Решение по в. гр. дело №457/2020 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 18
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Петранка Райчева Прахова
Дело: 20205400500457
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Смолян , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500457 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Решение № 149/2020 г. по гр. д. № 569/2019 г. Девински районен
съд е признал за установено по отношение на М. Ал. Ч./Р./, че дължи на „Б.
Ф.“ ООД сумата от 800 лева – главница – неизпълнено задължение за
връщане на заем на основание сключен между страните договор за
потребителски кредит от 19.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
11.06.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение№ 145/11.06.2019 г.
по ч. гр. д. № 260/2019 г. на РС – Девин. Със същото решение М. А. Ч. /Р./ е
осъдена да заплати на „Б. ф.“ ООД сумата от 203 лева – разноски по ч. гр. д.
№ 260/2019 г. и настоящото производство съразмерно уважената част от иска;
ищецът е осъден да заплати на адв. Кр. Б. адвокатско възнаграждение в
размер на 304 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответницата М. А.Ч., чрез пълномощник адв. М. Л., с оплаквания, че е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по същество, след като
ищцовото дружество с допълнителна уточняваща молба изрично е заявило, че
предявява установителни искове за сумите: 98, 94 лева договорна лихва, 784
лева неустойка, 27, 80 лева наказателна лихва и 1 535 лева разходи за
събиране.
1
Сочи се във въззивната жалба, че ищецът е направил тези
уточнения, тъй като сумата от 800 лева е била призната от ответницата и за
нея е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца. Сочи се, че с оглед
направеното от ищецът уточнение на исковата претенция, съдът е бил
десезиран от иска за главницата в размер на 800 лева.
Алтернативно се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение.
С въззивната жалба се прави искане за обезсилване на решението в
обжалваната част като недопустимо, алтернативно се иска неговата отмяна
като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски за
производството пред районния и пред въззивния съд.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищецът „Б. ф.“
ООД, чрез пълномощник адв. М. Ст., с който се изразява становище за
правилност и допустимост на обжалваното решение.
В отговора се застъпва теза, че за да е недопустим иска по чл. 422
от ГПК за признатата с възражението част, трябва тази част да е ясно и
недвусмислено индивидуализирана във възражението; твърди се, че в случая
ясно е индивидуализирана само оспорената част. Твърди се, че кредиторът
няма издаден изпълнителен лист за процесната сума, поради което следва да
се признае за установено, че съществува претендираното вземане.
С отговора са прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение; прави за възражение за приемане на разноски за другата страна и за
тяхната прекомерност.
В съдебно заседание страните на се явяват и не изпращат
представители.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ не се дължи, а по същество съобрази следното:
„Б. Ф.“ ООД по ч. гр. д. № 260/2019 г. е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 800 лева – главница,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание
сключен между страните Договор за кредит от 18.09.2018 г., 98, 94 лева
лихва, 784 лева неустойка, 27, 80 лева наказателна лихва, 1 535 лева разходи
за събиране, 10, 90 – разходи за изпращане на документи, ведно със законната
лихва, както и разноски в заповедното производство 64, 91 лева ДТ и 343, 60
лева за адвокатско възнаграждение.
Със Заповед № 145/11.06.2019 г. заявлението е уважено за сумите:
800 лева главница, 10, 90 лева разходи за изпращане на документи, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, както и разноски в размер на 64,
91 лева ДТ и 343, 60 лева за адвокатско възнаграждение.
За останалите суми е постановено разпореждане за отказ за
издаване на заповед за изпълнение, но след неговата отмяна и издадена
Заповед № 229/09.10.2019 г. за сумите – 98, 94 лева договорна лихва, 27, 80
лева обезщетение за забава, 1 535 лева разходи за събиране на просрочените
2
вземания по кредита и 784 лева неустойка.
Срещу втората сума от длъжникът е депозирано възражение по чл.
414 от ГПК, поради което в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК за сумите:
800 лева главница, 98, 94 лева лихва, 784 лева неустойка, 27, 80 лева -
наказателна лихва, 1 535 лева разходи за събиране, 10, 90 лева – разходи за
изпращане на документи, 64, 91 лева ДТ и 343, 60 лева адвокатско
възнаграждение.
С молба за уточнение на иск вх. № 110/20.02.2020 г. ищецът моли
искът да се счита предявен за следните суми: 98, 94 лева – договорна лихва,
784 лева неустойка, 27, 80 лева наказателна лихва и 1 535 лева разходи за
събиране.
Поради гореизложеното, произнасяйки се за сумата от 800 лева
главница и признавайки, че тази сума се дължи от ответницата, районният
съд е постановил недопустимо решение в тази част.
За сумата от 800 лева главница е издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК № 145/11.06.2019 г. по ч. гр. д. № 260/2019 г.
Ищецът с уточнение на исковата си молба не е посочил сумата от
800 лева като предмет на иска, по който да се произнесе съдът. Поради това
районният съд е десезиран от иска за сумата от 800 лева главница, ведно със
законната лихва върху нея.
Поради това по отношение сумата от 800 лева районният съд не е
бил сезиран, поради което решението в тази част е недопустимо и като такова
следва да бъде обезсилено. Тъй като иска в останалата част е отхвърлен от
районния съд, то по силата на чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответницата следва да
бъдат заплатените разноските за двете инстанции – 360 лева адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, които с оглед разпоредбата на чл. 38
от ЗА следва да бъдат присъдени в полза на представляващия адвокат, 66, 48
лева ДТ за въззивното производство и 360 лева адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Поради отхвърляне на иска и обезсилване на
решението в атакуваната част на ищеца не се дължат разноски както за
първата инстанция, така и за въззивната. Поради това първоинстанционното
производство следва да бъде отменено в частта относно присъдените
разноски, спрямо които въззивният съд изрично е сезиран.
Водим от горното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 149/22.07.2020 г. по гр. д. № 569/2019
г. на Девински районен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че
М. А. Ч. /Р./ ЕГН ********, от гр. Д., ул. „Гр. в.“ № 50, дължи на „Б. Ф.“ ООД
сумата от 800 лева – главница по неизпълнено задължение за връщане на заем
на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит от
18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 800 лева,
3
считано от 11.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 145/11.06.2019 г. по ч. гр. д. № 260/2019 г. на РС – Девин.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 149/22.07.2020 г. по гр. д. № 569/2019 г.
на Девински районен съд В ЧАСТТА, с която М. Ал. Ч. е осъдена да заплати
на „Б. Ф.“ ООД разноски в размер на 203 лева за заповедното и исково
производство, В ЧАСТТА, с която „Б. Ф.“ ООД е осъдено да заплати на адв.
Кр. Иг. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 304 лева по реда на чл. 38
от ЗА, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б. Ф.“ ООД, ЕИК *****, гр. С., жк „М. л.“, к-с „Б.“, бл.
35, ап. Партер, да заплати на М. А. Ч. /Р./ ЕГН *******, от гр. Д., ул. „Гр. в.“
№ 50, деловодни разноски за въззивната инстанция общо в размер на 426, 48
лева.
ОСЪЖДА „Б. Ф.“ ООД, ЕИК *****, гр. С., жк „М. л.“, к-с „Б.“,
бл. 35, ап. П., да заплати на адв. Кр. Иг. Б. от РАК, гр. С., ул. „Г.“ № 31,
адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд в размер на
360 лева на основание чл. 38 от ЗА.
В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влезнало в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4