РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Враца, 22.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 18 януари Две хиляди двадесет и трета година
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Житарска
адм. дело № 685 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „ ****“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В.С.Н.,
чрез * С. А. Ч.,*** адвокат **********, с адрес на кантора ***********************,
против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
ФК-178-0088959/12.10.2022г., издадена от А. А. К. – *отдел „Оперативни
дейности“ гр.Бургас, Дирекция „ОД“, главна дирекция „Финансов контрол“ в ЦУ на
НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.4 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.1
и чл.3, ал.2 и ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите във
връзка с чл.118, ал.8 от ЗДДС и е постановена Принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект–база за рециклиране на отпадъци,
находяща се в ******, стопанисвана от „****.“ ООД, ЕИК ********* и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В
жалбата е заявено твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна,
тъй като същата противоречи на принципа на съразмерност, залегнал в чл.6, ал.2
от АПК. Твърди, че посочването на различни равни основания при издаването й е
довело до невъзможност жалбоподателя да разбере коя точно законова разпоредба е
нарушена и в какво всъщност се изразява нарушението. Излагат се доводи, че изложените
мотиви относно срока на наложената ПАМ и по отношение на необходимостта от
налагането й са изцяло бланкетни, неотносими и несъответстващи на установеното
при извършването на проверката в стопанисвания от жалбоподателя обект. Оспорва
се запечатването на целия обект, тъй като в него има голям обем отпадъчни
материали за рециклиране, а в него се намират и други движими вещи и машини,
необходими за осъществяване на дейността на жалбоподателя, включително и три
тежкотоварни автомобила /камиона/, собственост на други лица. Според оспорващия
за постигане целите на ПАМ е следвало да бъдат запечатани само двата съда, за
които е констатирано нарушението.
Към
жалбата са приложени оспорената заповед (л.10-13), АУАН № F680852/11.10.2022г.,
съставен от К. С. Д. на длъжност „** **“ /л.24/, и договор за наем (л.19-20).
Ответникът
- Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез ** Д. М. в с.з. и в представено по делото становище оспорва
жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на
заповедта. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 АПК и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
На 10.10.2022
г. в 17:15 часа служители на ТД на НАП – гр.Бургас извършили проверка на
търговски обект – база за рециклиране на отпадъци, находяща се в ***
стопанисван от „****.“ ООД с ЕИК *********. В хода на проверката било
констатирано, че на територията на обекта са налични два броя съда с изградена
връзка между тях, стоящи на собствената си тежест с обща вместимост 2000 литра.
Дружеството е декларирало, че горивото от съдовете се използва за зареждане на
челен товарач с рег. №*******, който се използва за дейността на фирмата.
Направена е справка в ИС „ФУДВ“ , при която е констатирано, че от страна на „****
ООД е деклариран 1 бр. съд с вместимост 2000 литра, вид на горивото – газьол и
предназначение – за зареждане на машини, като същевременно няма ЕСПФ. Посочено
е също, че „**** ООД не е регистрирано като земеделски производител, а горивото
не се използва за инсталации за производство или отопление и предвид факта, че
за периода 01.01.22г. – 10.10.2022г. задълженото лице е получило 16150 литра
гориво. Административният орган е приел, че е нарушен регламентът, разписан в
чл. 3, ал. 2 и ал. 12 и чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.),
които въвеждат задължение за лицата, извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход и извършващи зареждане на течни горива по чл.118, ал.8 от ЗДДС за собствени нужди от
стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно
прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат зареждането по реда на чл.3
ал. 2 и 3 от същата Наредба. От извършената проверка е установено, че търговецът, в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не е монтирал
и въвел в експлоатация, регистриран в НАП ЕСПФ от датата на започване на
дейността в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата
наредба.
Въз
основа на тези факти административният орган е приел, че „**** ООД е нарушило
чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 2 и ал. 12 и чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. Извършеното нарушение е счетено като основание за
налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, което е
сторено с процесната заповед.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за който не е предвиден
задължителен административен ред за оспорване, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения срок за обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Оспореният в настоящото производство
акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия
със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП-ЦУ и в
установената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за
прилагане на ПАМ.
В
оспореният административнен акт са изложени мотиви, че констатираното
нарушение, а именно липсата на организация оборота да се отчита през ЕСФП предполага създаване на
условия задълженото лице да ръководи и да организира дейността в обекта
противно на изискванията на Наредба № Н- 18/13.12.2006г., неизползването на
ЕСФП създава възможност за укриване или затрудняване на проследяването на
реализираните обороти от продажба на стоки и/или услуги, обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Според органа неспазването
на това конкретно задължение от страна на задължените лица, винаги води до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват
обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и
до отклонение от данъчно облагане.
В разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС е
предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на
обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, когато не въведе в експлоатация или не регистрира
в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно
чл.186, ал.3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по
приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта
представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на
всички законови изисквания за неговото съдържание.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган. Заповедта за налагане на ПАМ
съдържа и фактическите и правни основания за нейното издаване, съобразно чл.59,
ал.2, т.4 от АПК.
Съгласно
АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана
компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения
административен акт. При служебна проверка на оспорения административен акт,
както и на представените от двете страни доказателства, съдебния състав намира,
че при издаването на атакуваната заповед са нарушени законовите разпоредби
уреждащи налагането на ПАМ. Доколкото на ПАМ е възложена превантивна,
предупредителна и възпитателна функция, налагането на всяка мярка следва да
бъде основано на констатацията на конкретно и надлежно индивидуализирано
нарушение на закона. Това, в съответствие с изискванията на ЗАНН включва
правилно и достатъчно конкретно индивидуализиране на обстоятелствата около
нарушението, а именно дата, конкретно време, място и автор на самото нарушение,
обекта спрямо който се налага и не на последно място правилна правна
квалификация.
Съобразно описаната фактическа обстановка,
административният орган е квалифицирал извършеното от „****“ ООД нарушение като
такова по чл.118, ал.8 от ЗДДС вр. с чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на министъра на финансите. От изложеното става ясно, че органа е определил, че
„**** ООД не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация или
регистрация в НАП на фискални устройства или ИАСУТД, което изпълва състава на
чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. Така определената квалификация съдът намира
за правилна.
В
настоящият случай, принципно са налице материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186,
ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в
експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Съгласно
чл.118, ал.8 от ЗДДС задължено лице, което извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.
4. А според чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите,
лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за
собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, е
длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение
зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление.
Идеята
на закона при налагането на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1
от ЗДДС е такава, че при констатирано нарушение на нормата налагането й е
задължително и не е поставено на преценката на административния орган, но
безспорно е обусловена от доказването по категоричен начин на претендираното от
органа правнорелевантно бездействие на жалбоподателя. Анализът на цитираните
правни норми по налагането на ПАМ, изисква също така запечатването да бъде
извършено по отношение на конкретния обект, в който е допуснато или във връзка
с който е било допуснато административното нарушение. От съдържанието на
ПАМ е видно, че е запечатан целия обект – база за рециклиране на отпадъци,
находящ се в *********************** и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От данните по делото е видно, че освен
двата съда с гориво, за които е констатирано
нарушението има и други обекти - площадката за рециклиране на отпадъци,
която е отдадена под наем и се ползва за дейност от друго дружество, техника,
която не е собственост на дружеството-жалбоподател, поради което оспорената ПАМ
е следвало да се наложи само по отношение на двата съда с обща вместимост от
2000 литра, за които е констатирано нарушението, но не и по отношение на
целия обект и цялата дейност, която се
извършва на базата.
За постигане на целите е достатъчно да се разпореди и запечатат само
съдовете, в които се намира горивото и за които е констатирано нарушението, а
не целия обект, както е в случая.
Разпоредбата на §1,т.41 от ДР на ЗДДС дава определение на „търговски
обект“, като процесните съдове следва да се третира като отделен обект и е
следвало ПАМ да се наложи по отношение на него. Налагането й върху целия обект
„база за рециклиране на отпадъци“ е в противоречие с принципа за съразмерност
залегнал в чл.6 от АПК. Прилагането на
ПАМ не е и не може да бъде самоцел, а като израз на административна принуда
трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Наложената ПАМ на целия стопански двор на кооперацията засяга права и
законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото
за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2
от АПК.
В тази
връзка, както вече се спомена, административният орган, при налагането на ПАМ,
действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на установено
нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, но в същото време
има задължението да го направи спрямо обекта, в който е констатирано
нарушението. Предвид това, и с оглед фактическата обстановка, възприета изцяло
от административния орган, настоящият състав намира несъответствие на обекта, в
който се осъществява твърдяното от административния орган нарушение и този,
спрямо който е наложена мярката. По никакъв начин констатираното нарушение не е
свързано с функционирането на цялата база. Констатираното касае нарушение на
реда за отчитане количествата гориво, разходвани от търговеца в съдове с обем
над минимално допустимия. Никъде в преписката няма изложени твърдения или
предположения за извършвана търговия с посоченото гориво, респ. за нарушаване
реда на отчитане на продажбите в базата, за да се налага цялостното запечатване
на обекта. Като е сторил именно това, органът е излязъл извън целите, които
законодателят му е възложил с производството по налагане на ПАМ, като
действията му представляват практически немотивирана от гледната точка на
„обекта“ репресивна мярка, отколкото на средство с превантивен, възпиращ и
дисциплиниращ ефект. При формалното наличие на законовите предпоставки за
издаване на акт със съдържание, като това на процесната заповед, прилагането на
принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото
изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК ), дали
тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на конкретната мярка,
както и дали целеният от мярката ефект би могъл да се постигне с други
по-благоприятни за лицето правни средства. Ето защо, с оглед изложеното, съдът
приема, че запечатването на цялата база, находяща се в *****************,
стопанисвана от „****“ ООД, несъмнено води до ограничаване правата на
търговеца-жалбоподател, до степен надхвърляща преследваната от закона цел, а
именно ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го
възпрепятства да упражнява част от дейността си за определен срок, а
възпрепятства и упражняването на дейност и на друго дружество, ангажирано с
рециклирането на отпадъците, намиращи се в базата.
Съдът
няма правомощия да изменя заповедта чрез промяна на обекта, спрямо който е наложена
мярката и доколкото по делото се установява, че обекта, спрямо който е наложена
ПАМ /база за рециклиране на отпадъци/ не е идентичен с обекта, за който е
установено извършването на нарушението 2 бр. съдове за гориво с вместимост от
2000 литра общо, то заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
издадена в нарушение на приложимия материален закон и целта на закона.
На последно място
следва да се отчете и това, че макар срокът на ПАМ да е определяем в рамките на
оперативната самостоятелност на органа, то същият следва да бъде обоснован с
продължителността на извършване на конкретното нарушение, с неговата тежест или
с размера на претърпените от фиска загуби. В конкретният случай липсва каквато
и да е обосновка за налагане в неговия среден размер. Изложени в заповедта бланкетни
мотиви и посочване на факти, не кореспондират с изискването за обоснованост на
продължителността на мярката.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на оспорващия следва да бъдат
присъдени направените от него разноски. По делото е представен договор за
правна помощ от 21.10.2022г., от който е видно, че е договорено и заплатено в
брой възнаграждение за адвокатска защита
в размер на 500,00 /петстотин/ лева,
както и следва да се присъдят и 50.00
лева д.т. за завеждане на делото, поради което общата сума за разноски, която
следва да се присъди е в размер на 550.00
/петстотин и петдесет/лв., платими от НАП - София в качеството му на ЮЛ, в чиято система се намира ответникът.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
за прилагане на ПАМ №
ФК-178-0088959/12.10.2022г., издадена от А. А. К. – * отдел „Оперативни
дейности“ гр.Бургас, Дирекция „ОД“, главна дирекция „Финансов контрол“ в ЦУ на
НАП, с която е постановена ПАМ запечатване на търговски обект–база за
рециклиране на отпадъци, находяща се в ****************** стопанисвана от „****
ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/
дни.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на „**** ООД, ЕИК *********,
със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя В.С.Н., сумата от 550.00 / петстотин и петдесет/ лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване,
чрез Административен съд Враца пред Върховен
административен съд София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: