РЕШЕНИЕ № 264
гр. Пловдив 14.05.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с.,
в публично заседание на 12 април 2018 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 417/2016
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 694,
ал.1 от ТЗ.
Ищецът „РОМЕКС КАР” ЕООД– в несъстоятелност ЕИК
*********, моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника несъществуването на прието вземане на „БМ ЛИЗИНГ“ АД ЕИК
********* в общ размер на 178 201.85 лв., представляващо просрочени
погасителни вноски по договор за финансов лизинг № 20111114/24.11.2011 г. за
периода м. октомври 2012 – м. юни 2015 г.
Ответното дружество „БМ ЛИЗИНГ“ АД оспорва иска като
неоснователен и моли да се постанови решение, с което същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
В производството по несъстоятелност на ищцовото дружество
е прието вземане на ответника в общ размер на 178 201.85 лв.,
представляващо просрочени погасителни вноски по договор за финансов лизинг №
20111114/24.11.2011 г. за периода м. октомври 2012 – м. юни 2015 г.
Вземането е включено в изготвен от синдика списък на
приети вземания, обявен в ТР на 05.02.2016 г.
Против списъка е постъпило възражение от „РОМЕКС КАР”
ЕООД, като с определение № 1331/16.16 г. по т.д. № 639/14 г. на ПОС, е
постановено одобряване на списъка с
изключване на вземания, едно от които на
„БМ ЛИЗИНГ“ АД над размера от
178 201.85 лв., която сума представлява просрочени погасителни вноски по
договор за финансов лизинг № 20111114/24.11.2011 г. за периода м. октомври 2012
– м. юни 2015 г. – предмет на заповед по чл. 417 от ГПК № 5973/4.9.15 г., до
пълния размер на предявеното вземане от общо 531 050.50 лв.
Определението на съда за одобровяване на списъка е
обявено в ТР на 22.06.2016.
В законоустановения 7-дневен срок длъжникът „РОМЕКС КАР”
ЕООД е предявил установителния иск за несъществуване на вземането – исковата
молба е подадена на 29.06.2016 г.
Искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Няма спор между страните по отношение сключването на
договор за финансов лизинг № 20111114/24.11.2011 г., представен към исковата
молба.
Договорът е сключен между „БМ ЛИЗИНГ“ АД като лизингодател, „БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ“ ЕООД
като лизингополучател и П.Г.Б., Г.П.Б. и „РОМЕКС КАР“ ЕООД като съдлъжници.
По силата на договора лизингодателят се е задължил да
придобие собствеността и да представи на лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение, при условията на финансов лизинг, следните активи с конкретно
посочени серийни номера:
-
Мотокар RO 80D, товароподемност
8000 кг и височина на повдигане 3000 мм
-
Мотокар EB35, товароподемност
3500 кг и височина на повдигане 3300 мм
-
Кламер ротиращ
комплект, с челюсти за рула
-
Кламер ротиращ на
360, с челюсти за бъчви
-
Кош за насипни
материали.
В чл. 5-10 са уговорени дължимите плащания по договора.
Съгласно чл. 11 активът се закупува от „РОМЕКС КАР“ ЕООД
като продавач-доставчик, предава се от лизингодателя на лизингополучателя с
приемо-предавателен протокол. Уговорено е сключването на застрахователен
договор от страна на лизингодателя с ЗПАД „УНИКА“, който договор да се поддържа
през целия срок на договора и по който лизингодателя да бъде посочен като
единствен получател на застрахователни обезщетения.
Ищцовото дружество „РОМЕКС КАР“ ЕООД се е задължило по
силата на договора солидарно с лизингополучателя да отговаря за изпълнението на
всяко задължение, което лизингополучателят има по договора за финансов лизинг,
като е декларирано съгласие лизинговото имущество да бъде ползвано единствено
от лизингополучателя, който единствено има право да упражни или не правото да
придобие, вкл. предсрочно лизинговия актив, вкл. единствено лизингополучателят
има правото да нареди на лизингодателя активите да бъдат прехвърлени не на
него, а на посочено от него трето лице.
Няма спор и по отношение на изпълнението на задълженията,
поети от страна на лизингодателя във
връзка с придобиването на собствеността и предаването на лизингополучателя
„БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ“ ЕООД на въпросните активи, както и във връзка със
сключването на застрахователен договор от лизингодателя с ЗПАД „УНИКА“ в
съответствие с клаузите на договора – такъв е сключен по застрахователна полица
12900ВSO333 за периода 26.11.12 – 25.11.13 г .
Ищецът оспорва съществуването на вземането – погасителни
вноски за периода м. октомври 2012 – м. юни 2015 г., както по отношение на
претендирания размер, така и предвид твърдението, че на 13.4.13 г. в ***, е
настъпило застрахователно събитие, във връзка с което лизингодателят - ответник по настоящето дело, е получил
застрахователно обезщетение. В тази връзка заявява становище, че оспореното вземане не съществува изцяло.
Ответникът оспорва твърдението, че е получено
застрахователно обезщетение. Заявява се, че на 13.4.13 г. в производствената
база на ищеца са отнети чужди движими вещи, описани подробно в
инвентаризационен опис, наличен по
преписка по дознание № 462/13 г. на 5-то РПУ Пловдив. Застрахователно
обезщетение обаче не е получено от лизингодателя, тъй като застрахователят е
счел, че няма реализиран застрахователен риск – застраховката не покривала
вреди при кражба, а такива при кражба
чрез взлом, използване на техническо средство или грабеж. Освен това било
констатирано нарушение на изискванията за съхранение на лизинговото имущество,
както и липса на доказателства за размера на щетите.
Освен това се възразява, че няма доказателства за
идентичност на вещите, предмет на лизинговия договор и вещите, по отношение на
които се твърди да е настъпило застрахователно събитие.
Освен това по същество се оспорва като неоснователна
тезата, че настъпването на застрахователно събитие води до погасяване на
вземането по лизинговия договор. Позовава се на т. 2.2 от общите условия към
договорите за финансов лизинг, според които рискът от погиване, кражба,
увреждане или друга щета на актива, независимо от наличието на застраховка, е
за сметка на лизингополучателя. Освен това в т. 5.10 от същите общи условия
било предвидено, че рискът от погиване, кражба, увреждане и т.н. се носи от
лизингополучателя от момента на предаване на актива, а в т. 12.8 - че настъпването на застрахователно събитие
не освобождава лизингополучателя от задължението да плаща лизинговите
вноски.Счита, че така цитираните клаузи от общите условия кореспондират с
нормата на чл. 343 от ТЗ, според която рискът от случайно погиване или повреждане
на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
Ищецът оспорва като неоснователни доводите на отказа на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. Възразява се, че са
предприети всички необходими действия за опазване на лизинговото имущество.
Възразява се против правната квалификация на деянието, дадено от органите на
досъдебното производство - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК – кражба вр. чл.
330, ал.1 от НК, като ищецът счита, че е налице квалифицирано обстоятелство по
чл. 195, ал.1,т.3 от НК – кражба извършена чрез разрушаване,
повреждане,подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или
имот, тъй като извършителите са разбили масивни катинари, изкъртили са част от
портални врати, които имат предназначение изключване на достъпа на трети лица
до обектите, както и ограничаване на природните сили върху тях. Т.е. счита, че
е налице взломна кражба, което представлява застрахователно събитие по смисъла
на застрахователния договор. Оспорва се твърдението, че лизинговите вещи били
разглобявани, като се заявява, че същите били само подготвени за ремонт. Т.е.
оспорват си цитираните от застрахователя причини за отказ да се плати
застрахователно обезщетение.
Съдът приема за основателна тезата на ответното
дружество, че евентуалното настъпване на застрахователно събитие не води до
отпадане на задължението за
лизингополучателя за плащане на дължимите лизингови вноски. Сключеният
договор е такъв за финансов лизинг по чл. 342 , ал.2 от ТЗ. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 343 от ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане на
вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
Във връзка с тази разпоредба съдебната практика е приела,
че при договора за
финансов лизинг всички рискове от повреждането, погиването на вещта, щетите,
причинени от вещта на трети лица и имущество, както и разноските по поддържане
на вещта, предмет на договора, са за сметка на лизингополучателя, като тези особености при финансовия лизинг произтичат от
кредитния му характер - лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя в
размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на инвестицията си чрез
получаване на лизингови вноски; като гаранция за вземането си лизингодателят
запазва собствеността върху вещта, но дава право на лизингополучателя да я
изкупи и то на цена, надвишаваща на практика покупната й цена, тъй като
отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, но включват и
други елементи. В този смисъл е решение № 294 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 670/2009 г., IV г. о., ГК и др., като в тази връзка са мотивирани и
изводи, че лизингополучателят е носител на риска от повреждане на вещта и
носител на правото да търси директна, включително деликтна отговорност за
репариране на нанесените му вреди.
В този смисъл е и т.2.2 от Общите условия към договори за
финансов лизинг на „БМ ЛИЗИНГ“, която изрично сочи, че рискът от погиване,
кражба, повреждане или друга щета на актива, е за сметка на лизингополучателя,
независимо от това дали същият е застрахован или не, както и разпоредбата на т. 12.8
- настъпването на застрахователно
събитие, независимо дали е покрито от съответата застрахователна полица или не,
включително в случаите на кражба или тотална щета на актива, не освобождава лизингополучателя от задължението
да плаща лизинговите вноски и да изпълнява всички свои задължения по договора
за финансов лизинг.
Цитираните разпоредби от общите условия кореспондират с
нормата на чл. 343 от ТЗ и характера на договора за финансов лизинг като
финансово-кредитен инструмент.
Освен горното, в случая не се доказва твърдението на
ищеца, че ответното дружество е получило застрахователно обезщетение.
Напротив, ответникът представя доказателства, че застрахователното
дружество приема, че не е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение /представен окончателен доклад във връзка с получено постановление
от РП във връзка със събитието/. В същия е прието по отношение на заявения
„пожар“ – че данните са за възникване на пожар в строителен фургон на обекта, като
липсват данни за увредени части на кари, липсват данни за увреждане на
застрахованото имущество от възникналия пожар и няма реализиран застрахователен
риск; по отношение на заявената „кражба
с взлом“ е посочено, че издаденото постановление на прокуратурата е за
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, което не представлява „кражба с взлом“
и/или „кражба с техническо средство“. Освен това застрахователят се позавава на
нарушаване на изискванията по лизинговия договор за съхраняване на лизинговото
имущество.
Т.е. безспорно по делото се доказва, че към настоящия
момент ответникът не е получил застрахователно обезщетение.
Ищецът счита, че застрахователят няма правно основание да
отказва изплащането на застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че доводите в тази насока в крайна сметка
се явяват ирелевантни към настоящия правен спор предвид изложените съображения,
че рискът от погиване на вещта, кражба и т.н. поначало се носи от
лизингополучателя. Независимо от това, за пълнота на настоящето решение, се
излагат накратно констатациите на съда в тази връзка:
Застрахователната полица покрива редица рискове,
включително „пожар“, „кражба с взлом“, „грабеж“, „злоумишлени действия от трети
лица“, „вандализъм“.
По делото е приложена образуваната преписка по досъдебно
производство – дознание № 462/2013 г. по описа на Пето РУ на МВР Пловдив.
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител за това, че на 13.4.13 г. в ***, е отнел чужди движими вещи – части
и агрегати от кари от владението на фирма „РОМЕКС КАР“ ЕООД, без съгласието на
ръковоството с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
194, ал.1 от НК, както и за това че на 12/13
април 2013 г. в *** е запалил чуждо имущество със значителна стойност –
складова база на фирма „РОМЕКС КАР“ ЕООД – престъпление по чл. 330, ал.1 от НК.
Досъдебното производство е спряно с Постановление за
спиране от 19.08.2014 г., потвърдено с определение № 1662/8.10.14 г. по чнд
5889/14 г. на Пловдивски РС.
При преглед на материалите по преписката е видно, че
липсват данни при възникналия пожар във фургон да са засегнати по някакъв
начин машините, предмет на процесния
лизингов договор. Налице са данни за кражба на части и агрегати от машини.
По настоящето дело
е разпитан като свидетел С.Д.К., който дава показания, че през 2013 г. е
работел в РОМЕКС КАР като отговарящ за инвентаризацията, била направена
инвентаризация преди събитието; на 13.4.13 г. било установено, че са налице
разбити катирани, ключалки, входна врата, уронена стена, счупени прозорци,
разпилени части от машини; липсвали хидроцилиндри, вилици и
други, имало разпилени от скелето части по цялото трасе; снимките на л. 36 и 37 от делото били правени от един от
колегите му, като свидетелят ги
предоставил на полицията; на разследващите органи били предоставени и изготвените от тях инвентаризационни описи
след пожара, като било направено сравнение с инвентаризационните описи от преди
събитието.
Свидетелят заявява, че когато се
правила инвентаризацията, се отбелязвало в протоколите и на кого са машините,
защото имало машини, не са на „БМ лизинг“; някои детайли бяха свалени от
машините на „БМ лизинг“ от служители на „Ромекс кар“; машините били докарани за
рециклиране и ремонт. Заявява, че не са му известни конкретните договорни
отношения между „БМ лизинг“ и „Ромекс кар“.
При така събраните доказателства
съдът намира, че не може да се направи мотивиран извод за това при твърдяното
престъпно посегателство са отнети именно машините, предмет на процесния
лизингов договор.Всички данни от преписката, а и показанията на свидетеля сочат
за отнемане на части от машини, без да е налице каквато и да било конкретизация
за части от какви машини става дума – нито общо по вид и тип, още по
-малко да става ясно, че се касае за
конкретните машини с конкретно посочени технически характеристики, серийни
номера и т.н. Свидетелят говори за направена инвентаризация на машините на
„РОМЕКС КАР“, което обаче автоматично
означава, че тази инвентаризация не би могла да включва процесните машини, тъй
като по силата на процесния договор за финансов лизинг същите са били предмет
на придобиване от ответното дружество като лизингодател от „РОМЕКС КАР“ като
продавач-доставчик, и са били предоставени на друго дружество – „БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ“ ЕООД за ползване при условията на
договор за финансов лизинг. Последното дружество, макар със същия едноличен
собственик на капитала и същия управител, представлява отделен правен субект.
Не би следвало процесните машини, които са придобити от „БМ ЛИЗИНГ“ и са
предоставени на „БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ“ ЕООД по договора за финансов лизинг, да
фигурират в инвентаризационните описи на „РОМЕКС КАР“ ЕООД, което дружество е
само солидарен длъжинк по договора за финансов лизинг.
Предвид изложеното съдът приема, че по настоящето дело
остава изцяло недоказано твърдението на ищеца, че именно конкретните машини,
предмет на процесния лизингов договор, да са станали обект на заявеното престъпно посегателство, по повод на което е
образувано дознание № 462/2013 г. по
описа на Пето РУ на МВР Пловдив.
Ето защо съдът приема за
неоснователна тезата на ищеца за несъществуване на приетото вземане предвид
настъпване на застрахователно събитие и изплащане на застрахователно
обезщетение.
Що се отнася до размера на задължението за просрочени лизингови вноски за посочения период м.
октомври 2012 – м. юни 2015, по делото е
прието заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните и се възприема
от съда като компетентно изготвено.
От същото се установява, че просрочените погасителни
вноски за периода възлизат на 172 891.88
лв., от които 123 844.80 лв. главница, 24 174.32 лв. ДДС,
20 727.27 лв. лихва, 4 145.49 лв. – такса разр. ДДС.
В този смисъл възраженията на ищеца по отношение размера
на дължимите суми по договора за процесния период се явяват частично
основателни за разликата над посочения от вещото лице размер до пълния размер
от 178 201.85 лв.
Предвид посоченото следва да се постанови решение, с
което предявеният иска да се уважи за разликата над сумата 172 891.88 лв.
до пълния предявен размер, а за сумата 172 891.88
лв., от които 123 844.80 лв. главница, 24 174.32 лв. ДДС,
20 727.27 лв. лихва, 4 145.49 лв. – такса разр. ДДС – да се отхвърли
като неоснователен.
На осн. чл. 694, ал.7 от ТЗ съобразно отхвърлената част
ищцовото дружество – в несъстоятелност следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд в размер на 1728.92 лв., а
ответното дружество, съобразно уважената част от иска – 53.10 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РОМЕКС КАР” ЕООД
– в несъстоятелност ЕИК ********* и „БМ ЛИЗИНГ“ АД ЕИК ********* несъществуването
на прието вземане на „БМ ЛИЗИНГ“ АД ЕИК ********* в размер на 5 309.97 лв., представляващо разликата над 172 891.88 лв. до 178 201.85 лв. - представляващо
просрочени погасителни вноски по договор за финансов лизинг №
20111114/24.11.2011 г. за периода м. октомври 2012 – м. юни 2015 г.,
като по отношение на сумата 172 891.88 лв., /от които 123 844.80 лв. главница,
24 174.32 лв. ДДС, 20 727.27 лв. лихва, 4 145.49 лв. – такса
разр. ДДС/ ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 694, ал.1 от ТЗ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
|
ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР” ЕООД – в несъстоятелност ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Благоеврад, ул. „Астра“ №
10, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски
окръжен съд държавна такса в размер
на 1728.92 лв. |
ОСЪЖДА „БМ ЛИЗИНГ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София 1303 район
Възраждане, бул. Тодор Александров No 109-115, ет. 9, бизнес
сграда "ТАО", да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Пловдивски окръжен съд държавна такса
в размер на 53.10.лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: