетният
си син К. Р. Н., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си с
повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 110.00 лева всяка /
общо 1430.00 лева/ , като до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е платил дължимата издръжка
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – неплащане, липса на
фактическо и правно действие за плащане – предаване лично на законния
представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който кредиторът
може да разполага безусловно с нея. Подсъдимият не е изпълнил повече от две
месечни вноски.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че е задължен да
дава издръжка на своето дете, но въпреки това не е изпълнил задължението си. Задължението
за издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а подсъдимият е
трудоспособен, няма установени заболявания, които обективно да не му позволяват
да полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е предприемал
действия за изменение на издръжката поради липса на достатъчно доходи, поради
което следва да се приеме, че субективният признак е налице.
Обясненията дадени от подсъдимия, че през инкриминирания период не е бил на
постоянна работа по никакъв начин не го освобождава от задължението му да
заплаща издръжка на детето. Законодателят е определил това задължение като
безусловно, а не според възможностите на длъжника. Съгласно Постановление № 5/70 г.
Пленум на ВС, не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата,
които са трудоспособни и неоправдано не работят. Невъзможността да се дава
издръжка следва да е резултат на обективна причина извън волята на задълженото
лице-продължителна болест довела до временна или трайна неработоспоспособност,
отбиване на военна служба, изтърпяване на наказание лишаване от свобода и т.н., а такива причини по
делото не са установени.
Предвид изложеното съдът следва да признае
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът обаче
взе предвид безспорно установеното в производството обстоятелство, че след внасяне
на обвинителния акт в рамките на няколко месеца подсъдимият е изплатил
дължимата издръжка, обхваната от обвинението.
Подс.Р.Н. е
осъждан веднъж за същото престъпление по чл.183 ал.1 от НК по НОХД 101/2014
година на АРС, но предвид обстоятелството, че преди постановяване на присъдата
подсъдимия е изпълнил задължението си съдът не го е наказал.
Показанията
на св. С.Д.Ф. дадени по време на досъдебното и съдебното производство и на
подкрепените от доказателствата по делото самопризнания на подсъдимия.
Относно наказанието
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една година или
„Пробация“.
Обвиняемият не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от
него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това, съдът приложи
разпоредбата на чл. 78 А от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл.183, ал. 1 от НК. На същият следва се наложи
административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно
наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът определи размера на административното
наказание - 1000.00 лв., т.е. минималният.
Наказание с такъв размер е
справедлив и достатъчен за осъществяване целите за персонална и
генерална превенция. Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност
на деянието и на дееца. Подсъдимият, извършил престъплението е с добри
характеристични данни, проявява добро процесуално поведение, внесе дължимата
издръжка в рамките на няколко месеца. Горните обстоятелства съдът прецени като
смекчаващи отговорността. Липсват
обстоятелства, които да отегчават отговорността на обвиняемия. Поради изложеното, съдът намери, че за
извършеното от обвиняемия престъпление следва да му бъде определено
административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи обстоятелства,
в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв. С така определеното по вид
и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху
обвиняемия, за да спазва установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.78а от НК, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: