№ 222
гр. Шумен, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Й.-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500298 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Окръжен съд – Варна, чрез
административния ръководител М.М. Районен съд – Варна, чрез административния
ръководител М.Д.Я. и С. В. С. от гр. Варна, действащ чрез пълномощника адв. И. К. от ВАК,
трите срещу решение № 50/06.03.2024 г. по гр.д. № 1037/2023 г. по описа на НПРС,
изменено в частта за разноските с определение № 428/27.05.2024 г. по същото дело.
І. Жалбоподателят Окръжен съд – Варна обжалва решението в частта, в която
Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна са осъдени да заплатят на солидарно на С. В. С.
с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а, сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 11929/2016 г. по описа на
РС - Варна в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска –
08.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, да заплатят солидарно на адв. И. К. от АК - Варна
възнаграждение в размер на 400 лева. Счита, че решението противоречи на материалния и
процесуалния закон и е несправедливо, по съображения, изложени подробно в жалбата му,
поради което моли въззивният съд да го отмени в осъдителната му част, както и в
съответната част за разноските и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
иск.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата С. В. С., действащ чрез
пълномощника адв. И. К. от ВАК е депозирал отговор, в който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
ІІ. Жалбоподателят Районен съд – Варна обжалва решението в частта, в която
Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна са осъдени да заплатят на солидарно на С. В. С.
с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а, сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 11929/2016 г. по описа на
РС - Варна в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска –
08.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, да заплатят солидарно на адв. И. К. от АК - Варна
възнаграждение в размер на 400 лева. Счита, че решението противоречи на материалния и
процесуалния закон, по съображения, изложени подробно в жалбата му, поради което моли
въззивният съд да го отмени в обжалваните части и отхвърли изцяло предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата С. В. С., действащ чрез
пълномощника адв. И. К. от ВАК е депозирал отговор, в който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА..
ІІІ. Жалбоподателят С. В. С. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за горницата над 2 000 лева до 9 000 лева. Счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, по съображения, изложени подробно в
жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови
друго, с което да уважи иска му изцяло и присъди адвокатско възнаграждение на
упълномощения от него адвокат, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Окръжен съд – Варна, чрез
административния ръководител М.М. в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Въззиваемият по жалбата Районен съд – Варна не е изпратил отговор.
В хода на съдебното производство жалбоподателите заявяват, че поддържат
предявените от тях въззивни жалби, както и, че оспорват съответните насрещни такива.
Представителят на Окръжна прокуратура – Шумен изразява становище, че трите
въззивни жалби са допустими, но неоснователни по същество, поради което моли
обжалваното решение да се потвърди изцяло.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, жалбата на С. В. С. е неоснователна, а жалбите на Районен
съд – Варна и Окръжен съд – Варна са основателни, поради следното:
2
Гр.д. № 1037/2023 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на С. В. С.
срещу Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна, имаща за предмет претенции за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 9 000 лева, на
основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени от последния нервно-психическо напрежение, стрес, нервност,
душевно разстройство, депресия, затваряне вътре в себе си, изолиране от обществото и
нарушена комуникация вътре в семейството и с близките, разочарование и огорчение от
правосъдната система, поради нарушаване право на разглеждане и решаване в разумен срок
на производствата по гр.д. № 11929/2016 г. по описа на РС – Варна и в.гр.д. № 1094/2019 г.
по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените съдебно –
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили предявения иск като изцяло
неоснователен, респ. като недоказан по размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Районен съд – Варна с
Булстат *********, със седалище гр. Варна, бул. „.... № 57, представляван от М.Д.Я.,
административен ръководител на РС - Варна и Окръжен съд – Варна с Булстат *********,
със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен ръководител
на ОС - Варна, да заплатят солидарно на С. В. С. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... №
11а, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
гр. дело № 11929/2016 г. по описа на РС - Варна в разумен срок, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
като е отхвърлил иска за разликата до 9 000 лева и осъдил Районен съд – Варна с Булстат
*********, със седалище гр. Варна, бул. „.... № 57, представляван от М.Д.Я.,
административен ръководител на РС - Варна и Окръжен съд – Варна с Булстат *********,
със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен ръководител
на ОС Варна, да заплатят солидарно на адв. И. К. от АК – Варна, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 88.89 лева, както и С. В. С. с ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а, да заплати на Окръжен съд – Варна с Булстат
*********, със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен
ръководител на ОС - Варна, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 155.56 лева.
Решението се обжалва изцяло, както следва: от ищеца – в отхвърлителната му част и
от двамата ответници – в осъдителната му част.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
съвкупност, се установи следното: На 06.10.2016 г. пред ВРС е било образувано гр.д. №
11929/2016 г., със страни И.С.И. – ищец и С. В. С. – ответник, имащо за предмет обективно
3
съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД. С
разпореждане от 07.10.2016 г. съдът е оставил исковата молба без движение, за изпълнение
на конкретни указания. На 24.10.2016 г. ищцата е депозирала молба за продължаване на
предоставения й срок, като с разпореждане от 25.10.2016 г. съдът е продължил срока с един
месец, считано от изтичане на предходния срок. На 18.11.2016 г. ищцата е депозирала молба
за отстраняване нередностите на исковата й молба. С определение от 21.11.2016 г. съдът е
оставил без ход производството по делото, на основание чл.114 от ЗС и е предоставил на
ищцата едноседмичен срок от датата на съобщението да впише исковата си молба в СВ -
Варна. С разпореждане от 28.11.2016 г. съдът е разпоредил изпращане препис от исковата
молба и предоставяне срок за отговор на ответника. Съобщението е връчено на 22.12.2016 г.,
като на 20.01.2017 г. последният е депозирал отговор по чл.131 от ГПК и насрещна искова
молба, имаща за предмет обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
и чл.86 от ЗЗД. С разпореждане от 23.01.2017 г. съдът е оставил исковата молба без
движение, но визирайки пороци на насрещната такава. На 02.02.2017 г. ищцата е уведомила,
че нередностите на насрещния иск не касаят първоначално предявения, като с разпореждане
от същата датата съдът е оставил без движение насрещната искова молба. На 10.02.2017 г.
ответникът е депозирал молба за изправяне нередностите на насрещната искова молба. С
разпореждане от 13.02.2017 г. съдът е изпратил препис от същата на ищцата и й е
предоставил едномесечен срок за отговор. На 22.02.2017 г. ищцата е депозирала отговор на
насрещната искова молба, като с определение от 23.02.2017 г. съдът е насрочил делото в
открито съдебно заседание на 05.04.2017 г.. С разпореждане от 02.03.2017 г. съдът е
насрочил производството по делото за предварително събиране на доказателства по молба
на ищцата, за дата 15.03.2017 г.. В съдебно заседание на 05.04.2017 г. съдът е указал на всяка
от страните в едноседмичен срок да уточни размера на претенциите си за мораторна лихва,
назначил е СТЕ и е отложил делото за 31.05.2017 г.. С разпореждане от 18.04.2017 г. съдът е
прекратил производството по предявените насрещни искове за заплащане на обезщетение за
забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 400 лева върху главницата от 14 250 лева и сумата от 100
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 035 лева. На 27.04.2017 г.
насрещният ищец е депозирал въззивна частна жалба срещу разпореждането от 18.04.2017
г., която е била оставена без движение с разпореждане от 09.05.2017 г., а след отстраняване
на нередовностите й – администрирана и изпратена по компетентност на ВОС с писмо от
05.06.2017 г.. На 06.06.2017 г. по тази жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 1259/2017 г. по
описа на ВОС. Междувременно ВРС не е дал ход на гр.д. № 11929/2016 г. в насроченото за
31.05.2017 г. съдебно заседание поради депозираната въззивна частна жалба и го е отложил
в съдебно заседание на 20.09.2017 г.. В заседанието на 31.05.2017 г. съдът е допуснал
поправка на протокола от съдебно заседание на 05.04.2017 г.. С определение от 21.07.2017 г.
по в.ч.гр.д. № 1259/2017 г. на ВОС разпореждането на ВРС от 18.04.2017 г. е било отменено
и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. В съдебно заседание на 20.09.2017 г. ВРС е назначил ССЕ и втора СТЕ и е
отложил делото за 22.11.2017 г.. На 20.10.2017 г. е била депозирала молба от вещото лице по
СТЕ за замяна, по която съдът се е произнесъл с определение от същата датата и е назначил
4
друг експерт. В съдебно заседание на 22.11.2017 г. съдът е приел заключението по ССЕ,
задължил е ответника да осигури достъп и конкретизира помещенията за изготвяне на СТЕ и
е отложил делото за 24.01.2018 г.. На 23.11.2017 г. насрещният ищец е внесъл молба за
изменение на иска си, като с разпореждане от 24.11.2017 г. съдът е изпратил препис от нея
на насрещната страна, за становище. На 27.11.2017 г. ищцата е депозирала молба с
уточнения на претенцията си за обезщетение за забава, като с разпореждане от 30.11.2017 г.
съдът е указал връчване на препис от същата на насрещната страна, на която е предоставил
едноседмичен срок за становище. На 12.01.2018 г. е постъпила молба от вещото лице по СТЕ
за замяна, по която съдът се е произнесъл с разпореждане от същата дата, като я е уважил. В
съдебно заседание на 24.01.2018 г. делото е било отложено за 21.03.2018 г., поради
неизготвяне на СТЕ, като в това заседание са били конкретизирани задачите на вещото лице
и е била предоставена възможност на ответника да довнесе дължими суми за разноски. В
съдебно заседание на 21.03.2018 г. съдът е допуснал изменение на исковите претенции на
страните е и отложил делото за 25.04.2018 г. за изслушване на СТЕ. В съдебно заседание на
25.04.2018 г. съдът е указал на процесуалните представители на страните да съдействат на
вещото лице по СТЕ за изпълнението й, както и на ответника да се въздържа от пречки за
събиране на доказателства и възпрепятстване на вещото лице по СТЕ, като е отложил
делото за 13.06.2018 г.. В съдебно заседание на 13.06.2018 г. съдът е приел СТЕ, назначил е
повторна такава и е насрочил делото за 12.09.2018 г.. В съдебно заседание на 12.09.2018 г.
съдът е констатирал, че е депозирано заключение по СТЕ само по въпросите на ищцата, като
ответникът не е заплатил своевременно дължимия от него депозит за вещо лице, поради
което е уведомил вещото лице да отговори и на въпросите на ответната страна и е
разпоредил изслушване на заключението по повторната СТЕ в цялост, като е насрочил
делото за 17.10.2018 г.. В съдебно заседание на 17.10.2018 г. съдът е изслушал заключението
по повторната СТЕ и е възложил допълнителна задача на същата, като е отложил делото за
28.11.2018. В това заседание съдът е приел заключението на вещото лице по повторната
СТЕ, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество, като се е произнесъл по
правния спор с решение № 5202/17.12.2018 г..
На 10.01.2019 г. е постъпила в срок въззивна жалба срещу решението на ВРС от
ищцата И.С.И., която жалба е била оставена без движение с разпореждане от 11.01.2019 г..
На 22.01.2019 г. ищцата е отстранила пороците на жалбата си, като с разпореждане от
31.01.2019 г. съдът е указал изпращане препис от същата на другата страна, а с писмо от
21.02.2019 г. я е изпратил на ВОС.
На 10.01.2019 г. по делото е постъпила молба от ответника и насрещен ищец С. В. С.
за допълване решението на ВРС в частта за разноските, като с разпореждане от 11.01.2019 г.
съдът е разпоредил връчване препис от същата на насрещната страна, която е депозирала
отговор на 25.01.2019 г.. С определение № 1554/31.01.2019 г. съдът е оставил без
разглеждане молбата на ответника и насрещен ищец за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Това определение е било обжалвано от ответника с
въззивна частна жалба от 12.02.2019 г., като с разпореждане от 18.02.2019 г. съдът е
5
предоставил на насрещната страна срок за отговор на частната жалба. Отговор на жалбата е
постъпил на 26.02.2019 г., а на 21.03.2019 г. преписката по тази жалба е била изпратена на
ВОС.
Междувременно, на 16.01.2019 г. ищцата е депозирала молба за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 5202/17.12.2018 г. по гр.д. № 11929/2016 г., като с
разпореждане от 17.01.2019 г. съдът е разпоредил изпращане препис от нея на насрещната
страна за становище. На 11.02.2019 г. ответникът е депозирал отговор на молбата по чл.247
от ГПК. С решение № 533/11.02.2019 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 5202/17.12.2018 г. по гр.д. № 11929/2016 г.. Това решение е било
обжалвано от ответника с въззивна жалба от 22.02.2019 г., която е била оставена без
движение с разпореждане от същата дата. След отстраняване нередностите на въззивната
жалба и размяна на книжа, същата е била изпратена на ВОС с писмо от 21.03.2019 г..
По въззивната жалба на ищцата срещу решението на ВРС първоначално е било
образувано в.гр.д. № 544/2019 г. по описа на ВОС, като с определение от 22.04.2019 г.
производството по делото е било прекратено и въззивната жалба на И.С.И. върната на
първоинстанционния съд за произнасяне по инкорпорирано в нея искане по чл.248 от ГПК.
С разпореждане от 24.04.2019 г. районният съд е постановил връчване препис от жалбата на
насрещната страна на основание чл.248, ал.2 от ГПК, а с определение № 6093/14.05.2019 г. е
оставил без уважение молбата на ищцата по чл.248 от ГПК. Това определение е било
обжалвано от ищцата с въззивна частна жалба от 27.05.2019 г., която е била оставена без
движение с разпореждане от 28.05.2019 г.. След отстраняване нередностите на жалбата и
размяна на книжата, същата е била изпратена на ВОС с писмо от 12.06.2019 г..
В.гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ВОС е било образувано на 14.06.2019 г., като с
разпореждане от 17.06.2019 г. е било насрочено за 17.12.2019 г., в което заседание е било
изнесено за решаване. С решение № 544/05.05.2020 г. по в.гр.д. № 1094/2019 г. на ВОС са
били потвърдени решение № 5202/17.12.2018 г., решение № 533/11.02.2019 г. и определение
№ 6093/14.05.2019 г. по гр.д. № 11929/2016 г. на ВРС, като е било отменено определение №
1554/31.01.2019 г. по същото дело, с което е била оставена без разглеждане молбата на
ответника по чл.248 от ГПК и делото е било върнато на първоинстанционния съд
разглеждането й по същество.
В изпълнение указанията на ВОС, с решение от № 262104/29.06.2021 г. по гр.д. №
11929/2016 г. ВРС е допълнил решение № 5202/17.12.2018 г. по същото дело в частта за
разноските. Това решение е било обжалвано от ищцата с въззивна частна жалба вх. №
293689/09.07.2021 г., която след администрирането й е била изпратена на ВОС с писмо от
09.11.2021 г., по повод на което на 12.11.2021 г. е било образувано в.ч.гр.д. № 2748/2021 г. по
описа на ВОС, като с определение № 194/12.01.2022 г. по това дело въззивната частна жалба
на ищцата е била оставена без уважение. На 08.02.2022 г. ищцата е депозирала частна
касационна жалба срещу определение № 194/12.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2748/2021 г. по
описа на ВОС, която е била оставена без движение с разпореждане от 14.02.2022 г.. След
изправяне нередностите на жалбата, с разпореждане от 23.02.2022 г. съдът е указал връчване
6
препис от жалбата на насрещната страна, а с разпореждане от 16.03.2022 г. е разпоредил
изпращането й на ВКС. По повод на визираната жалба, на 28.03.2022 г. е било образувано
ч.гр.д. № 1154/2022 г. по описа на ВКС, като с определение № 100/02.06.2022 г. по това дело
определение № 194/12.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2748/2021 г. по описа на ВОС не е било
допуснато до касационно обжалване.
На 04.06.2020 г. ищцата е депозирала молба за изменение на решение №
544/05.05.2020 г. по в.гр.д. № 1094/2019 г. на ВОС в частта за разноските, като с
разпореждане от 09.06.2020 г. съдът е указал връчване препис от молбата на насрещната
страна. На 16.06.2020 г. ответникът също е депозирал молба за изменение на решение №
544/05.05.2020 г. по в.гр.д. № 1094/2019 г. на ВОС в частта за разноските, като с
разпореждане от 18.06.2020 г. съдът е разпоредил връчване препис от тази молба на ищцата.
С определение № 260137/10.07.2020 г. по в.гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ВОС, съдът е
изменил решение № 544/05.05.2020 г. по същото дело в частта за разноските. Това
определение е било обжалвано от ответника с частна касационна жалба от 17.07.2020 г.,
която е била оставена без движение с разпореждане от 22.07.2020 г.. След изправяне
нередностите на жалбата и администрирането й, същата е била изпратена на ВКС с
разпореждане от 26.08.2020 г.. По повод на жалбата, на 04.09.2020 г. е било образувано
ч.гр.д. № 2593/2020 г. на ВКС, като с определение № 60081/10.06.2021 г. по това дело
определение № 260137/10.07.2020 г. по в.гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ВОС е било
отменено и вместо него молбата на ищцата по чл.248 от ГПК за изменение на решение №
544/05.05.2020 г. по гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ВОС е била оставена без уважение. С
молба от 09.07.2021 г. ответникът е поискал допълване на определение № 60081/10.06.2021 г.
по ч.гр.д. № 2593/2020 г. на ВКС. С разпореждане от 13.08.2021 г. съдът е указал връчване
препис от молбата на насрещната страна, която е депозирала отговор на 24.08.2021 г.. С
определение № 60128/14.10.2021 г. съдът е оставил без уважение молбата на ответника.
На 15.06.2020 г. ищцата е депозирала касационна жалба срещу решение №
544/05.05.2020 г. по в.гр.д. № 1094/2019 г. на ВОС, която е била оставена без движение с
разпореждане от 18.06.2020 г.. С разпореждане от 08.07.2020 г. ВОС е разпоредил връчване
препис от касационната жалба на ответника, а с разпореждане от 26.08.2020 г. е изпратил
същата на ВКС.
По касационната жалба на ищцата, на 03.09.2020 г. е било образувано гр.д. №
2594/2020 г. по описа на ВКС, І г.о.. С определение № 478/11.12.2020 г. по това дело е било
допуснато касационно обжалване на решението на ВОС в частта по исковете на И.С.И. по
чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД и й е бил предоставен срок за внасяне на държавна такса за
разглеждане на касационната й жалба. Ищцата е внесла дължимата държавна такса на
29.12.2020 г.. На 17.03.2020 г. съдът е провел съдебно заседание, в което е изнесъл делото за
решаване. С решение № 42/10.06.2021 г. на ВКС решението на ВОС е било частично
обезсилено, а производството по делото в обезсилените части е било прекратено, като на
страните са били присъдени деловодни разноски съобразно изхода от делото. На 07.07.2021
г. ищцата е депозирала молба за изменение решението на ВКС в частта за разноските, като с
7
разпореждане от 13.08.2021 г. съдът е разпоредил връчване препис от молбата на
насрещната страна, която е депозирала отговор на 25.08.2021 г.. С определение №
60157/14.10.2021 г. съдът е изменил решение № 42/10.06.2021 г. по гр.д. № 2594/2020 г. по
описа на ВКС в частта за разноските.
На 06.06.2022 г. С. В. С. е депозирал заявление до Инспектората при ВСС за
констатиране нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 11929/2016 г. по
описа на ВРС в разумен срок, на което, след извършена проверка, сезираният орган е
отговорил с писмо изх. № 94-С-264/23.11.2022 г., че заявлението е подадено след срока по
чл.60а, ал.4 от ЗСВ, поради което не подлежи на разглеждане по реда на глава ІІІа от ЗСВ..
Жалбоподателят е оспорил отказа на Инспектората при ВСС по административен ред, като с
определение № 1035/12.04.2022 г. по адм.д. № 577/2023 г. по описа на ВАД същият е бил
отменен и преписката е била изпратена на министъра на правосъдието за произнасяне по
подаденото заявление. Това определение е било обжалвано от Зам. министъра на
правосъдието, като с разпореждане № 5431 от 03.05.2023 г. касационната жалба е била
върната като недопустима. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила на
20.05.2023 г.. С писмо изх. № 94-С-264/07.10.2022 на Зам. министъра на правосъдието на
жалбоподателя е било отговорено, че заявлението му е било разгледано от Специализирано
звено на Инспектората при ВСС, извършена е проверка и е съставен констативен протокол
от 05.10.2022 г., като, с оглед на установените факти заявлението следва да бъде отхвърлено
като неоснователно на основание чл.60е, ал.1, т.1 от ЗСВ, тъй като продължителността на
производството не надхвърля разумния срок, с което процедурата по глава ІІІа от ЗСВ се
счита за изчерпана.
При така установените факти, съдът прие за установено следното от правна страна:
Съгласно чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
Съгласно чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на
Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят
иск по чл.2б, ал.1 по приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт,
по която няма постигнато споразумение.
Според трайната практика на ВКС, изчерпване на административната процедура по
гл. ІІІа от ЗСВ по приключени производства е абсолютна предпоставка за предявяване на иск
по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. При служебната проверка относно допустимостта на иска по чл.2б,
8
ал.1 от ЗОДОВ в тези случаи (по приключени производства) съдът (всяка от съдебните
инстанции по делото) следва да следи не само дали е била изчерпана административната
процедура по гл.IIІ от ЗСВ и по нея няма постигнато споразумение с ищеца, а и дали
последният е подал заявлението, слагащо началото на това административно производство,
в рамките на преклузивния шестмесечен срок.
Също според практиката на ВКС, основана на практиката на ЕСПЧ, с иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, се цели да бъде защитено субективното право на
пострадалото лице и да бъдат репарирани причинените му вреди от нарушение на правото
му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, независимо от вида на делото и от
неговия изход, като този иск могат да предявят както страните в гражданско или наказателно
производство, така и всички други лица, чиято правна сфера е накърнена пряко от
съответното производство. При иска по чл.2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички
преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. За вредите
от забавяне на разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря
държавата. Когато са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде
реализирана чрез иск, тя се представлява от процесуален субституент - едно или повече
съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено,
като е без значение пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено
забавянето. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от
предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването
на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия е без
значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и
правна сложност. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на
поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали
забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по
делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на
задължения. Съдът може да констатира причината за всяко отделно забавяне, макар това да
няма значение за основателността на иска, но то има значение за мерките, които държавата е
длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения. Тези причини може да бъдат:
действия и бездействия на съда, на другите участници в производството, на съдебни
служители, пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа, който
компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят, всеки според
компетентността си, мерките, които държавата следва да предприеме за недопускането на
други нарушения. Отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от
състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила,
или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. При
основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез представляващите я
процесуални субституенти за вредите от осъщественото забавяне, независимо от това дали
9
някой, или никой от тях (като съд, разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма
причастност към осъщественото забавяне. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и
главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди,
съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е
необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на
доверието му в държавността поради забавянето на делото. Вредите над обичайните
подлежат на доказване. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от
този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им –
в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до неоснователно
обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия
критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на
живот в страната. Следва да се отчита и, че самото осъждане (признаването на факта на
увреждащото поведение), само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия,
предвид нематериалния характер на увреждането му. Съдът следва да определи
обезщетението като вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне
на размера на обезщетението в конкретния случай, включително и тези установени с
практиката на ЕСПЧ, а също така и конкретното икономическо състояние и стандарта на
живот в страната. Въпреки че в някои случаи продължителността на производството може
да доведе до минимални неимуществени вреди или изобщо да не предизвика
неимуществени вреди, съдилищата, занимаващи се с този въпрос ще трябва да обосноват
решението си да присъдят по-ниска или никаква компенсация, като представят достатъчни
причини в съответствие с критериите установени в съдебната практика на ЕСПЧ.
Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е
следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява
дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като
се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане производството. При
преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност
на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Сложността
10
на делото се преценя съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени,
броя на страните и свидетелите, нуждата се получат документи по делото, съединяването на
делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни
обстоятелства. От жалбоподателя не може да се изисква да сътрудничи активно за
ускоряване на производство, което може да доведе до неговото осъждане, а за преценката на
поведението на компетентните органи - голямо значение имат усилията им за ускоряване на
производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се
очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за
предотвратяване на ненужно забавяне. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ се разглеждат
и преценяват следните три предпоставки: 1. Фактическа и/или правна сложност на делото,
като преценката е конкретна с оглед например сложност на фактите, количеството на
ангажираните доказателства, броя на страните, необходимостта да се изготвят
експертизи/тяхната сложност/, нуждата да с получават доказателства от чужбина,
сложността на правните въпроси по делото, наличие на противоречива или неустановена
съдебна практика, необходимостта да се уведомяват институции и частни лица в чужбина, 2.
Поведението на жалбоподателя, като преценката се прави в съответствие с принципа за
добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че отговорността
на жалбоподателя в гражданските дела е "да полага дължимата грижа при извършване на
процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за
забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за
скъсяване на производството"/вж. Н v France/ и 3. Поведението на властите, като се изхожда
се от разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не
засяга правата на гражданите. Примерни обстоятелства, които могат да се вземат пред вид,
за да се прецени дали забавянето се дължи на поведението на властите могат да бъдат:
призоваване на участници в производството, насрочване и организация на съдебното
заседание, ненавременно постановяване на актове, организация на деловодствата,
своевременно предоставяне на заключения от вещите лица, дълги интервали между
заседанията, забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността, връщания на делото,
бездействия, липса на процесуална дисциплина на страните, издирване/призоваване на
свидетели или страни, налагане на глоби, принудително довеждане, претовареност на
съдилища, недобра организация, промени в състава на решаващия съд, затруднения при
намиране на подходящи експерти, ненавременно назначаване на служебен защитник, твърде
формалистичен подход на съда и спазване на буквата на закона. Като допълнителен елемент
при преценката на дължимото обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ следва да е и обсъждане на
въпроса за значението на делото за лицето. При преценката дали срокът на производството е
бил разумен, съдът следва да вземе пред вид дали ищецът е "бил в риск", т. е. дали
положението му е изисквало властите да проявят по-голяма експедитивност /например при
дела, касаещи трудова заетост, свързани с гражданско състояние, родителски права върху
деца, настойничество или попечителство, за образование, здравеопазване, репутация,
собственост върху земя, търговски интереси, обезщетение за пътнотранспортни
произшествия/. Съгласно особената разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, обезщетението за
11
вреди от деликтите по този закон се намалява, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането. Съгласно задължителните указания по приложението на тази особена
разпоредба, дадени с т.3 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът трябва да изследва
доколко такова виновно поведение на пострадалия е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го
освобождава от отговорност, като ако пострадалият само е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Когато
съдът установи, че съответното производство е продължило над разумния срок за това както
поради обстоятелства, за които ответникът отговаря, така и поради недобросъвестно
процесуално (виновно) поведение от страна на пострадалия ищец, съдът следва – предвид
конкретните обстоятелства по делото, най-напред да определи размера на справедливото
обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД, след това да определи какъв е размера на
съпричиняването на неимуществените вреди от страна на ищеца, изразен в процентно или
дробно съотношение, и с него да намали обезщетението по чл.52 от ЗЗД. Изрично следва да
се отбележи, че добросъвестното упражняване на процесуални права, което ищецът – лично
или чрез процесуалния си представител е предприел в своя защита, дори когато то е било
неадекватно и безрезултатно, и обективно е довело до забавяне на производството (но не е
целяло това забавяне, именно поради което е добросъвестно), не води до съпричиняване на
вредоносния резултат – до виновно допринасяне за настъпването на увреждането по смисъла
на чл.5, ал.2, във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ. Както вече беше изяснено обаче, това
добросъвестно процесуално поведение на ищеца, доколкото обективно е довело до
забавянето на съответното производство, съгласно чл.52 от ЗЗД, във вр. чл. 2 б, ал. 2 от
ЗОДОВ, следва да се вземе предвид от съда при определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди – наред с всички останали, релевантни за това
обстоятелства, установени по делото.
В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е подал
заявление за констатиране нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр.д. №
11929/2016 г. по описа на ВРС в разумен срок, във връзка с което е била проведена
процедура по глава ІІІа от ЗСВ и постановен отказ за признаване правото на обезщетение от
страна на Зам. министъра на правосъдието, от което следва, че предявеният иск е допустим.
По същество, се установи, че в производството по гр.д. № 11929/2016 г. по описа на
ВРС са били разгледани, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
първоначални искове по чл.109 от ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД и насрещни искове по
чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, общо девет на брой, което само по себе си определя спора
като такъв със значителна фактическа и правна сложност.
Установи се също, че производството е започнало на 05.10.2016 г., с подаване на
исковата молба и е приключило на 02.06.2022 г., когато е било постановено определение №
100/02.06.2022 г. по гр.д. № 1154/2022 г. на ВКС, като продължителността му е била 5 години
7 месеца и 28 дни. По отношение на ответника С. В. С. производството е започнало считано
от 22.12.2016 г., когато му е бил връчен препис от исковата молба и е продължило 5 години,
12
5 месеца и 11 дни. Във връзка с правния спор са били разгледани: 1/ гр.д. № 11929/2016 г. на
ВРС, с продължителност 3 години и 17 дни; 2/ в.гр.д. № 544/2019 г. по описа на ВОС, с
продължителност 1 месец; 3/ в.гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ВОС, с продължителност 1
година, 2 месеца и 12 дни; 4/ гр.д. № 2594/2020 г. по описа на ВКС, с продължителност 1
година, 1 месец и 10 дни; 5/ в.ч.гр.д. № 1259/2017 г. по описа на ВОС, с продължителност 1
месец и 15 дни; 5/ ч.гр.д. № 2593/2020 г. на ВКС, с продължителност 1 година, 1 месец и 10
дни; 6/ в.ч.гр.д. № 2748/2021 г. по описа на ВОС, с продължителност 4 месеца и 4 дни и 7/
ч.гр.д. № 1154/2022 г. по описа на ВКС, с продължителност 2 месеца и 5 дни.
Производството по гр.д. № 11929/2016 г. по описа на ВРС е започнало на 05.10.2016
г., като съдът се е произнесъл с решение по съществото на правния спор на 17.12.2018 г.. В
рамките на този срок от 2 години и 2 месеца, в периода от 06.10.2016 г. до 22.02.2017 г. от
страна на съда и страните са били осъществени процесуални действия във връзка с
отстраняване нередности на първоначалната и насрещна искова молба, размяна на книжа и
предоставяне на срок за отговор по чл.131 от ГПК. След 22.02.2017 г. по делото са били
проведени общо 12 броя открити заседания, първото от които – за предварително събиране
на доказателства, както и множество закрити заседания, като съдът се е произнасял по
исканията на страните и вещите лица в рамките на от 0 до 13 дни от постъпването им и е
насрочвал съдебните заседания в срок от 1 до 2 месеца, с изключение на едно, което е било
насрочено почти четири месеца след предходното поради депозирана от ответника частна
жалба срещу определението на съда, като в този период попада и лятната ваканция от месец
и половина, през която делото не е могло да бъде гледано. Видно от приложените справки,
заседанията са били отлагани поради необходимостта от събиране на доказателства, като не
се установява те да са били недопустими или неотносими към правния спор, предвид
естеството му. По делото са били изслушани свидетели и назначени и изслушани една ССЕ,
две СТЕ, една повторна СТЕ и една допълнителна СТЕ, които са били допуснати по повод
предявени от страните доказателствени искания и възражения и за изясняване на релевантни
за спора факти и обстоятелства, за които безспорно е било необходимо изслушване
заключения от съответните специалисти. Видно от приложените материали, ССЕ и първата
СТЕ са били изслушани, респ. приети в следващото редовно съдебно заседание след
допускането им. Изслушването на втората СТЕ е било отложено три поредни заседания,
поради следните причини: 1/ в първото заседание - поради конкретизиране задачите на
вещото лице и определяне допълнителен депозит за изготвяне на експертизата; 2/ във
второто заседание - поради неизготвяне на СТЕ; 3/ в третото заседание, поради
възпрепятстване вещото лице да извърши оглед на имота, като съдът е указал изрично на
процесуалните представители на страните да съдействат на вещото лице по СТЕ за
изпълнението й, както и на ответника да се въздържа от пречки за събиране на
доказателства и възпрепятстване на вещото лице по СТЕ. Изслушването на повторната СТЕ
е било отложено с едно заседание, тъй като съдът е констатирал, че е депозирано
заключение само по въпросите на ищцата, като ответникът не е заплатил своевременно
дължимия от него депозит за вещо лице, поради което е уведомил вещото лице да отговори и
на въпросите на ответната страна и е разпоредил изслушване на заключението по
13
повторната СТЕ в цялост в следващо съдебно заседание. Предвид посочените причини за
отлагане на делото за изслушване на СТЕ, настоящата инстанция приема, че забавянето се
дължи изцяло на поведението на страните и в частност – на това на ответника, като ВРС е
предприел съответните подходящи процесуални действия за обезпечаване своевременното
събиране на необходимите за изясняване на спора доказателства.
От събраните доказателства се установи, че след постановяване на първоначалното
решение от ВРС то е било обжалвано от ищцата, както и, че двете страни са поискали
поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на същото в частта за разноските,
което е станало причина за иницииране на съответните производства по чл.247 и чл.248 от
ГПК, които са се развили на три инстанции. В рамките на тези производства
първоинстанционният съд е извършил всички процесуални действия по администриране на
молбите, съответно жалбите и произнасяне по тях в срок най-късно до един месец. От
визираните производства само това по чл.247 от ГПК е било инициирано по причина на
съда, но, видно от доказателствата по делото, на първа инстанция то е приключило в
рамките на един месец и 10 дни, което не е довело до съществено забавяне на делото.
Производствата по чл.248 от ГПК, както и тези по обжалване решенията на ВРС са се
развили поради възражения на страните относно правилността на съответния съдебен акт,
поради което осъществяването им и тяхната продължителност не влияе върху преценката за
разглеждане на делото в разумен срок, по причина, че вредите от неправилни или
недопустими съдебни актове не подлежат на обезщетяване по реда на чл.2б от ЗОДОВ.
Относно движението по в.гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ВОС се установи, че е
било образувано на 14.06.2019 г., а с разпореждане от 17.06.2019 г. е било насрочено за
17.12.2019 г., в което заседание е било изнесено за решаване. Съдебното заседание е било
насрочено за след шест месеца, като периодът обхваща и съдебната ваканция от 15.07.2019 г.
до 01.09.2019 г., през която делото не е могло да бъде гледано, от което следва, че забавата на
съда е от 3 месеца и 15 дни, а именно за периода от 02.09.2019 г. до 17.12.2019 г., когато
делото е могло да бъде насрочено. Съдът се е произнесъл с решение по същество на
05.05.2020 г., т.е. почти четири месеца след инструктивния срок по чл.235, ал.5 от ГПК, като
този период на забава включва извънредното положение поради пандемия от Ковид-19, по
време на което в продължение на един месец достъпът на магистрати до работните им места
е бил забранен. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че обективно ВОС е
допуснал забава при постановяване на съдебния акт от три месеца, която, предвид факта, че
предмет на разглеждане в производството са били две въззивни и две въззивни частни
жалби срещу четири съдебни акта на първоинстанционния съд, не може да бъде определена
като неоправдана съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Касателно продължителността на останалите производства, ищецът не навежда
твърдения за разглеждане на делото в неразумен срок, но следва да се отбележи, че
продължителността им се е отразила на общата такава, без това да се дължи на поведението
на съдебните състави, участвали при разглеждане на гр.д. № 11929/2016 г. по описа на ВРС и
в.гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ВОС.
14
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че продължителността на
воденото производство е съответна на фактическата и правна сложност на делото,
обусловена от броя и естеството на предявените искове / пет първоначални и четири
насрещни /, необходимостта от изготвяне на експертизи във връзка с всяка от предявените
претенции, сложността на фактите и на правните въпроси и предприетите от страните
правомерни процесуални действия за защита на правата им. Безспорно производството е
продължило 5 години, но в рамките на този период са били осъществени множество
допълнителни производства по повод предявени от страните искания и жалби, които
обективно, дори при липса на каквато и да е забава от страна на решаващите органи, не са
могли да бъдат приключени в рамките на срок по-кратък от 4 години и 6 месеца, предвид
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на всяко от тях.
Действително от съда са били допуснати забавяния при осъществяване на определени
процесуални действия и постановяване на съдебни актове, но те не рефлектират върху
разумността на стока, в който са били извършени предвид наличието на обективни и
независещи от волята на решаващия орган обективни обстоятелства, довели до забавянето
им / нормативно уредените периоди на съдебна ваканция, както и на извънредното
положение поради на пандемия от Ковид-19 /. На следващо място, следва да се отбележи, че
продължителността на производството се дължи и на множеството предприети от страните
процесуални действия, част от които нередовни, което е наложило, с оглед охраняване
правото им на защита и при спазване на принципите, заложени в чл.7, чл.8 и чл.9 от ГПК,
съдът да им предоставя многократно срок за изправянето им, както и срок за отговор на
насрещните искания и възражения, което е удължило производството с над половин година.
Причина за забавяне на производството е станало и поведението на жалбоподателя, който не
е съдействал на съда за своевременно изготвяне заключенията на вещите лица по СТЕ,
поради неплащане на дължимия депозит и неосигуряване достъп до имота. В тази връзка и с
оглед наведените от жалбоподателя доводи, настоящата инстанция не споделя твърденията
на последния, че не е могъл да осигури достъп до имота, който е бил във владение на сина
му, тъй като, видно от материалите по делото, спорният имот е бил съсобствен между
страните, като сина им, разпитан в качеството на свидетел е заявил, че вратите в имота се
заключват и той има ключ, не знае кой друг има ключове, но е виждал само баща си да влиза
и излиза през тях, което налага извод, че при проявена от негова страна добросъвестност
ответникът е могъл да осигури достъп до имота, респ. да съдейства за осъществяване на
такъв, което не е сторил своевременно.
Поради изнесените фактически и правни доводи, съдът намира за недоказано, че
визираното от ищеца производство е разгледано в неразумен срок по смисъла на чл.6, & 1 от
ЕКПЧ, поради което предявения от С. В. С. иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
В съответствие с изложените мотиви, приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени в частта, в която е уважен предявения от С.В.С.. срещу
Районен съд – Врана и Окръжен съд – Варна иск по чл.2б от ЗОДОВ за сумата до 2 000 лева,
15
както и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на процесуалния представител
на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, като вместо бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата от 2 000 лева
и ищецът бъде осъден да заплати допълнително на Окръжен съд – Варна деловодни
разноски за първа инстанция на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 44.44 лева. В
останалата му част, решението е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 50/06.03.2024 г. по гр.д. № 1037/2023 г. по
описа на Районен съд – Нови пазар, изменено в частта за разноските с определение №
428/27.05.2024 г. по същото дело в ЧАСТТА, в която Районен съд – Варна с Булстат
*********, със седалище гр. Варна, бул. „.... № 57, представляван от М.Д.Я.,
административен ръководител на РС - Варна и Окръжен съд – Варна с Булстат *********,
със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен ръководител
на ОС – Варна са осъдени да заплатят солидарно на С. В. С. с ЕГН **********, от гр. Варна,
ул. „.... № 11а, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на гр. дело № 11929/2016 г. по описа на РС – Варна в разумен срок,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението и в ЧАСТТА, в която Районен съд – Варна с Булстат *********,
със седалище гр. Варна, бул. „.... № 57, представляван от М.Д.Я., административен
ръководител на РС - Варна и Окръжен съд – Варна с Булстат *********, със седалище гр.
Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен ръководител на ОС Варна са
осъдени да заплатят солидарно на адв. И. К. от АК – Варна, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
и чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 88.89 лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от С. В. С. с ЕГН **********, от гр.
Варна, ул. „.... № 11а срещу Районен съд – Варна с Булстат *********, със седалище гр.
Варна, бул. „.... № 57, представляван от М.Д.Я., административен ръководител на РС - Варна
и Окръжен съд – Варна с Булстат *********, със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2,
представляван от М.М. административен ръководител на ОС – Варна иск с правно основание
чл.2б от ЗОДОВ за сумата от 2 000 лева – представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на гр. дело № 11929/2016 г. по описа на РС – Варна в разумен срок,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а да доплати на
Окръжен съд – Варна с Булстат *********, със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2,
представляван от М.М. административен ръководител на ОС – Варна деловодни разноски за
16
първа инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 44.44 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/06.03.2024 г. по гр.д. № 1037/2023 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, изменено в частта за разноските с определение № 428/27.05.2024
г. по същото дело в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17