Р Е Ш Е Н И Е № 260111
гр. ВРАЦА,
26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на 26.03.2021 год., в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
при участието
на секретаря Виолета Вълкова като разгледа докладваното от съдията Ангелова в.
гр. дело №118 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на "Топлофикация – Враца" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Р. И. М., чрез юрк. В.Н., срещу решение №
260035/29.01.2021 г., постановено по гр. дело № 2622/2020 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което съда е признал за установено на основание чл.439 ГПК, че Й.И.Т. *** не дължи на "Топлофикация - Враца"ЕАД с ЕИК ***, гр. *** сумите по изпълнителен лист от 20.01.2017 г., издаден по ч.
гр. дело № 5295/2016 г. на РС Враца, а именно: сумата 1915.18 лева – главница за периода от 31.07.2014 г. до 30.06.2016
г., сумата 263.53 лева -мораторна лихва върху главницата за периода от
31.07.2014 г. до 30.06.2016 г., законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по делото за
държавна такса в размер на 43.57 лева, както и 200.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като погасени по давност.
С решението
въззивникът е осъден да заплати на Й.И.Т. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, държавна такса, такси за преписи по изпълнителните
дела, общо в размер на 620.89 лева.
Според жалбоподателя
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че извода на
съда за липса на основание да бъде приложена разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД е
неоснователен, както и неоснователно съда е приел, че е приложим краткия
тригодишен давностен срок, а не пет годишния. Поддържа се, че по същността си,
правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Навеждат се доводи, че
когато вземането, макар и да представлява такова по смисъла на чл.111 от ЗЗД, и
е установено с решение по чл.422 ГПК след подадено възражение по чл.414 ГПК
срещу заповедта, същото при всички положения се погасява с общата пет годишна
давност. Сочи се, че ако пък длъжника не е оспорил заповедта и тя е била влязла
в сила, това би създало една двойнствена ситуация, в която срокът на
приложимата спрямо вземането погасителна давност, ще зависи от процесуалното
поведение на длъжника, което би било недопустимо. Цитирана е и съдебна
практика, според която се твърди, че влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. В тази насока се изтъква, че по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД.На следващо място се поддържа, че в обжалваното
решение липсва произнасяне по въпроса дали плащането в изпълнителния процес е
действие, което прекъсва давността.Твърди се, че в случая плащането прекъсва
давността, а по изп.дело такова плащане е била налице, на 19.10.2018г.;
08.01.2019г.; 28.03.2019г.; 08.05.2019г. и 11.09.2019г. Навеждат се доводи, че
в резултат на изпратеното съобщение от ЧСИ по делото са постъпвали парични
суми. Моли решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените в
двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна Й.Т., чрез адв. И.И. ***, депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства по
делото и е стигнал до обоснован и верен извод за решаването на спора,
прилагайки правилно и относимия материален закон. Аргументира позицията си, че
вземането не е установено със съдебно решение/присъдено е с влязла в сила
поради липса на подадено възражение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ и няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Наведени са доводи,
че по изп.дело е образувано на 20.03.2017г., като в молбата за образуване на
делото взискателя е бил посочил като способ за за принудително изпълнение опис
на движими вещи, но такъв не е бил извършван и такса за опис не е била внесена,
поради което се твърди, че към 20.03.2019г. изп.производство е било прекратено
по силата на закона чл.433, т.8 ГПК. Сочи се, че преди
прекратяване на изп.дело е имало две плащания от страна на длъжника на
19.10.2018г. и на 08.01.2019г., но същите не прекъсват давността както и
преклузивния срок по чл.433, т.8 ГПК. Иска се обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на
сторените в настоящата съдебна инстанция разноски. С отговора не се правят
доказателствени искания.
Настоящият
състав приема жалбата за редовна от външна страна, и процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и
интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Пред Районния
съд- Враца Й.И.Т., чрез адв. И.И. *** е предявила иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК
против "Топлофикация - Враца"ЕАД с ЕИК ***. Твърди се, че на
основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3531/27.12.2016г. и изп.лист от
20.01.2017г. издаден по ч.гр.дело №5295/2016г. по описа на Районен съд – Враца,
Й.Т. е осъдена да заплати на "Топлофикация - Враца"ЕАД за сумата в
размер на 1915.18 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода от 31.07.2014г. до 30.06.2016г.;сумата в размер на 263.53 лв.,
представляваща мораторна лихва дължима за периода от 31.07.2014 г. до
30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 43.57 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа се в исковата
молба, че въз основа на издадения изп. лист е било образувано изп. дело №20179000400312
по описа на ЧСИ Ц. Д., с район на действие Окръжен съд - Враца. Твърди се, че
по изп. дело са били извършени 4 бр. справки за имущественото състояние на
длъжника и до длъжника било изпратено съобщение за образуваното изп.
дело,връчено на 03.04.2017 г., като след тази дата са минали повече от 2 години,
през които взискателя не е предприемал изп. действия,поради което изп. дело
било прекратено на основание чл.433, т.8 ГПК - по силата на закона.
Посочва се в исковата
молба, че на 13.06.2019г. с молба до ЧСИ, взискателя "Топлофикация -
Враца"ЕАД е поискал извършване на опис на движими вещи в жилището на
длъжника, който е бил насрочен за 16.07.2019г.,но от приложения по изп.дело
протокол се установява, че същия не е бил извършен, тъй като взискателят не е
осигурил свой представител и не е внесъл такса за извършването му. Твърди се,
че насрочването на описа било предприето след като изп. дело било прекратено по
силата на закона и това действие не прекъсвало давността. Изтъкват се доводи,
че доколкото вземанията по изп. лист се погасявали с 3 годишен давност,в случая
давността била изтекла на 20.01.2020г. Искането е да бъде признато за
установено по отношение на ответника,че ищцата не дължи поради погасяване по
давност сумите по изп. лист,въз основа на който било образувано изп. дело.Направено
е особено искане, съда да допусне обезпечение на предявения иск като спре изпълнението
по образуваното изп.дело №20179000400312 по описа на ЧСИ Ц. Д.. Искането е уважено
и съда с определение №260302/15.10.2020г.,като е определил в едноседмичен срок
ищцата да внесе гаранция в размер на 243.00 лв., но в указания й срок същата не
е внесена и обезпечителна заповед не е издадена.
Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответника "Топлофикация -
Враца"ЕАД е депозирал писмен отговор, с който се излагат доводи за
недопустимост и за неоснователност на иска. Поддържа се, че давността е била
прекъсвана многократно, с различни действия за принудително изпълнение, като се
посочва, че на 13.06.2019г. е била депозирана и молба за опис на движими вещи в
жилището на длъжника,видно от призовката за принудително изпълнение от
19.06.2019г. за насрочения опис на движими вещи. Ответникът навежда и доводи,
че давността е била прекъсвана с всяко едно плащане извършвано от длъжника,
като са посочени и датите на извършените плащания: 19.10.2018г., 08.01.2019г.,28.03.2019г.;
08.05.2019г.; 11.09.2019г.Наведени са и доводи, че взискателя не следва да иска
изрично извършване на изпълнителни действия по вече образуваното изп.дело, след
като по същото са налице постъпления по силата на изрично постигнато съгласие
между взискател и длъжник за разсрочено плащане на задължението.
По делото са приложени копие от изп. дело №20179000400312 по описа на ЧСИ Ц. Д., с район на
действие Окръжен съд – Враца и ч.гр.дело №5295/2016г. по описа на Районен съд –
Враца.
Районният съд е уважил изцяло предявения иск, като е
приел, че в случая вземанията на ответника са периодични/за лихви и съответно
се погасяват с
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
установено, че "Топлофикация - Враца" ЕАД е сезирала Районен съд –
Враца със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с вх. №17096 от 22.12.2016г. за сумата в размер на 1915.18 лв.
главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от
31.07.2014г. до 30.06.2016г.; сумата в размер на 263.53 лв., представляваща
мораторна лихва дължима за периода от 31.07.2014г. до 30.06.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.12.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 43.57 лв. държавна такса и 200.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение №3531/27.12.2016г. по ч.гр.дело №5295/2016г. по описа на Районен съд – Враца. Заповедта за
изпълнение е връчена лично на длъжника Т. на 03.01.2017г., като заповедта е
влязла в сила и на 20.01.2017г. е издаден изпълнителен лист.
Въз основа
на него на 17.03.2017г. е образувано изп. дело № №20179000400312 по описа на
ЧСИ Ц. Д., с район на действие Окръжен съд - Враца. По изпълнителното дело
взискателя "Топлофикация - Враца"ЕАД е поискал опис на движими вещи в
дома на ищцата, с молба с вх. №09288/13.06.2019г. като по делото съдебния
изпълнител е насрочил опис, но видно от изготвения по изп.дело протокол от
16.07.2019г. същия не се е състоял, тъй като взискателя не е внесъл дължимата
такса за това и не е изпратил свой представител. Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изп.дело, длъжника Т. е извършил плащания на 19.10.2018г.,
08.01.2019г., 28.03.2019г.; 08.05.2019г.; 11.09.2019г.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предмет на
настоящото въззивно производство е искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението.
Съгласно
разясненията по т. 10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника и др. Прекъсва давността по
смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан
от взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н. Със същото ТР е
прието, че новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/80 г. Налице е трайна съдебна практика на ВКС
в този смисъл и преди постановяване на ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага
и преди постановяването му /решение от 09.09.2010 г. по т. д. № 400/09 г., II
ТО на ВКС; Р № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/09 г., II ТО; Р №
451/29.03.2016 г. 2306/15 г., IV ГО; Р № 325/13.01.2016 г., гр. д. № 2783/15
г., III ГО и др. /.
Настоящият
съдебен състав счита, че доколкото вземането е установено със заповед за
изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност е пет години. Давностният срок е
започнал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение- 20.01.2017 г.,
тъй като от този момент вземането е станало изискуемо. Настоящият съдебен
състав намира, че давността е прекъсвана многократно с предприетите от длъжника
плащания по изпълнителното дело -на 19.10.2018г., 08.01.2019г.,28.03.2019г.;
08.05.2019г.; 11.09.2019г., всяко от които има за последица прекъсване на
давността. От прекъсване на давността с направените плащания до приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция-23.03.2021 г. отново не е изтекла
петгодишната погасителна давност, още по-малко такава е изтекла, считано от
всяко отделно плащане, което прекъсва давността.
Въззиваемата
навежда доводи, че изп.дело е перемирано, с оглед обстоятелството, че до нея е
било изпратено съобщение за образуваното изп. дело,връчено на 03.04.2017г.,
като след тази дата са минали повече от 2 години, през които взискателя не е
предприемал изп. действия,поради което изп. дело било прекратено на основание
чл.433, т.8 ГПК - по силата на закона. Твърди се още, че на 13.06.2019г. с
молба до ЧСИ, взискателя "Топлофикация - Враца"ЕАД е поискал
извършване на опис на движими вещи в жилището на длъжника, който е бил насрочен
за 16.07.2019г.,но от приложения по изп.дело протокол се установява, че същия не
е бил извършен, тъй като взискателят не е осигурил свой представител и не е
внесъл такса за извършването му. Твърди се, че насрочването на описа било
предприето след като изп. дело било прекратено по силата на закона и това
действие не прекъсвало давността. Изтъкват се доводи, че доколкото вземанията
по изп. лист се погасявали с 3 годишен давност,в случая давността била изтекла
на 20.01.2020г. Така изложеното е неоснователно.
В случая
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по дело №
1747/2020 г. на ВКС.
Поради
изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са основателни и като
такива следва да бъдат уважени, а обжалваното
решение следва да се отмени, и на основание чл.271, ал.1,пр.2 ГПК, този иск ще
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението ще следва да
се отмени и в частта за присъдените разноски.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на въззивника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева за
първоинстанционното производство, 200.00 лева за въззивното производство, както
и заплатената държавна такса за обжалване решението на ВРС в размер на 48.45
лева, т. е. разноски в общ размер от 448.45 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260035/29.01.2021 г., постановено по гр. дело №
2622/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, както и в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.И.Т. *** иск
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на
"Топлофикация - Враца"ЕАД с ЕИК ***, гр. *** сумите
по изпълнителен лист
от 20.01.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 5295/2016 г. на РС Враца, а именно: сумата 1915.18 лева – главница за периода от
31.07.2014 г. до 30.06.2016 г., сумата 263.53 лева -мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.07.2014 г. до 30.06.2016 г., законната лихва върху
главницата, считано от 22.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,
разноските по делото за държавна такса в размер на 43.57 лева, както и 200.00
лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Й.И.Т. с ЕГН **********, с адрес *** иск да заплати на "Топлофикация
- Враца"ЕАД с
ЕИК ***, гр. ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева за
първоинстанционното производство, 200.00 лева за въззивното производство, както
и заплатената държавна такса за обжалване решението на ВРС в размер на 48.45
лева, т. е. разноски в общ размер от 448.45 лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........